№ 3089
гр. С, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110139091 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Ю Б“ АД, чрез адв. И., срещу М. В. Т., с
която са предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ за осъждане
на М. В. Т. да заплати в полза на „Ю Б“ АД следните суми: ****** лв. - предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № *******/18.09.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 61,35
лв. - възнаградителна лихва за периода от 18.12.2021 г. до 10.06.2022 г.; 352,66 лв. -
мораторна лихва за периода от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г.; 15 лв. – такси за периода от
18.12.2021 г. до 03.08.2022 г., както и 24 лв. - обезщетение за уведомяване на
кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по кредита за
периода от 18.07.2022 г. до 03.08.2022 г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
18.09.2020 г. сключил с М. В. Т. Договор за потребителски кредит № *******, по силата на
който й предоставил в заем сумата от ********* лв., усвоена от кредитополучателя към
датата на сключване на договора чрез разплащателна банкова сметка, разкрита на името на
ответницата в „Ю Б“ АД. Според чл. 3 от договора, кредитополучателят дължал на банката
фиксирана годишна лихва в размер на 9,450% за първите 12 месеца от срока за издължаване
на кредита, а за оставащия срок на договора било предвидено задължение за плащане на
1
променлива годишна лихва в размер на сбора от референтен лихвен процент „Прайм“ плюс
фиксирана договорна надбавка в размер на 9,450%. Сумата по кредита била предоставена на
ответницата при уговорен ГПР в размер на 11,27%, като общата стойност на дълга възлизала
на ******** лв. Ответницата дължала на дружеството и такса за допълнителни услуги по
кредита в общ размер на 15 лв., начислена на 04.08.2022 г., съобразно чл. 2, ал. 2 от договора
във вр. с Тарифа за таксите и комисионните на банката, раздел XV, б. „В“, т. 10. Ответницата
следвало да заплаща сумите по кредита, съгласно приложимия към договора погасителен
план, с краен срок за погасяване на дълга до 18.09.2027 г. В чл. 9 от договора било
предвидено, че при просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, в полза на кредитодателя се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е погасявал
задълженията си по процесния договор. Според чл. 14 от договора, при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката може да обяви кредита за
изцяло или частично предсрочно изискуем, без да прекратява действието на договора.
Клаузата на чл. 19 от договора поставяла изискване всички уведомления и изявление във
връзка с действието му да бъдат извършвани в писмена форма. В тази връзка ищецът сочи,
че доколкото ответницата е преустановила плащанията по кредита, считано то 18.12.2021 г.,
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е обстоятелство
кредитополучателят се считал за уведомен на 10.06.2022 г. Твърди, че задълженията по
кредита са станали предсрочно изискуеми считано от 10.06.2022 г. Навежда доводи, поради
които счита, че ответницата дължи стойността на извършените разходи за уведомяване за
настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, в общ размер на 24 лв.
Излага доводи, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
дължимите по процесния договор суми, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
45053/2022 г. по описа на СРС, 167 с-в, в хода на което съдът отхвърлил заявлението му за
част от претендираните вземания. В тази връзка, на основание чл. 415, т. 3 ГПК, моли съда
да осъди ответницата да заплати в полза на „Ю Б“ АД следните суми: предсрочно изискуема
главница по Договор за потребителски кредит № ************ г., представляваща разликата
над сумата от 749,06 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от 03.10.2022 г. до претендираната сума от 11 372,82 лв., ведно
със законната лихва за забава от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането;
61,35 лв. - възнаградителна лихва за периода от 18.12.2021 г. до 10.06.2022 г.,
представляваща разликата над 522,76 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 03.10.2022 г. до пълния претендиран размер от 584,11
лв.; 352,66 лв. - мораторна лихва за периода от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г., представляваща
разликата над сумата от 41,04 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 03.10.2022 г. до пълния претендиран размер от
393,70 лв.; 15 лв. – такси за периода от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г., представляваща
разликата над сумата от 53,91 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК от 03.10.2022 г. до пълния претендиран размер от 68,91
лв., както и 24 лв. - обезщетение за уведомяване на кредитополучателя за настъпилата
2
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита за периода от 18.07.2022 г. до
03.08.2022 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител – адв.
М., е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и
размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 19.08.2022 г. „Ю Б“ АД, чрез адв. И., е депозирало пред Софийски районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу М. В. Т. за следните
суми: ****** лв. - предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит №
*******/18.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от 19.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането; 584,11 лв. - възнаградителна лихва за периода от 18.12.2021 г. до
10.06.2022 г.; 393,70 лв. - мораторна лихва за периода от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г.; 68,91
лв. – такси за периода от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г., както и 24 лв. - обезщетение за
уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на
задълженията по кредита за периода от 18.07.2022 г. до 03.08.2022 г.
Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК е образувано ч.гр.д. № 45053/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167
състав, като с Разпореждане № 92361 от 03.10.2022 г., влязло в сила на 23.03.2023 г., съдът е
отхвърлил заявлението на „Ю Б” АД, чрез адв. И., за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 417 ГПК срещу длъжника М. В. Т., в следните части: за разликата над сумата от
749,06 лв. до сумата от 11 372,82 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ******* от 18.09.2020 г., за който се твърди да е обявен за предсрочно изискуем на
10.06.2022 г., ведно със законната лихва за период от 19.08.2022 г. до изплащане на
вземането; за разликата над сумата от 522,76 лв. до размера от 584,11 лв., представляваща
договорна лихва за период от 18.12.2021 г. до 10.06.2022 г.; за разликата над сумата от 41,04
лв. до размера от 393,70 лв., представляваща мораторна лихва за период от 18.12.2021 г. до
03.08.2022 г.; за разликата над сумата от 53,91 лв. до размера от 68,91 лв., представляваща
такси за период от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г., както и за сумата от 24,00 лв.,
представляваща обезщетение за уведомяване за периода от 18.07.2022 г. и 03.08.2022 г.
На 03.10.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист за следните суми: 749,06 лв. - предсрочно изискуема главница
по Договор за потребителски кредит № *******/18.09.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от 19.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 522,76 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 18.12.2021 г. до 10.06.2022 г.; 41,04 лв. - мораторна
лихва за периода от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г.; 53,91 лв. – такси за периода от 18.12.2021 г.
до 03.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 27,33 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 84,49 лв., съразмерно с уважената чат от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
3
С Разпореждане № 76259/20.06.2023 г., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е
указал на заявителя „Ю Б“ АД, че може да предяви осъдителен иск за сумите, за които съдът
е отказал издаване на заповед за изпълнение.
На 13.07.2023 г. „Ю Б“ АД, чрез адв. И., е депозирало пред Софийски районен съд
искова молба срещу М. В. Т. за сумите, за които съдът е отказал издаване на заповед за
изпълнение. Въз основа на подадената на 13.07.2023 г. искова молба е образувано
настоящото гр.д. № 39091/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 167 състав.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2020 г.
между „Ю Б“ АД и М. В. Т. е бил сключен договор за потребителски кредит № *******, по
силата на който банката е предоставила на М. Т. кредит в размер на ********* лв., а
последната са е задължила да го върне до 18.09.2027 г., ведно с фиксирана годишна лихва в
размер на 9,450% за първите 12 месеца от срока на издължаване на кредита, а от 13-тия
месец до крайния срок на издължаване при променлива годишна лихва в размер на сбора от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9,450%, на 84
равни месечни погасителни вноски (в общ размер на ****** лв., а всяка месечна вноска в
размер на 215.47 лв.), съгласно погасителен план (който е приет като доказателство по
делото и съдържа пълна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на вноските), при уговорен ГПР в размер на 11.27%.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, освен таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят
дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от
разплащателната сметка съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване на
сметки на физически лица и Тарифата на банката, в сила към момента на извършване на
съответната операция по сметката.
Съгласно чл. 9 от договора, при просрочие на дължимите погасителни вноски, както
и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за
времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто
размер се определя от Министерски съвет.
В клаузата на чл. 14 от договора е уговорено, че при непогасяване в уговорения срок
на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем. На основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ банката може да поиска
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество
на кредитополучателя.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на посочения от
ответника в договора за кредит адрес от страна на банката, чрез Ч С Х, е изпратена покана, с
която на длъжника са указани последиците от непогасяване на задълженията му в
седемдневен срок – вземанията ще бъдат обявени за предсрочно изискуеми и събирани
принудително. По делото е представен и протокол от 07.07.2022 г., съставен от частния
съдебен изпълнител, със следното отбелязване: „На 27.05.2022 г., при първо посещение на
адрес: гр. С, ж.к. „Г И“, ул. ********, И Л – съдебен секретар, не открил адресата и
4
събрал данни от две жени пред блока, които са отказали да му се представят и които са
го уведомили, че на адреса няма такова лице. На 27.05.2022 г. основание чл. 43, ал. 2 ГПК
разпоредих връчване на покана до М В. Т. на адрес: гр. С, ж.к. „Г И“, ул. ********, чрез
залепване на уведомление. На 27.05.2022 г. съдебен секретар И Л е залепил уведомление на
вратата на сградата на ул. ****** в ж.к. „Г И“ в гр. С. На 10.06.2022 г. е изтекъл
двуседмичният срок от залепването на уведомлението за получаване на книжата, в който
срок адресатът не се е явил да ги получи.“.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: сумата по кредита в размер на
********* лв. е била усвоена от М. В. Т. на 18.09.2020 г. по посочената в договора банкова
сметка, като същата е осъществила плащания на 13 вноски в общ размер на 3 113,16 лв.,
като последното направено плащане от ответника е било извършено на 19.11.2021г., а след
това по договора е допуснато просрочие от страна на кредитополучателя при заплащането
на 15-та месечна вноска с падеж 18.12.2021 г. На следващо място, от заключението на
вещото лице се установява, че са останали непогасени следните задължения:
- 11 372,83 лв. – главница, от която за сумата от 749,06 лв. има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 03.10.2022 г., съответно остатъкът от
непогасената главница е в размер на ****** лв.;
- 581,73 лв. – договорна лихва (след съобразяване на обстоятелството, че със
заплатената от ответника сума в общ размер на 3 113,16 лв. е погасената договорна лихва в
размер на 1353,35 лв. – изцяло погасени от 1-ва вноска с падеж 18.10.2020 г. до 14-та вноска
с падеж 18.11.2021 г. и частично погасена 15-та вноска с падеж 18.12.2021 г. в размер на 2,39
лв.), от която за сумата 522,76 лв. (по вноски от 15-та с падеж 18.12.2021 г. до 20-та вкл. с
падеж 18.05.2022 г.) има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
ГПК от 03.10.2022 г., съответно остатъкът от непогасената договорна лихва е в размер на
58,97 лв.;
- 24,00 лв. - обезщетение за уведомяване на кредитополучателя за настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, представляващо сбора от разходите на
банката за връчване на покана до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост
съгласно приложеното по делото преводно нареждане към Ч Х Д
- 15,00 лв. - такси, представляваща разликата над сумата от 53,91 лв., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 03.10.2022 г. до
пълния претендиран размер от 68,91 лв.;
- 1301,89 лв. – лихва за забава за периода от 18.12.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда (като в случая претенцията на ищеца е до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК).
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
5
С оглед твърденията, съдържащи се в исковата молба и възраженията, направени с
отговора, съдът приема, че е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал.
2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД
вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
По предявения главен иск, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже:
съществуването на договорно правоотношение между страните по договор за потребителски
кредит; постигнато съгласие по елементите на договора, вкл. за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
настъпване на падежа; реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя; че е
настъпил падежът на задължението за връщане на сумата съгласно уговореното с договора
за кредит, респ., че банката надлежно е упражнила правото си да направи вземанията по
същия за предсрочно изискуеми. Ответникът следва да установи факта на заплащане на
дължимата сума в уговорените срокове.
Сключеният между страните по делото договор от 18.09.2020 г. разкрива признаците
на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителски
кредит – ЗПК (обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), доколкото в частност
не е налице някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл. 4 ЗПК. Като такъв за
него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК - чл. 10, ал. 1
ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата
(външната страна на представения правопораждащ спорното право документ), съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите,
фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, условията за неговата промяна, общият
размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания, право да
се откаже от договора. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е
удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на
подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от
кредитополучателя. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за
недействителност на договора за заем, нито нарушение на която и да е разпоредба, визирана
в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият е
валидно сключен.
В случая е несъмнено установено, че сумата по кредита е била усвоена от М. В. Т. на
18.09.2020 г. по посочената в договора банкова сметка, като от заключението на ССчЕ е
6
установено, че последното направено плащане от ответника е било извършено на
19.11.2021г., като след това по договора е допуснато просрочие от страна на
кредитополучателя при заплащането на 15-та месечна вноска с падеж 18.12.2021 г.
Както се изясни, в клаузата на чл. 14 от договора е уговорено, че при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита
за изцяло или частично предсрочно изискуем.
Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да
събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Същевременно съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. на ВКС
по тълк. дело № 8/2017 г., ОСГТК, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на посоченото Тълкувателно решение е прието, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото,
каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, което
задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, ако те са
от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват, съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК.
Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба. В
7
тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата
молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице
предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на
срока. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици (в този смисъл Решение № 2814 от 18.10.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 13388/2021 г., и др.). Упражняването на това потестативно право на
банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на
исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното
право на вземане за главница и възнаградителна лихва, който следва да бъде взет предвид от
съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми – виж например
Решение № 86 от 27.10.2020 г. на ВКС по т. дело № 2118/2019 г., І т. о., ТК.
В разглеждания случай е видно от данните по делото, че препис от исковата молба,
към която е приложена покана със съдържащо се в нея изявление на ищеца за обявяване на
предсрочната изискуемост, е бил връчен на ответницата, чрез назначения й особен
представител, на 21.08.2024 г. (л. 98 от делото). Следователно ищецът се легитимира като
кредитор на претендираното вземане за главница в горепосочения размер, доколкото нито се
твърди, нито се установява ответницата да го е погасила (а доказателствената тежест в тази
насока е била нейна, съгласно чл. 154 ГПК).
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че искът за главница е основателен до
размера, посочен в заключението на вещото лице по допуснатата и приета ССчЕ, а именно
****** лв., представляваща разликата над сумата от 749,06 лв., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 03.10.2022 г. до
претендираната сума от ****** лв., ведно със законната лихва за забава от 19.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед изводите, до които съдът достигна, а именно, че предсрочната изискуемост на
вземанията е била обявена на ответника в хода на исковото производство, то и договорна
лихва се дължи за исковия период от 18.12.2021г. до 10.06.2022г. Изменението на договора
поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи – в този смисъл ТР № 3/2019 г.
по тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на
договорната лихва за периода от 18.12.2021 г. до 10.06.2022 г. е в размер на 58,97 лв., поради
което до този размер искът е доказан по основание, а за разликата до предявения размер от
61,35 лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска по делото следва да бъде доказано наличие на главно
8
задължение и изпадане на ответника в забава - обстоятелства, които несъмнено се
установяват по делото. Ето защо и искът за лихва за забава е изцяло основателен за сумата в
размер на 352,66 лв., определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, за периода от 18.12.2021 г.
до 03.08.2022 г., представляваща разликата над сумата от 41,04 лв., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 03.10.2022 г. до пълния
претендиран размер от 393,70 лв.
Относно таксите по ограничаване негативните последици при просрочие:
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния му представител, е посочил, че
претендираната сума в размер на 15 лв. представлява непогасена такса, начислена на
04.08.2022 г. съгласно чл. 2, ал. 2 от договора вр. с Тарифа за таксите и комисионните на
банката, раздел XV, б. „В“, т. 10.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, освен таксите, посочени в чл. 5, кредитополучателят
дължи и такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от
разплащателната сметка съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване на
сметки на физически лица и Тарифата на банката, в сила към момента на извършване на
съответната операция по сметката. Съгласно т. 10 от Тарифа за таксите и комисионните,
които „Ю Б“ АД прилага по извършвани услуги на клиенти-физически лица, за действия по
ограничаване на негативни последици при просрочие (в случай на неплащане в срок по
договора за кредит и при заявено от клиента ползване на допълнителната услуга за
извършване на действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, се
начисляват посочените такси за предоставената услуга – в това число, но не само, за
телефонни обаждания, изпращане на писма, покани и др.), банката начислява следните такси
– 4 лв. при просрочие от 2 до 30 дни, 5 лв. – при просрочие от 31 до 60 дни, 7 лв. – при
просрочие от 61 до 90 дни, 9 лв. – при просрочие от 91 до 120 дни, 11 лв. – при просрочие от
121 до 150 дни, 13 лв. – при просрочие от 151 до 180 дни и 15 лв. – при просрочие над 181
дни.
Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителски
договори. С доклада по делото е указано на страните, че с акта по същество съдът ще
извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. Тази клауза
се явява в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, който не допуска кредиторът да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на неустойка за
неизпълнение на задължението за плащане на вноските в уговорения срок. С така
уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК ограничение
относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо потребителя.
Изпадането на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено
мораторна лихва за периода съизмерима само с лимитирания размер на законната лихва. В
този смисъл клаузата по т. 10, раздел XV, б. "в" от Тарифата на банката е нищожна като
противоречаща с чл. 10а ал. 4 и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Клаузата също така се явява и
неравноправна, доколкото представлява и уговорка във вреда на потребителя, която не
9
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и потребителя, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Клаузата
за 15 лв. такса по ограничване негативните последици при просрочие е нищожна, поради
което и претенцията следва да се отхвърли (в този смисъл е и Решение № 2866 от 15.05.2024
г. на СГС по гр. д. № 3413/2023 г., и др.).
Относно разходите за уведомяване:
Претенцията следва да се квалифицира по реда на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1 ЗЗД,
тъй като представлява искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от неизпълнение на договор. Предявените в настоящото производство
разноски за уведомяване не са направени в хода на изпълнително производство за
принудително събиране на вземанията, а представляват такси, заплатени от ищеца за
връчване от ЧСИ на уведомление на предсрочна изискуемост на кредита. Следва да се
отбележи, че този ред на уведомяване на длъжника е свободно избран от кредитора, поради
което съответните сторени разноски не следва да се възлагат в тежест на ответника,
доколкото липсва причинно-следствена връзка между неизпълнението и имуществените
разходи. Още повече, че в договора е предвиден изричен ред за осъществяване на
кореспонденция между страните – виж чл. 19 (електронна поща, препоръчана поща или
куриер), който не е спазен от ищеца, а той самият е избрал различна процедура, в която е
реализирал разходи.
След като е уговорил в своя полза право на предсрочна изискуемост, кредиторът е
следвало да предвиди и средствата за неговата реализация, включително и опцията да се
възползва от услугите на външни за правоотношението лица за уведомяването на длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост. Затова допълнително начислените разходи за
направени плащания по повод връчване на писмените изявления на кредитора за обявяване
на предсрочна изискуемост не са непредвидени и извънредни, а напротив – имат типичен за
този вид дейност характер и като такива следва да се включат в стойността на основната
престация. В този смисъл тези разходи не да допълнителни, а иманентно присъщи и
подлежат на калкулация в цената за администриране на изпълнението на длъжника и липсва
основание за отделното им калкулиране. Спрямо тези разходи, съдът следва да отчете
законовата забрана в специалния закон (чл. 33, ал. 2 ЗПК) за обезщетяване на допълнителни
вреди при забавено изпълнение, поради което събирането им при всички положения не е
обосновано. Ето защо претенцията за сумата в размер на 24 лв. е неоснователна и следва да
се отхвърли (в този смисъл е и Решение № 2866 от 15.05.2024 г. на СГС по гр. д. №
3413/2023 г., и др.).
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, разноски се дължат и
на двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
10
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски в
двете производства съразмерно с уважената част от претенциите. В заповедното
производство „Ю Б“ АД е сторило разноски в размер на общо 1018,18 лв., а в настоящото
производство в размер на общо 4016,36 лв. Или общият размер на разноските за заповедно и
за исково производство на ищеца е 5034,54 лв., от които по съразмерност в тежест на
ответника следва да се възложи сумата от 5017,79 лв.
Ответникът е представляван от особен представител, респ. не е сторил разноски,
поради което такива не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Г И“, ул. „*******, да
заплати на „Ю Б” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „О п“
****, по предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: ****** лв. - предсрочно изискуема главница по Договор
за потребителски кредит № *******/18.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
19.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 58,97 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 18.12.2021 г. до 10.06.2022 г.; 352,66 лв. - мораторна лихва за периода от
18.12.2021 г. до 03.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за възнаградителна лихва за разликата
над присъдения размер от 58,97 лв. до пълния претендиран размер от 61,35 лв., както и
изцяло отхвърля претенциите за неиздължени такси по ограничаване негативните последици
при просрочие по договора в размер на 15 лв. за периода от 18.12.2021 г. до 03.08.2022 г. и за
разходи по уведомяване в размер на 24 лв. за периода от 18.07.2022 г. до 03.08.2022 г.
ОСЪЖДА М. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Г И“, ул. „*******, да
заплати на „Ю Б” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „О п“
****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 5017,79 лв. – разноски за
заповедното и исковото производство пред СРС, съразмерно с уважената част от
вземанията.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11