Р
Е Ш Е Н И Е № 260017
гр. Пловдив, 04.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 651 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.Р.М., ЕГН ********** ***
– чрез пълномощника и адв. Р.М., със съдебен адрес:*** против Решение
№107/04.05.2020г., постановено по т.д. №2/2019г. на ОС - Смолян, в частта му, с
която е отхвърлен предявеният от М.Р.М. против „З.К.Л.И.“ АД иск с правно
основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 12000 лева до размер от 15 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 04.05.2018г. до окончателното изплащане.
Първоначално решението е обжалвано и в частта, с която е
осъдена М.М. да заплати на „З.К.Л.И.“ АД сумата 1076.92 лева – разноски по
делото. В тази част искането е разгледано по реда на чл.248 от ГПК и е постановено
определение от 19.09.2020г., с което решението е изменено като тя е осъдена да
заплати сумата 587.69 лева. Това определение не е обжалвано.
По повод на обжалваната част от решението - твърди, че
съдът неправилно е приел наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
нейна страна, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан. Посочва,
че в конкретния случай, дори и при правилно поставен и функциониращ
обезопасителен колан, тя пак би получила травми, които дори биха били по-тежки.
Иска се в тази част обжалваното решение да бъде отменено, а по същество
постановено друго, с което искът да бъде уважен в размер на 15 000 лева.
По тази въззивна жалба е постъпил отговор от другия
жалбоподател „З.К.Л.И.“ АД, с който се изразява становище за нейната
неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от „З.К.Л.И.“ АД – ****, ЕИК *********
– чрез юрисконсулт Л.С. против Решение №107/04.05.2020г., постановено по т.д.
№2/2019г., в частта му, с която е осъдено „З.К.Л.И.“ АД да заплати на М.Р.М.,
ЕГН ********** *** сума над 2 000 лева до присъдения размер от 12 000
лева, представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило
на 16.04.2014 г. – контузио капитис и комоцио церебри, рискът от което е бил
покрит по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, застрахователна полица №*************, валидна от 25.09.2013
г. до 24.09.2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния закон в две насоки – относно приетия от
съда справедлив размер на обезщетението за понесените от ищцата болки и
страдания и относно определения коефициент на съпричиняване на вредоносния
резултат от нейна страна. Моли съда да отмени обжалваното решение за осъждането
на жалбоподателя за заплащане на сума над 2 000 лева до 12000 лева,
представляваща обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди. Счита, че справедливият
размер на обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди е 4000 лева,
а коефициентът на съпричиняване е в съотношение 50 %.
Въззиваемата страна М.Р.М., ЕГН ********** *** – чрез
своя пълномощник адв. Р.М. с писмен отговор изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1
от Кодекса за застраховането /отм./. Касае се за пряк иск, предявен от
увредения против застрахователя.
Ищцата М.Р.М., ЕГН ********** *** твърди, че на 16.04.2014г.
в ****, е пострадала при автомобилна катастрофа, причинена от И. С. Т. при
управление от последния на лек автомобил марка „А.Р.”, модел „***”, рег. ********.
Твърди, че водачът на лекия автомобил при преминаване на десен завой навлиза в
лентата за насрещно движение и се удря в насрещно движещ се срещу него лек
автомобил „Ф.“, модел „С.“, с което реализира ПТП. Посочва, че е била пътник в
лекия автомобил, управляван от И. Т.. Твърди, че вследствие на ПТП е загубила
съзнание, съпроводено с ретроградна амнезия, световъртеж, замайване, главоболие
и охлузвания по главата. Твърди, че и понастоящем изпитва често главоболие,
промени в емоционалното състояние, станала раздразнителна, изпитва чувство на
безпокойство и притеснение, както и страх от МПС. Твърди, че след няколкодневен
престой в болнично заведение е изписана с диагноза: контузио капитис и комоцио
церебри. Твърди, че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС е била
покрита от застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „З.К.Л.И.“ АД –
гр. С.. Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя.
Твърди, че на 04.05.2018г. е отправила претенция до застрахователя с искане да
и бъде определено и заплатено обезщетение за вредите, които е претърпяла, но
той не е определил и изплатил такова. Моли съда да осъди ответника „З.К.Л.И.“
АД – гр. С. да и заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
цитираното ПТП в размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на уведомяване на застрахователя – 04.05.2018г. до
окончателното и изплащане, както и разноските по делото. Решението в частта, с
която е отхвърлена претенцията над 15 000 лева до 26 000 лева - обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, не е обжалвано и е влязло в сила. Поддържа
се осъждане на застрахователя за заплащане на обезщетение в размер на
15 000 лева, без да се отчита наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата.
Ответникът „З.К.Л.И.“ АД – гр. С. оспорва предявените
искове. Твърди, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
прекалено завишено по размер. Не оспорва наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между него и
делинквента. С въззивната жалба признава основателност на иска за 2 000
лева. Твърди наличие на съпричиняване на вредите от пострадалата, тъй като
същата е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на
чл.137а от ЗдвП.
Обстоятелствата относно причиняване на ПТП,
противоправността на деянието, кой е неговият извършител са обект на представения
Констативен протокол за ПТП от 16.04.2014г. Допусната е и автотехническа
експертиза. Видно от заключението на вещото лице инж. Г. Т. ПТП е настъпило на
път, покрит с дребнозърнеста асфалтова настилка, без дупки, в тъмната част на
денонощието, при дъждовно време и мокър път. Мястото, на което е настъпило ПТП
е на завой, който има денивелация 6 %. Тъй като водачите имат пряка видимост
едва, когато навлязат в завоя, то преминаването през него става с изключително
голямо внимание и съобразяване с пътната обстановка. Управляваният от Т. лек
автомобил „А.Р.“ се е движил със скорост 70.2 км/ч при критична скорост за
дадения завой от 55 км/ч. Скоростта на другия лек автомобил – „Ф. С.“ е 40
км/ч. Водачът Т. е имал възможност да избегне ПТП, ако е съобразил скоростта си
с пътната обстановка, метеорологичните условия, както и намалената видимост.
Основната причина за ПТП е допуснатото управление на лекия автомобил от водача Т.
със скорост 70.2 км/ч, която надвишава критичната за преодоляване на десния
завой скорост от 55 км/ч. Това е довело до странично приплъзване на
управлявания от него лек автомобил и последващото му навлизане в лентата за
насрещно движение.
С оглед на писмените доказателства и заключението на
автотехническата експертиза съдът намира, че ПТП се дължи на виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „А.Р.“ И. Т., който се е движил със скорост 70.2 км/ч
при критична скорост за дадения завой от 55 км/ч. С това същият е нарушил
правилата за движение по пътищата, тъй като не е съобразил скоростта с пътната
обстановка, метеорологични условия и намалена видимост.
Не се спори относно обстоятелството, че за лек автомобил марка
„А.Р.”, модел „146”, рег. ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” между
собственика на автомобила и „З.К.Л.И.“ АД – гр. С., със застрахователна полица
№*************, валидна от 25.09.2013 г. до 24.09.2014 г. Следователно водачът
на МПС И. Т. като причинител на увреждането е бил застрахован при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно
в периода на действие на застрахователния договор – на 16.04.2014г. - е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следва да се приеме наличие на
валидно застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на
застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице - ищец.
Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
За вредите и техния размер: Видно от заключението на вещото
лице д-р М.К.Б.по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че
при ПТП на 16.04.2014г. на ищцата са причинени контузия на главата, мозъчно
сътресение, охлузвания по лицето. Между посочените травматични увреждания,
причинени на М.М. и процесното ПТП, е налице пряка причинно – следствена
връзка. Непосредствено след произшествието, пострадалата е приета за лечение в
болнично заведение. Там е проведено лечение с отбъбващи препарати, вливания на
водно – солеви разтвори и наблюдение. Тя е изписана след два дни – на
18.04.2014г. оздравителният процес при такъв вид травми е около 20-25 дни, при
благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него, за каквито по делото
липсват доказателства.
От показанията на разпитания по делото в качеството на
свидетел В.Д.Т., се установява, че ищцата в болницата е била разсияна,
отнесена. Имала е наранявания по лицето и главата, била много уплашена. Оплаквала
се е от болки. Казвала, че не иска да ходи на бала за завършване на училище,
защото имала рани по лицето. Твърди, че пострадалата и до настоящия момент си
носи нурофен и бие болкоуспокояващи, но не знае дали това главоболие е свързано
с катастрофата. От показанията на свидетелката М.М. – майка на ищцата се
установява, че главоболието на дъщеря и продължило око месец. В първите дни е
ставала с помощта на майка си, тъй като е губела равновесие. Тя също
потвърждава, че М. не е искала да ходи на бала, тъй като е имала рани от
дясната страна на лицето, както и че от време на време се оплаква от главоболие
и взима болкоуспокояващи лекарства. След това се е явила на кандидат –
студентски изпити, взела ги е и е приета да учи в С., където понастоящем учи и
живее. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като макар и
родственици на ищцата, същите имат преки и непосредствени впечатления както от
физическото, така и от психическото и емоционалното
състояние на същата след инцидента. Във връзка с интензитета на болките и
страданията по делото е приетото заключение на съдебно – медицинската
експертиза, изводите на което са описани по-горе в мотивната част.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира
предявените искове за заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищцата
болки и страдания за основателни. Същата е претърпяла такива болки и страдания.
Възстановителният процес обаче не е продължил дълго – не повече от месец. Не си
установява твърдяното главоболие, което ищцата изпитва понастоящем от време на
време, да има връзка с ПТП. Сравнително краткия период на лечение и възстановяване,
както и обстоятелството, че се е
възстановила без усложнения, също следва да бъдат отчетени при преценка за
претенцията за репарация на вредите.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания, продължителността
на възстановителния период, настъпилото възстановяване, съдът счита, че определеното
от първоинставнционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер не
отговаря на критерия за справедливост. За справедлива такова настоящата
инстанция намира сумата 9 000 лева.
По въпроса налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, настоящата инстанция споделя изложените от
първоинстанционния съд доводи, както по отношение на наличието, така и по
приетото съотношение в размер на 20 %. Съгласно чл.137 от ЗДвП използването на
обезопасителен колан е задължително за водача и пътниците в МПС. Именно пътник
се явява ищцата към момента на ПТП. От допълнителното заключение на вещото лице
по автотехническата експертиза се установява, че според вида на нейните
наранявания, тя е била без поставен такъв обезопасителен колан. Ударила се е в
дясната част на арматурното табло на автомобила, в тавана и в предното
панорамно стъкло, което е счупено от удара с главата и. Една от функциите на
предпазния колан е да ограничи движението на тялото при ПТП. Вещото лице
посочва, че ефективността на предпазните колани е максимална при скорост на
движение на автомобила от 60-65 км/ч. Това дава основание на жалбоподателката –
ищец да твърди, че непоставянето на предпазния колан при сумарна скорост от 110 км/ч няма да доведе до предпазващ
ефект. Според настоящата инстанция действително предпазващият ефект няма да е
максимален, какъвто би бил при движение с по-ниска скорост, но категорично не
означава, че такъв изцяло ще липсва. В т.4 от допълнителното заключение, след
като коментира ефективността на колана, вещото лице отбелязва, че ако е била с
правилно поставен обезопасителен колан при скорост 110 км/ч тя е нямало да
получи тези наранявания, тъй като нейното движение напред е щяло да бъде
ограничено. Какви други наранявания по тялото и гръдния кош би получила, ако
беше с поставен колан, и колко значителни биха били те при възникналия челен
удар, е предположение. Липсват реални данни, които съдът да може да коментира.
С оглед на изложеното като се отчете и съпричиняване на
вредоносния резултат в размер на 20 % от страна на ищцата, обезщетението, което
следва да се присъди възлиза на 7 200 лева.
То се дължи ведно със законната лихва от датата на уведомяване
на застрахователя – 04.05.2018г. до окончателното и изплащане.
Ето защо ответникът ЗК „Л.И.” АД следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сума над 2 000 лева до 7 200 лева, представляваща
обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на 16.04.2014 г. –
контузио капитис и комоцио церебри, рискът от което е бил покрит по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, застрахователна полица №*************, валидна от 25.09.2013 г.
до 24.09.2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
04.05.2018г. до окончателното и изплащане.
Решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М.Р.М. против „З.К.Л.И.“ АД иск с правно основание чл.226 ал.1
от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над
12000 лева до размер от 15 000 лева, както и в частта, с която е осъдено „З.К.Л.И.“
АД да заплати на М.Р.М., ЕГН ********** *** сума над 2 000 лева до размер
от 7 200 лева.
Решението следва да се отмени в частта, с която е осъдено „З.К.Л.И.“ АД да заплати на М.Р.М.,
ЕГН ********** *** сума над 7 200 лева до присъдения размер от 12 000
лева като в тази част предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК М.Р.М., ЕГН ********** ***
следва да бъде осъдена да заплати на „З.К.Л.И.“ АД сумата 260 лева – разноски
по делото пред въззивната инстанция по съразмерност съобразно уважените и
отхвърлени части от жалбите на двете страни.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №107/04.05.2020г., постановено по т.д. №2/2019г.
на Окръжен съд - Смолян, в частта, с която е
отхвърлен предявеният от М.Р.М. против „З.К.Л.И.“ АД иск с правно основание
чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 12000 лева до размер от 15
000 лева, както и в частта, с която е
осъдено „З.К.Л.И.“ АД да заплати на М.Р.М., ЕГН ********** *** сума над 2 000 лева до размер от
7 200 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие ПТП, настъпило на 16.04.2014 г. –
контузио капитис и комоцио церебри, рискът от което е бил покрит по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, застрахователна полица №*************, валидна от 25.09.2013 г.
до 24.09.2014 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2018г. - датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение №107/04.05.2020г., постановено по т.д. №2/2019г.
на Окръжен съд - Смолян, в частта, с която е осъдено „З.К.Л.И.“ АД - ****, ЕИК *********
да заплати на М.Р.М., ЕГН ********** *** сума над 7 200 лева до присъдения
размер от 12 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.Р.М., ЕГН ********** *** против „З.К.Л.И.“
АД - ****, ЕИК ********* иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 7 200 лева до присъдения размер от 12 000
лева, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие ПТП,
настъпило на 16.04.2014 г. – контузио капитис и комоцио церебри, рискът от
което е бил покрит по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица №*************,
валидна от 25.09.2013 г. до 24.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.05.2018г. -
датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на сумата,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН ********** *** да заплати на „З.К.Л.И.“ АД -
****, ЕИК ********* сумата 260 лева – разноски по производството пред
въззивната инстанция – по съразмерност съобразно уважените и отхвърлени части
от жалбите.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: