№…………/ 22.10.2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.10.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: MAРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от
в.т.д.
№ 1598
по описа за 2018 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 58662/27.09.2018 г. от „МОРСКИ ИМОТИ“ ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: град Варна, район Приморски, ул.Васил Кънчев
№5, ап.8, представлявано от Веселин Йорданов Василев срещу решение №
3652/06.08.2018 г., постановено по гр.д. № 13207/2016 г. по описа на ВРС, 16 -
ти състав, с което са
отхвърлени исковите претенции срещу П.Ф.Л. гражданин на Република Ирландия, роден на ***год.
в Корк с паспорт №В304131, издаден на 26.05.2001год. от Паспортна служба-Корк с
адрес: Република Ирландия, „Уиндърмиър“, Карбъритаун, Гленмайър, Каунти Корк,
за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сумата от 4 726.12евро /четири хиляди
седемстотин двадесет и шест евро и дванадесет евроцента/, представляваща
дължими и неплатени годишни възнаграждения за 2014год., 2015год. и
2016год. по Договор за поддръжка от
24.08.2006год. в това число: сумата в размер на 1586.99евро, представляваща
годишно възнаграждение по договор за поддръжка за 2014год. за ап.18 във връзка
с която е издадена фактура №47/01.02.2014год. за сумата от 3 102.56лв.; сумата
в размер на 1 572.71евро,представляваща годишно възнаграждение по Договор за
поддръжка за 2015год.за ап.18 във връзка с която е издадена фактура
№51/11.02.2015год. за сумата от 3 074.65лв., сумата в размер на 1 566.42евро,
представляваща годишно възнаграждение по договор за поддръжка за 2016год. за
ап.18 във връзка с която е издадена фактура №55/24.02.2016год. за сумата от 3
062.35лв., ведно със законната лихва върху сумата от 4 726.16евро, считано от
датата на депозиране на исковата молба
в съда -28.10.2016год. до
окончателното изплащане и сумата от 2 718.94евро /две хиляди седемстотин и осемнадесет евро, деветдесет и
четири евро цента/, представляваща неустойка за забава, съгласно т.9 от
Договор за поддръжка от 24.08.2006год. на основание чл.92,ал.1 от ЗЗД за
периода от датата следваща датата на уведомяване/покана и изпращане на всяка
една от фактурите до 13.09.2016год., в това число: за дължимото и неплатено възнаграждение
за 2014год. в размер на 1 586.99евро-неустойка за забава за периода от
08.02.2014год. /датата следваща датата на изпращане на уведомлението-поканата и
фактурата/ до 13.09.2016год. за 949дни в размер на 1 506.05евро, изчислено на
база уговореното в т.9.1. от договора - 0.1% на ден върху забавената главница;
за дължимото и неплатено възнаграждение за 2015год. в размер на 1
572.71евро-неустойка за забава за периода от 18.02.2015год./датата следваща
датата на изпращане на уведомлението-поканата и фактурата/ до 13.09.2016год. за
574дни в размер на 902.74евро, изчислено на база уговореното в т.9.1. от
договора-0.1% на ден върху забавената главница, за дължимото и неплатено
възнаграждение за 2016год. в размер на 1 566.42евро – неустойка за забава за периода
от 29.02.2016год./датата следваща датата на изпращане на уведомлението и
фактурата/ до 13.09.2016год. за 198дни в
размер на 310.15евро, изчислено на база уговореното в т.9.1. от договора – 0.1%
на ден върху забавената главница, на основание чл. 79 , ал.1
и чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Във въззивната жалба, се сочи, че съдът е постановил неправилно
решение поради факта, че е изградил своите изводи при направилна преценка на
фактите и доказателствата по делото по делото, както и на приложимия
закон. Оспорват се изводите на съда
относно недействителността на процесния договор. Сочи се че договорът за
поддръжка е неформален и не е необходима писмена форма за потвърждаването му, в
случаите, в които е сключен от лице без представителна власт, а е достатъчно само
извършването на конклуденти действия от мнимо представлявания, което той е
направил през периода 2007-2013г.,
когато е плашщал задълженията си по договора. Сочи се, че е налице и
признание от ответника за дължимост на претендираните суми, съдържащо се в
негова кореспонденция от м. август 2016г. Като се оспорват изводите на съда, се
претендира отмяна на решението и уважаване на претенцията, ведно с присъждане
на разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият е депозирал отговор, в който оспорва аргументите на
въззивника за наличието на валиден договор, поради недоказаност на твърденията
за представителна власт при сключването му. Сочи се също, че договорът не е
сключван в интерес на преставлявания и не е породил действие за него, както и
че кореспонденцията, водена с въззиваемия не е доказана. Пледира се за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в
законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК
реквизити и приложения по чл. 261 ГПК.
Няма искания за
събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
По гореизложените съображения и на
осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството по
търг. дело № 1598/2018г. за 07.11.2018
г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.