№ 4369
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110150365 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........... срещу .............
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 15.08.2017 г. в гр. Варна на ул. „Стефан Караджа“ е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № .........., собственост на И. Б.
Я., и л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ..........., управляван от М. А., при следния
механизъм: при разминаване на л.а. „Дачия Сандеро“ с намиращия се в паркирано
състояние от ляво на пътното платно л.а. „Хонда Сивик“, л.а. „Дачия Сандеро“ го удря
в дясно странично огледало, в причИ. връзка с което на л.а. „Хонда Сивик“ са
причинени щети. Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Хонда Сивик“ е застрахован при
ищеца по силата на имуществена застраховка „Автогрижа“, полица № .......... г. Твърди,
че на 14.09.2017 г. в качеството на застраховател е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 391, 84 лв. Счита, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника
в качеството на застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована
гражданската отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 391, 84 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или
общо за сумата от 406, 84 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати 406,
84 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
............, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва настъпването на ПТП
със сочените от ищеца механизъм и участници. Оспорва настъпването на твърдените
вреди в причИ. връзка с виновно и противоправно поведение на водача на л.а. „Дачия
Сандеро“. Позовава се на съпричиняване от страна на водача на л.а. „Хонда Сивик“ –
поради забранено паркиране на автомобила в еднопосочна улица. Позовава се на
1
давност, доколкото се твърди плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на
14.09.2017 г., а исковата молба ответникът твърди да е подадена на 15.09.2022 г. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП от 15.08.2017 г., в който
е посочено, че на 15.08.2017 г. в 14:00 часа в гр. Варна, ул. „Стефан Караджа“ № 37 е
настъпило ПТП с участието на „превозно средство А“ – л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. №
..........., управляван от М. А., и „превозно средство Б“ – л.а. „Хонда Сивик“ с рег. №
.........., собственост на И. Б. Я., управляван от собственика. Като „обстоятелства“ за
настъпване на ПТП е посочено, че за превозно средство А ПТП е настъпило при
тръгване/отваряне на врата, а за превозно средство Б – в паркирано/спряло положение.
Съставена е схема на ПТП, като са отразени видимите щети по автомобилите, като за
л.а. „Дачия Сандеро“ това е ляво огледало, а за л.а. „Хонда Сивик“ – дясно огледало. В
протокола е посочено, че водачът на превозно средство А няма претенции относно
вината.
Безспорно е между страните, че към 15.08.2017 г. л.а. „Хонда Сивик“ с рег. №
.......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка
„Автогрижа“, полица № .......... г.
С искане за оценка на вреди от 18.08.2017 г. от И. Б. Я. застрахователят е
уведомен за настъпилото застрахователно събитие. В същото е посочено, че л.а.
„Хонда Сивик“ е бил паркиран на ул. „Стефан Караджа“ № 37 и след като водачът се
е върнал при него е видял, че е счупено дясното огледало, а на предното стъкло е
намерила бележка с телефонен номер на виновния водач и след като му се е обадила,
са се срещнали за попълване на двустранен констативен протокол.
Във връзка с горното при ищеца е образувана щета № ........... г.
Безспорно е между страните, че на 14.09.2017 г. ищецът в качеството на
застраховател по застраховка „Автогрижа“ е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 391, 84 лв.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ........... е била застрахована при ответника.
От заключението на АТЕ се установява, че ПТП е настъпило при следния
механизъм: на 15.08.2017 г. около 14:00 часа л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № ........... се
движи по ул. „Стефан Караджа“ и срещу № 37 поради неосигурена безопасна
странична дистанция водачът реализира ПТП с паркирания отляво л.а. „Хонда Сивик“
с рег. № .........., в причИ. връзка с което на последния са нанесени щети – увредено е
дясно странично огледало. Към датата на ПТП л.а. „Хонда Сивик“ е бил в
експлоатация 10 години 4 месеца и 25 дни, считано от датата на първоначална
регистрация – 21.03.2007 г. Стойността, необходима за възстановяване на щетите по
средни пазарни цени, възлиза на сумата от 394 лв. Обичайните ликвидационни
разноски са между 15 и 25 лв.
От показанията на разпитаните по делегация водачи на двата автомобила - И. Б.
Я. и М. М. А. се потвърждава настъпването на процесното ПТП.
Свидетелката Вълкова депозира показания, че си спомня лятото на 2017 г.
автомобилът й „Хонда Сивик“ да е бил увреден на ул. „Стефан Караджа“, където е бил
паркиран успоредно на тротоара; че улицата е еднопосочна; че не е имало знак за
2
забрана или ограничаване на паркирането; че когато се е върнала при паркирания
автомобил страничното й огледало е висяло, а на чистачките е била оставена бележка с
телефонен номер, на която е пишело, че авторът й е ударил огледалото при минаване;
че се е обадила и с другия водач, с когото не са имали спор, че е виновен за
произшествието, са отишли при застрахователя, след което огледалото й е било
отремонтирано в сервиз.
Свидетелят А. заявява, че си спомня да е участвал в ПТП на 15.08.2017 г. при
управление на л.а. „Дачия Сандеро“, когато, преминавайки по ул. „Стефан Караджа“, с
неговото предно огледало е ударил това на паркиран отляво л.а. „Хонда Сивик“; че не
може да каже дали е имало знак, ограничаващ паркирането на мястото; че според него
виновна е Община Варна, защото участъкът е много тесен. Заявява, че на другия
автомобил е било откачено предно ляво огледало, а по неговото е имало само
драскотина; че той е поел вината, тъй като той е бил в движение; че след
произшествието е спрял, поискал е лист и химикал от близкия магазин и е оставил на
стъклото на другия автомобил бележка с телефона си, на който другият водач му се е
обадил и заедно са отишли при застрахователя; че са попълнили двустранен
констативен протокол за ПТП.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, които са логични и
последователни, с изключение на показанията на свидетеля Аврамов в частта относно
нанесената на л.а. „Хонда Сивик“ щета, която свидетелят заявява да е предно ляво
огледало. Според останалите доказателства – двустранен констативен протокол за
ПТП, съдържащ схема на разположението на автомобилите и посочване на щетите,
уведомление за щета, заключението на АТЕ и показанията на свидетелката Вълкова,
щетата е на предно дясно огледало. Доколкото се касае за ПТП от 2017 г. – повече от 5
години преди депозиране на показанията, това несъответствие в показанията на
свидетеля Аврамов по никакъв начин не разколебава изводите на съда, че механизмът
на ПТП е установен.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причИ. връзка между това деяние и претърпени от
застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания,
които в дадената хипотеза са налице.
Настъпването на процесното ПТП със сочения от ищеца механизъм се
установява от представения протокол за ПТП, заключението на АТЕ и показанията на
3
свидетелите Вълкова и А.. Като е преминал покрай паркирания л.а. „Хонда Сивик“ на
разстояние, че да нанесе удар на предното му огледало, водачът на л.а. „Дачия
Сандеро“ е осъществил противоправно деяние, в причИ. връзка с което са нанесени
щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника, че ПТП не е настъпило по вина на
водача л.а. „Хонда Сивик“. Тежестта за установяване на елементите от фактическия
състав на деликта се носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която
нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция, тежестта за оборване на
която се носи от ответника, като в случая с оглед ангажираните по делото
доказателства тази презумпция не е оборена.
От страна на ответника е заявено възражение за съпричиняване, изразяващо се в
паркиране в нарушение на нормата на чл.94, ал.4 ЗДвП отляво на еднопосочна улица.
Установи се от представения протокол за ПТП, съдържащ схема на
разположението на автомобилите, и показанията на двамата свидетели, че ул. „Стефан
Караджа“ е еднопосочна, като видно от схемата на ПТП, л.а. „Хонда Сивик“ е бил
паркиран от лявата страна по посока на движението, в какъвто смисъл са и показанията
на свидетеля А., като това разположение на автомобила кореспондира и на нанесената
щета – на предно дясно огледало.
Съгласно чл.94, ал.3, изр.1 ЗДвП за престой и паркиране в населените места
пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя. Съгласно чл.94, ал.4 ЗДвП на път с
еднопосочно движение се допуска престой и от лявата страна по посока на
движението, ако това не пречи на движението на пътните превозни средства. Пътно
превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за
качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача по силата на чл.93, ал.1 ЗДвП. В случая твърденията на ищеца
са, че се касае за паркиране на увредения автомобил, в какъвто смисъл са й показанията
на водача му – свидетелката Вълкова. Паркирането от лявата страна на еднопосочна
улица, каквото е налице в случая, обаче е забранено, с оглед на което възражението за
съпричиняване се явява основателно, като съпричиняването съдът определя на 1/2.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на щетите по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 394 лв., а
ликвидационни разноски от 15 лв. съответстват на обичайните такива.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Третото лице не може да
бъде задължено да заплати на застрахователя повече, отколкото дължи на
застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е равен на по-малката
сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно такова. В
случая изплатеното обезщетение от 391, 84 лв. е в размер, по-малък от стойността,
необходима за отстраняване на щетите по средни пазарни цени – 394 лв.
По изложените съображения съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника по отношение на суброгиралия се в правата на
4
застрахования застраховател до размер на сумата от общо 203, 42 лв. с включени
ликвидационни разноски, при отчитане на приетото от съда съпричиняване – (391, 84
лв. + 15 лв.): 2.
До този размер искът следва да се уважи, а над нея до пълния предявен размер
от 406, 84 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
От страна на ответника е заявено възражение за давност. Съгласно чл.378, ал.5
КЗ регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл.435
срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“ по т. 10 – 13, раздел
II, буква „А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на
извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от
страна на причинителя на вредата. В случая не е спорно между страните, а се
потвърждава и от представеното преводно нареждане, че застрахователят е изплатил
обезщетение в размер на 391, 84 лв. на 14.09.2017 г. Искът е предявен на 14.09.2022 г.,
видно от представената по делото товарителница № **********, т.е. в последния ден
на давностния срок, с оглед на което възражението е неоснователно.
От страна на ответника са заявени доводи за неоснователност на претенцията за
мораторна лихва предвид акцесорния й харакер. В тази връзка следва да се има
предвид, че самостоятелен иск за мораторна лихва в случая не е предявен. Претендира
се единствено законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата като законна последица от предявяване на иска за главницата, с
оглед на което доводите на ответника се явяват неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 250 лв. разноски, съобразно уважената част от иска.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК,
сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от
иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ............, ЕИК ........... да заплати на ..........., ЕИК .........., на основание
чл.411 КЗ, сумата от 203, 42 лв., представляваща регресно вземане по щета № ........... г.
във връзка с ПТП, настъпило на 15.08.2017 г. в гр. .........., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 14.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 203, 42 лв. до пълния предявен размер от 406,
84 лв. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ............, ЕИК ........... да заплати на ..........., ЕИК .........., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 250 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ..........., ЕИК ..........да заплати на ............, ЕИК ..........., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
5
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6