№ 184
гр. Велико Търново , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000167 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260022 от 29.12.2020г. по т.д. № 112/ 2019г. по описа
на Габровски окръжен съд, е осъден ЗД „Евроинс“ АД-гр.София да заплати
на В. Г. СТ. от с.Дамяново, общ.Севлиево, сумата 20000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 14.01.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019г. до окончателното
изплащане, на осн.чл.432 КЗ, като е отхвърлен искът за горницата над
20000лв. до 25000лв., частичен иск от 40000лв. Прекратено е производството
по делото в частта по предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в
размер на 600лв. поради недопустимост на иска. Присъдени са разноски.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ЗД
„Евроинс“ АД-гр.София чрез юрисконсулт Б.Георгиев срещу решението на
ГОС в осъдителната част и в частта за разноските. Счита, че решението в
1
обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това
доводи. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е допуснал и приел
автотехническата експертиза, тъй като искането за назначаването й е било
преклудирано, а и тъй като ответникът е оспорил заключението със съмнения
относно неговата обоснованост и правилност, като неправилно не е и уважил
искането за назначаване на повторна такава. Счита, че присъденият размер на
обезщетението е прекомерно висок и не кореспондира на установените по
делото факти. Сочи, че черепно-мозъчната травма не била съпроводена със
загуба на съзнание, твърденията за изтръпване на четвърти и пети пръст били
недоказани и неподкрепени от медицинска документация.. Присъденият
размер на обезщетението не бил съобразен с трайната съдебна практика в
сходни случаи. Неправилно ОС-Габрово бил присъдил и законната лихва от
01.02.2019г.-датата на уведомяването му за настъпилото застрахователно
събитие, като не било съобразено, че пострадалият не бил представил банкова
сметка.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба В.С. чрез пълномощника адв.П.К.. Счита същата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без
уважение, а решението на ГОС в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адв.възнаграждение по
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, ведно с ДДС.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището
на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
2
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск в постановения размер.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването за допуснати процесуални нарушения по допускане и
приемане на САТЕ и неуважаване на искане на ответника за назначаване на
повторна САТЕ, е неоснователно. Преклузията на доказателствените искания
настъпва в заседанието след изготвяне на окончателен доклад по делото, с
който се разпределя доказателствената тежест на всяка от страните, който
доклад в случая е изготвен в първото съдебно заседание, а искането за
назначаване на САТЕ е направено от ищеца преди това, поради което не е
преклудирано. Изготвеното заключение е обстойно, обективно и мотивирано,
поради което и правилно е прието от първоинстанционния съд и не е
назначена повторна експертиза, тъй като не са налице условията на чл.201
ГПК, като на това основание и настоящата инстанция също е отказала
назначаването на такава.
Оплакването, че присъденият размер на обезщетението е прекомерно
висок и не кореспондира на установените по делото факти, както и не бил
съобразен с трайната съдебна практика в сходни случаи, е неоснователно.
Чрез заключението на СМЕ, изцяло възприето от съда, е обективно
установено състоянието на ищеца на база приложената медицинска
документация и извършените прегледи. Първоинстанционният съд е обсъдил
и извършил задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства-
показанията на св.С.а, Станев и Валентинов, заключението на СМЕ, и въз
3
основа на тях е достигнал до правилен правен извод относно основателността
на иска в постановения размер, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД. При това, ОС-Габрово е взел предвид и обсъдил всички релевантни
обстоятелства в тяхната конкретика-вид, характер и степен на уврежданията,
получени от пострадалия, период на тяхното проявление, продължителност и
интензивност на претърпените болки и страдания, вкл. психически и
емоционални такива, продължителност на оздравителния процес,
препятстването на нормалния живот на пострадалия, възрастта му,
обективното му здравословно състояние към настоящия момент, датата на
настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към
този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и
Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със
съдебната практика в сходни случаи, поради което присъденото от него
обезщетение е в правилно определен размер, съответстващ на получените от
ищеца при процесното ПТП травми.
Досежно оплакването, че черепно-мозъчната травма не била
съпроводена със загуба на съзнание, а твърденията за изтръпване на четвърти
и пети пръст били недоказани и неподкрепени от медицинска документация:
Независимо от това дали травмата е била съпроводена със или без загуба на
съзнание, в резултат на получената черепно-мозъчна травма ищецът е
получил силно главоболие в продължение на около два месеца, почти
изчезнало след осем месеца /заключението на СМЕ/. Към датата на прегледа
от вещото лице, изготвило СМЕ-30.09.2020г., ищецът е почти напълно
възстановен, но се оплаква от силно главоболие при по-големи
психоемоционални натоварвания, като има и изтръпване на четвърти и пети
пръст на лявата ръка, което може да се дължи на увреда на лакътния нерв,
които оплаквания могат да продължат дълго време, а даже и да не отзвучат,
но тази прогноза /а не въобще наличието на такова изтръпване/ може да се
каже категорично след изследване електромиелография.
Оплакването, че неправилно ОС-Габрово е присъдил законната
лихва от 01.02.2019г.-датата на уведомяването на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие, като не било съобразено, че
пострадалият не бил представил банкова сметка, е също неоснователно.
Застрахователят дължи законна лихва от по-ранната измежду посочените в
4
чл. 429, ал. 3 от КЗ дати. В случая отговорността на застрахователя за лихвите
за забава като част от дължимото застрахователно обезщетение се дължи от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Отговорността на прекия
причинител за лихви, считано от датата на непозволеното увреждане
съществува, но същата (по силата на самия кодекс) се поема от
застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. В доказателствена тежест на
ищеца е да установи момента на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция и в настоящия случай видно от приложеното
известие за доставяне, ответното дружество е уведомено за щетата на
01.02.2019 г., която дата съдът приема за дата на предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя по смисъла на чл. 429, ал. 3, предл.
последно от КЗ. Предвид изложеното, съдът приема, че претенцията на С. за
заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение е основателна,
считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд
размер.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на адв.П.К. адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗА съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/ 2004г. в размер на 1356 лв., с
включен ДДС, съобразно пар.2а от ДР на Наредба № 1/ 2004г.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260022 от 29.12.2020г. по т.д. № 112/ 2019г. по
описа на Габровски окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ********, да заплати на адв. П.К. от САК,
5
гр.София, *****, на осн.чл.38 ал.1 т.2 ЗА сумата 1356 лв. /хиляда триста
петдесет и шест лева/ - адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6