Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 18.04.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-12 с-в в публично съдебно заседание на трети февруари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Мариана Георгиева
при секретаря Г.С., разгледа търговско дело № 1143 по
описа за 2016г. на СГС и взе предвид следното:
Производството е образувано
по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „С.Т.В.” ООД твърди, че между него и ответника „Н.С.“
ЕАД бил сключен договор за покупко-продажба на стоки. Поддържа, че изпълнил
задълженията си по договора добросъвестно, качествено и в срок, а ответникът не
е изпълнил задължението да му заплати
дължимата цена. Сочи, че предал на ответника стоки,
които последният приел с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от
07.07.2011г. Твърди, че на 11.07.2011г. издал фактура № **********/11.07.2011г.
за стойността на продадените стоки в размер на 59 944,08 лв. с ДДС, а като
основание било посочено - „продадени стоки съгласно опис №1”, които стоки били именно описаните в
приемо-предавателния протокол от 07.07.2011г. Поддържа, че с писмо №
АД-53-605-1-1/24.01.2015г., покана за доброволно изпълнение №
АД-53-605-1/07.04.2015г. и нотариална покана от 10.12.2015г., получена от
ответника на 14.12.2015г., уведомил ответното дружество за размера на
вземанията си и го поканил да заплати в седмодневен срок от получаването на
съответното уведомление съществуващите задължения. Сочи, че ответното дружество
не заплатило в срок стоките. Твърди, че по фактура № **********/11.07.2011г. не
бил посочен срок за плащане, като фактурата била получена и подписана от
ответника на 11.07.2011г., поради което съгласно чл. 303а, ал. 3, изр. 1 от ТЗ
длъжникът изпаднал в забава на 26.07.2011г. Поради това ответникът му дължал
лихва за забава в размер на 27 948, 96
лв.. Поддържа, че с писмо с изх. № АД-53-605-1/21.01.2016г. ответното дружество
потвърдило част от задълженията си. Претендира
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 59 944,08 лв., представляваща
главница по фактура № **********/11.07.2011г. за доставени, но незаплатени
стоки, както и сумата от 27 948,96 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 26.07.2011г. до 16.02.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (16.02.2016г.) до пълното
изплащане на сумата. Моли за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Н.С.“ ЕАД оспорва
предявените искове
като неоснователни. Поддържа,
че фактурата от 11.07.2011г. не била достатъчно доказателство за установяване
на заявените в исковата молба обстоятелства, тъй като във фактурата като
основание било посочено „продадени стоки, съгласно опис № 1“, но такъв опис не
бил представен по делото. Сочи, че приемо-предавателният протокол от
07.07.2011г. не бил обвързан с издадената фактура. Счита, че нямало яснота
относно предмета на договора и че не била определена цената на договора.
Твърди, че вземането на ищеца за лихва за забава не било изискуемо, а в условията на евентуалност прави възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност по отношение на това вземане.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид твърденията и възраженията на страните, намира за
установено следното:
По делото е представен двустранно подписан протокол от
07.07.2011г., от който се установява, че продавачът-ищец е предал на
ответника-купувач стоки, индивидуализирани по вид и количество, представляващи
преходни жиба АЦ-PVC, жиба АЦ, хидранти, водна
помпа и кръгли уплътнители, които са приети без забележки.
На 11.07.2011г. ищецът е издал фактура № 38 с
получател ответното дружество на стойност 49 953,40 лв. (59 944,08
лв. с ДДС). Като основание за издаването ѝ е посочено „продадени стоки,
съгласно опис № 1“, а като дата на данъчното събитие е посочена 11.07.2011г. За
получател във фактурата е посочено ръкописно изписаното име „Д. М.”. Ответното
дружество не е оспорило автентичността на документа по реда на чл. 193 от ГПК,
нито е релевирало други възражения досежно представителната власт на лицето,
приело фактурата от името на получателя по реда на чл. 301 от ТЗ.
По делото е представена нотариална покана от ищеца до
ответника, с която първият дава на последния 7-дневен срок от получаването
ѝ да му заплати дължимите по процесната фактура № 38 суми, които са в
размер на 59 944,08 лв. с ДДС. Нотариус С.Т. с рег. № 65 от НК е
удостоверил връчването ѝ на длъжника-адресат на 14.12.2015г.
Ответникът е изпратил до ищеца на 21.01.2016г. искане
за потвърждение на салдата по разчетите между двете дружества към 31.12.2015г.,
като в приложената таблица „Н.с.“ ЕАД е посочило, че задълженията му към
другата страна по получени фактури са в размер на 162 874,62 лв. Според „С.т.В.“
ООД задълженията към него са в размер на 222 700,70 лв.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компететно, се установява, че
фактура 38/11.07.2011г. е осчетоводена от дружеството доставчик и не е
осчетоводена при получателя. Стойността на фактурата е 59 953.40 лв, като няма
счетоводни данни за извършено плащане по същата. В счетоводството на ищеца
стоките, предмет на приемо-предавателния протокол от 07.07.2011г. били заведени
през складовия модул на счетоводния софтуер по вид (наименование), единична
доставка цена и количество. Основание за завеждането им в склада е документ -
фактура **********/09.07.2011г. с издател третото лице „С. ВТ” ЕООД. Стоките били
изписани от склада в рамките на същия месец. В счетоводството на получателя
стоките не са завеждани, като наличността им се води извънсчетоводно – заделени
са за отговорно пазене.
Вещото лице е дало заключение, че размерът на
законната лихва за забава в плащането на главница в размер на 59 944.08 лв. за
периода от 26.07.2011г. до 16.02.2016г. е 27 948.95 лв. За периода от 17.02.2013г.
до 16.02.2016г. законната лихва за забава е в размер на 18 287.67 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:
В тежест на ищеца е да докаже възникнали облигационни
отношения между страните със съдържанието, твърдяно в исковата молба относно
предмет на доставките, размер и падеж на продажната цена, както и доставяне на
стоките на ответника.
В тежест на ответника е да докаже плащане на цената на
получени стоки от ищеца или друг способ за погасяване на задължението.
Договорът за
търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради
което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и
купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е
необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Без значение е начинът
на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за
продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно
правоотношение. Разбира се, само наличието на последното не е достатъчно, за да
се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне
при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне
правото да иска престиране на цената от страна на купувача. В случаите, когато страните
са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява
доказателство за сключването на договора и за породените от него права и
задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката
за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в
т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на
облигационната връзка. Фактурата може да
се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на
движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката –
вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и
продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на
продажбата.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните по договор за доставка,
изпълнение на задължението на ищеца за непаричната престация – да прехвърли
собствеността на продадената вещ и да предаде /достави/ вещта, както и
настъпване на изискуемостта на вземането.
Ответникът следва да ангажира доказателства за
правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу
съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането.
Съгласно постоянната съдебна практика (съдебни
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 96/26.11.2009г. по т.
д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. №
137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. №
465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., решение №
46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/
26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др.), първичните
счетоводни документи и вписванията в счетоводните книги следва да се преценяват
от съда според тяхната редовност и съобразно другите доказателства по делото.
Фактурата е частен свидетелстващ документ и при липсата на подпис за получател
от лице, което е отговорно да оформи съответната стопанска операция, тя не
представлява годно доказателство за извършени фактически действия по получаване
и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна обвързаност между
страните по силата на неформални договори за търговски продажби. Неподписаната
от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете
страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации
по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна сама по
себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор
за търговска продажба.
Фактурата може да се приеме като доказателство за
сключен договор за търговска продажба на движими вещи, ако отразява
съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока,
стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители,
време и място на сключване на продажбата. Дори фактурата да не съдържа всички
предвидени в Закона за счетоводството реквизити, в т. ч. и подпис на купувача,
или да е оспорена в процеса, съдът е длъжен да прецени доказателственото й
значение за удостоверените в нея факти заедно с всички останали доказателства
по делото, включително с извънсъдебното признание на оспорващата страна, за
каквото следва да се счита частичното плащане по фактурата, вписването й в
дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на
стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит.
Според постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения
на ВКС, а именно решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/09г. на ВКС, II ТО и
цитираните в него решения – решение № 96 от 26.11.2009г. по т.д. № 380/08г. на
ВКС, I ТО и решение № 46 от 27.03.2009г. по т.д. № 546/08г. на ВКС, II ТО, се
приема, че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в
самата фактура фигурира описание на стоките по вид, а в случай, че не е описана
стоката, то следва да е посочен документа, който я съпровожда, както и
стойността й, начин на плащане, наименованието на страните и време и място на
издаване.
В процесния случай е представена фактура от
11.07.2011г., издадена от ищеца, в която са посочени наименованията на
страните, датата на издаване – 11.07.2011 г., а като нейн предмет е посочено
„продадени стоки, съгласно опис № 1“ на стойност 49 953,40 лв.
(59 944,08 лв. с ДДС). Фактурата е приета от името на получателя от лице с
ръкописно изписани имена „Д. М.”, като предвид липсата на оспорване на
авторството на документа, следва да се приеме, че удостоверените в нея
обстоятелства досежно възникналото задължение за плащане на цената обвързват
получателя. В този смисъл следва да се има предвид, че подписът на едно лице
представлява изписване на неговото име под съответния, изходящ от него
документ, независимо от начина, по който е извършено това - чрез изписване на
трите имена, две от имената или само на фамилията на лицето, ако по този начин
подателят е в достатъчна степен индивидуализиран. Полагането на параф /съкратен
вариант на изписване на имената на лицето/ не е задължителен реквизит на
фактурата. При това положение следва да се приеме, че подписаната от получателя
фактура е частен удостоверителен (свидетелствещ) документ и като такъв се
ползва с формална доказателствена сила относно удостоверените в нея факти –
дата на съставяне, страни, предмет, цена. Отнесено към разглежданата хипотеза
това означава, че възникналото задължение за ответника за заплащане на сумата
от 59 944, 08 лева с ДДС във връзка с продадени стоки е установено с
противопоставима спрямо получателя на стоката доказателствена сила.
Действително, във фактурата не са индивидуализирани стоките,
предмет на продажбата, но същата изрично препраща към друг документи - опис №
1. Ищецът твърди, че този опис е представеният приемо-предавателен протокол от
07.07.2011г. В протоколът са посочени всички съществените елементи от съдържанието
на сделката – вид и количество на закупената стока, имена на представители на
купувача и продавача, време и място на сключване на продажбата. От процесния
документ се установява, че ищецът, в качеството му на продавач, е предал
описаните стоки на ответника, в качеството му на купувач, в изпълнение на
поръчка на последния. Удостоверено е и предаването на вещите и приемането им
без забележки. Протоколът е подписан и от двете страни. Ответникът е оспорил
връзката между процесната фактура и протокола. Това оспорване е общо, почиващо
на принципната позиция за липсата на достатъчно данни в процесната фактура, въз
основа на които да се направи извод за идентичност на стоките, предмет на
приемо-предавателния протокол и тези, за стойността на които е издадена
процесната фактура. Доколкото обаче по делото не са ангажирани доказателства /тежестта
за което е на ответника/ за друга, различна от процесната доставка /нито такива
данни са констатирани от вещото лице при извършената проверка в счетоводството
на дружеството/, следва да се счете, че единствената доставка между страните с
този предмет е тази, обективирана в приемо-предавателния протокол от
07.07.2011г., чиято стойност е посочената в процесната фактура. Липсата на данни
стойността на същата да е заплатена от ответното дружество, налага съответно
извод за нейната дължимост, съответно за основателност на предявения иск за
главница. Продавачът е доказал сключването на договора и предаването на
стоките, поради което за купувача е възникнало задължение за плащане на цената
на основание чл. 327, ал.1 ТЗ – при предаване на стоката. От този момент е
изискуемо задължението на ответника. Съвкупната преценка на доказателствата
води до извод, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
търговска продажба на стоки със съдържание, отразено в представения протокол, а
липсата на ангажирани от ответника доказателства за плащане на цената, посочена
във фактурата от 11.07.2011г. и на съответното възнаграждение сочи на
основателност на предявения иск в пълен размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже възникването на главното
парично задължение и настъпването на неговата изискуемост.
Ответникът следва да ангажира доказателства за
изплащане на главното парично задължение или други правопогасяващи или
правоунищожаващи възражения досежно наличието на валидно главно парично
задължение, респективно относно неговата изискуемост за процесния период.
Уважаването на главния иск обуславя основателност и на
обективно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Върху дължимата сума за главница следва да бъде начислена и мораторна
лихва за забава в размер на законната лихва. Според чл. 327, ал. 1, вр. чл.
286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ и чл. 287 от ЗЗД, когато не е договорен срок за
плащане на цената, купувачът е длъжен да плати при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи. Следователно забавата на
ответника по отношение на процесната фактура
е считано от 08.07.2011г. За исковия период размерът на обезщетението за забава
на главното парично задължение от 26.07.2011г. до 16.02.2016г. е 27 948.95 лв.
според неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
По отношение на възражението за погасени по давност
лихви за забава:
С предявяването на исковата молба на 16.02.2016г. е
прекъсната давността относно вземането за законна мораторна лихва. Възражението
на ответното дружество е основателно за изтеклите лихви за забава за периода от
26.07.2011г. до 16.02.2013г. на основание чл.
111, б. „в” ЗЗД, от което следва, че ищцовата претенция е основателна само за
периода от 17.02.2013г. до 16.02.2016г., като според неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза е в размер на 18 287.67 лв. За разликата до
пълния предявен размер от 27 948, 96 лева и за периода от 26.07.2011г. до
16.02.2013г. предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на ищцовото дружество
следва да се присъдят сторените по делото разноски съразмерно на уважената част
на иска. В тази връзка и след като взе предвид своевременно направеното от
ищеца и ответника искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът приема следното:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.дело №
6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер.
По делото е ангажиран договор за правна защита и
съдействие от ищеца от 02.02.2017 г., в който е уговорен адвокатски хонорар в
размер на 3 000 лева без ДДС. Сумата е платена в брой, видно от договора.
Материалният интерес в конкретния случай възлиза на сумата от общо 87 893,04
лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията изм. и доп., бр. 28 от
28.03.2014 г./, при интерес над 10 000 лв. минималното възнаграждение е 830
лева + 3 % за горницата над 10 000 лв. То в частност е равно на 3 166,79 лв., т.е. заплатеното възнаграждение от
3 000 лева не се явява прекомерно. Съразмерно на уважената част на иска в
полза на ищеца следва да се присъди възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие в размер на 2 072,51 лв.
Ето защо и с оглед изхода на спора в тежест на
ответника следва да бъдат възложени на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в
общ размер на 4 634.29 лева /определени съразмерно на уважената част от
исковете/, от които 2 300 лв. държавна такса,
2 072, 51 лв. за възнаграждение за един адвокат и 261,78 лева
възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.т.В.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 59 944, 08 /петдесет и девет хиляди деветстотин четиридесет и
четири лева и осем стотинки/ лева - неизплатена продажна цена на стоки по договор
от 07.07.2011г. за продажба и доставка на стоки, за чиито доставки е издадена
фактура № 38/11.07.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 16.02.2016 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.т.В.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 18 287, 67 лв. /осемнадесет хиляди двеста осемдесет и седем
лева и шестдесет и седем стотинки/ лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 17.02.2013г. до 16.02.2016г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
сумата над 18 287, 67 лева до пълния предявен размер от 27 948, 96 лева и за периода от
26.07.2011г. до 16.02.2013г.
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на „С.т.В.“ ООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4 634, 29 лева /четири хиляди шестотин тридесет и четири лева
и двадесет и девет стотинки/ лева – съдебни разноски в производството.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: