Определение по дело №611/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 77
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Христо Василев Симитчиев
Дело: 20225001000611
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 77
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20225001000611 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.248 ГПК.
След постановяване на решението по делото (Решение
№553/14.12.2022г. по в.т.дело №611/2022г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив), от ищцата, чрез пълн. й адв.К., е подадена молба вх.
№569/24.01.2023г. за изменение на същото в частта за разноските.
В молбата се посочва, че решението по делото е постановено на
14.12.22г., след влизане в сила на промените в Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), публикувани с ДВ бр. 88
от 4.11.2022 г. Поддържа се, че в раздел III , чл. 7 от НМРАВ е уреден
размерът на адвокатското възнаграждение по граждански дела, поради което е
приложима ал.2, т.5 от посочената разпоредба, според която: „при интерес от
100 000 лв. до 500 000 лв. - 8650 лв., плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.“
Посочва се, че обжалваемият интерес пред въззивната инстанция е 275
000 лв (320 000 — 45 000 /необжалваемата част от иска от ответника/) Така,
според пълномощника на ищеца, при спазване на посочената по-горе и
конкретно приложима разпоредба, размерът на присъденото в негова полза,
на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатското възнаграждение следва да е: 8650+
7000 /175 000 х 4%/ = 15 650 + 3 130 /20% ДДС/ = 18 780 лв с ДДС.
Апелативния съд обаче присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 8
855.04 лв. с ДДС, което според пълномощника на ищеца е повече от два пъти
1
по-ниско от минималния размер на действително дължимото, поради което се
посочва, че същото следва да се допълни със сумата от 9 925 лв.
Въз основа на изложеното, се иска да бъде изменено въззивното
решение в частта за разноските, като определеното със същото
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата пред
въззивната инстанция да се допълни със сумата от 9 925 лв., до пълния
дължим минимален размер на адвокатското възнаграждение от 18 780 лв. с
ДДС.
Ответникът е подал отговор по молбата по чл.248 ГПК, с който изразява
становище за неоснователност на същата.

Пловдивският апелативен съд, като взе предвид доводите на
страните относно поисканото изменение на решението в частта за
разноските, намира следното:

Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна,
поради което е допустима. Разгледана по същество, според съда, тя е
неоснователна, по следните съображения:
Въззивното производство е образувано по жалба от ответника
ЗК“Л.И.“АД от 29.06.2022г., а отговор от ищцовата страна, представлявана от
адв. К. безплатно по реда на чл.38, ал.3 ЗА, е депозиран на 14.09.2022г. По
делото е проведено едно съдебно заседание на 11.11.2022г., в което делото е
обявено за решаване, като акт по същество е постановен на 14.12.2022г.
Видно е от приложенията към исковата молба по първоинстанционното
дело (л.5), че адв.К. се легитимира и действа по делото като пълномощник на
ищцата А. И. въз основа на пълномощно от 17.10.2019г. за представителство
по делото, образувано във връзка с настъпило на 27.08.2019г. ПТП, при което
упълномощителят получил телесни увреждания, до приключването му пред
всички инстанции. На същия лист, под пълномощното, е налице подписан
между ищцата, със съгласието на майка й, и адв.П. К., договор за правна
помощ й съдействие, с посочени основание и предмет: „Оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на гражданско
дело във връзка с ПТП от 27.08.2019г., при което получих телесни
2
увреждания“. В раздел III „Договорено възнаграждение“ е записано :
„Безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА“. Договорът е с дата
17.10.2019г. и е подписан за клиент и адвокат. В същия липсва посочване, че е
сключен само за производството по делото пред първата инстанция.
При депозиране на отговора на въззивната жалба, адв.К. е действала
като пълномощник на ищцата, въз основа на издаденото в нейна полза
пълномощно пред първата инстанция, като не е представяла ново
пълномощно, нито друг договор за правна защита и съдействие.
В първото по делото заседание пред настоящата инстанция, проведено
на 11.11.2022г., ищцата е представлявана от втори пълномощник – адв.А.Б.,
преупълномощен от адв.К., в качеството й на пълномощник на ищцата, за
което е представено надлежно оформено писмено пълномощно. Със същото е
представен и договор за правна помощ и съдействие, сключен между ищцата,
чрез адв.К. и адв.А.Б., с основание и предмет: „Преупълномощаване за
процесуално представителство по в.т.д. №611/2022г. по описа на АС-Пловдив
в о.с.з. на 11.11.22г. с всички дадени ми права.“ В раздел III „Договорено
възнаграждение“ е записано : „Безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА“.
Договорът е с дата 10.11.2022г. и е подписан за клиент и адвокат.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че със
договора за правна защита и съдействие от 10.11.2022г., ищцата възложила
осъществяване на процесуално представителство по в.т.д. №611/2022г. по
описа на АС-Пловдив на втори адвокат – адв.А.Б., след като вече е била
възложила осъществяването на процесуално представителство по делото на
адв.П. К. с договора за правна помощ и съдействие 17.10.2019г., сключен при
образуване на първоинстанционното дело, чието действие не е ограничено
само до производството пред първата инстанция. Както се посочи по-горе, от
съдържанието на последния е видно, че същият не е сключен само за
производството пред първата инстанция, а за завеждането и воденето на
делото за обезщетение изобщо, в съответствие с учредената с пълномощното
от същата дата представителна власт до приключване на делото пред всички
инстанции.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.“
3
Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, „В случаите по ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.“
В настоящия случай, анализът на горецитираната нормативна уредба
относно присъждането на разноските по ГПК и предоставянето на безплатна
адвокатска помощ по чл.38 ЗА сочи, че в конкретния случай, на ищцата се
следват разноските за един адвокат, т.е. разноските по договора с адв.К. от
17.10.2019г., но не и разноските за втори, трети и т.н. адвокати,
упълномощени или преупълномощени по същото дело. В случая, съдът
съобрази, че именно адвокат К. е подала отговор на въззивната жалба, като
пълномощник на ищцата, т.е. предоставила е на ищца безплатна адвокатска
помощ и пред настоящата инстанция, в това число и като е преупълномощила
втори адвокат, който да се яви за съдебното заседание по делото пред ПАС.
Предвид това, настоящата инстанция счита, че при преценката относно
размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди за
предоставената на ищцата безплатна правна помощ, релевантен се явява
първия по време сключен договор, а именно - договорът с адв.К. от
17.10.2019г. Съответно, представеният за първото заседание пред настоящата
инстанция договор за правна помощ и съдействие от 10.11.2022г. между
ищцата и преупълномощения адвокат А.Б., сключен, случайно или не, след
изменението на Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (обн. в ДВ, бр.88 от 04.11.2022г.), с която бе извършено
съществено завишаване на същите, не следва да се взема предвид при
определяне размера на разноските, следващи се за предоставената на ищцата
безплатна правна помощ.
Следователно, дължимото се на адв.К., на основание чл.38, ал.2 ЗА,
адвокатско възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна помощ
пред настоящата инстанция, следва да се определи съобразно размерите по
чл.7 в редакцията на Наредба №1 от 9 юли 2004 г. към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие по делото между ищцата и адв.К. -
17.10.2019г. Т.е. при посочения в молбата обжалваем интерес за настоящото
производство от 275 000 лв (320 000 – 45 000), дължимото й се
4
възнаграждение съобразно чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата е в размер на 3530 лв +
3500 лв (2 % за горницата над 100 000 лв., т.е 2% върху 175 000 лв) е в размер
на 8436 лв с ДДС.
Отделно от горното, с въззивното решение, на основание чл.38, ал.2 ЗА,
„З.К. Л.И."АД, ЕИК ...., е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на
адв. П. К. от САК за осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата
във въззивното производство. Ето защо, с процесната молба по чл.248 ГПК с
вх.№569/24.01.2023г. не би могло да се иска и съответно да се допусне
изменение на присъденото в полза на адв.К. възнаграждение на база на
договор за правна помощ и съдействие, сключен между между ищцата и
втория упълномощен по делото адвокат - адв.А.Б., в полза на когото с
решението не е присъждано изобщо възнаграждение, нито с молбата по
чл.248 ГПК е искано допълването му в този смисъл.
В заключение, съдът намира, че молба вх.№569/24.01.2023г., подадена
от адв.П. К., като пълномощник на А. А. И., за изменение на въззивното
решение в частта за разноските, като бъдат присъдени допълнително още
9 925 лв, които ответното дружество да бъде осъдено заплати за
предоставената на ищцата безплатна адвокатска помощ пред настоящата
инстанция, се явява неоснователна и ще се остави без уважение
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№569/24.01.2023г., подадена от
адв.П. К., като пълномощник на А. А. И., за изменение на Решение
№553/14.12.2022г. по в.т.дело №611/2022г. по описа на Апелативен съд-
Пловдив в частта за разноските, чрез присъждане допълнително на още 9 925
лв адвокатско възнаграждение, които ответното дружество да бъде осъдено
заплати за предоставената на ищцата безплатна адвокатска помощ пред
настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС, в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6