Определение по дело №1346/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 958
Дата: 25 юни 2021 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20217180701346
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

             

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 958

гр. Пловдив, 25 юни 2021 год.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 1346 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е във връзка с жалба на „Г.И.Ч.,***, ЕГН ********** (ищец), Й.Ф.Ч.,***, ЕГН ********** (ищец), законен представител и пълномощник Г.И.Ч.“, с която, наред с оспорването на Писмо на сектор БДС при ОД на МВР – Пловдив с № УРИ 104600-3575/15.04.2021 г. и Писмо с № УРИ 104600-4136/28.04.2021 г., „Ищците предявяват обезщетение по смисъл на глава единадесета от АПК, както и във връзка с нарушените им от ответника права защитени в чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС, съответно и др.“

            Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено следното:

            Така предявената искова молба (обективирана в цитираната жалба), е приета от съда за нередовна от формална страна, поради което с Разпореждане № 3120/21.05.2021 г. постановено по настоящото дело, същата е оставена без движени с указание в 7-дневен срок от съобщаването ищците: Да внесат държавна такса в общ размер 20 лв. (по 10 лева за всеки от ищците), по сметка на Административен съд – Пловдив и в същия срок да представят платежния документ за внесената държавна такса в деловодството на Административен съд – Пловдив; Изрично да посочат дали исковата молба е предявена срещу ОД на МВР – Пловдив; Да посочат от кой административен акт/административни актове (доколкото с цитираната по-горе жалба са оспорени две писма) се претендират вреди – за всеки ищец да се посочи поотделено; Да конкретизират претендираните вреди по вид (имуществени и/или неимуществените за всеки ищец поотделно), размер (точно какъв размер е претендираното обезщетение за претърпените имуществени и/или неимуществените вредите за всеки ищец поотделно) и фактическо основание (от кой конкретен административен акт или актове са претърпени конкретните вреди - имуществените и/или неимуществените, точно в какво се изразяват за всеки ищец поотделно). Да конкретизират искането си отправено до съда съобразно това уточнение; Да посочат периодът на увреждането с конкретни дати за всеки ищец поотделно; Да представят Акт раждане на Й.Ф.Ч.; Да представят подписан както от Г.Ч., така и от Й.Ф.Ч. (действащ със съгласието на законен представител)  екземпляр от жалбата, съдържаща исковите претенции; Да представят преписи от жалбата, съдържаща исковите претенции, ведно с приложенията към нея (ако има такива) и от уточнението към нея, което ще бъде изготвено във връзка с настоящото разпореждане, за  ответника и за Окръжна прокуратура Пловдив.

Изрично е посочено, че при неотстраняване на допуснатите нередовности в указания срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

За това разпореждане на Съда и за действията, които следва се предприемат от страна на ищците за отстраняване на констатираните нередовности, и за последиците от неизпълнение на дадените указания, е изпратено съобщение, във връзка с което е постъпило уточнение вх. № 9871 от 03.06.2021 г. по описа на съда, с което: са представени документ за внесената държавна такса, Акт раждане на Й.Ф.Ч., приподписан от Й.Ф.Ч. екземпляр от жалбата; изрично е заявено, че исковата молба е предявена срещу сектор „Български документи за самоличност“ (БДС) при ОД на МВР – Пловдив; подробно са изброени незаконосъобразните актове (индивидуализирани с номер, общо 11 броя), действията и бездействията, от които се претендират вреди от Й.Ф.Ч. и незаконосъобразните актове (също индивидуализирани с номер, общо 13 броя), действията и бездействията, от които се претендират вреди от Г.Ч.. Уточнено, че за ищеца Й.Ф.Ч. се претендират само нематериални/неимуществени вреди „в размер не по-нисък от законово регламентирания минимален размер на обезщетението за нематериални вреди за прекомерна продължителност на процедурата по издаване на паспорт или на атакуем от съда официален отказ (индивидуален административен акт) приложим не само в България, но и по законодателството на Германия, поради директната връзка с тази страна, тъй като именно германския си баща ищецът не може да посети без паспорт“ и по-конкретно 100 евро на месец. Посочено е, че „размерът на претендираното обезщетение по останалите основания за нематериални вреди … - според обичайните средни размери присъждани в практиката на Съда за правата на човека в Страсбург“. За ищцата Г.Ч. претендираните вреди са имуществени и неимуществени. Имуществените вреди се изразяват в заплащането на различни по вид и размер държавни такси (в т.ч. и заплатени държавни такси във връзка с образувани дела № 237, № 1325, № 1344 и № 1345, всички по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив), глоба в размер на 20 лв. по Акт № 9065554, серия АА от 29.04.2021 г., разходи за пощенска комуникация (без уточнен размер), други разходи, които ще възникнат в бъдещи периоди. Неимуществените вреди са същите като претендираните за ищеца Й.Ф.Ч., но в допълнение се претендира и обезщетение за причинен стрес и „за причинена прекомерна работа на ищцата по писане, оформяне и внасяне на документи по защита на нарушените права на ищците в размер съответстващ на обичайното възнаграждение за адвокатска услуга по Тарифа № 1…“.

Съдът е констатирал, че въпреки подаденото уточнение с вх. № 9871/03.06.2021 г. по описа на съда, установените с Разпореждане № 3120/21.05.2021 г. постановено по настоящото дело, нередовности на исковата молба не са отстранени изцяло, поради което с Разпореждане № 3520/09.06.2021 г. исковата молба е оставен повторно без движение. На основание чл. 205, ал. 2 от АПК на ищците е указано, че исковете следва да бъдат насочени срещу ОД на МВР – Пловдив и им е даден 7-дневен срок от получаване на съобщението да отстранят нередовността или да заявят дали поддържат исковете срещу първоначално посочения ответник – Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР Пловдив. В същия срок (7-дневен срок от получаване на съобщението), е дадена възможност на ищците: Изрично да заявят дали посочените актове в т. 6 от уточнение с вх. № 9871/03.06.2021 г.  по описа на съда, са отменени (от кой орган, с какъв акт, същият влязъл ли е в сила) или не са отменени по съответния ред; Да конкретизират претендираните вреди по вид  (имуществени и/или неимуществените) и размер (точно какъв размер е претендираното обезщетение за претърпените имуществени и/или неимуществените) за всеки акт, действие и бездействие поотделно и за всеки ищец поотделно; Изрично да уточнят в какво конкретно се изразяват имуществените и неимуществените вреди за всеки акт, действие и бездействие поотделно и за всеки ищец поотделно; Да посочат периодите на увреждането с конкретни дати за всеки акт, действие и бездействие поотделно и за всеки ищец поотделно; Да представят уточнението във връзка с настоящото разпореждане в три екземпляра – един за съда, един за ответника и един за Окръжна прокуратура Пловдив.

Отново е указано, че при неотстраняване на допуснатите нередовности в указания срок, исковата молба ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото ще бъде прекратено.

В отговор на Разпореждане № 3520/09.06.2021 г., е постъпило уточнение вх. № 10923/17.06.2021 г. по описа на съда, с което изрично е заявено, че ответник по исковите претенции според законодателството и общоприетите норми на правото е или звеното на институцията директно отговорно, а именно сектор „БДС“ клон Пловдив, или централата на институцията Дирекция БДС при МВР (наречена в уточнението още Дирекция БДС – София /централа/), но не и ОД на МВР, която според ищците е междинна структура и не е нито първичното звено, нито централата на институцията. Относно описаните актове в т. 6 от уточнение с вх. № 9871/03.06.2021 г. по описа на съда, е посочено, че това са свързани, взаимно противоречащи си писма на ответника по повод едно и също Заявление за издаване на паспорт на Й.Ф.Ч., по което и до момината няма издаден от ответника нито паспорт, нито атакуем пред Административен съд – Пловдив индивидуален административен акт за отказ по смисъла на АПК и изискванията на Административни съд – Пловдив. „Поради което имуществените вреди не могат да бъдат разпарчатосвани на части обвързани всяка от тях само с едно от посочените писма на ответника…“. Сочи се, че се касае за нарушено в течение на повече от година и половина право на документ за самоличност като държавата не е определила ценоразпис по месеци за това нарушено право, поради което съдът не може да изисква от ищците да сочат подобни суми разнесени по всяко писмо. Посочените писма в тяхната съвкупност причиняват щетите, които са предявени. Повторно е обърнато внимание, че окончателно остойностяване на претенцията за материални и нематериални щети към настоящия момент не е възможна, тъй като успоредните четири съдебни дело (административни дела № 237, № 1325, № 1344 и № 1345, всички по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив), с които са атакувани бездействията на ответника, както и едни или други от писма изброени в т. 6 от уточнение с вх. № 9871/03.06.2021 г. по описа на съда, все още са висящи и няма окончателно произнасяне на съда по тях. В тази връзка е поискано да се изчака с приключването на всички дела по настоящия казус и едва след това да се продължи с настоящото производство.

Изложеното до тук налага да бъде съобразно следното:

На първо място, следва да се констатира, че коментираните искови претенции, са насочени срещу ненадлежен ответник съобразно разпоредбата на чл. 205, ал. 1 АПК. Казано с други думи тези претенции, заявени срещу Сектор „БДС“ при ОД на МВР Пловдив са недопустими, тъй като секторите са структурни поделения на ОД на МВР, без самостоятелна правосубектност (арг. чл. 42, ал. 3 от Закона за МВР), поради което не са пасивно легитимирани да отговарят по иск с правно основание чл. 203 във вр. с  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези искове се предявяват срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл. 205, ал. 1 АПК). В случая това юридическо лице е именно ОД на МВР - Пловдив.

В изпълнение на задължението си по чл. 205, ал. 2 от ЗОВОД, с Разпореждане № 3520/09.06.2021 г. постановено по настоящото дело, на ищците е указано срещу кого следва да насочат исковите си претенции, като в уточнение вх. № 10923/17.06.2021 г. по описа на съда, изрично е заявено от тяхна страна, че ответник по исковите претенции е сектор „БДС“ клон Пловдив, или централата на институцията Дирекция БДС при МВР (наречена в уточнението още Дирекция БДС – София /централа/), но не и ОД на МВР, която е междинна структура и не е нито първичното звено, нито централата на институцията. В тази връзка е необходимо да бъде съобразено, че не съдът, а ищецът е този, който избира срещу кого да насочи исковата си претенция, но дори и да се приеме, че исковете в конкретния случая са предявени при условията на евентуалност и срещу Дирекция БДС при МВР, то същите отново се явяват недопустими като насочени срещу ненадлежен ответник съобразно разпоредбата на чл. 205 АПК. Дирекциите от специализираната администрация, каквато е дирекция "Български документи за самоличност" (съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи), са част от основната структура на МВР (според чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗМВР), но не са самостоятелни юридически лица (по арг. от чл. 37, ал. 2 ЗМВР), съответно те също нямат самостоятелна правосубектност.

При това положение на основание чл. 205, ал. 2 от АПК, исковата молба на Г.И.Ч. с ЕГН ********** и на Й.Ф.Ч. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г.И.Ч.,***, с която е „…предявено обезщетение по смисъла на глава единадесета от АПК, както и във връзка с нарушените им от ответника и изложени в жалба вх. № 8694/17.05.2021 г….“ и уточнение вх. № 9871/03.06.2021 г. по описа на съда, „…конкретни права защитени от Хартата на основните права на ЕС, в Конвенцията за правата на човека и другаде, както за нематериални/неимуществени вреди така и за материални/имуществени вреди…и в предварителен (неокончателен) размер…“, следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Наред с изложеното, следва да се констатира и че исковата молба е нередовна, което е самостоятелно основание за връщане на исковата молба и прекратяване на съдебното производство по делото.

Правилата на исковото производство изискват в исковата молба вредите да се конкретизират по вид, характер и размер – имуществени или неимуществени, загуби или пропуснати ползи, да има оценка на вредите. Фактическите основания на исковата претенция, посочени в обстоятелствената част на исковата молба определят предмета на доказване в исковия процес и в крайна сметка обективните предели на силата на пресъдено нещо, с която ще се ползва съдебното решение /В този смисъл решение № 13598/10.12.2008 г. по адм.д. № 8699/2008 г., ІІІ отд. на ВАС/.

Преди да се произнесе по предявения иск  съдът следва да уточни петитума на иска. В обстоятелствената част на исковата молба трябва да се изложат факти за претърпени имуществени и неимуществени вреди. В петитума на иска вредите трябва да са разграничени по вид и размер. Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК относно излагане на фактите и обстоятелствата, на които се основава иска, също така и за формулиране на петитума, съдът взема мерки за отстраняване на тази нередовност.

В случая такива мерки са предприети от съда с цитираните по-горе разпореждания за оставяне на исковата молба без движение. В постъпилите две уточнения (вх. № 9871 от 03.06.2021 г. и вх. № 10923/17.06.2021 г. по описа на съда) обаче, не е посочена категорична цена на предявените искове, нито е посочен периодът на увреждането. Вместо това ищците сочат, че се касае за нарушено в течение на повече от година и половина право на документ за самоличност като държавата не е определила ценоразпис по месеци за това нарушено право, поради което съдът не може да изисква от тях да сочат подобни суми разнесени по всяко писмо. Освен това е обърнато внимание, че окончателно остойностяване на претенцията за материални и нематериални щети към настоящия момент не е възможна, тъй като успоредните четири съдебни дело (административни дела № 237, № 1325, № 1344 и № 1345, всички по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив), с които са атакувани бездействията на ответника, както и едни или други от писма изброени в т. 6 от уточнение с вх. № 9871/03.06.2021 г. по описа на съда, все още са висящи и няма окончателно произнасяне на съда по тях.

Визирането дори на приблизителна сума не представлява посочване на конкретна цена на иска, а сама по себе си претенцията за бъдещи вреди е недопустима (тъй като тяхното настъпване не е сигурно, а размерът им е неустановим). Ищците не се нуждаят нито от специални познания на вещо лице, нито от „ценоразпис“, за да определят размера на исковите си претенции, доколкото се касае за обезвреда на имуществени вреди претърпени лично от ищцата Г.Ч. и за обезвреда на неимуществени вреди (лично изживени от ищците душевни болки и страдания, негативни усещания във връзка с твърдените нарушения на правата им), чийто паричен еквивалент се определя според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Именно ищците следва да преценят сами според собственото им усещане за справедливост какъв паричен размер на обезщетението следва да претендират.

Цената на иска е задължителен реквизит на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 3 от ГПК, приложим в настоящото производството по препращане от разпоредбата на чл. 144 АПК, и непосочването й в указания срок представлява неотстраняване на нередовност на исковата молба, което обосновава връщане на последната на основание чл. 129, ал. 3, предл.1 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК

Изложеното до тук изключва необходимостта от спиране на настоящото производството до приключване на производствата по цитираните от ищците административни дела № 237, № 1325, № 1344 и № 1345, всички по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

 

Така мотивиран, на основание чл. 205, ал. 2 и чл. 129, ал. 3 във връзка с чл. 144 АПК, Пловдивският административен съд, XVII състав

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ВРЪЩА исковата молба на Г.И.Ч. с ЕГН ********** и на Й.Ф.Ч. с ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Г.И.Ч.,***, с която е „…предявено обезщетение по смисъла на глава единадесета от АПК, както и във връзка с нарушените им от ответника и изложени в жалба вх. № 8694/17.05.2021 г….“ и уточнение вх. № 9871/03.06.2021 г. по описа на съда, „…конкретни права защитени от Хартата на основните права на ЕС, в Конвенцията за правата на човека и другаде, както за нематериални/неимуществени вреди така и за материални/имуществени вреди…и в предварителен (неокончателен) размер…“.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1346/2021 г. по описа на Пловдивския административен съд.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщението му.

 

 

           

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :