РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 30.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Христина
Цветкова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 1017 по
описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Н.Т.Б. против К.С.П., с която е предявен
иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.
В исковата си молба ищецът твърди,
че в предаване „Д.у.Б.“ по ТВ 7, излъчено на 29.09.2015 г. ответникът К.С.П. е заявил: „Н.Б. е
най-големият лъжец и крадец в държавата“, „…понеже той е уникален представител
на „гьонсуратлъка“ (сега е популярно да се говори на
турски), той е класически „гьонсурат“. Ако някой не знае какво значи „гьонсурат“, това е да не ти пука – това е да те плюят и ти
да викаш „дъжд вали“, „…изключителен урод на българската общественост, на
българското общество, който смаза всичко българско и всичко, което има някаква
морална стойност….“. Твърди, че гледал предаването и лично възприел всяка дума
на ответника. Използваните изрази рефлектирали негативно в емоционалната му
сфера и довели до физически и психически дискомфорт. Негативните коментари имали широк отзвук в
професионалния кръг на ищеца, както и сред хората, с които живее и общува. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 25001 лева, представляваща част
от сумата от 100000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът не е представил отговор
на исковата молба. В становище от 21.10.2016 г. е заявил, че оспорва предявения
иск, но заявява, че се е извинил за използваните изрази, така както е било
уговорено с Н.Б.. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Установява се, че на 29.09.2015 г.
ответникът К.С.П. е участвал в предаване „Д.у.Б.“, излъчено по телевизия
ТВ 7: „Н.Б. е най-големият лъжец и крадец в държавата“, „…понеже той е уникален
представител на „гьонсуратлъка“ (сега е популярно да
се говори на турски), той е класически „гьонсурат“. Ако някой не знае какво значи „гьонсурат“, това е да не ти пука – това е да те плюят и ти
да викаш „дъжд вали“, „…изключителен урод на българската общественост, на
българското общество, който смаза всичко българско и всичко, което има някаква
морална стойност….“.
Във връзка с установяване на
настъпването на неимуществените вреди, както и техния размер по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М.К.Б. – майка на
ищеца и С.В.Ч.. В показанията си свидетелката Б.установява, че гледала
предаването, в което П. направил процесните
изявления. Н. го понесъл много тежко.
Затворил се в себе си. Не искал да говорят. Изпаднал в депресия. Казал й
„Загубен съм, пропаднах, умирам“. Тревожел се за това, че близките му приемали
тежко казаното. Чувствал се отговорен за това, че те се чувствали зле. След
тези изказвания нещата тръгнали зле. Това била неговата телевизия, неговите
колеги, гледала се от много хора, без право и възможност да се защити.
Дистанцирали се приятели, партньори. Дори Р.П.спрял да се обажда. Казал, че не
е хубаво да се чуват, защото ставало страшно. Н.Р.също се отдръпнала, както и Н.С..
Б. бил изоставен. Добре, че заминал за Брюксел. Успял са се успокои, но минали
около 2-3 години. Тежко му било, че Т.П. направил това изявление.
В показанията си свидетелката
Чорбаджийска заявява, че била служител в организацията на Б. от края на 2013
г., а после била негов служител в качеството му на представител в Европейския
парламент. Гледала предаването „Добро утро, България“, като най – силно
впечатление й направило, че г-н П. нарекъл Н.Б. най-големия крадец и лъжец в
държавата и това, че неговите родители едва ли са знаели, че ще възпитат такъв
изключителен урод. Била отправена закана от г-н П. , че всеки ден ще
излиза с твърдение за Б., ако той не си
подаде оставката. Н.Б. приел доста тежко казаното. Бил изнервен и напрегнат.
Вдигнал кръвно. Рефлектирало и върху цялото му семейство. Имало отлив, отдръпване на партньори,
както и представители на организацията в
страната. В периода след интервюто се затворил в себе си. Дори имало период, в който не искал да
комуникира с екипа си. Този период
продължил около 2-3 месеца. Към
настоящия момент все още имал неприятни спомени от това интервю.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие
или бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и
неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената
тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът е следвало да установи при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, а именно противоправното деяние на ответника,
вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция
променя доказателствената тежест и задължението за
установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на
ответника.
Следователно основателността на предявения
иск е поставена в зависимост от това да се установи, че използването на процесните изрази в публично изявление представлява противоправно деяние, което е довело да накърняване на
защитен от закона правен интерес или субективно право или е засегнал честта и
достойнството на ищеца. Използваните в интервю изрази могат да бъдат противоправни, ако накърняват правата и доброто име на ищеца,
доколкото честта и достойнството на личността е правно значима ценност, която е
защитена от законоустановения ред като субективно
право от категорията на абсолютните права (чл. 32 от Конституцията на Република
България). Следователно казването или извършването на нещо унизително за честта
и достойнството на другиго в негово присъствие е противоправно
деяние – обида (чл.146, ал.1 от НК). Противоправно
деяние е и разгласяването на позорно обстоятелство и приписването на
престъпление – клевета (чл.147, ал.1 от НК). С тези деяния се накърнява правото
на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността
му, неговата самооценка.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата
ответникът К.С.П. е използвал процесните изрази в
телевизионно интервю.
Унизителният характер на
използваните от ответника Б. в публикувано интервю изрази – „Н.Б. е
най-големият лъжец и крадец в държавата“, „…понеже той е уникален представител
на „гьонсуратлъка“ (сега е популярно да се говори на
турски), той е класически „гьонсурат“. Ако някой не знае какво значи „гьонсурат“, това е да не ти пука – това е да те плюят и ти
да викаш „дъжд вали“, „…изключителен урод на българската общественост, на
българското общество, който смаза всичко българско и всичко, което има някаква
морална стойност….“ следва да се преценяват с оглед общоприетите морални норми,
като не следва да се установява дали казаното отговаря на действителността и
дали дадената оценка е основателна. Използваните от ответника изрази отразяват субективна
оценка на качествата на ищеца и съответно, те не представляват факти, които подлежи
на доказване. В този смисъл в предмета на доказване по делото може да се
установява съществуването или несъществуването на разгласено от ответника
обстоятелство, но не и неговата оценка и интерпретация на факти. Отговорността
на ответника за изразена от него оценка може да бъде ангажирана само ако
използваните изрази съставляват обида. Използваният израз „лъжец, крадец, гьонсурат, урод“ са насочени към това унизяват честта и
достойнството на ищец. Това е така, тъй като те имат негативно значение съобразно
общоприетите критерии и следователно са
обидни.
Предвид на изложеното, ответникът К.П. с
използваните в процесното интервю изрази е осъществил
противоправно деяние, с което е засегнал честта и
достойнството на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. В
конкретния случай, претенцията на ищеца включва обезщетение за вреди, причинени
от направено публично изявление в телевизионно интервю, достигнало до неограничен
кръг от хора. Следва да бъде преценено въздействието на противоправния
акт на издателя върху негативните преживявания на ищеца, здравословното му състояние, отражението в социалния му и
професионален живот, взаимоотношения с близки, видът на противоправния
акт – обида или клевета, тежестта им според общоприетите критерии за етика и
морал, обемът на обществения отзвук и др. ), както и съответните икономически
показатели в този смисъл Решение № 253/29.01.2014 г. по гр.д. № 1251/2012 г. по
описа на ВКС ІІІ ГО, Решение № 263/15.02.2013 г. по гр.д. № 1740/2011 г. по
описа на ВКС, ІІІ ГО, Решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр.д. № 7046/2014 г. по
описа на ВКС ІV ГО). При определяне на конкретния размер и при преценка на
събраните по делото гласни доказателства, съдът взема предвид, че в резултат на
противоправните деяния на ответника, ищецът е имал
негативни психологически преживявания, които са продължили неопределен период
от време. Отразило се е на отношението на негови близки и партньори. Предвид на
изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 1500 лева.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 90,02 лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
45 от Закона за задълженията и договорите К.С.П.,
ЕГН-**********,*** да заплати на Н.Т.Б.,
ЕГН-**********,*** сумата от 1500
(хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от изрази, използвани в
интервю, излъчено на 29.09.2015 г. в предаване
„Д.у.Б.“ по ТВ 7 - „Н.Б. е най-големият лъжец и крадец в държавата“,
„…понеже той е уникален представител на „гьонсуратлъка“
(сега е популярно да се говори на турски), той
е класически „гьонсурат“. Ако някой не знае
какво значи „гьонсурат“, това е да не ти пука – това
е да те плюят и ти да викаш „дъжд вали“, „…изключителен урод на българската
общественост, на българското общество, който смаза всичко българско и всичко,
което има някаква морална стойност….“, ведно със законната лихва от 29.09.2015
г. до окончателното й плащане, като
отхвърля иска за разликата над сумата от 1500 лева до предявения размер от
25001 лева, представляваща част от сумата от 100000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К.С.П.,
ЕГН-**********,*** да заплати на Н.Т.Б.,
ЕГН-**********,*** сумата от сумата от 90,02 лева (деветдесет лева и две ст.), представляващи
направени по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: