Р Е
Ш Е Н
И Е
№
05.04.2021
година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Чл Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 53 по описа за 2021г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора, срещу Решение № 260256 от 16.12.2020г.,
постановено по АНД № 945/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24 – 002368
от 11.12.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара
Загора.
В жалбата се съдържат
оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно
приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва
като необоснован направения от въззивния съд извод, че не е доказано
извършеното от работодателя „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД, гр. Стара Загора нарушение на
чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, като основание за налагане на
административна санкция по чл.414, ал.1 от КТ. Поддържа, че неправилно и в
противоречие с материалния закон съдът е направил извод, че правоотношението
между „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД и М.М.М.няма характер на трудово такова като твърди, че
престирането на работна сила при упражняване на трудова функция се установява
по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Направено е искане
обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24 – 002368 от 11.12.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника си
по делото, в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното
постановление, за което излага подробни съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде
оставено в сила.
Касационният състав на
съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от
жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „ТРАКИЯ КОМ“ ЕООД, гр.
Стара Загора, срещу Наказателно постановление № 24 – 002368 от 11.12.2019г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, с което, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24 – 002368
от 11.11.2019г., на „ТРАКИЯ КОМ“ ЕООД, в качеството му на работодател, на
основание чл. 414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер 2 000лв.,
за нарушение на чл. 1, ал.2 от КТ. Административнонаказателното обвинение от
фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство на 05.11.2019г. на обект: офис, находящ се в гр. Стара
Загора, ул. „Новозагорско шосе“ 12, стопанисван от „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД и на 11.11.2019г.
по представени документи в Дирекция „Инспекция по труда” – Стара Загора, е
установено, че „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД, в качеството си на работодател, урежда на 01.08.2019г.
и на 15.09.2019г. отношенията при
предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД със сключени
граждански договори № 0000001 и № 0000002 за извършване на работа чрез
личен труд с лицето М.М.М., с които работодателят възлага, а изпълнителят
приема да извърши на 01.08.2019г. и на 15.09.2019г. превоз на стоки и товари
собственост на „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД, за което възложителят ще заплати на
изпълнителя 100 лева. Същевременно М.М.М.работи като „шофьор“ на товарен
автомобил рег. № ****** с работно място горепосоченото предприятие, работно
време съгласно разпоредбите относно работното време на транспортните работници,
за извършване на определена работа /превоз на стоки и товари на „ТРАКИЯ КОМ”
ЕООД/, които са елементи на трудовото правоотношение. По този начин
работодателят е изразил отношенията по предоставяне на работна сила като
отношения по ЗЗД, вместо като трудови правоотношения.
Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения
за неговата материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото
доказателства и установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че
не е доказано извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение на
трудовото законодателство. В мотивите към решението са изложени съображения, че
не се установява съществувало правоотношение с характеристиките на трудово
такова между „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД, в
качеството на работодател и М.М.М., в качеството на работник, с оглед на което
не е налице допуснато „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД нарушение на императивното изискване на
чл.1, ал.2 от КТ, като основание за налагане на административна санкция по
чл.414, ал.1 от КТ.
Решението на Старозагорския
районен съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Действително един от основните принципи, регламентирани в
Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат
като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. За да се счита, че е допуснато
нарушение на това нормативно изискване на трудовото законодателство и съответно
че е осъществен състава на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ,
от обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е
наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по
предоставяне на работна сила не като трудовоправни, а като граждански,
търговски и т.н.
Както правилно е приел Старозагорският районен съд не всяко
полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за
квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови
правоотношения по см. на чл.1, ал.2 от КТ. Когато страните са договорили
извършване на конкретно определена работа или постигане на определен резултат,
за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански
правоотношения, а не за трудови такива. Трудовият договор така, както е
регламентиран в Кодекса на труда, има за предмет предоставяне от едно физическо
лице на работната сила за изпълнение на даден вид работа при определени работен
режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на
трудова дисциплина, а предмет на гражданския договор /за изработка/ услуга /поръчка и др./, съгласно
разпоредбите на ЗЗД, е постигане на определен трудов резултат /също свързан с
полагането на труд/, за което да бъде заплатено предварително договорено
възнаграждение, при липса на йерархична зависимост между възложителя и
изпълнителя. Преценката дали се касае за "трудов" или "граждански"
договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от
съдържанието на договора и действителната воля на страните. В случая, въз
основа на събраните във въззивното съдебно производство доказателства, обоснован, в съответствие и при правилно
приложение на закона е направеният от Старозагорския районен съд извод, че
съществувалото на 01.08.2019г. и 15.09.2019г. правоотношение между „ТРАКИЯ КОМ”
ЕООД и М.М.М., не е имало за предмет предоставяне от лицето М.М. на работна
сила за изпълнение на трудова дейност като „шофьор” на товарен автомобил при
определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на
трудова дисциплина. Очевидно двукратното извършване /на 01.08.2019г. и на 15.09.2019г./ срещу възнаграждение на превоз на стоки и
товари собственост на „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД въз основа на сключени граждански договори № 0000001/
01.08.2019г. и № 0000002/01.09.2019г., не представлява престиране на работна
сила и изпълнение на трудови задължения от страна на М.М. при наличие на
съществените елементи на трудовото правоотношение т.е не е доказано, че лицето
е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като „шофьор“.
Съдържанието на гражданския договор и обективираните в него волеизявления на
страните, не сочат на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила и
полагане на труд при изпълнение на определена трайно осъществяваща се работа и
трудови функции на определена длъжност, срещу договорено трудово
възнаграждение, при установено работно време и работно място, спазване на
трудова дисциплина и йерархична зависимост т.е формално липсва основание да се
приеме, че са налице отношения, които следва да бъдат квалифицирани и уредени
като трудови правоотношения.
С оглед на което административнонаказателното обвинение за
допуснато нарушение на трудовото законодателство от „ТРАКИЯ КОМ“ ЕООД, се явява
фактически, правно и доказателствено необосновано. Ето защо правилно Старозагорският районен съд
е приел, че не е доказано по несъмнен начин извършването на вмененото на
санкционираното лице административно нарушение - допуснато в качеството му на
работодател нарушение на императивното изискване на чл.1, ал.2 от КТ и в
съответствие със закона съдът е постановил отмяна на наказателното постановление.
Предвид изложените съображения съдът намира че не е налице твърдяното
касационно основание, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото искането на
ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД, гр. Стара Загора сумата от 300 лева,
представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
за осъществено процесуално представителство в касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260256 от 16.12.2020г., постановено по АНД № 945/ 2020г. по описа
на Старозагорския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №
24 – 002368 от 11.12.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – Стара Загора.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, гр. София, да заплати на „ТРАКИЯ КОМ” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 12, сумата от 300
/триста/ лева, представляваща направени разноски в съдебното производство пред
касационната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.