Решение по дело №457/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Ива Байнова
Дело: 20227260700457
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№.704 /26.10.2022г. гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Хасково в открито съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                                                                    Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова.................................................................и в присъствието на прокурор……………………...........................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №457 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73, ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/  вр. чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба от Община Харманли, представлявана от Кмета на общината М. И.К., против Решение №РД-02-14-454/27.04.2022г. по Проект с рег.HS-CARE-B2-9a.10 „Укрепване на първичната медицинска помощ в изолираните и непривилегировани трансгранични райони“ по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – V-А Гърция - България 2014-2020, изпълняван от Община Харманли, издадено от Ръководителя на Националния орган /НО/ по Програмата, за определяне на финансова корекция.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в нарушение на изискването за форма /немотивираност/, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон като счита, че неправомерно е наложена финансова корекция. Излага съображения, че НО тълкува неправилно и в противоречие със закона, а освен това и ограничително, норми от ЗОП. Липсвала неяснота в текста на чл.70, ал.4, т.3 от ЗОП, поради което нямало необходимост от тълкуването му. Предвид избрания от възложителя критерий за възлагане – по чл.70, ал.2 , т.3 от ЗОП, включването на срока за изпълнение като показател за качество не представлявало нарушение и след като НО не оспорвал, че срокът попада в хипотезата на чл.70, ал.4, т.3 от ЗОП, било нелогично да го определя като нередност. При положение, че техническите параметри на артикулите - предмет на доставка по трите обособени позиции, били от значение за възложителя и били ясно и точно определени в техническите спецификации, нямало как да се поставят други критерии за качествено изпълнение.

Невярно било твърдението на НО, че офертите не можели да се съпоставят. Срокът за изпълнение бил обективен показател, посочен от ЗОП и от възложителя, и давал  възможност за съпоставка на различните оферти. НО твърдял, че срокът за изпълнение може да се включи като показател, а същевременно необосновано оспорвал този показател. В случая в техническите спецификации били определени изискванията към техническите характеристики на артикулите – предмет на доставка по трите обособени позиции, поради което възложителят нямало как да оцени качеството на артикули с конкретни технически параметри, а преценката за въвеждане на срок била в съответствие със ЗОП и в синхрон с нуждите за възможно най-бързата им доставка.

В пълно съответствие със ЗОП била и разписаната методика за оценяване на офертите. Същата била изцяло съобразена с предмета, стойността и дейностите на обществената поръчка, вкл. с изискването на възложителя за срочно изпълнение. Посочените два показателя – срок и цена, давали възможност за обективна и правилна оценка без да се създават предпоставки за неправилни изчисления и субективизъм от страна на помощния орган. Методиката по никакъв начин не ограничавала равнопоставеността на участниците в процедурата и свободната конкуренция, не се явявала ограничително изискване, даващо необосновано предимство на някои участници за сметка на други при равни други условия. Същата чрез точните и ясните си формули гарантирала равнопоставеността на участниците в обществената поръчка като не било допуснато нарушение на чл.70, ал.7 от ЗОП. Не било налице нарушение, представляващо нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г. като твърденията на административния орган за наличие на такова било неаргументирано, необосновано и неподкрепено от фактическите обстоятелства по случая. Жалбоподателят твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на нередността и не следва да му се налага финансова корекция, тъй като твърдяното нарушение няма и не би имало финансово отражение, нито имало реално нанесена вреда. Счита, че нарушението на ЗОП, за което в случая е наложена финансова корекция не е доказано, нито е доказано финансовото му отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ. По отношение размера на финансовата корекция счита, че неправилно е приложен диференцираният метод, тъй като в случая финансовото отражение не можело да се определи  количествено.

            По изложените съображения, жалбоподателят моли да бъде отменено оспореното решение. Алтернативно моли да бъде намален размерът на финансовата корекция при прилагане на пропорционалния метод.

            В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуални представители. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът - Ръководител на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020 , в писмена защита, депозирана чрез пълномощник, оспорва жалбата като излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си спазване на изискванията за законосъобразност при издаване на оспореното решение. Моли същата да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.02.2018г. между Министeрство на регионалното развитие и благоустройстото, Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ /УТС/ - Национален орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020 /договарящ орган/ и Община Харманли /партньор/ , е бил сключен Договор за предоставяне на национално съфинансиране по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България с рег. № РД-02-29-52/05.02.2018 г. (л. 152-158), с който Договарящият орган предоставя на Партньора национално съфинансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ за изпълнение на проект: „Укрепване на първичната медицинска помощ в изолираните и непривилегировани трансгранични райони“.

Според договора общият размер на бюджета на проекта, включващ средства от ЕФРР и национално съфинансиране, е 1 327 661,62 евро като общият размер на допустимите разходи на Партньора е 282 661,88 евро, от които 240 262,60 евро – ЕФРР и 42 399,28 евро – национално съфинансиране. Предоставената от Договарящия орган на Партньора безвъзмездна финансова помощ е в размер на 82 924,51 лв /левова равностойност на 42 399,28 евро, съставляваща 15% от общия размер на допустимите разходи на Партньора.

 С Решение №РД-1889/26.11.2019г. на Кмета на Община Харманли е била открита процедура за възлагане на обществена поръчка за „Доставка и монтаж на медицинско оборудване за нуждите на МБАЛ Харманли  по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020“ като предмета на поръчката е с три обособени позиции.

На 26.11.2019г. е одобрено обявлението за оповестяване откриването на процедурата и съотв. изпратено за публикуване обявление за поръчката с №946318. На същата дата е одобрена и документацията за обществената поръчка. Съобразно посоченото в обявлението и в утвърдената документация, обществената поръчка се възлага въз основа на „икономически най-изгодна оферта“, която се определя въз основа на критерия по чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП – оптимално съотношение качество /цена.  Избраният показател, включен в критерия за качество е срокът на доставката като относителната му тежест в комплексната оценка е 60% . Относителната тежест на ценовото предложение в комплексната оценка е 40% .

След разглеждане, оценяване и класиране на постъпилите оферти, Комисията, назначена със Заповед №РД-87/07.01.2020г. на Кмета на Община Харманли е предложила на Възложителя да определи за изпълнител по проведената процедура по реда на ЗОП с предмет „Доставка и монтаж на медицинско оборудване за нуждите на МБАЛ Харманли  по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020“  на трите обособени позиции, както следва:

- по обособена позиция №1 “Доставка и монтаж на медицинско рентгеново оборудване за нуждите на МБАЛ Харманли“  -  „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД

- по обособена позиция №2 „Доставка и въвеждане в експлоатация на специализирано превозно средство – линейка тип Б за нуждите на МБАЛ Харманли“ -  „ МЕДСИС“ ЕООД

- по обособена позиция №3 „ Доставка и монтаж на болнично оборудване за нуждите на МБАЛ Харманли“ - „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД.

С Решение № РД-428/08.04.2020г.  на Кмета на Община Харманли са определени изпълнителите на поръчката за всяка от трите обособени позиции, съобразно предложеното от комисията класиране. Сключени са и договори за изпълнение, а именно:

-          Договор № 630/12.06.2020г.  с изпълнител „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД – по

обособена позиция №1

-          Договор №602/08.06.2020г. с изпълнител „ МЕДСИС“ ЕООД – по обособена

позиция №2 

-          Договор № 631/12.06.2020г.  с изпълнител „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД –по

обособена позиция №3.

Във връзка с осъществено първо ниво на контрол по проведената процедура за възлагане на обществената поръчка, с писмо №99-00-3-117/16.11.2021г. до Ръководителя на НО е изпратено уведомление за съмнение за нередност. В уведомлението е посочено, че по отношение законосъобразността на Методиката за определяне на комплексната оценка на офертите са установени нарушения на чл.70, ал.4, т.3, чл.70, ал.7, т.1 вр. чл.2, ал.1, т.2  и т.3 от ЗОП . Прието е, че нарушенията следва да се подведат под фактическия състав на чл.11, б.“а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности като е предложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на отчетените разходи  по договора. 

С писмо изх.№ 99-00-3-117/24.02.2022г. Община Харманли е уведомена за постъпилия сигнал за нередност. В писмото са посочени констатираните в уведомлението за нередност две нарушения, едното от които с финансов ефект, а именно незаконосъбразна Методика за комплексна оценка. Отразено е становището на НО, като са изложени съображенията, въз основа на които изцяло се потвърждават констатациите по Уведомлението за съмнение за нередност. Прието е, че нарушението попада в дефиницията за нередност по смисъла на чл. 2, т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 и представлява нередност по чл.11, б.“а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Посочен е и размерът на финансовата корекция, представляващ 10% от допустимите разходи по трите договора за изпълнение. На бенефициера е указана възможност в двуседмичен срок от уведомлението да представи възражение срещу налагането на финансова корекция или нейния размер. Писмото е получено от адресата си на 24.02.2022г.  

С писмо изх.№ОХ-01-28/1/10.03.2022г., за което не е спорно, че е постъпило в МРРБ на 10.03.2022г., от Община Харманли е подадено възражение относно уведомлението за съмнение за нередност.

На 27.04.2022г. от Ръководителят на НО е издадено оспореното решение, с което на Община Харманли е наложена финансова корекция в размер на 10% от стойността на допустимите разходи по:

1.      Договор № 630/12.06.2020г.  с изпълнител „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД на стойност 97 590.00 лв без ДДС /117 108,00 лв с ДДС/ за   обособена позиция №1

2.      Договор №602/08.06.2020г. с изпълнител „ МЕДСИС“ ЕООД на стойност 93 878,00 лв без ДДС /112 653,60 лв с ДДС/ за по обособена  позиция №2 

3.      Договор № 631/12.06.2020г.  с изпълнител „ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД  на стойност 132 800, 00 лв без ДДС / 159 360,00 лв с ДДС/ за обособена позиция №3.

В административния акт е описано констатираното нарушение по данните от уведомлението за съмнение за нередност, изложено е становището на НО, изцяло споделящо констатациите и аргументацията в уведомлението за съмнение за нередност.

Прието е, че определената от Възложителя методика за комплексна оценка е незаконосъобразна, тъй като от една страна не позволява оценка на офертите спрямо избрания критерий „оптимално съотношение качество/цена“, а от друга, не позволява да се оцени нивото на изпълнение, предложено в офертите. Развити са съображения, че срокът за изпълнение на поръчката е допустим показател за оценка, но при липса на други параметри, които да послужат за обективно сравнение и оценка на качеството на изпълнение, не би могъл да бъде критерий по смисъла на чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП. Посочено е също, че същевременно е допуснато и нарушение на чл.70, ал.7, т.1 от ЗОП, тъй като срокът е измерител за време, а не за качество и не дава възможност да се съпоставят различните оферти и да се постави оценка с оглед нивото им на изпълнение съобразно въведените с документацията и техническата спецификация изисквания. Направено е заключение, че е налице незаконосъобразна методика за комплексна оценка, тъй като при приложението й не се гарантира реална конкуренция и равнопоставеност между участниците в процедурата като възлагането на поръчката няма да се осъществи при налично оптимално съотношение между качеството и цената, нивото на изпълнение, предложено с всяка оферта не може да бъде оценено, а в резултат на така заложените критерии за оценка се нарушава принципа на свободната конкуренция, прокламиран в чл.2, ал.1 от ЗОП. 

Коментирано е възражението на бенефициента срещу констатациите за допуснато нарушение. Прието е, че срокът за изпълнение на поръчката е допустим показател за оценка, който може да се включи в критерия по чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП, но в конкретния случай  чрез него не се осигурява спазване нормата на чл.70, ал.7, т.1 от ЗОП. При формулираните от възложителя показатели за оценка, липсва възможност да се оцени качеството на изпълнението. Посочено е, че заложеният като показател срок за изпълнение освен, че не е известен към датата на подаване на офертите, мотивира участниците да предлагат минимални срокове за изпълнение, без те да са съобразени с качеството му, при което би се достигнало до ситуация оферти с различно предложено качество на изпълнение да се оценят сходно или дори еднакво с оглед предложения най-кратък срок. Прието е, че така не се постига  целта на критерия за възлагане а именно най-добро съотношение качество/цена и това не се опровергава от обстоятелството, че в документацията по поръчката са заложени минимален и максимален допустим срок на изпълнение. Според административния орган заложената рамка на срока не дава възможност за обективна съпоставка на качеството като така участниците са мотивирани да предложат заложения минимален срок, при което водеща роля би имал ценовият критерий. Във връзка с твърдението за недопустимо и неправилно тълкуване на норми от ЗОП е посочено, че НО е извършил преценка за спазване на законовите условия. Изложени са и съображения, че от страна на бенефициера е можело освен срок за изпълнение, да бъдат въведени и допълнителни показатели за оценка, имащи реално отношение към качеството на изпълнение. Посочено е, че срокът на доставка е измерител за време и не позволява съпоставка на различните оферти, респ. оценяването им с оглед нивото на изпълнение, поради което методиката за оценка има разубеждаващ ефект, тъй като липсва механизъм за обективна оценка на качеството на изпълнение. Коментирана е и посочената във възражението съдебна практика като е посочено, че същата е неотносима към настоящия случай. Изложени са и съображения, по които е прието, че второто констатирано нарушение няма финансов ефект и не може да се квалифицира като такова, за което да се определи финансова корекция.

В решението са посочени нарушените национални разпоредби – чл.2, ал.1, т.2 от ЗОП, чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП и чл.70, ал.7, т.1 от ЗОП. Прието е, че констатираното нарушение представлява нередност по смисъла на чл. 2, т.36 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 и следва да се класифицира по чл.11, б.“а“ от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности. Определен е размерът на финансовата корекция , представляващ 10% от допустимите разходи по трите договора за изпълнение като са изложени мотиви за приложението на пропорционалния метод.  

Издаденото от Ръководител на НО Решение е получено от Община Харманли на 28.04.2022г., видно от приложената Справка комуникация.

Жалбата срещу оспореното решение е подадена на 12.05.2021г. директно в Административен съд-Хасково, където е заведена с вх. № 3126 от същата дата.

При така установената фактическа обстановка се налагат  следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна - адресат на акта, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен съгласно нормата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ орган - ръководителят на Националния орган по Програма ИНТЕРРЕГ V – A Гърция-България 2014-2020. На основание пар.5 от ДР на ЗУСЕФСУ доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество по отношение на категориите нередности и съответните финансови корекции. Съгласно чл. 8, ал. 4 от Регламент /ЕС/ № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел "Европейско териториално сътрудничество" в програмата за сътрудничество се определят органа или органите, определени да изпълняват контролни функции, както и се определят общо описание на механизмите за управление и контрол. Съгласно т. 5. 3. b от Програма Интеррег V – А Гърция – България, институцията, определена да подпомага дейността на Управляващия орган, т. е. да изпълнява функциите на Национален орган по Програмата на територията на РБългария, е МРРБ. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Устройствен правилник на МРРБ /ДВ бр. 68/22.08.2017г./, Дирекция Управление на териториалното сътрудничество изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество. Според чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, ръководителите по чл. 2, ал. 2 могат да делегират правомощията си на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. На основание раздел I, т. 1, б. Б и т. 3 от Заповед №РД-02-14-369/05.04.2022 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 - 2 от Закона за финансовото управление в публичния сектор, Директорът на Дирекция УТС е оправомощен да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програма Интеррег V – А Гърция – България 2014-2020, включително да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ. В този смисъл на основание действащата нормативна уредба, то изцяло в правомощията на националния орган са както установяването и регистрирането на нередности, така и налагането на финансови корекции.

Оспореното решение е обективирано в предвидената в чл. 59 от АПК форма като съдържа фактически и правни основания, обуславящи разпоредения краен резултат. Наличието на материалноправните предпоставки за налагане на финансовата корекция е обосновано с подробно изложени констатации, които са достатъчни за извършване на съдебната проверка за законосъобразност на решението.

Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта, а преди издаване на решението, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства - чл. 73, ал.2 от ЗУСЕФСУ. На основание чл. 73, ал.3 от ЗУСЕФСУ решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения.

От данните по делото е видно, че Община Харманли е уведомена своевременно от НО за резултата от осъществения контрол, като е извършен правен анализ на установените факти. На бенефициента е дадена възможност в двуседмичен срок от уведомяването му да представи писмено възражение по основателността и размера на предвидената финансова корекция, както и писмени доказателства. Обжалваното решение е издадено след изтичане на предоставения срок за възражение, а депозираното такова от 10.03.2022г. е разгледано подробно от административния орган като са обсъдени всички наведени в него оплаквания.  

При преценка относно съответствието на оспореното решение с материалния закон, съдът намира следното:

Основанията за определяне на финансова корекция са установени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ.

Съгласно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ /редакция към датата на издаване на решението/ финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава Четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.

Дефиницията за нередност се съдържа в чл. 2, т.36 от Регламент № 1303/2013, съгласно която "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно при определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност" следва да са налице следните три предпоставки: 1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. което води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане, и 3. има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото е безспорно, че Община Харманли има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т.37 от Регламент № 1303/2013, тъй като участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което е налице  първият елемент от фактическия състав на нередността.

Налице са и останалите два елемента от фактическия състав на нередността.

В случая е прието, че в процедурата по възлагане на обществена поръчка , проведена от Община Харманли е утвърдена незаконосъобразна Методика за комплексна оценка на офертите като не са спазени разпоредбите на чл.70, ал.2, т.3 и чл.70, ал.7, т.1 от ЗОП  ,  което е довело до нарушение по чл. 2, ал. 1, т.2  от ЗОП.

Съгласно чл.70, ал.1 от ЗОП, обществените поръчки се възлагат въз основа на икономически най-изгодната оферта. Ал. 2 на нормата посочва критериите за възлагането на поръчката, въз основа на които се определя икономически най-изгодната оферта, като в случая за процесната обществена поръчка е избран критерият по т.3  - оптимално съотношение качество/цена, което се оценява въз основа на цената или нивото на разходите, както и на показатели, включващи качествени, екологични и/или социални аспекти, свързани с предмета на обществената поръчка.

В чл.70, ал.4 от ЗОП са изброени показателите, които могат да бъдат включвани в критерия по ал.2, т.3 от същата разпоредба като жалбоподателят при възлагане на обществената поръчка е включил единствено показателя срок на изпълнение на доставката. Не е спорно, че срокът на изпълнение е сред показателите по чл.70, ал.4, т.3 от ЗОП. Следва обаче да се има предвид, че той е относим към единия от компонентите в съотношението, което подлежи на оценяване по избрания критерий за възлагане, а именно качеството на изпълнение на поръчката. Това качество не може и няма как да бъде преценено само въз основа на срока за изпълнение на доставката. Не се споделят доводите на жалбоподателя, че доколкото техническите параметри на артикулите - предмет на доставка по трите обособени позиции, били определени в техническите спецификации, нямало как да се поставят други критерии за качествено изпълнение. Следва да се отбележи, че в случая поръчката включва не само доставка на определено медицинско оборудване, но и неговия монтаж, както и обучение на персонала за работа  със същото. Ето защо, с оглед спецификата на доставяните стоки и съобразно предмета на поръчката, възложителят е имал възможност да включи в избрания от него критерий за възлагане и други показатели за оценка, чрез които в максимална степен да окачестви изпълнението на поръчката, което не е сторено. Включвайки, наред с цената, в избрания критерий за възлагане единствено срока на изпълнение на поръчката, възложителят на практика е игнорирал преценката за качественото й изпълнение. Така е препятствана обективната оценка на съотношението качество/цена, съотв. оптималността на това съотношение е поставена под въпрос, поради което правилно е прието от административния орган, че не е спазена разпоредбата на чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП.

Съдът споделя и приетото от органа, че утвърдената методика за комплексна оценка е незаконосъобразна. Действително в същата е определена относителната тежест на всеки от двата компонента в съотношението по чл.70, ал.2, т.3 от ЗОП, посочена е ясно и формулата, по която се изчислява комплексната оценка. С включването обаче само на срока за изпълнение на доставката като показател за качество,  не се постига целта на избрания критерий, а именно да се избере офертно предложение при оптималност на съотношението качество/цена. На практика начина, по който е прието да се извърши комплексната оценка не дава възможност да се оцени  нивото на изпълнение, предложено в различните оферти, доколкото липсват показатели, относими към качеството на изпълнение на поръчката, което е само единият компонент от съотношението по ал.2, т.3 на чл.70 от ЗОП, а така не се изпълнява изискването на чл.70, ал.7, т.1 от ЗОП, респ. утвърдената методика за комплексна оценка се явява несъответна на закона.

Съдът споделя извода на административният орган, че чрез незаконосъобразната методика за комплексна оценка, не се осигурява реално възможност за конкуренция между отделните участници в процедурата по възлагане на обществената поръчка. При избрания само времеви показател по чл.70, ал.4 от ЗОП, би могло да се достигне до ситуация, при която при посочен еднакъв срок за изпълнение, водеща би била цената и така да бъде предпочетено предложение с по - ниско качеството на изпълнение, доколкото такова според методиката няма да бъде оценявано при липсващи в методиката показатели, реално относими към него. Така неспазването на изискванията на чл.70, ал.2, т.3 и ал.7, т.1 от ЗОП е довело до възлагане на поръчката в несъответствие с принципа за свободна конкуренция, респ. правилно е прието, че е нарушена разпоредбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОП.  

Като е нарушил основен принципи на ЗОП, възложителят е ограничил участието на неопределен кръг заинтересовани от участие в поръчката икономически оператори. Финансовото изражение на констатираното нарушение се състои в това, че ако не бе допуснато, би било възможно осигуряването на по-висока конкуренция и избор на икономически по-изгодна оферта, което от своя страна би довело до по-ефикасно и ефективно разходване на средствата, отпуснати на бенефициента. По смисъла на горепосочената дефиниция за нередност, такава може да съществува и когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет.

По изложените съображения съдът споделя извода на ръководителя на УО на ОПОС за нарушение на чл. 2, ал.1, т. 2 от ЗОП, което правилно е квалифицирано като нередност по чл. 11, б. "а" от Приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, а оплакването на жалбоподателя, че липсва нарушение по ЗОП и не са налице елементите от фактическия състав на нередността е неоснователно.

С оглед на характера на нарушението е обективно невъзможно да бъде установено количественото изражение на финансовите последици от същото. В такива случаи законодателят в чл.72, ал.3 от ЗУСЕФСУ, съотв. в чл.5, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, е допуснал определянето размера на вредата а се извършва по пропорционалния метод чрез прилагане на съответен процентен показател. Противно на твърденията на жалбоподателя, именно този метод е приложен в случая, като размерът на финансовата корекция е определен на 10% от стойността на допустимите разходи по сключените за трите обособени позиции на поръчката договори.

По така изложените съображения съдът намира, че оспореното решение за определяне на финансова корекция на бенефициента Община Харманли е издадено в надлежна форма, при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона да зашити финансовите интереси на ЕС. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора в полза на МРРБ, в чиято структура се намира ответният административен орган, следва да се присъдят разноски за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100 лв, определен на основание чл.37 от ЗПП, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.  

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. четвърто от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Харманли, представлявана от Кмета на общината М. И. К., против Решение №РД-02-14-454/27.04.2022г., издадено от Ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ – V-А Гърция - България 2014-2020 за определяне на финансова корекция.

ОСЪЖДА Община Харманли да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

          

          

Съдия: