№ 459
гр. Пазарджик, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103556 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове от “****”ЕАД, с ЕИК:* и седалище и адрес
на управление:гр.****, офис-сграда Лаб**, срещу А. Г. А. ЕГН ********** с постоянен
адрес : с. *** -с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по
Приложение №1/17.06.2020г. към Рамков договор за цесия от 19.08.2019 , сключен с “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, сумата от 10 096,95 лв. , представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № PLUS- */ 15.12.2017 г.,сумата в размер от 2087,93 лв.
представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. / падеж на първа неплатена
погасителна вноска / до 13.05.2022 г. / датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/, сумата 2363,13 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от
21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед №1508/ 01.09.2022 г. по ч.г.д.№ 2784/ 2022 г. по описа на ПзРС.
В законоустановения срок ответникът А. Г. А. е подал отговор, с който е оспорил
исковете по основание и размер. Ответникът оспорва като нищожен процесния договор за
потребителски кредит, като поддържа, че при неговото сключване са били нарушени
императивните изисквания на чл. 11 ал.1 т.12 ЗПК , тъй като съставения към договора
погасителен план не съдържа минимално изискуемата се информация при промяна на
размера на допълнителните разходи. Поддържа се , че договорът за кредит е
недействителен, тъй като ГПР е уговорен в нарушение на чл. 19 ал.4 ЗПК. В случая с един
договор са били предоставени два кредита -потребителски с ГПР от 16,55 % и револвиращ
1
потребителски с ГПР 44,90 % или по целия договор ГПР от 61,45 % , е било уговорено в
противоречие с цитираната по-горе забрана. Поддържа се , че същото представлява
заобикаляне на закона, което на основание чл. 21 ал.1 ЗПК прави уговорената клауза
нищожна.При това положение се моли съда да приложи нормата на чл. 23 ЗПК, като вземе
предвид, че усвоената сума е била в по-малък размер , тъй като от нея предварително е
удържана такса ангажимент, по този недействителен договор и която такса не се дължи.
Сочат се доказателства. Претендират се разноски на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пазарджишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта на исковете:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, тъй като са предявени в
срока по чл. 415 ал.4 ГПК и следва да се произнесе по съществото на делото.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от представените писмени доказателства е , че на
17.06.2020 г. е било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ЕИК ** и „****” ЕАД, ЕИК *, по силата на
който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-* от дата
15.12.2017 г. сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България и
ответника А. Г. А. било прехвърлено в полза на „****" ЕАД, ЕИК * изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/П-БНП/PLUS-* от името на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон България, което писмо било връчено на
кредитополучателя чрез ЧСИ Деница Йорданова СтА.а, рег. № 889 на 13.05.2022 г.
Кредитора – цедент „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като понастоящем
универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е упълномощил
„****“ ООД /понастоящем „****“ ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за
прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия.Не е спорно също така ,а се установява от представените
писмени доказателства, че до ответника било изпратено от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД / универсален правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А./ чрез „****“ ЕАД уведомително писмо с Изх.№ УПЦ/П-БНП/ PLUS -* от дата
19.06.2020 г., което било получено от негова страна на 26.06.2020 г. Копие от това
уведомление за извършена цесия е приложено и към исковата молба и е било връчено
редовно на ответника заедно с документите по настоящото дело.
Не е спорно също така , че на 15.12.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, като кредитор и ответника А. Г. А. като кредитополучател е сключен
2
договор за потребителски кредит с № PLUS - *, , с който страните уговорили предоставяне
на паричен кредит в размер на 15000,00 лв. Уговорено било заплащане на такса ангажимент
в размер на 525,00 лв. , като кредитът е следвало да се върне на 60 равни месечни вноски /
до 20.12.2022 г. / , всяка от които в размер на 348,24 лв. , при обща стойност на плащанията
в размер на 20894,40 лв. Посочен е ГПР в размер на 16,55 % и лихвен процент от 13,81 % . В
чл. 5 от Условия към договора за кредит, е посочено , че при просрочване на една или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
От страна на ищеца „****" ЕАД до кредитополучателят било изпратено
уведомително писмо с изх. № 12066/ 09.05.2022 г. , с което му било съобщено, че поради
допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по
него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от получаване на същото уведомление /
връчено чрез ЧСИ на 13.05.2022 г./ л.30 от делото / .
След неизпълнение на посочените договорни задължения от страна на ответника А.
Г. А. , ищецът "****" ЕАД е подала заявление за издаване на изпълнение по реда на чл.410
от ГПК срещу ответника за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит №
PLUS - *, сключен на 15.12.2017 г., като по ч. гр. д. № 20225220102784/22 г., по описа на РС
Пазарджик, била издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер на 14548.01 лв., от
които главница 10096.95 лв., договорна лихва 2087.93 лв. и законна лихва за забава в размер
на 2363.13 лв., ведно с лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда и сторени
съдебно- деловодни разноски. В това производство е подадено възражение от длъжника в
срок, във връзка с което заявителят е изпълнил указанията на съда и е предявил настоящите
искови претенции.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.Д. приета по настоящото дело и
неоспорена от страните, заемната сума от 15000,00 лв. по процесния договор е била
усвоена , като сумата в размер на 14475,00 лв. е била преведена по банкова сметка на
длъжника на 18.12.2017 г. , а сумата в размер на 525,00 лв. е удържана от кредитора като
такса ангажимент. Според експерта по договора е била платена сумата общо в размер на
8709,48 лв. , с която сума са били погасени – 4903,05 лв. главница и 3806,47 лв. договорна
лихва. Остатъкът за плащане по договора е 10096,95 лв. главница и 2087,93 лв. договорни
лихви по погасителен план за периода 21.03.2020 г. до 20.10.2022 г. / крайния срок за
погасяване на кредита /. Вещото лице дава вариант с размер на дължимата договорна лихва
при настъпила предсрочна изискуемост към 13.05.2022 г. / считано от 21.03.2020 г. първата
просрочена вноска / в размер на 1971,35 лв. Лихвата за забава върху невнесените в срок
погасителни вноски по главницата , до датата на подаване на заявлението в съда при
отчитане на настъпилата предсрочна изискуемост вещото лице е определило на сумата в
размер на 1184,27 лв.
3
С оглед на така установеното по делото , съдът от правна страна приема следното :
Безспорно е установено ,че с договор за цесия сключен с кредитора “БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД, ищецът е придобил процесното вземане. С договора за цесия
цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на
ответника, както преди датата на подаване на заявлението , така и заедно с приложенията
към исковата молба.Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие
и за ответника. Този факт не се и оспорва в настоящото производство.
Не се оспорва и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, поради
неизпълнение от страна на ответника, който според експертното заключение на 21.03.2020
г. е спрял плащанията / с последно платена вноска на 18.02.2020 г. /. Поради това ищецът
твърди в исковата молба , че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Това обстоятелство
не се оспорва , а се установява и от редовното връчване на уведомлението за предсрочната
изискуемост преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Освен това към
настоящия момент е настъпил крайния срок на договора, а съгласно Тълкувателно решение
№8/2017 ОСГКТ предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено
нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съдът взема предвид, че процесният договор за кредит е сключен на 15.12.2017 г.,
поради което и са приложими разпоредбите на ЗПК /обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010 г., в
редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г./ Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на
кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит /т. 10/ и условията за издължаване на кредита
от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т. 11/.
Относно действителността на договора: Съдът не само може, но е и длъжен да
провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания , като следва
да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора
според възраженията в отговора на исковата молба, но и в кръга на своите служебни
правомощия.
Кредитодателят „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е финансова институция
по смисъла на чл.3, ал.1,т.3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
4
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Ответникът е ФЛ,което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална дейност,т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла
на чл. 9, ал. 3 и ал. ЗПК.Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за
периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани
в специалната разпоредба на чл.2 ЗПК,а именно – че, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен,отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
В случая, не са спазени изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.В процесния договор никъде не са
посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването, т.к. конкретика за
точните допускания, които евентуално са взети предвид – липсва.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация
на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/,
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи,
които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият от 16,55 %/. От неговото определяне
например не става ясно дали в посочения му размер са включени разходите за покупка на
застраховка „ Защита на плащанията „ предвидена в чл. 2 от Условията на договора, но
непосочена като парична стойност в самия договор. Освен това посочената годишна
фиксирана лихва от 13,81 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение
на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
5
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Ето защо, не е
ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите,така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.След като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин
да посочи какво точно е включено в тях.
Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно,
за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11,
т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран
и икономически обоснован избор дали да го сключи.Поради това в договора трябва да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на
кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да
преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в
ГПР, противоречи на изискването за яснота,въведено с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.Липсата на
разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл. 11, т. 10 ЗПК,е възможно
да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от
сключването му , поради което договорът е недействителен.
На следващо място, съгласно чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски
кредит следва да съдържа условията за издължаване, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
Процесният договор съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, но в същия не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
За кредитополучателя възниква задължението да плати предоставената главница и лихва,
вероятно и сумите по застраховка „ Защита на плащанията / чл. 2 от условията на
договора/.При това положение,за да е изпълнено изискването на закона, следва да бъде
посочено по ясен и разбираем за потребителя начин
разпределението на погасителната вноска между различните дължими суми, както и
последователността, в която същите ще се погасяват, което не е сторено. Също така – самата
информация е най - обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с
нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
отделни вземания. Потребителят не е известен за начина на плащане. Посоченото се явява
още едно самостоятелно основание за недействителност на договора.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10
и т.11 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен.
6
За пълнота на изложението , съдът намира за нужно да отбележи, че не е налице
твърдяното от ответника нарушение на чл. 11 ал.1 т.12 ЗПК, тъй като в исковата молба не се
твърди и ответникът не оспорва , първоначално уговорените условия с кредитора да са
променяни и това да е основанието за възникване на неговите задължения. Не се установява
по делото , ответникът с един договор да е получил два различни кредита с различни ГПР.
В случая именно липсата на яснота на уговорките между страните по процесния договор
представлява нарушение по чл. 11 ал.1 т.10 и т.11 ЗПК, което прави договора
недействителен. С оглед на това е безпредметно да се обсъждат и другите наведени от
ответника доводи за договорно неизпълнение от страна кредитора, което би довело до
автоматично разваляне на договора по право.
Имайки предвид последиците на тази недействителност, съгласно чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник следва да дължи връщане само на чистата стойност по заема,
но не и лихви или други разходи.
Установява се от ССЕ, че са платени общо 8709,48 лв. , към която сума следва да се
прибави и предварително удържаната такса ангажимент от 525,00 лв. или общо платената от
ответника сума се равнява на 9234,48 лева. Тъй като други суми освенглавница, която е в
общ размер на 15 000,00 лв. не са дължими, плащането следва да я погасява до този размер.
Остатъчната сума от главницата от 5765,52 лв. следва да бъде установена като дължима по
договор за потребителски кредит № PLUS- */ 15.12.2017 г., като следва да отхвърли като
неоснователен иска, с който се иска признаване за установено, че се дължи и разликата до
пълния предявен размер от 10096,95 лв.На основание чл.86 ЗЗД се дължи и законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.
Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца и сумата в размер от 2087,93 лв.
представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. / падеж на първа неплатена
погасителна вноска / до 13.05.2022 г. / датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/, сумата 2363,13 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от
21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2022 г., за които суми е
издадена Заповед №1508/ 01.09.2022 г. по ч.г.д.№ 2784/ 2022 г. по описа на ПзРС.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното,
така и в исковото производство. Ищецът претендира направените по делото разноски, като
той е бил представляван от юрисконсулт, както в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр.
чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсулското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПзРС намира, че следва да определи
юрисконсулско възнаграждение в размер на 29,76 лв. в заповедното производство и 119,05
7
лв. в настоящото исково производство с оглед уважената част от претенциите. Ищецът е
доказал разноски за държавни такси в заповедното производство в размер на 290,96 лв. и в
исковото производство в размер на 290,94 лв. ,както и за изготвяне на експертиза в размер
от 300,00 лв. На тази база дължимата част от тези разноски възлиза на сумата в размер на
145,22 лв. в заповедното производство / 115,46 лв. ДТ и 29,76 лв. за възнаграждение на
юрисконсулт/ , а в исковото производство в общ размер от 353,56 лв. / 115,46 лв. държавна
такса, 119,05 лв. за възнаграждение на юрисконсулт и 119,04 лв. за възнаграждение на вещо
лице /.
Ответникът не е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, а в исковото производство ответникът е предявил претенция за
присъждането им по реда на чл.38 ЗА, но по делото не са представени доказателства за
извършено безплатно процесуално представителство.
С оглед изложеното Пазарджишки районен съд :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове на “****”ЕАД, с ЕИК:* и седалище и
адрес на управление:гр.****, офис-сграда Лаб**, срещу А. Г. А. ЕГН ********** с
постоянен адрес : с. Г, общ. Б , обл. Пазарджик, че ответникът дължи на ищеца, в качеството
му на цесионер по Приложение №1/17.06.2020 г. към Договор за цесия от 19.08.2019 г.,
сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, сумата от 5765,52 лв., представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS- */ 15.12.2017 , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 30.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми
е издадена Заповед №1508/01.09.2022 г. по ч.г.д.№ 2784/2022 г. по описа на ПзРС, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни установителните искове за разликата от 5765,5 лв. до
претендирания размер от 10 096,95 лв. главница, както и за сумата в размер от 2087,93 лв.
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.02.2020 г. / падеж на
първа неплатена погасителна вноска / до 13.05.2022 г. / датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост/, сумата 2363,13 лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 30.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед №1508/ 01.09.2022 г. по ч.г.д.№ 2784/
2022 г. по описа на ПзРС.
ОСЪЖДА А. Г. А. ЕГН ********** с постоянен адрес : с. Г, общ. Б , обл. Пазарджик,
да заплати на “****”ЕАД, с ЕИК:* и седалище и адрес на управление:гр.****, офис-сграда
Лаб**, разноски в размер на 145,22 лв. в заповедното производство , както и в исковото
производство разноски в общ размер от 353,56 лв. съобразно уважената част от исковите
претенции.
8
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9