№ 1416
гр. Варна, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Д.
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Д. Административно наказателно
дело № 20223110202242 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „Василена билд комерс 67“ ЕООД срещу
Наказателно постановление № 03-2100210/30.03.2022г. на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
2000 лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.
Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление
за незаконосъобразно и неоснователно. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че е приложен неправилно материалният
закон. Привежда доводи за липса на изискуеми от закона реквизити, като
сочи, че в обстоятелствената част и в диспозитива на наказателното
постановление са визирани различни търговски дружества. Счита, че липсва
пълно описание на нарушението, както и че не са посочени всички относими
към административнонаказателната му отговорност факти. Конкретно сочи
липса на фактически твърдения относно основните елементи на
претендираното от наказващия орган трудово правоотношение. Излага
становище и за приложимост на нормата на чл.9, ал.2 от НК. Поддържа, че е
налице неяснота на административнонаказателното обвинение, препятствала
възможността му да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.
1
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено,
се представлява от управителя И. Г. Т., както и от адв.П. Д. и адв.И. И.,
двамата от ВАК, които поддържат жалбата на изложените в нея основания.
Привеждат и доводи, че установеното в обекта лице не е работело, а се е
обучавало, както и такива за маловажност на случая.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира, че при издаването на НП е допусната
техническа грешка, която счита за отстранима по реда на чл.248а от НПК.
Моли жалбата да бъде оставена без уважение, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното
юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Въззивното дружество е с основен предмет
на дейност „търговия на дребно в неспециализирани магазини предимно с
хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“, като стопанисвало магазин
за хранителни стоки, намиращ се в гр.Варна, ул.“Любен Каравелов“ №81. За
изпълнението на дейността си дружеството ангажирало по трудов договор
работници. На 28.02.2022г. то сключило трудов договор с лицето Д. М., по
силата на който последният приел да изпълнява длъжността „продавач-
консултант“, с дата на постъпване на работа- 01.03.2022г. На посочената дата
М. постъпил на работа и започнал да изпълнява трудовите си функции.
Около 14,43ч. на същата дата от М. К. Д. и Н. Й. З.- инспектори в
Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Варна, била извършена проверка по
спазването на трудовото законодателство на посочения обект, при която било
установено, че Д. М. полага труд в обекта. Била насрочена документна
проверка, в хода на която дружеството представило трудовия договор,
сключен с М., както и справка за регистрация на договора в ТД на НАП-
Варна. След запознаване с представените документи проверяващите
установили, че трудовият договор на лицето е бил регистриран на
01.03.2022г. в 16,57ч.
Във връзка с тези констатации, на 14.03.2022г. бил съставен акт за
2
установяване на административно нарушение на санкционираното дружество
за това, че в качеството си на работодател е допуснало до работа лицето Д.
М., преди да му е предоставено уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено
от ТД на НАП. Актът бил съставен в присъствието на управителя на
дружеството, бил предявен и подписан с възражения, че М. не е бил в трудово
правоотношение, а се е запознавал с естеството на предлаганата работа.
Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били
счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
на 30.03.2022г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на санкционираното дружество било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за извършено
нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на
свидетелите М. К. Д. и Н. Й. З., както и приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да
бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като
липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е
установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на
проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за
обективни и правдиви. В показанията си инспекторите са категорични, че М.
е стоял зад касата, обслужвал е клиенти и е отговарял на въпросите им, като е
бил сам в помещението. Показанията на свидетелите се подкрепят и от
приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено
значение е попълнената и подписана от М. декларация, в която същият е
отразил, че работи за въззивното дружество като продавач-консултант от
20.02.2022г., с месечно възнаграждение, което следвало да бъде уговорено,
както и с определено работно време. Посочил и че няма сключени трудов или
граждански договор.
По делото като свидетел е разпитан и Д. М., който в показанията си
заявява, че е започнал работа на 01.03.2022г., но е обслужвал клиенти с
помощта на друга служителка и под неин контрол. Доколкото М. е работил
за въззивното дружество и следователно не се явява напълно незаинтересуван
и непредубеден свидетел, показанията му не могат да бъдат кредитирани
безкритично. Поради това твърденията му следва да бъдат кредитирани
частично, само доколкото кореспондират и на други, приети за достоверни
доказателства, като същите не се явяват обективни в достатъчна степен, за да
обусловят формирането на различни фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
3
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Според разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Разпоредбата на чл.63,
ал.2 от КТ изрично забранява допускането до работа на работника или
служителя, преди работодателят да му предостави документите по ал.1. В
мотивите към законопроекта за изменение на КТ, с който е въведена
цитираната норма се посочва, че това уведомяване е предпоставка
за постъпването на работника или служителя на работа, предвид което и с
оглед въведената административнонаказателна санкция за неизпълнение на
задълженията на работодателите относно формата и уведомяването, може
основателно да се очаква абсолютно намаляване на числото на незаконното и
антисоциално наемане на работа - без договор, без работно време, без
гарантирана заплата, почивки, отпуски и пр.
От коментираните по -горе доказателства съдът приема за
установено, че на процесните дата и място лицето Д. М. е било допуснато до
работа в стопанисвания от дружеството магазин, преди да му бъде
предоставено заверено копие от уведомлението за регистрация на трудовия
договор в ТД на НАП, който е бил регистриран след извършването на
проверката и установяването на нарушението.
Във вписаното от управителя на дружеството възражение при
съставянето на акта се твърди, че М. не е бил в трудово правоотношение към
момента на проверката, а се е запознавал с естеството на предлаганата работа.
Съдът намира тези твърдения за неправдоподобни. Проверяващите лично са
констатирали, че М. обслужва клиенти и отговаря на въпросите им, и то
самостоятелно, без присъствието на друг служител в помещението. При това
положение съдът приема, че лицето действително е полагало труд за
дружеството в момента на проверката, а не се е обучавало и не се е
запознавало с работата. Следователно на тази дата М. е бил допуснат до
работа в обекта, където той е започнал да изпълнява трудовите си функции.
Безспорно е установено на следващо място, а и не се оспорва от
страна на санкционираното лице, че трудовият договор с отразена дата на
4
сключване 28.02.2022г. е бил регистриран в ТД на НАП след проверката. При
това положение нормативните изисквания несъмнено не са били спазени, тъй
като на М. не е било предоставено копие от съответното уведомление, но
въпреки това същият е започнал да изпълнява трудовите си задължения.
Поради това съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е
осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с
чл.63, ал.2 от КТ, наличието на което правилно е констатирано в обжалваното
наказателно постановление.
Съдът счита, че санкционната разпоредба е издирена надлежно, като
наказанието е наложено на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, предвиждащ
специална санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл.62, ал.3
от КТ, какъвто е и разглежданият случай. Понятието „работодател“ е
дефинирано в § 1, т. 1 от КТ, според който това качество притежава всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което
самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
От събраните по делото доказателства е видно, че М. е бил ангажиран именно
от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови
функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това
положение правилно е счетено, че „Василена билд комерс 67“ ЕООД има
качеството работодател, чиято административнонаказателна отговорност
следва да бъде ангажирана за установеното нарушение.
Не следва да се обсъжда дали случаят представлява маловажен такъв по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като тази норма се явява обща и
приложението е изключено поради наличието на специалната норма на
чл.415в от КТ. Втората алинея на посочения текст изрично изключва
възможността да бъдат квалифицирани като маловажни нарушенията на чл.
61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 и следователно тежестта на
нарушението в тази насока не следва да се обсъжда.
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че
при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата
отмяна. Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им
не са допуснати процесуални нарушения. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № 3-
0157/16.02.2022г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно
пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира
адекватно защитата си. Съдът констатира обаче, че е налице противоречие
5
между обстоятелствената част и диспозитива на наказателното
постановление. В обстоятелствената част е описано, че нарушението е
извършено от „Василена билд комерс 67“ ЕООД . В същото време с
диспозитива е наложена санкция на „ИКАС“ ЕООД. Касае се за явно
противоречие между фактическото описание на нарушението и посочения
нарушител в обстоятелствената част на НП и визираното в диспозитива лице,
на което е наложено административно наказание. Допуснатата неяснота
относно санкционирания субект е особено съществена, тъй като е довела до
ограничаване правото на защита на наказаното лице. В тази насока е и
практиката на ВАдмС- в решението по КАНД N 2553 по описа за 2019г. се
подчертава, че несъответствието между посочения във фактическото
описание на нарушението нарушител – извършител на деянието и лицето, на
което е наложена имуществената санкция, води до незаконосъобразност на
наказателното постановление. Приема се, че е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото се засяга правото на защита на
наказаното лице. Касационната инстанция приема изрично, че така
формулирано обвинението в наказателното постановление не обезпечава
изискуемата яснота и категорична установимост кого приема
административнонаказващият орган за извършител на вмененото деяние-
становище, което се споделя изцяло от настоящия състав. Следва да се
отбележи, че неяснотата е затруднила дори наказващия орган, който при
комплектоването на административнонаказателната преписка е приложил
протокол за извършена проверка на “ИКАС“ ЕООД, а не за проверката,
извършена на жалбоподателя. От текста на жалбата се установява също, че по
акта е било депозирано писмено възражение, но данни за това не са отразени
в НП, вероятно отново поради объркване кое лице в действителност е било
санкционирано.
Съдът не намира основания да се съгласи с доводите, че е допусната
очевидна фактическа грешка, която може да бъде отстранена по реда на НПК.
В практиката на съдилищата трайно се приема, че разпоредбите на ЗАНН не
съдържат в себе си понятието очевидна фактическа грешка, както и че
нормата на чл. 248а от НПК е неприложима в това производство, тъй като
касае единствено очевидна фактическа грешка, допусната в обвинителен акт,
но не и в наказателно постановление. В този смисъл е напр. Решение № 6699
от 15.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 5547/2021 г. В Решение №
6983 от 23.11.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 8180/2018 г. също се
приема, че ЗАНН не регламентира института на очевидната фактическа
грешка при издаване на наказателно постановление и/или ред за поправянето
й, нито допуска инцидентното й установяване и преодоляване в съдебното
производство по чл. 59 и сл. ЗАНН. В решението се подчертава, че чл.248а от
6
НПК не е субсидиарно приложим по силата на чл. 84 ЗАНН, като приложение
не може да намери и разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, тъй като грешката е
допусната в НП, а не в АУАН.
Настоящият състав също споделя разбирането, че липсва процесуален
способ за преодоляване на неправилното посочване в диспозитива на
наказателното постановление на санкционирания субект. За разлика от
обвинителния акт, наказателното постановление не само формулира
административнонаказателното обвинение, но има и санкционен характер.
Това изключва възможността в производството по обжалване на наказателно
постановление да бъде приложена норма, въведена за отстраняване на
очевидни фактически грешки в обвинителния акт, поради различния им
процесуален характер и функции. Следователно неправилното посочване в
наказателното постановление на лицето, на което се налага наказание, се
явява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
обуславя основателността на подадената жалба.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено поради
противоречие между неговите обстоятелствена част и диспозитив по
отношение лицето, чиято отговорност следва да се ангажира, водеща до
недостатъчна яснота на административнонаказателното обвинение.
Доколкото с обжалваното наказателно постановление е приключило
административнонаказателно производство, водено срещу жалбоподателя,
съдът приема, че с него е наложена санкция именно на въззивното дружество.
Поради това в диспозитива на решението следва да се посочи, че санкцията е
била наложена на „Василена билд комерс 67“ ЕООД, а не на „ИКАС“ ЕООД.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение поради липса на
доказателства такива да са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 03-
2100210/30.03.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна,
с което на „Василена билд комерс 67“ ЕООД, ЕИК:*********, на основание
чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание
7
“имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8