№ 3194
гр. София, 03.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502545 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Е. Б. Й. срещу
определение № 8773/09.06.2020г. на СГС, ГО, 14 състав, постановено по гр.д.
№ 7724/18г., с което е оставена без уважение молбата й по чл.248, ал.1 от
ГПК.
Жалбоподателят сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен. Представени са доказателства и са изложени
обстоятелства, че банковата сметка, от която е извършен преводът за
заплащане на адвокатско възнаграждение по делото е такава по чл.39 от ЗАдв.
на АД „Й. и Е.“. Средствата, които се намира в нея на името на ищеца,
представляват нейни лични средства, а не са собственост на дружеството. То
се е разпоредило с част от тях въз основа на молба на ищеца от 11.10.2019г.,
като е заплатило от нея адвокатско възнаграждение за правни услуги по
фактура № 7930/10.10.2019г. По делото своевременно е представена
последната заедно със списък по чл.80 от ГПК и платежно нареждане за
кредитен превод. От тях е видно, че сумата от 11 176 лв. са платени на
адвокатското дружество като възнаграждение по делото. Жалбоподателят
твърди, че не трябва да доказва нещо повече от факта на реално плащане на
адвокатското възнаграждение.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да
1
постанови друго, с което му присъди разноски за адвокатско възнаграждение.
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ не взема становище по частната
жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните намира частната жалба за
допустима като предявена в срока за обжалване, посочен в съдебния акт, от
легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и
срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол.
За да постанови обжалвания акт първоинстанционният съд е приел, че
молбата е неоснователна, тъй като доводите в нея не са изложени в съдебното
заседание, в което е приключило разглеждането на делото и не са
представени доказателства по тях. Приел е, че не е компетентен да обоснове
изменение на решението в частта за разноските.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предоставя възможност на
страните да поискат изменение и допълване на решението в частта му за
разноските. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
производството в първата хипотеза е представянето на списък по чл.80 от
ГПК от страната. При допълване на решението в частта за разноските такъв
не е необходим.
В случая ищецът е поискала изменение на решението в частта за
разноските, като в последното по делото съдебно заседание е представила
списък по чл.80 от ГПК. Производството по чл.248, ал.1 от ГПК е допустимо.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
По правилността му.
Разпоредбата на чл.39, ал.1 от ЗАдв. предвижда възможност клиентът
на адвоката или на адвокатското дружество да им предостави парични
средства за разходване, които се внасят по клиентска сметка. Целта й е
клиентът да предостави на адвоката парични средства за водене на делото, от
които той да покрива разходи за вещи лица или такси. Тези суми не са част
от имуществото им, а остават лични на клиента им. От тях адвокатът или
адвокатското дружество имат право да удържат разходите си, доколкото не са
покрити от получените аванси. Адвокатът е длъжен да даде отчет на клиента.
Алинея трета на същата норма изброява за какво могат да се ползват
предоставените от клиента по клиентската сметка суми. Изброяването не е
2
изчерпателно и т.4 дава възможност за свобода на договаряне между адвоката
и клиента относно начина на разходване на предоставените парични средства
от клиента. За това в договора между тях трябва да бъдат посочени целите, за
които ще се ползват паричните суми. По делото не е установено, че
средствата, с които Е.Й. се е разпоредила с представената молба от месец
октомври 2019г., са предоставени от нея по клиентската сметка на
дружеството или че те са постъпили по нея, тъй като са й били дължими от
трето лице. Т.е. не е установено, че те имат личен характер на страната, а не
на дружеството. Затова въззивният съд приема, че не е доказано реално
заплащане на адвокатско възнаграждение от представлявания на
процесуалния й представител.
Поради изложеното обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8773/09.06.2020г. на СГС, ГО, 14
състав, постановено по гр.д. № 7724/18г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3