Р
Е Ш Е Н И Е № 260429
/ 9.11.2020г.
гр.
П., 09.11.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и девети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3483
по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на В.Л.Г. *** АД. Ищецът твърди, че е ползвател на услугите, предоставяни
от ответника и при проверка в деловодството му е заявено, че има задължения в
размер на 884,33 лева - главница за потребена топлинна енергия за периода
01.10.2010г. - 30.04.2013г., и 195,11 лева - законна лихва за забава за периода
от 30.11.2010 г. до 20.02.2014 г. Излага съображения по същество на спора, като
намира че тези притезания са погасени по давност, поради което моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи така описаните
суми. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Намира предявените искове за недопустими и неоснователни. Конкретно счита, че
възражението за погасяване по давност е отбранително такова и не може да е
основание на иск. Сочи, че по това притезание не е налице висящ съдебен спор
или изпълнително производство. допълва, че с погасяването по давност на
конкретно вземане същото продължава да съществува като естествено задължение,
но същото не престава да съществува. Намира, че не са налице предпоставките за
уважаване на така предявения иск, поради което моли съда да прекрати
производството като недопустимо, респективно да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
В съдебно заседание поддържа вече
изложеното в отговора на исковата молба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът е формулирал петитум за
признаване „недължимостта“ спрямо ответното дружество на описаните в исковата
молба суми, като се позовава на изтекла погасителна давност. Същевременно в
отговора на исковата молба ответникът счита, че след изтичането на
погасителната давност задължението продължава да съществува като естествено и
според него длъжникът продължава „да дължи“.
В настоящия случай ищецът е формулирал
вида на търсената защита именно чрез отрицателен установителен иск. Предмет на
настоящите отрицателни установителни искове за „недължимост“ на суми поради
погасяването им по давност е несъществуването на притезание на кредитора поради
погасяване по давност на вземането. Да се откаже да се даде защита единствено
поради непрецизно формулирания петитум и поради теоретични спорове по какъв
начин следва да се формулират пред съда правните последици, които имат пряко
житейско, стопанско и правно значение за страните по едно правоотношение, е в
противоречие с конституционните правомощия на съда да даде защита на правата и
законните интереси на физическите и юридическите лица.
Неоснователен е доводът на ответната
страна, че погасителната давност е единствено отбранително средство за защита. Позоваването
на погасителна давност може да стане освен с възражение на длъжника в
качеството му на ответник по предявен срещу него осъдителен иск или иск,
разглеждан по реда на чл. 422 ГПК, така и от длъжника като ищец по отрицателен
установителен иск. Посоченото от ответника решение на IV
г.о.
на ВКС е цитирано некоректно, доколкото същото постановява, че възражението за
погасителна давност не може да се направи извън исковия процес, а не отрича
принципната възможност на длъжника да предяви иск за отричане изискуемостта на
вземането, позовавайки се на погасителна давност.
Абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на установителните искове, в т.ч. на отрицателните такива, е
правен интерес от търсената защита. В случая правен интерес от самостоятелно
установяване погасяването по давност на вземания би могъл да се признае, ако
между страните по материалното правоотношение действително съществува спор относно
това, че вземанията са погасени по давност. Съгласно приетото в т.1 от ТР
8//2012г. на ОСГТК на ВКС, при предявен отрицателен установителен иск ищецът
доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. В т.2Б от ТР №
4/2014 на ОСГК е прието, че изложените в исковата молба фактически
обстоятелства не представляват основание на отрицателния установителен иск и не
са част от предмета на делото по този иск, а само обосновават правния интерес
на ищеца от предявяването на такъв установителен иск. Ако не докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се
прекратява.
В конкретния случай ищецът поддържа, че
през м. юни 2020 г. е направил справка, при която се е установило, че ответното
дружество претендира от него суми, който той счита, че не дължи. Ищецът не е
представил справка в този смисъл. По делото ответната страна е депозирала
извлечение от сметка относно неплатени в срок задължения, произтичащи от
доставка на топлинна енергия за посочения в исковата молба недвижим имот –
апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. „***, абонатен № ***. Видно от
представеното извлечение от сметка, партидата е открита на името на трето за
процеса лице – Л.С.Г.. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
е заявил, че Л.Г. е починал и е наследодател на ищеца В.Г., но доказателства в
този смисъл (препис от акт за смърт, удостоверение за наследници и др.) до
следващото съдебно заседание не бяха ангажирани.
При произнасяне относно допустимостта на
иска от значение е да се установи дали ищецът е доказал фактите, обуславящи
правния му интерес от предявяването на този иск. При тези данни съдът намира,
че ищецът не е доказал правния си интерес от предявяване на настоящите
отрицателни установителни искове, поради което производството по делото следва
да бъде прекратено.
По
разноските:
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК право на разноски има ответната страна. Съдът определи
размера на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв., на основание чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител
на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството
по гр.д. № 3483/2020 г. по описа на Районен съд П., I състав.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 4, вр. ал. 8 ГПК В.Л.Г.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П.“ АД, ЕИК ********* сумата от 100,00
лева – разноски пред Районен съд П..
Решението, имащо характер на
определение, може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от
решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
СЪДИЯ_________________