№ 14953
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110118424 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен от ищеца Т. И. С. срещу ответника Д. Б. П. иск с правна квалификация по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 809,01 лв., от
които сумата от 397 лева, представляваща извършени плащания в периода от 27.12.2019 г.
до 23.08.2021 г. за погасяване на задължения по кредитна карта № *************** на Д. Б.
П. при /фирма/ , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
06.04.2023 г., до окончателното й изплащане и сумата в размер на 412,01 лева ,
представляваща извършени плащания в периода от 27.12.2019 г. до 23.08.2021 г. по кредитна
карта № ************** на Д. Б. П. при /фирма/, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда- 06.04.2023 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът Т. И. С. излага твърдения, че ответникът е имал сключени договори за
платежни карти с /фирма/, чиито задължения са били погасявани с банкова сметка-
***********************. Поддържа се, че в периода от 27.12.2019 г. до 23.08.2021 г.
ищецът е извършил плащания за погасяване задълженията на ответника по 2 бр. кредитни
карти към /фирма/ в размер на 397 лв. по кредитна карта № *************** и 412,01 лв. по
кредита карта № **************. Преводите за погасяване на задълженията и по двете
кредитни карти били извършвани по банкова сметка на ответника
***********************. Поддържа се, че ищецът няма качеството на солидарен длъжник/
поръчител. Твърди, че е налице неоснователно обогатяване в полза на ответника,
изразяващо се в спестяване на разходи за погасяване на задължения по кредитните карти.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Б. П. подава отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че е имал сключени договори за кредитни
карти с /фирма/. Твърди, че е международен шофьор в семейната фирма /фирма/, чийто
управител е Т. С., като през процесния период е бил граждански брак с дъщерята на ищеца.
Поддържа, че поради трудовата си заетост не е имал възможност лично да ги плаща и е
оставял парични средства на съпругата си за погасяване на вноските по кредитите. Твърди,
че извършените плащания представлявали изпълнен от ищеца нравствен дълг към ответника
1
и съпругата му, в качеството им на зет и дъщеря на ищеца, с оглед което процесната сума не
е подлежала на връщане. В условията на евентуалност излага, че задълженията по
кредитните карти са възникнали в хода на брака му с дъщерята на ищеца, поради което
искът следвало да се предяви и срещу бившата му съпруга, като отговорна за ½ ид.ч. от
исковото вземане. Моли за отхвърляне на иска. Претедендира присъждане на разходи.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, намира следното:
За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже обедняване на
ищеца в посочения в исковата молба размер, обогатяване на ответника в същия размер,
изразяващо се в спестяване на разходи за заплащане на погасителни вноски по кредитни
карти и връзка между обедняването и обогатяването /същите да произтичат от един или от
няколко общи факта/. В тежест на ответника е да докаже наличие правно основание, на
което е получил сумата.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД включва
кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на
ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му
или намаляване на пасивите му. Обогатилият се е длъжен да върне на обеднелия само това, с
което се е обогатил до размера на обедняването, т.е дължи се по-малката сума между
обедняването и обогатяването /в този смисъл ППВС № 1/28.05.1979 г./. Обедняването и
обогатяването трябва да произтичат от един общ факт или група от факти.
Между страните е отделено за безспорно, че ответникът е притежавал процесните 2
/два/ бр. кредитни карти при /фирма/ в исковия период, чиито задължения са погасявани по
банкова сметка IBAN: ***********************, а и това се установява от постъпило
удостоверение от /фирма/, видно от което за периода от 27.12.2019 г. до 23.08.2021 г., Д. Б. П.
фигурира като титуляр по следните кредитни карти: *********** с уникален идентификатор
******** , открита на 30.12.2013 г. и ************* с уникален идентификатор ******** –
открита на 01.03.2017 г. Между страните не се спори, че задължено лице по двете кредитни
карти е единствено ответника Д. П..
Между страните е безспорно, а и се установява от приетите писмени доказателства по
делото/ преводни нареждания и справка за извършени погашения от /фирма//, че процесната
сума от 809,01 лева е платена от Т. И. С. за погасяване на задължения по 2 броя договори за
кредитни карти на ответника Д. Б. П. при /фирма/. Следователно по делото е доказано
обедняване на ищеца в размер на 809,01 лева, респективно обогатяване на ответника за тази
сума, както и връзката между тях, доколкото обедняването и обогатяването произтичат от
един общ факт.
По делото обаче не се установи наличие на правно основание, по силата на което
ответникът е получил парите от ищцата. Установява се, че ответникът е задължено лице по
договора за издаване на кредитна карта. Не се установява, нито се твърди ищцата да е
съдлъжник или солидарно отговорен длъжник по договора за кредитна карта. Не се
установяват каквито и да е уговорки със съпругата или майка за плащане на задълженията
по договорите за кредитни карти на ответника. Не се доказаха твърденията на Д. П., че
оставял пари на съпругата си да му плаща задълженията. Действително, ищцата е майка на
Б. С., която е била в граждански брак с ответника Д. П. в периода от 22.07.2001 г. до
прекратяването му на 15.12.2021 г. с решение по гр.д. № 53304/2021 г на СРС. От това обаче
не произтича задължение за майката на съпругата да заплаща задължения на ответника по
договорите за кредитна карта. Не се твърди , нито установява кредитните карти да са били
ползвани за семейни нужди, което би обусловило евентуално извод за солидарна
отговорност на съпругата му Б. С..
Установява се от гласните доказателства на свидетеля П.а – майка на ответника, че Д.
П. работел като международен шофьор в семейната фирма на родителите на Б. и се налагало
2
да отсъства от Б.. Докато Д. П. бил в Б., той си плащал задълженията по кредитните карти, а
в останалото време – съпругата му по данни от свидетеля П.а. Същата е виждала Б. С. да
плаща при пазаруване с кредитна карта, но не се установява чия е била тази кредитна карта.
Знае от сина си, че Б. има пълномощно от него да борави със средствата му в /фирма/, но в
случая процесните кредитни карти са издадени от /фирма/ – т.е. друга банка. Свидетелят Б.
С. си спомня, че откакто родителите назначили Д. П. във фирмата им като управител през
2018 г., той започнал да пътува често до ********, чакал да постъпят пари в сметката на
фирмата, теглел и заминавал за ******, харчел много. Майка установила липса на много
гориво и спряла картата му за зареждане на гориво и фирмени средства. Б. С. погасявала
задължения на Д. в ********** и в ***********, когато дойде бележка, тя не знаела, че Д.
теглил кредити. Ако тя не може да плати, майка плащала задълженията с пари от нейната
заплата от фирмата, която получавала като управител, за да не запорират сметките на
дружеството. Никога Д. не давал пари за погасяване на задълженията, нито на нея, нито на
майка й. От 2018 г. до 2021 г. заявява, че не са живели заедно, защото той имал любовница и
били във фактическа раздяла. В този период, Б. С. живяла при майка си в *********, като тя
се грижела за децата. В хипотезата на свидетел заинтересовано лице, съдът не може да
игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля
само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез
цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Следователно, с доказателствена
стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само близката родствена
връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за отричане достоверността
на изнесеното от тези лица./ Решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г.,
II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева/. В горепосочените части свидетелските
показания на дъщерята на ищцата и на майката на ответника са последователни и
съответстват на събраните по делото доказателства се налага извод за тяхната достоверност.
В останалите части съдът не кредитира свидетелските им показания, тъй като са вътрешно
противоречиви и не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.
Предвид така установените факти, съдът приема, че се касае за лични задължения на
ответника , а доводите на ищеца за изпълнение от ищцата на нравствен дълг и възражението
му за солидарна отговорност на съпругата му за задълженията по двата договори за издаване
на кредитни карти са неоснователни. Солидарна отговорност между съпрузи е уредена в чл.
32, ал. 2 СК, единствено за случаи когато задълженията са поети за задоволяване на нужди
на семейството, каквито с оглед изложеното съдът приема, че не се установяват в
разглеждания случай. Наред с горното, по повод твърдението, че основанието на плащането
е изпълнение от ищцата на нравствен дълг, съдът на първо място, намира, че чл. 55, ал. 2
ЗЗД е неприложим към фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В т. 3 от ППВС
№1/28.05.1979 г. е изяснено, че правилото на чл. 55, ал. 2 ЗЗД е приложимо само при първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. От систематическото място на нормата на чл. 55, ал.
2 ЗЗД се вижда, че тя може да се отнесе само към уредените в първата алинея случаи, но не
и към чл. 59, ал. 1 ЗЗД. На следващо място, не се установява изпълнение на нравствен дълг.
Константната съдебна практика приема, че съзнателното изпълнение на нравствен дълг е
основание за престиране, но релевантните обстоятелства следва да се преценяват във всеки
отделен случай, като констатациите за това дали съществува морално задължение или има
друго основание за изпълнението е въпрос на конкретни факти и преценка от решаващия
състав. В случая е налице погасяване на чужд дълг, тъй като ищцата е знаела, че изплаща
задължения на ответника, но даденото подлежи на връщане от длъжника. Не се установява
изпълнение на нравствен дълг предвид преценката на конкретни факти и обстоятелства –
лично задължение на ответника, липса на солидарна отговорност на ищцата и нейната
дъщеря към задължението на ответника по договора за издаване на кредитни карти,
фактическа раздяла между съпрузите, считано от 2018 г. и последвал развод. Ето защо, в
разглеждания случай не е налице изпълнение на нравствен дълг.
Нетносима към предмета на делото се явява справка –удостоверение от нотариус А.
Н., че от 20.05.2015 г. е издадено пълномощно от Д. П. в полза на Б. П. С. – П.а да открива
на негово име сметки в ***********, да извършва разпоредителни сделки и действия с
3
банковите му сметки и със сумите по тях без никакви ограничения, което е оттеглено от Д.
П. през 2023 г., доколкото същото касае друга банка и не се установява правомощията по
това пълномощие да са упражнени. По горните мотиви, искът се явява основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищец. Съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК, ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, 50 лева –
държавна такса и 10 лева – такса съдебни удостоверения. Съобразно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
разглеждания случай по делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, ето защо такива не се следват. В тежест на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от ищеца разноски в размер на 60 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 59, ал. 1 ЗЗД Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да
заплати на Т. И. С., ЕГН ********** сумата от 397 лева, представляваща извършени
плащания от Т. С. в периода от 27.12.2019 г. до 23.08.2021 г. за погасяване на задължения по
кредитна карта № *************** на Д. Б. П. при /фирма/, с която Д. П. се е обогатил,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 06.04.2023 г., до
окончателното й изплащане и сумата в размер на 412,01 лева, представляваща извършени
плащания от Т. С. в периода от 27.12.2019 г. до 23.08.2021 г. по кредитна карта №
************** на Д. Б. П. при /фирма/, с която сума Д. П. се е обогатил, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 06.04.2023 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Б. П., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да
заплати на Т. И. С., ЕГН ********** сумата от 60 лева – разноски в исковото производство
пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4