РЕШЕНИЕ
№ 1983
гр. Пловдив, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330106416 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове с правна квалификация чл. чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между
страните, че Н. Р. АС. дължи на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 17,71 лв. – неплатени
далекосъобщителни услуги за периода 15.10.2017 г. – 14.12.2017 г., по договор за
предоставени далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 04.09.2017
г., сключен между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
за която сума са издадени следните фактури: № *****/ 15.11.2017 г., № *****/
16.12.2017 г., вземанията по който договор за прехвърлени с договор за цесия от
16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с договор за цесия от
01.10.2019 г. на „ЮБЦ“ ЕООД; сумата от 87,48 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1559/ 14.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2231 по описа за 2021 г.
на Районен съд Пловдив, I бр.с.
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и длъжника е сключен договор за предоставени далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***** от *** г., с който абонатът е добавил за ползване мобилен
номер ********** по избран тарифен план Smart XL, с месечна абонаментна такса
1
от 34,99 лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. За процесния период 15.10.2017 г. –
14.12.2017 г. на ответника били начислени суми в размер на общо 17,71 лв., за
които били издадени фактури № *****/ 15.11.2017 г., № *****/ 16.12.2017 г.
Абонаментният план на потребителя бил деактивиран на 19.12.2017 г., поради
неизпълнение в срок на задълженията по договора. Претендира се и неустойка за
предсрочно прекратяване на договора в размер на 87,48 лв. съгласно т.2 от стр. 6
от договора, представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключения договор. С договор за цесия от 16.10.2018
г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила вземанията си
по процесния договор на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна ги е
прехвърлило на ищцовото дружество с договор за цесия от 01.10.2019 г. За
процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2231/ 2021 г. на РС Пловдив, I бр.с., която
била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което ищецът обосновава
правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли за тяхното уважаване
и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
адв. А., със становище за неоснователност на предявените искове. Прави
възражение за погасителна давност на процесните вземания. Твърди, че
договорът не е породил действие, тъй като ответникът не е започнал да ползва
услугите, които били спрени още с неплащането на първата вноска на 15.10.2017
г. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2231 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, I бр. състав, образувано по депозирано от „ЮБЦ“ ЕООД – гр. София
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена заповед № 1559/ 14.02.2021 г. Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Поради това и на
основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото дело. Затова
2
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
По легитимацията на ищеца:
Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на
всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което
следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за
основателността на всеки един от тях.
Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е
придобил вземането по процесния договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 04.09.2017 г. от „С.Г.Груп“ ООД, съгласно договор за цесия от
01.10.2019 г., което от своя страна е придобило процесното вземане от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД съгласно договор за цесия от 16.10.2018 г.
Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по
процесния договор, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така
описаните прехвърляния на вземания, т.е. наличието на валидни договори за
цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянията.
По делото се установява, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.10.2018 г. (л.28 от делото), сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, в качеството на цедент, и „С.Г.Груп“ ООД, в качеството на
цесионер, цедентът прехвърля на цесионера възмездно вземанията, произтичащи
от договорите, описани в приложение № 1 към този договор. Съгласно чл.5 от
договора от датата на подписване на договора цедентът ще се смята задължен и
изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се
прехвърлят, за факта на цесията, като им изпраща уведомление по смисъла на
чл.99, ал.3 ЗЗД. Макар по делото да не е представено посоченото приложение № 1,
от потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД, изходящо от
„БТК“ ЕАД се установява, че вземането от ответника Н. Р. АС., е прехвърлено на
„С.Г. Груп“ ООД. От своя страна „С.Г. Груп“ ООД е прехвърлило на ищцовото
дружество процесното вземане, видно от договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.10.2019 г. – л.34 от делото.
За да имат действие двете последователни цесии по отношение на
длъжника, а и спрямо третите лица, същите следва да му бъдат съобщени
надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното
прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата
на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор за извърши посоченото
уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99,
3
ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника
като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за представителната
власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната практика на ВКС,
обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г.о.
Затова представеното от ищеца уведомление за цесия към исковата молба,
изходящо от него, в качеството му на цесионер по втората цесия, и от „С.Г. Груп“
ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД съгласно пълномощно на л.24 от делото е
годно да уведоми длъжника за извършените две последователни цесии на
процесното вземане. По делото обаче ищцовото дружество не е представило
доказателства тези писма да са достигнали до длъжника, преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. От значение за
уведомяването по чл.99, ал.3 ЗЗД е достигането до знанието на длъжника на данни
за сключените договори за цесия с оглед обстоятелството на „замяна” на страна в
заемното правоотношение.
Въпреки това няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с
връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за
извършените цесии. Съгласно решение № 78/09.07.2014 г., постановено по реда
на чл.290 ГПК по т.д. № 2352 по описа за 2013 г. на ВКС, II т.о. цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
респективно от упълномощения цесионер, макар и като приложение на исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 ГПК.
В случая, ответникът е получил лично препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, видно от съобщение на л.44 от делото. Затова следва да се
приеме, че изходящото от цесионера, упълномощен от цедента, включително и
преупълномощен от първия кредитор, уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване
на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.
4
Поради гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си
легитимация по процесния договор за далекосъобщителни услуги по силата на
договори за цесия, за които длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на
изследване материалноправните предпоставки за уважаването на всеки един от
предявените установителни искове.
По същество на предявените искове:
От договор за предоставяне на телекомуникационни услуги от 04.09.2017
г. (л.10-12 от делото), сключен между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД и Н. Р. АС., се установява, че на ответника, в качеството му на абонат, са
предоставени телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца – мобилна услуга
с абонаментен план Smart XL, за телефон номер **********. Месечният
абонамент възлиза на сумата от 34,99 лв. с ДДС и включва следните услуги:
неограничени минути за разговори към всички мрежи в България и роуминг в ЕС,
12 000 МВ на максимална скорост в България, 300 минути за международни
разговори от България към мобилни и фиксирани мрежи в ЕС, 5000 МВ за
мобилен интернет при роуминг в ЕС.
Съгласно чл.25.2 от ОУ към договора абонатът има задължението да
заплаща ежемесечно цената на месечния абонамент, като заплащането на услугите
се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК. Главната искова
претенция е за незаплатени суми за далекосъобщителни услуги в размер на 17,71
лв. за периода 15.10.2017 г. до 15.12.2017 г. За този период процесният договор е
бил в действие, доколкото е влезнал в сила със сключването му на 04.09.2017 г.
Задължението по първата фактура е за втория месец след възникване на
облигационната връзка, като за този период (15.10.2017 г. – 15.11.2017 г.) не са
налице данни да прекратяване на договора. По делото се доказа основателността
на първата искова претенция. Поради това следва да се разгледа релевираното от
ответника в писмения отговор възражение за погасителна давност. Процесното
вземане е периодично и като такова се погасява с изтичането на кратката
тригодишна давност съгласно чл.111, б. „в“ ЗЗД. Падежът на задължението в
размер на 17,71 лв. (за което е издадена фактура № *****/ 15.11.2017 г.) е на
02.12.2017 г. Тригодишният давностен срок е изтекъл на 02.12.2020 г. В рамките
на течението на този срок обаче е било обявено извънредно положение за периода
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. съгласно Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрани от
13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Съгласно чл.3, т.2 от цитирания
закон за срока на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
5
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти.
Поради това спирането на срока следва да се съобрази при преценка дали е
погасено по давност процесното вземане, като към тригодишния срок се добави и
времето от още 2 месеца, в което срокът не е текъл, или давностният срок изтича
на 02.02.2021 г. (вторник, работен ден). Заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК, от когато се счита и предявен иска по чл.422, ал.1
ГПК, е депозирано на 04.02.2021 г., т.е. два дни след изтичане на давността.
Поради това вземането на ищеца е погасено по давност, а искът за признаване
дължимостта на сумата от 17,71 лв. следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за неустойка в размер на 87,48 лв. Съгласно
договора, в случай на прекратяването му преди изтичане на срока, по вина или по
инициатива на потребителя, включително при неплащане на дължими суми,
абонатът дължи неустойка, равна на оставащите месеци до края на срока на
договора, но не повече от трикратния им размер, за съответните услуги, за които
договорът се прекратява. Ответникът не е изпълнил задължението си по
заплащане на далекосъобщителни услуги за периода от 15.10.2017 г. до 15.12.2017
г., което е по две фактури, едната от които е в пълен размер от 34,99 лв. с ДДС, а
втората в размер на 0,75 лв. Поради неизпълнението, договорът се е прекратил на
дата 19.12.2017 г. Ищецът претендира неустойка в размер на 87,48 лв., която
представлява трикратния размер на месечната абонаментна такса без ДДС.
Неустойката представлява предварително уговорен размер на
обезщетението за вреди от неизпълнение на договорно задължение, без да е
нужно те да се доказват – чл.92, ал.1 ЗЗД. Пораждането на това задължение
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите
от неизпълнението. Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка
включва изискуемост на главното задължение и неговото пълно или забавено
изпълнение от страна на длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме
за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Критериите, които
следва да се вземат предвид при преценката дали неустойката излиза от
присъщите й три функции, са естеството на парични или на непарични и размерът
на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи – залог,
ипотека, поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна
или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
6
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
В случая, съдът намира, че претенцията за неустойка на ищеца не е
основателна. Това е така, доколкото е налице нееквивалентност на вземането
съразмерно с неизпълненото задължение на потребителя. Неизпълнението е в
минимален срок от само един месец, което не съответства на претенцията на
неустойка, равняваща на тримесечните абонаментни такси за период от три
месеца. Налице е противоречие с добрите нрави, което поражда нищожност на
претенцията. Поради това искът за признаване на дължимостта на неустойката в
размер на 87,48 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответника на основание
чл.78, ал.3 ГПК. В полза на ответника следва да се присъди сумата от 106,30 лв.
съгласно списък на разноските по чл.80 ГПК, от която 100 лв. за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съгласно договор за правна защита и
съдействие от 25.02.2021 г. и 6,30 лв. за ДТ за препис. Претендира се и
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. А.А. по реда на чл.38
ЗАдв., което следва да се определи от съда. Поради изложеното в полза на адв. А.
следва да се присъди сумата от 300 лв. за адвокатско възнагражение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81, вх.В, ет.8
против Н. Р. АС., ЕГН: **********, адрес: село *****, община *****, обл. *****,
ул. ***** обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92,
ал.1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Р. АС.
дължи на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 17,71 лв. – неплатени далекосъобщителни
услуги за периода 15.10.2017 г. – 14.12.2017 г., по договор за предоставени
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ***** от 04.09.2017 г., сключен
между ответника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за която
сума са издадени следните фактури: № *****/ 15.11.2017 г., № *****/ 16.12.2017
г., вземанията по който договор за прехвърлени с договор за цесия от 16.10.2018 г.
на „С.Г.Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на
„ЮБЦ“ ЕООД; сумата от 87,48 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
7
№ 1559/ 14.02.2021 г. по ч.гр.д. № 2231 по описа за 2021 г. на Районен съд
Пловдив, I бр.с.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на основание чл.78,
ал.3 ГПК на Н. Р. АС., ЕГН: ********** сумата от 106,30 лв. (сто и шест лева и
тридесет стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство и за ДТ.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на адвокат А. В. А.,
адрес: гр. ******, ул. ****, ****, на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 300 лв.
(триста лева), представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство в производството по делото.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8