Решение по дело №896/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 569

 

гр.Бургас, 03.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 896 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е образувано по повод жалба на Д.А.Д. с ЕГН: **********, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0013854, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с ал.1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.

С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Изтъква се, че за автомобила има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на 29.10.2019г., валидна до 28.10.2020г., но при въвеждане на данните е била допусната грешка в изписване на една от цифрите на рамата. Заявява се, че жалбоподателят няма вина за тази грешка, поради което и се иска отмяна на ЕФ.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. В.– БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че в ЕФ липсват основни реквизити, а именно описание на нарушението. На следващо място не е ясно дали използваното техническо средство е било одобрен тип, а отделно от това липсва и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з – 532/2015г. Счита и че е допусната неяснота при квалификацията на деянието, като са посочени две разпоредби на КЗ, които са взаимно неприложими. Пледира за отмяна на ЕФ.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда се прави искане за потвърждаване на ЕФ.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП (видно от  известието за доставяне на л. 10 фишът е връчен на жалбоподателя на 18.02.2020г., а жалбата срещу него е депозирана още същия ден). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 13.02.2020г. в 09:21 часа в гр. Бургас, ул. „***“, до БЦ „***“ в посока от ж.к. „***“ към кръстовище за кв. „***“ техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 510” засякла и заснела лек автомобил «***» с рег. № ***, движещ се в указаната посока. В последствие снимката била прегледана от служители в Сектор „ПП“, като след направената справка се установило, че към датата и часа на управление за лекия автомобил не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба Серия Г № 0013854 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с ал.1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на собственика била наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.

Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 510”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л.13) и Протокол за проверка (л.11 - 12).

Няма данни за използването на мобилното техническо средство да е бил съставян протокол по реда на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие, че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения ЕФ.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДП ел. фиш съдържа данни за   териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

В настоящият казус в обжалвания ел.фиш се съдържат част от тези реквизити, но липсва каквото и да е описание на нарушението от фактическа страна, като е посочено само, че е „установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)“, без да е описано какво е то и без да са отразени, каквито и да било съставомерни признаци на посочения, чрез неговата цифрова квалификация, състав на нарушение. Това съставлява съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице да бъде запознато с приетите за осъществили се факти от обективната действителност, които субсумирани под хипотезиса на правната норма да сочат на осъществен състав на нарушение, съобразно дадената му от наказващия орган правна квалификация. Така описано нарушението „установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ)“, не покрива изискването на чл. 6 ЗАНН, тъй като не съдържа посочване на нито едно действие или бездействие, което да се твърди, че е извършено от санкционираното лице, което да е запретено от закона и да осъществява състав на административно нарушение, в частност такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, каквато правна квалификация е дадена от наказващия орган. Липсата на описание на нарушението, както изисква изрично разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, което негова право включва да бъде запознат, както с дадената от наказващия орган правна квалификация на деянието, така и с приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в състава на същото.

На следващо място - ЕФ е издаден на база нарушение, установено и заснето с мобилно техническо средство. Според разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП - условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато се явява Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. В случай на използване на мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и дали са спазени другите изисквания на Наредбата. Липсата на протокол по чл. 10, ал.1 от Наредбата и приложенията към него, съгласно чл. 10, ал.3 от Наредбата, сочи на недоказаност на нарушението. В конкретния случай в кориците на делото такъв протокол не е наличен, а видно от съпроводително писмо – на съда са изпратени ВСИЧКИ материали по преписката. На база тези факти съдът следва да приеме, че щом АНО изрично е посочил, че е изпратил всички документи, а сред тях не се съдържа Протокол по чл. 10 – то такъв не е бил съставен. Липсата на протокол за използваното техническо средство опорочава производството и е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

            На трето място. Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ) предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с автоматизираното техническо средство да е заснето и установено "нарушението", а не само управлението на автомобила. Това означава, че техническото средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на електронния фиш "в отсъствието на контролен орган и на нарушител". Не е възможно да се изпълни законовото изискване за установяване и наказване на нарушението в отсъствието на контролен орган, ако с автоматизираното техническо средство не се установят всички елементи от състава на съответното административно нарушение. Изискването за автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до наказването му чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите на  чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието на действаща застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не се събират от системата и се налага извършването на справка от съответен служител, то за установяването на нарушението следва да се състави АУАН, а издаването на ЕФ е недопустимо (Решение № 1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). В конкретния случай, видно от Удостоверението за одобрен тип средство за измерване (л.13), а и от общодостъпната информация на сайта на МВР – използваното техническо средство е мобилна система – „TFR1-M 510”, която не е снабдена с възможността за автоматично разпознаване на номера на МПС и автоматично извършване на справка по този номер в базата данни, която евентуално да установи дали автомобилът има валидна застраховка или не. Между другото, ясно видимо е, че снимката на автомобила е направена от техническото устройство не заради процесното нарушение, а заради движение с превишена скорост. Това от своя страна означава, че нарушението и неговите съставомерни признаци не са установени автоматично, каквото изискване има, за да може законосъобразно да се издаде ЕФ, а след намеса на съответния служител от Сектор „ПП“, който е извършил справка в базата данни и който реално е установил нарушението. При това положение, както вече беше изяснено, издаването на ЕФ е незаконосъобразно и само на това основание санкционният акт следва да се отмени.

На последно място съдът счита, че в случая не се доказва и субективната страна на нарушението. Видно от материалите по преписката още на 29.10.2019г. жалбоподателят е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. По невнимание на служител от застраховащия офис обаче, в полицата една от цифрите на номера на рамата е била сгрешена и по този начин информацията е подадена към Гаранционния фонд, от където в последствие са посочили, че по коректния номер на рамата няма данни за сключена застраховка.  Очевидно в случая жалбоподателят е действал с ясното съзнание, че за автомобила му има сключена застраховка, което реално е било и така, но при документалното оформяне на полицата, не по негова вина, е била допусната неволна неточност. При това положение съдът счита, че няма как нарушението да се вмени във вина на жалбоподателя. За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в  чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай съдът счита, че това изискване на закона не е изпълнено, поради което и освен всичко останало, нарушението е и несъставомерно от субективна страна.

 С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ, поради което и той следва да се отмени.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП (ЕФ) принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия Г № 0013854, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр. с ал.1, т. 1, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ на Д.А.Д. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба“ в размер на 250 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

Вярно с оригинала: М.Р.