№ 18837
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря Д.А.М.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20221110127605
по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XII от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по искова молба от /ФИРМА/ срещу Б. Н. О. за осъждане
на ответницата да върне на /ФИРМА/ онова, с което са се обогатила, до
размера на обедняването, а именно: сума в общ размер от 69.51 лв.,
включваща: 29.45 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 06.2019 г. до 04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес /АДРЕС/, аб. № ******, и 6.05 лв. - законна лихва
за забава от 30.07.2019 г. до 12.05.2022 г., както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 34.01 лв. за посочения топлоснабден имот за
периода 06.2019 г. - 10.2020 г., от които 28.09 лв. -главница и 5.92 лв. - лихва,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова
молба до окончателното изплащане на дълга.
Твърди се, че в § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ.
бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./
потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или юридическо лице,
което купува ТЕ с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за стопански
нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. С
оглед изложеното и по силата на нормативните актове Н. М. О., наследодател
на ответницата, е бил потребител на ТЕ, в качеството си на собственик на
процесния недвижим имот и за него важи действащото за този период
законодателство в областта на енергетиката. В този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.
3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени
договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното
1
предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се
изготвят от /ФИРМА/ и се одобряват от Държавната комисия за енергийно
регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет/КЕВР към настоящия момент/.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от /ФИРМА/ на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР,
както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-ОЗЗ/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като
същите са в сила от датата на решението. За процесния период между Н. М.
О. и /ФИРМА/ не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия,
поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството ни и дължи да му върне онова, с което се е обогатил
неоснователно, до размера обедняването. На 21.06.2017 г. дружеството било
изпратило писмо покана, с което длъжникът бил поканен да заплати
доброволно дължимата сума, както предупреден, че ако не заплати същата в
7-дневен срок от получаване на писмото, /ФИРМА/ ще пристъпи към
принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни
последици от това. Сочи, че съгласно чл. 63, ал.З от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди, „При смърт на купувача по
договора- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището
по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да
уведомят писмено продавача чрез подаване на заявление за промяна на
партидата. С оглед на гореизложеното и по силата на нормативните актове,
твърди, че ответницата като наследница на починалия длъжник Н. М. О. и в
качеството си на собственица на процесния имот, е клиент на топлинна
енергия (ТЕ) за небитови нужди и за нея важи действащото за този период
законодателство в областта на енергетиката.
Ответницата не е подала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
С молба от 4.08.2023 г. ищецът твърди, че ответницата е заплатила
изцяло задълженията, които са предмет на делото, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството.
В откритото съдебно заседание от 9.10.2023 г. ответницата твърди, че е
платила задълженията си, и изразява желание за доброволно уреждане на
спора. В откритото съдебно заседание от 16.10.2023 г. същата представя
доказателства за внесена по сметка на ищеца сума в размер от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По тези искове в доказателствената тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: 1) потребена от
ответницата в рамките на исковия период топлинна енергия за процесния
имот, доставяна от ищеца при дялово разпределение от третото лице-
помагач; 2) размера на обогатяването на ответника, респ. обедняването на
ищеца поради ползването на топлинна енергия и услуга дялово разпределение
без основание;
2
По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е докаже: 1)
съществуването на главен дълг 2) изпадането на длъжника в забава и 3) че
дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума.
Предвид твърденията за плащане на задължението, в доказателствена
тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
плащането.
В случая страните не спорят, че ответницата е собственик на процесния
топлоснабден имот, както и че за процесния период до него е доставяно
твърдяното от ищеца количество топлинна енергия, което възлиза на
претендираните от ищеца суми, както и че е извършвана услугата дялово
разпределение. Не се спори, че ответницата не е сключила договор с ищеца за
предоставяне на топлинна енергия за стопански нужди, но въпреки това е
ползвала доставяната от ищеца топлинна енергия. Не се спори и че
ответницата е изпаднала в забава.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – нотариален акт № ***, том III, рег. № ****, дело №
*** от 2007 г., молба за откриване на партида от Н. О. до изпълнителния
директор на /ФИРМА/ от 2008 г., акт за разпределяне на отопляеми обеми по
проект в жилищна сграда, договор от 10.10.2006 г. с /ФИРМА/ относно
дяловото разпределение, извършвано в сградата, където се намира
топлоснабдения имот, извлечение от фактури, общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от /ФИРМА/ на потребители в град
София, справка от Национална база данни „Население“ относно роднински
връзки на Н. О., документи относно извършваното в имота дялово
разпределение за периода 1.05.2019 г. – 30.04.2021 г., сертификат за
разпределители.
Ищецът признава, че след завеждане на делото ответницата е изпълнила
доброволно задълженията си и процесните вземания са изцяло погасени –
факт, който съдът съобразява по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което
исковете като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ответницата е дала повод за завеждане на делото, поради което дължи
заплащане на направените от ищеца разноски. Установява се, че с
направеното в хода на процеса плащане същата е погасила и дължимата сума
за заплатената от ищеца държавна такса, което се признава от последния.
Ищецът е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лв., съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С цел доброволно уреждане на спора
ответницата е внесла сумата от 100 лв. по сметка на ищеца с платежно
нареждане от 11.10.2023 г., като основанието за плащане е отбелязано именно
като „юрисконсултско възнаграждение дело № 27605/2020 г.“, поради което
съдът намира, че претенциите на ищеца са изцяло и доброволно
удовлетворени от ответницата и същата не следва да бъде осъждана да
заплаща разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, срещу Б. Н. О., ЕГН **********, с адрес
/АДРЕС/, искове с правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на /ФИРМА/ следните суми: 29.45
лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от 1.06.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес /АДРЕС/, аб. № ******, с която ответницата неоснователно се е
обогатила за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 27.05.2022 г. до
окончателното изплащане на дълга, 6.05 лв. - законна лихва за забава за
период от 30.07.2019 г. до 12.05.2022 г., начислена върху главницата от 29,45
лв., 28.09 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за
посочения топлоснабден имот за периода 1.06.2019 г. – 30.10.2020 г., ведно
със законната лихва от 27.05.2022 г. до окончателното изплащане на дълга, и
5.92 лв. – лихва, начислена върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.07.2019 до 12.05.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда
на глава ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок то
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4