№ 4
гр. Благоевград, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500695 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Г., с...., ул.“...“№2,
общ.Благоевград, против решение №904035/07.05.21г на РС- Благоевград по
гр.д.№1454/21г по описа на с.с.,подадена чрез особен представител с пр.
осн.чл.258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени частично предявените искове по
чл.422 ГПК, ведно със всички произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт досежно уважените искове е останал
жалбоподателя, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни
съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне
уважените искови претенции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно е обосновава.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това и при отсъствието на нови доказателства по см. на чл.266, ал.2 и
3 ГПК, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне
на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след подробен анализ
на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е
приела, че между „****“ЕАД и „****“ЕООД, представлявано и управлявано
от Г.Г., е реализиран договор №157/13.04.17г за кредитен лимит за издаване
на бизнес кредитни карти, по силата на които банката е предоставила на
ЕООД кредитен лимит за ползване чрез бизнес кредитни карти в максимален
размер от 2 500 евро при подробно уговорените условия в договора и ОУ.
С договор за поръчителство от 13.04.17г към горния договор,
въззивника Г.Г. се е задължил спрямо „****“ЕАД за изпълнение
задълженията на управляваното и представляваното от него ЕООД по така
сключения договор за кредитен лимит и бъдещите анекси към него при
подробно уговорените параметри.В чл.2 страните изрично са постигнали
съгласие поръчителя да отговаря солидарно с главния длъжник за изпълнение
цялото задължение за погасяване на кредита при всички останали
условия.Освен това са договорили кредитора да иска изпълнение от
поръчителя изцяло или частично при всяко неплащане в срок на част или
цялата погасителна вноска и/или дължима лихва в уговорените срокове
задължение(чл.5).
Видно от анекс №1/05.04.18г страните изменили срока на ползване на
кредитния лимит – на 05.04.19г(чл.1).При непогасяване на дължимите суми в
горния срок и след изтичане на гратисния период по т.2.5 от основания
договор, крайният срок за погасяване на всички дължими суми е определен на
15.04.19г(чл.2).
С нов договор за поръчителство от 05.04.18г поръчителя се е задължил
спрямо банката да отговаря солидарно с главния длъжник при условията на
горния анекс.
Според съдебно-счетоводната експертиза, посредством плащания от
ПОС терминал и тегления, длъжника е усвоил общо 7 510,22 евро за периода
31.05.17г-08.05.19г(вж.таблица №1). След приспадане на внесените за
2
погасяване общо 4 797,48 евро, вещото лице установява дължимостта към
момента на изготвяне на експертизата общо на 3 015,05 евро и 133,80лв, както
следва:2 477,70 евро –главница; 167,76 евро лихви за периода 18.04.19г –
27.08.19г; 369,59 евро – законна лихва върху главницата за периода от
28.08.19г – 28.03.21г и 133,80лв разноски по събиране на вземането.
Видно от ч.гр.д.№1550/19г по описана ПРС и ч.гр.д.№2597/19г по описа
на БРС, със заявление от 28.08.19г за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК въззиваемото дружество е поискало и респ.
получил от БРС заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за
следните суми: 2 477,70 евро –главница по договора за кредитен лимит и
издаване на бизнес карти, изменен и допълнен с анекс №1/05.04.18г, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението-28.08.19г, до
окончателното изплащане на цялата сума; 167,76 евро лихвена надбавка за
забава за периода 18.04.19г – 27.08.19г; 133,80лв разноски за събиране на
вземането; 107,40лв платена държавна такса в заповедното производство и
50лв за юрисконсултско възнаграждение.Така издадената заповед е връчена
на длъжника на 04.06.20г при условията на чл.47, ал.5 ГПК и по арг. на
чл.415, ал.1, т.2 ГПК е инициран настоящия процес.
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките за
признаване съществуването по реда на чл.422 ГПК на заявените вземания,
досежно главницата в размер на 2 477,70 евро и лихвата за забава за периода
18.04.19г – 27.08.19г в размер на 167,76 евро, основани на представените
договори за поръчителство от 13.04.17г и 05.04.18г между страните по делото,
с които жалбоподателя се задължил да отговаря солидарно с „****“ЕООД за
изпълнение задълженията по договор №157/13.04.17г за кредитен лимит за
издаване на бизнес кредитни карти и анекса към него от
05.04.18г.Изложените в тази връзка съображения на РС се споделят изцяло от
настоящият състав, вкл. и игнориращите възраженията на въззивника, тъй
като са основани на закона, теорията и константата съдебна практика.Ето
защо преповтарянето им е безпредметно и по арг. на чл.272 ГПК съда
препраща към мотивите на първоинстанционният състав.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя свеждащи се в
случая до неправилност на атакувания акт.От събрания доказателствен
материал се установи, че между ищеца и „****“ЕООД са съществували
3
подържаните кредитни отношения по договора за кредитен лимит за издаване
на бизнес кредитни карти №157/13.04.17г и анекса към него.Доказа се, че по
силата на така възникналата облигационна връзка ищцовото дружество се
задължило да предостави на ЕООД кредитен лимит(кредит) за ползване чрез
бизнес кредитни карти в максимален размер на 2 500 евро при подробно
уговорените условия(вж. експертизата).
Установи се по категоричен начин и поръчителството на жалбоподателя
по см. на чл.138 и сл. ЗЗД, след като с двата договора за поръчителство се е
задължил спрямо ищеца да отговаря солидарно с главния длъжник за
изпълнение цялото задължение за погасяване на кредита при надлежно
уговорените параметри,вкл. с анекса, като кредитора е оторизиран с
възможността да иска изпълнение от поръчителя изцяло или частично при
всяко неплащане в срок на част или цялата погасителна вноска и/или дължима
лихва в уговорените срокове.
Съдебно-счетоводната експертиза сочи изправността на
кредитора,благодарение на която чрез плащания и тегления ЕООД е усвоило
за периода 31.05.17г-08.05.19г общо 7 510,22 евро. От тях са погасени
4 797,48 евро и понастоящем продължават да се дължат 2 477,70 евро –
главница и 167,76 евро лихви за периода 18.04.19г – 27.08.19г, за чието
погасяване липсват каквито и да е данни.
Впредвид така установеното частично неизпълнение от страна на
главния длъжник, изразяващо се в неплащане на посочената главница и
лихви, настоящия състав счита, че са налице основания за ангажиране
отговорността на поръчителя, изрично задължен с договорите за
поръчителство от 13.04.17г и от 05.04.18г да отговаря за неговите задължения
пред ищеца.След като липсват данни за плащане и от страна на поръчителя,
същият се явява задължен към банката за горните суми, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 28.08.19г в
заповедното производство, до окончателното й изплащане.
Несъстоятелни са и ответните възражения за погасено поръчителство,
вследствие изтичането на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.С цитираната
норма законодателя е задължил поръчителя и след падежа на главното
задължение, само ако кредитора предяви иск против длъжника в 6-месечен
срок.Според константната съдебна практика въпросният срок е
4
преклузивен(т.4б от ТР№4/14г ОСГТКВКС) и началната му дата е
изискуемостта на вземането.Крайният срок за погасяване на всички дължими
по кредитния договор суми е уговорен от страните на 15.04.19г(вж.
анекс№1/05.04.18г) и с подаване заявлението на 28.08.19г до ПРС(вж. ч.гр.д.
№1550/19г), 6-месечният срок по чл.147, ал.1 ЗЗД се явява
спазен.Отпусканите суми не са самостоятелно обособени еднократни
престации, които да са независими една от друга, а напротив – произтичат от
общ юридически факт и представляват части от един и същи кредит, поради
което са неделими. Обстоятелството, че са погасявани на части не ги прави
периодични плащания, за които по отделно да тече 6-месечния преклузивен
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД.
Не намират опора в закона и данните по делото оплакванията за
неуведомяването на жалбоподателя от ищеца за непогасените задължения и
предприетите действие за събирането им по съдебен ред.Връчването на
заповедта за незабавно изпълнение е извършено чрез залепване на
уведомление в строго съответствие с изискванията за това, поради което се
счита за лично връчена на длъжника.Аналогично е положението и с книжата
в настоящото производство-връчването чрез особен представител е
приравнено на лично връчване.
По изложените съображения атакувания акт досежно главницата от
2 477,70 евро и лихвите от 167,76 евро, следва да се потвърди.
Що се отнася до претендираното вземане в размер на 133,80лв,
представляващи дължими разноски, то за същото липсва произнасяне от БРС
в обжалваното решение.Следователно, в случая липсва годен предмет на
въззивна проверка и обсъждането му от настоящата инстанция е
безпредметно.
Пропускането му от РС обаче не е взето предвид при разпределяне
разноските, както в заповедното,така и в исковото производство. Същите е
наложително да се присъдят в полза на ищеца, съразмерно на уважените
претенции.Изхождайки от доказателствата за разходването им жалбоподателя
дължи на въззиваемото дружество следните суми:153,43лв в заповедното
производство и 796,93лв в исковия процес пред първа инстанция.Ето защо
атакуваното решение досежно разноските над посочените суми ще следва да
се отмени и искането на банката за присъждането им над тези размери се
5
отхвърли като неоснователно.
Докато пред настоящата инстанция от направените разноски от ищеца
за особен представител на ответника и минималното възнаграждение за
юрисконсулт,следващите се разноски съобразно уважените искови претенции
възлизат общо на 512,40лв.
На осн.чл.78, ал.6 ГПК жалбоподателя дължи в полза на БОС държавна
такса за въззивната жалба, възлизаща в случая на 68,22лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №904035/07.05.21г на РС- Благоевград по гр.д.
№1454/21г по описа на с.с., в частта му досежно разноските в заповедното
производство над сумата от 153,43лв и над сумата от 796,93лв в исковия
първоинстанционен процес.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Г. Г., ЕГН **********, от с. ..., ул. „...“ № 2, да заплати на
"****” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Р-н „...е“, ул.”...” 19, сумата от 512,40лв, представляващи разноски пред
настоящата инстанция, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Г. Г., ЕГН **********, от с. ..., ул. „...“ № 2, да заплати на
ОС-Благоевград сумата от 68,22лв, представляваща държавна такса за
въззивната жалба, както и 5 лв за служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6