Мотиви по НОХД №3549/2016г. по описа на СНС, 17
състав
Специализираната
прокуратура е повдигнала обвинения и внесла в Специализирания наказателен съд
обвинителен акт срещу:
Д.Л.И.:
За
това, че от м.януари на 2015г. до 26.04.2016г., в гр. С., се сговорил с И.И.П.
ЕГН ********** да върши в страната престъпления по чл. 155 и по чл. 159а от НК,
за които се предвижда наказание „лишаване от свобода" за повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага - придобиване на парични
средства, обвинение за престъпление по
чл. 321, ал.6 от НК.
За
това, че:
В периода от средата на м.януари на
2015г. до неустановена дата в началото на месец септември 2015г., в съучастие с
И.И.П. ЕГН ********** като съизвършител предоставял систематически апартамент,
находящ се в гр. С., ***, на различни лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за полови
сношения,като деянието е извършено с користна цел и по отношение на две лица - престъпление по чл. 155, ал.5, т .3,вр. с ал.3, вр. с ал. 2
пр. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
За
това, че:
В периода от 10.
09. 2015г. до 31. 03. 2016г., в съучастие с И.И.П. ЕГН ********** като
съизвършител предоставял систематически апартамент, находящ се в гр. С., ***на
различни лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за полови сношения, като деянието е извършено
с користна цел и по отношение на две лица - престъпление по
чл. 155, ал.5, т .3, вр. с ал.З, вр. с ал. 2 пр. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
За
това, че:
В периода от 01.
04. 2016г. до 26. 04. 2016г. в съучастие с И.И.П. ЕГН ********** като
съизвършител предоставял систематически апартамент, находящ се в гр. С., ***на
различни лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за полови сношения, като деянието е извършено
с користна цел и по отношение на две лица - престъпление по
чл. 155, ал.5, т. 3,вр. с ал.З, вр. с ал. 2 пр. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
За
това, че:
На неустановена
дата в началото м.януари на 2015г. в апартамент , находящ се в гр. С. *** набрал
отделно лице - М.А.В., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
чрез обещаване на облаги / като й обещал да задържа половината от получените
парични средства за предоставени от нея сексуални услуги / - престъпление по
чл. 159а, ал. 2 г. 6 вр. с ал. 1, пр. 1 от НК.
За
това, че:
На
неустановена дата в началото м.януари на 2015г., в апартамент, находящ се в гр.
С. ***, в гр. С. набрал отделно
лице - Б.С.Б., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия -
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, чрез
обещаване на облаги / като й обещал да задържа половината от получените парични
средства за предоставени от нея сексуални услуги/ -
престъпление по чл. 159а, ал. 2 т. 6 вр. с ал. 1, пр. 1 от НК.
За
това, че:
От неустановена
дата през м.март на 2012г. до неустановена дата в края на месец март 2013г., в
гр. С., набрал в апартамент, находящ се в гр. С. ***и в апартамент, находящ се
в гр. С. ***отделно лице - И.К.П., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за
развратни действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от
съгласието й, чрез обещаване на облаги / като й обещал да задържа половината от
получените парични средства за предоставени от нея сексуални услуги/ - престъпление по чл. 159а ал. 2 т. 6 вр. с ал. 1, пр. 1 от НК.
И.И.П.
За това, че:
В
периода от м.януари на 2015г. до 26. 04. 2016г., в гр. С., се сговорил с Д.Л.И.
ЕГН ********** да върши в страната престъпления по чл. 155 и по чл. 159а от НК,
за които се предвижда наказание „лишаване от свобода" за повече от три
години и чрез които се цели да се набави имотна облага - придобиване на парични
средства - престъпление по чл. 321, ал.6
от НК.
За
това, че:
В периода от средата на м.януари на
2015г. до неустановена дата в началото на месец септември 2015г., в съучастие с
Д.Л.И. ЕГН ********** като съизвършител предоставял систематически апартамент, находящ
се в гр. С., ***, на различни лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за полови сношения,като
деянието е извършено с користна цел и по отношение на две лица - престъпление по
чл. 155, ал.5, т. 3,вр. с ал.3, вр. с ал. 2 пр. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
За това, че:
3.
В периода от 10. 09. 2015г. до 31. 03. 2016г. , в
съучастие с Д.Л.И. ЕГН ********** като съизвършител предоставял систематически
апартамент, находящ се в гр. С., ***на различни лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за
полови сношения, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на две
лица - престъпление по чл. 155, ал.5, т. 3,вр. с ал.3, вр. с
ал. 2 пр. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
За
това, че:
4.
За периода от 01. 04. 2016г. до 26. 04. 2016г. , в
съучастие с Д.Л.И. ЕГН ********** като съизвършител предоставял систематически
апартамент, находящ се в гр. С., ***на различни лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за
полови сношения, като деянието е извършено с користна цел и по отношение на две
лица - престъпление
по чл. 155, ал.5, т. 3,вр. с ал.3, вр. с ал. 2 пр. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатите обвинения спрямо всеки един от подсъдимите. Сочи, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установяват фактите, които СП е възприела
при обосноваването на своята обвинителна теза. Счита, че същите по безспорен и
категоричен начин установяват, осъществяването на престъпните деяния, за които
подс. И. и подс. П. са привлечени към наказателна отговорност. Излага се анализ
на доказателствените източници, събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство.
Пледира
се за налагане на наказания по отношение на подс. И. при превес на отегчаващите
вината обстоятелства – обременено съдебно минало, а именно 3 години „лишаване
от свобода“ за престъплението по чл.321, ал.6 от НК, 4 години „лишаване от
свобода“ за всяко от престъпленията по чл.155, ал.5 от НК и 4 години „лишаване
от свобода“ и глоба в размер на 15000лв. за всяко от престъпленията по чл.159а,
ал.2 от НК. Като на осн. чл.25, вр. чл.23 от НК му бъде определено едно общо
най – тежко наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно при първоначален „строг режим“ и към него бъде присъединено
наказанието „глоба“ в размер на 15000лв.
По
отношение на подс. П. излага съображения за определяне на наказанието при
превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни, както и подпомагащата роля която е имал в
създадения сговор с другия подсъдим. Предлага на подс. П. да бъде наложено
наказание в размер на 2 години „лишаване от свобода“ за престъплението по
чл.321, ал.6 от НК и 3 години „лишаване от свобода“ за всяко от престъпленията
по чл.155, ал.5 от НК и глоба в размер на 10000лв. Като на осн. чл.25, вр.
чл.23 от НК му бъде определено едно общо най – тежко наказание в размер на 3
години „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от
5 години по реда на чл.66 от НК.
Защитникът на подс. И. – адв. В. пледира за
оправдателна присъда спрямо подзащитния й по всяко едно от обвиненията, за
които е привлечен към наказателна отговорност, тъй като не са доказани по
категоричен и несъмнен начин. Акцентира върху противоречия в обвинителния
акт, прави аргументиран анализ на
показанията на свидетелите, като обръща особено внимание на изложеното от
свидетелите Б., Б., П. и В., както и върху приложените в наказателното
производство СРС-та. Алтернативно пледира за налагане на наказания за
престъпленията, за които са му повдигнати обвинения около минималния предвиден
в НК размер, както и за приложение на чл.26 от НК относно деянията по чл.155 от НК.
Защитникът
на подс. П. – адв. А., поддържа, че от доказателствата по делото не се
установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, като излага подробни аргументи в подкрепа на
становището си за недоказаност на обстоятелствената част на обвинителния акт. Той
също прави подробен анализ на гласните доказателства събрани по делото и по –
конкретно показанията на свидетелите Б. и В.. Моли за оправдателна присъда
спрямо подс. П..
Подсъдимият Д.И. не дава обяснения и моли за оправдателна
присъда.
Подсъдимият И.П. не дава обяснения и също моли за
оправдателна присъда.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Д.Л.И. ЕГН **********,
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, осъждан.
Подсъдимият И.И.П. ЕГН **********,
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, неосъждан.
Подс. Д.И. е осъждан с влязло в сила на
20.12.2013г. споразумение по НОХД № 21874/2013г. по описа на СРС за
престъпления по чл.155, ал.2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 9 месеца с 3 години изпитателен срок и глоба в размер на
2500лв.
От около 2012г. подс. И. наемал различни
жилища на територията на гр. С. с цел предоставяне на сексуални услуги от лица
от женски пол и в тази връзка им предлагал да извършват такава дейност в
наетите от него апартаменти. На
неустановена дата през м.март 2012г. в гр.С. той предложил на св.И.П. да
предоставя сексуални услуги срещу заплащане в наети от него апартаменти на
клиенти, които си поръчвали момичета на телефоните, ползвани като работни.
Номерата били публикувани от подс. Д.И. в обяви в сайт www.adamieva.info.
Подс.И. обяснил схемата на работа на св. П., а именно работното време в
апартаментите, както и тарифата за един час сексуална услуга, от която сума
половината оставала за нея, а другата половина се предавала на подс. И.. Св. П.
се съгласила и започнала да работи като проститутка в апартамент в гр.С., ул.*** и
в апартамент, находящ се в гр. С. ул. *** над магазини,
взети под наем от подс.Д.И.. В периода от неустановена дата на м.март 2012г. до
неустановена дата в края на м.март 2013г. св.П. работила в апартаментите,
находящи се на горепосочените адреси всеки ден в седмицата, като ако трябвало
да отсъства, уведомявала подс.Д.И.. Той следял работата на св.П. в
апартаментите и ежедневно посещавал жилищата. Св.П. отчитала парите от
клиентите на седмица на подс. И.. В апартаментите
имало работни телефони, на които клиенти се уговаряли с момичето за деня и часа
на предоставяне на сексуалната услуга и за нейния вид и цена. На тези телефони
отговарял в някои случаи и подс. И..
През
м.януари 2015г. той взел решение да развие по – мащабна дейност, за което освен
жилища, имал необходимост и от набиране на допълнителни жени за предоставяне на
сексуални услуги на клиенти.
От
неустановена дата подс. И. се познавал с подс. П.. В началото на месец януари
2015г. подс. И. предложил на подс. П. да наеме жилище, в което да се предлагат
сексуални услуги от жени. Подс. П. се съгласил. Жилището, което било наето от
подс. П. с цел осъществяване на горецитираната дейност се намирало в гр.С., ул.***.
Междувременно
на неустановена дата в началото на м.януари 2015г. в гр.С. св.М.А.В. се
срещнала с подс.Д.И., който й предложил, да предоставя сексуални услуги срещу
заплащане в наети под наем жилища на клиенти, които си поръчвали момичета на
телефоните, ползвани като работни,които били публикувани от подс.Д.И. в обяви в
сайт www.adamieva.info. Подс. И. разяснил на
св. В. начина и времето на работа, както и тарифата за един час сексуална
услуга, от която половината парична сума оставала за В., а другата половина се
предавала на подс. И. или на подс. П.. Св.М.В. се съгласила и започнала да
работи като проститутка в наетия апартамент в гр.С., ул.***.
От
средата на м.януари 2015г. св.В. работила в апартамента, находящ се в гр.С.,
ул.*** всеки
ден в седмицата. В жилището със същата дейност се занимавали и други момичета. В
апартамента имало работни телефони, на които клиенти се уговаряли с момичета за
деня и часа на предоставяне на сексуалната услуга и за нейния вид и цена. На
тези телефони отговаряли някои от свободните момичета и приемали поръчката, а в
някои случаи и подс. Д.И..
На
неустановена дата в началото на м.януари 2015г. в гр.С. св.Б.Б. се срещнала с
подс.Д.И., който й предложил, да предоставя сексуални услуги срещу заплащане във
взети под наем апартаменти на клиенти, които си поръчвали момичета на
телефоните, ползвани като работни,които били публикувани от подс.Д.И. в обяви в
сайт www.adamieva.ingo. И на нея подс.И.
обяснил начина на работа, работно време, тарифа за един час сексуална услуга и
разпределението на парите. Св.Б.Б. се съгласила и също започнала да работи като проститутка в наетия апартамент
в гр.С., ул.***.
От
средата на м.януари 2015г. св.Б. работила в апартамента, находящ се в гр.С., *** всеки ден в седмицата.
Тя и св.М.В. често се засичали в апартамента и поотделно посрещали клиенти по
едно и също време. Двамата подсъдими регулярно посещавали жилището.
Подс.Д.И.
осигурил работни телефони, които да бъдат ползвани за поръчка на момичета от
клиенти. Ползваните мобилни телефони били с номера ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, регистрирани на името
на подс.Д.И.. Той следял за дисциплината и начина на отчитане на парите от
момичетата и респ. разпределението им в т.ч. и с подс. П..
В
периода от началото на м.януари 2015г. до неустановена дата на м.септември
2015г., в апартамента, находящ се в гр.С. , ***, състоящ от четири стаи и санитарно помещение
работили М.А.В., Б.С.Б. и други неустановени по делото момичета, които предоставяли
платени сексуални услуги, като освен че отчитали половината от заработените
суми, плащали и такса под формата на наем за ползваните помещения на подсъдимите.
В
началото на м.септември 2015г. договорът за наем на жилището в гр.С., *** бил прекратен и подс. И.
предложил подс. П. да наеме друго жилище с предходната цел. Последният се
съгласил и на 10.09.2015г. взел под наем апартамент, находящ се в гр.С., ***,
където свидетелите М.В. и Б.Б. и други неустановени по делото лица от женски
пол продължили да предоставят сексуални услуги на различни клиенти срещу
заплащане, като плащали такса в размер на 200лв. на подсъдимите за ползването
на наетото жилище. За периода от 10.09.2015г. до 31.03.2016г. контролът върху
дейността на момичета, ползващи помещения в апартамента за предоставяне на
сексуални услуги, както и отчитането на дължимата такса за ползване от
момичетата, предлагащи сексуални услуги в помещенията на апартамента се извършвало
по начина, който се прилагал и в преходното жилище.
Междувременно
подс. И. отново предложил на подс. П. да се наеме друг апартамент. Подс. П. се
съгласил и на 01.04.2016г. взел под наем жилище, находящо се в гр.С., ***. Там свидетелите
М.В. и Б.Б. и други неустановени по делото жени предоставяли сексуални услуги
на различни клиенти срещу заплащане, като плащали такса в размер на 200лв. на подсъдимите
за ползването на наетото от тях жилище. За периода от 01.04.2016г. до
26.04.2016г. контролът върху
дейността на момичета, ползващи помещения в апартамента за предоставяне на
сексуални услуги, както и отчитането на дължимата такса за ползване от
момичетата, предлагащи сексуални услуги в помещенията на апартамента се
извършвало по начина, който се прилагал и в предходно наетите жилища.
На 26.04.2016г. при извършено претърсване на горепосоченото жилище
находящо се в гр.С., бул.*** в него били заварени свидетелите М.В. и Б.Б.,
които предоставяли платени сексуални услуги на клиенти в стаи, обособени като
спални. В апартамента се намирал и св. Н.Ф.Н., който имал уговорка със св.В. за
предоставена сексуална услуга за половин час за сумата от 40лв., която при
приемането му в жилището платил лично на св.В..
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните
доказателствени материали: показанията на свидетелите П., Б., В., Н., В.,
Б., М.,
Б., П. в т.ч. и прочетени такива по реда на чл.281 от НПК, депозирани
непосредствено пред настоящия съдебен състав; съдебна компютърно - техническа
експертиза, свидетелства за съдимост на подсъдимите, както и от всички останали
документи, веществените доказателства, както и веществени доказателствени
средства, находящи се в материалите от досъдебното производство.
За
да покрие критериите за съвкупна оценка на доказателствения материал,
точно идентифициране на основа на приетите за безспорни факти, надлежна
аргументация при противоречивите доказателства, обсъждане и проверка на всички
обстоятелства по делото и доказателствените източници, съдът намира по
отношение свидетелските показания следното:
Съдът с оглед принципа на непосредственост,
регламентиран в чл. 13 НПК кредитира показанията на свидетелите П.,
Б., В., Н., В., Б., Б., П.,
дадени пред състава на съда, като водещ в случая е не само посочения принцип на
наказателния процес, а и наличието на съответствие между дадените показания на
тези свидетели с останалите доказателства по делото. Показанията на горепосочените свидетели дадени в хода на
съдебното производство съдът намира за логични, непротиворечиви и
кореспондиращи помежду си с останалия доказателствен материал по делото и се
позовава на тях при постановяването на присъдата. Между същите няма съществени противоречия
досежно значимата за обвинението фактология.
Фактическите
си изводи за структурата и организацията на дейността по набирането на жени и извършването
сексуални услуги, съдът изгради въз основа показанията на свидетелите П., Б., В.,
Н., В., Б., депозирани непосредствено пред настоящия състав, които съдът
кредитира с доверие. Показанията им съдът
оцени като такива с висока степен на достоверност и надеждност, тъй като същите
са логични, последователни и вътрешно балансирани.
Показанията
им относно осъществяването на връзка с клиенти и помещения за предоставяне на
сексуални услуги от своя страна намират опора и взаимно се допълват и от
показанията на св. Н..
От показанията на св. Б. и св. П. съдът
установи фактическата обстановка развила се при сключването на договора за наем
на жилището, находящо се в гр. С. бул."Дондуков" №39, ет.1, ап.2.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключението на СКТЕ, като изготвено обективно, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област и кореспондиращи на останалата
достоверна доказателствена съвкупност. Заключението не се оспори от страните.
На фона на законосъобразно
изведените ценими показания на свидетелите от съдебната фаза, третираната във
ВДС-те информация и нейното съдържание според съдебният състав спомага за
разкриване на обективната истина и за извеждане на инкриминираната престъпна
дейност, при това и по отношение и на двете подсъдими лица. От документираното
съдържание на телефонните разговори се установява недвусмислено познанството
между двамата подсъдими, целта на наемане на жилища, характера и причинно –
следствената връзка на контактите между тях. По делото са приобщени ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС с
обекти Д.И. и И.П.. Чрез използване основно на оперативния способ по чл.6 от ЗСРС са фиксирани телефони разговори между подсъдимите с предмет наемане на
различни апартаменти и между подс.Д.И. и свидетели по делото с оглед предаване
на придобитите парични средства от експлоатацията на набраните от последните за
предоставяне на платени сексуални услуги в жилищата, наети от подсъдимите.
Съществен
за съда е въпросът за доказателствената сила на данните, получени при
използване на специални разузнавателни средства, тъй като специалните
разузнавателни средства, като способ за доказване, предполагат засягане на
правата и свободите на гражданите и компенсацията на това е предвиждането на
известни ограничения при оценката на тези доказателствени средства. По
отношение на доказателствената сила на данните, получени чрез използване на
СРС, НПК съдържа изрични разпоредби в чл. 177. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 177 от НПК съдържа
забрана обвинението и присъдата да се основават само на данните от специалните
разузнавателни средства, както и само на тях и на показания на свидетели с
тайна самоличност. Това законодателно решение е продиктувано от спецификата на
тези доказателствени средства и е насочено към обезпечаване правото на
справедлив процес. Ако в хода на производството са събрани само ВДС, изготвени
въз основа на използвани СРС, съдържащи фактически данни в подкрепа на
обвинителната теза, без други обективни доказателства, е недопустимо
постановяване на осъдителна присъда. Осъждане на подсъдимите не може да се
постанови и когато обвинителните доказателства се съдържат само в данните от
СРС и показанията на свидетели с тайна самоличност. За да се произнесе
осъдителна присъда, е необходимо доказателствените данни в тези доказателствени
средства да кореспондират и да се подкрепят от фактически данни, изводими от
други безспорни доказателствени средства по делото. В настоящото производство
са налице други доказателствени източници, в подкрепа на обвинителната теза, поради
което съдебният състав счита, че може да се позовава при постановяване на
крайния си съдебен акт и върху изготвените чрез специални разузнавателни
средства – веществени доказателства по делото.
За да отговори на изискванията на чл.6, пар.3, б. Д на
ЕКЗПЧОС и практиката по неговото приложение, че правото на справедлив процес е
гарантирано, когато съдът взема решенията си на основата на доказателства,
събрани в публична състезателна процедура от него или в същата процедура, макар
и не в съдебно заседание, българският законодател създаде института на
съдебните разпити на досъдебната фаза на наказателния процес / ЗИД на НПК - ДВ бр. 70/99 г./. С въвеждането им законодателят
гарантира принципа на равенството на страните и на техните възможности да участват
в събирането на доказателства в условията на състезателност. Разпоредбите на чл.
222 и чл. 223 от НПК имат двуяка цел - от една страна, те способстват на
обвинението да закрепи важни доказателства за нуждите на бъдещия съдебен
процес, а от друга - обезпечават правото на обвиняемия лично или чрез защитник
да участва в събирането на гласни доказателства , които съдът би могъл да ползва
при решаване на делото. Гарантиране равенството на страните в наказателния
процес и по този начин осигуряване на справедлива наказателна процедура се
формира чрез чл. 223 ал.4 и чл. 281 ал.4 от НПК, които дават право на
обвиняемия и неговия защитник също да поискат разпит на посочен от тях свидетел
пред съдия. Когато това искане не бъде уважено, те имат право да поискат прочитане
на показанията на свидетел, дадени пред орган на досъдебното производство, и
така да бъдат приобщени към доказателствата по делото. Това е още една
допълнителна гаранция за равнопоставеност на страните в българския наказателен
процес, която дава право не само на едната страна /по-силната/ да поиска
събиране на гласни доказателства пред съдия на досъдебното производство, но
гарантира тази възможност и на обвиняемия и защитата му, като им предоставя
инициативата за това . Освен това чл. 281 ал.4 от НПК е гаранция за обвиняемия
/подсъдимия/ и своеобразна санкция за органите на досъдебното производство да
търпят противопоставянето на показанията на свидетел, който е бил посочен от
противната страна и не е бил разпитан пред съдия на досъдебното производство.
Съдът
прие и обсъди многобройните писмени доказателства по делото.
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, изградена единствено на база
обсъдените доказателства и доказателствени източници, които са надлежно събрани
и изготвени по реда на НПК, съдът прие за установено от правна страна
следното:
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прие,
че от обективна и субективна страна подсъдимият И. е осъществил състава на
престъпленията по чл.159а, ал.2, т.6, вр. ал.1 от НК.
От обективна
страна подсъдимият И.:
На неустановена
дата в началото м.януари на 2015г. в апартамент, находящ се в гр. С. *** набрал
отделно лице - М.А.В., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни
действия - предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й,
чрез обещаване на облаги / като й обещал да задържа половината от получените
парични средства за предоставени от нея сексуални услуги /
На
неустановена дата в началото м.януари на 2015г., в апартамент, находящ се в гр.
С. ***, в гр. С. набрал отделно
лице - Б.С.Б., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия -
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, чрез
обещаване на облаги / като й обещал да задържа половината от получените парични
средства за предоставени от нея сексуални услуги/
От неустановена дата през м.март на
2012г. до неустановена дата в края на месец март 2013г., в гр. С., набрал в
апартамент, находящ се в гр. С. ***и в апартамент, находящ се в гр. С. ***отделно
лице - И.К.П., ЕГН **********, с цел да бъде използвано за развратни действия -
предлагане на платени сексуални услуги, независимо от съгласието й, чрез
обещаване на облаги / като й обещал да задържа половината от получените парични
средства за предоставени от нея сексуални услуги/.
От
субективна страна престъплението „трафик на хора“ се характеризира с пряк
умисъл и преследване на специална цел – жертвите да бъдат използвани за
развратни действия, принудителен труд и др.
От
обективна страна в конкретния случай е налице изпълнителна форма на деянието
„набиране“, което представлява целенасочена резултатна дейност по намиране на
лица, които да бъдат използвани за развратни действия.
Съгласно
Тълкувателно решение 2 /2009г. на ВКС изпълнителното деяние „набиране“ се
осъществява чрез активни действия на дееца за търсене, привличане, вербуване,
уговаряне, склоняване на жертвата или попълване на набор от хора, за привеждането
им в положение създаващо предпоставки за бъдеща експлоатация. Налице е
„набиране“ и когато активна страна е жертвата от престъплението, а не дееца.
Съгласието на жертвата не изключва отговорността на дееца при осъществяване формата
на изпълнителното деяние. Т.е. в настоящия казус, въпреки че се установява
съгласие и дори активност от страна на „жертвата/жертвите“ налице е
съставомерност на деянието по чл.159а, ал.1 от НК. На следващо налице е и
квалифициращия признак на ал.2, т.6, а именно „обещаване на облаги“.
От
субективна страна - деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Също така подс. И. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпленията по чл.155,
ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
От
обективна страна подсъдимият И.:
В
периода от средата на м.януари на 2015г. до неустановена дата в началото на
месец септември 2015г., в съучастие с И.И.П. ЕГН ********** като съизвършител
предоставял систематически апартамент, находящ се в гр. С., ***, на различни
лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за полови сношения,като деянието е извършено с
користна цел и по отношение на две лица.
В
периода от 10. 09. 2015г. до 31. 03. 2016г., в съучастие с И.И.П. ЕГН **********
като съизвършител предоставял систематически апартамент, находящ се в гр. С., ***на
различни лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за полови сношения, като деянието е извършено
с користна цел и по отношение на две лица.
В периода от 01.
04. 2016г. до 26. 04. 2016г. в съучастие с И.И.П. ЕГН ********** като
съизвършител предоставял систематически апартамент, находящ се в гр. С., ***на
различни лица / М.А.В. и Б.С.Б. / за полови сношения, като деянието е извършено
с користна цел и по отношение на две лица - престъпление по чл. 155, ал.5, т.
3,вр. с ал.З, вр. с ал. 2 пр. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В разпоредбата
на чл.155, ал.2 от НК се визира създаването на условия за разврат, а именно
предоставяне на помещения на различни лица за полови сношения или блудствени
действия, като се акцентира върху систематичността на предоставяне на помещения
за такива действия. Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в
системното предоставяне на помещение и то на различни лица, за осъществяване на
полови актове или блудствени действия. Помещението, в което се извършват
горепосочените действия го превръща в „място за разврат“, а системността се
изразява в регулярното му предоставяне. Предоставянето на помещение съгласно
ал.3, а в настоящия казус /три различни жилища/ е с користна цел, изразяваща се
в имотна облага и по отношение на две лица, което покрива хипотезата визирана в
чл.155, ал.5, т.3 от НК. Налице са и фактически данни, от които да се направи
правно обоснован извод, че деянията са осъществени от подс. И. в условията на
съучастие, като съизвършител с подс. П. съгласно чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.
От
субективна страна - деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им.
Причини за извършване на престъпленията е
явното неуважение на подсъдимия към съществуващия в страната правов ред.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прие, че от обективна и субективна страна подсъдимият П. е осъществил състава
на престъпленията по чл.155, ал.5, вр. ал.3, вр. ал.2, пр.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК.
От
обективна страна подсъдимият И.П.:
В
периода от средата на м.януари на 2015г. до неустановена дата в началото на
месец септември 2015г., в съучастие с Д.Л.И. като съизвършител предоставял
систематически апартамент, находящ се в гр. С., ***, на различни лица / М.А.В.
и Б.С.Б. / за полови сношения,като деянието е извършено с користна цел и по
отношение на две лица.
В
периода от 10. 09. 2015г. до 31. 03. 2016г., в съучастие с Д.Л.И. като съизвършител
предоставял систематически апартамент, находящ се в гр. С., ***на различни лица
/ М.А.В. и Б.С.Б. / за полови сношения, като деянието е извършено с користна цел
и по отношение на две лица.
В периода от 01.
04. 2016г. до 26. 04. 2016г. в съучастие с Д.Л.И., като съизвършител
предоставял систематически апартамент, находящ се в гр. С., ***на различни лица
/ М.А.В. и Б.С.Б. / за полови сношения, като деянието е извършено с користна
цел и по отношение на две лица - престъпление по чл. 155, ал.5, т. 3,вр. с ал.3,
вр. с ал. 2 пр. 1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.
В разпоредбата
на чл.155, ал.2 от НК се визира създаването на условия за разврат, а именно
предоставяне на помещения на различни лица за полови сношения или блудствени
действия, като се акцентира върху систематичността на предоставяне на помещения
за такива действия. Изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в
системното предоставяне на помещение и то на различни лица, за осъществяване на
полови актове или блудствени действия. Помещението, в което се извършват
горепосочените действия го превръща в „място за разврат“, а системността се
изразява в регулярното му предоставяне. Предоставянето на помещение съгласно
ал.3, а в настоящия казус /три различни жилища/ е с користна цел, изразяваща се
в имотна облага и по отношение на две лица, което покрива хипотезата визирана в
чл.155, ал.5, т.3 от НК. Налице са и фактически данни, от които да се направи
правно обоснован извод, че деянията са осъществени от подс. П. в условията на
съучастие, като съизвършител с подс. И. съгласно чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК
От
субективна страна подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл- съзнавал
е общественоопасния характер на деянието
и неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
Причини
за извършване на престъпленията е явното неуважение на подсъдимия към
съществуващия в страната правов ред.
В обобщение спрямо подс. И. са установени и доказани единични случаи на
набиране на лица от женски пол с цел сексуална експлоатация, на които са давани
облаги и предоставяне от страна и на двамата подсъдими систематично на
помещения за полови сношения на различни лица, които покриват от обективна и субективна страна,
признаците на престъпления по чл. 159а, ал.2,т.6, вр. с ал.1,пр.1 от НК /за
подс. И./ и по чл.155, ал.5,т.3, вр. с ал.2, пр.1,вр. с чл.20, ал.2 от НК /за
подс. И. и подс. П./. Безспорно е установено, че набирането лица от женски пол
с цел сексуална експлоатация, на които са обещавани облаги е осъществено от
подс. Д. Иванова, а предоставянето на помещения систематично за полови сношения
на различни лица, от страна на двамата обвиняеми е осъществявано в съучастие
помежду им като съизвършители, като и двамата са предоставяли помещенията с
горепосочената цел на различни лица и са получавали определена парична сума
затова.
По
отношение на обвинението за престъпление по чл.321, ал.6 от НК предявено
двамата подсъдими, съдът намери че същото не е доказано по безспорен, несъмнен
и категоричен начин.
Материалният
закон - чл. 93, т. 20 от НК съдържа легална дефиниция на понятието
"организирана престъпна група", според което, същата представлява:
структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат
съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се
набави имотна облага. За съществуването на организирана престъпна група е
необходимо "Сдружението да е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или
развита структура". По смисъла на
т.20 на чл. 93, ако организираната престъпна група няма структура, тя не може
да се определи като такава. Структурата
на престъпното сдружение е неговата основна качествена определеност, тя
отразява вътрешната му организация и характера на връзките между участниците.
За нея се съди по наличието на йерархия и обособеност на звена по един или
повече признаци, които най-често биват функционален и териториален. Тя се
проявява в утвърдени механизми за управление на дейността, контрол и обмен на
информация и вътрешни правила за поведение на участниците. Трите възможни
характеристики на организираната престъпна група, които изрично са определени
като белези на структурираност са продължителността на участието, развитостта
на структурата и наличието на формално разпределение на функциите между
участниците, като от редакцията на текста на чл.93, т.20 от НК следва, че
наличието на който и да е от тези признаци обуславя извод за структурираност.
„Предварителния сговор“ по смисъла на чл.321,
ал.6 от НК се изразява в постигане на съгласие, съгласуваност на волите между
сговарящите се лица за извършване на най – малко две престъпления, които
отговарят на изискванията, визирани и в чл.321, ал.1 от НК, наказуеми с
лишаване от свобода повече от 3 години, но сговарянето на лицата не е достигнало
до сформиране на ОПГ. В този смисъл и по отношение числения състав, който не
изисква три или повече лица. Престъплението се характеризира като формално продължено такова.
Предвид
липсата на достатъчно конкретика, решаващият съдебен състав приема, че
обсъдените доказателства не могат да бъдат използвани за сигурна основа на
фактически констатации в посоката, поискана от представителя на държавното
обвинение, а именно че е осъществен състава на престъпление по чл.321, ал.6 от НК.
Съдът зае становището, че по делото не
се доказа по небудещ съмнение начин подсъдимите да са извършили горецитираното
престъпление, за което са обвинени. Само когато всички факти, включени в
причинно –следствения процес на престъпното деяние и неговото авторство бъдат
установени безспорно и категорично, съдът може да постанови съответна
осъдителна присъда, което в случая не се е случило. Установената фактическа
обстановка не дава основание да се направи категорично заключение, за извършено
от обвиняемите Д.Л.И. и И.И.П. престъпление - сговаряне на две лица, с цел да
се вършат съгласувано на територията на гр. С. престъпления по чл.159а, ал.1 и
ал.2 от НК за времето от м.януари 2015г. до 26.04.2016г., което да съдържа от
обективна и субективна страна признаците на престъпления по чл.321 ал.6 от НК. Не
се установиха действия и поведение на подсъдимите, които да покриват правните
компоненти за идентифициране на случаи, свързани с предварително съгласувана престъпна
задружна дейност и най – вече предварително планиране на престъпната дейност.
Доказателственият материал по делото е крайно недостатъчен, за да се
направи категоричен извод, че именно подсъдимите И. и П. са
авторите на престъплението и че са извършили действията, описани в обвинителния
акт. И понеже разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК не позволява присъдата да
почива на предположения, а от събрания доказателствен материал съдът не може да
направи обоснован извод относно това, че подсъдимите са осъществили
престъплението, за което им е повдигнато обвинение с настоящия обвинителен акт,
то на основание чл.304 от НПК, съдът приема, че
обвинението срещу подсъдимите не е доказано, поради което
оправдаването им за извършено престъпление по чл.321, ал.6 от НК е единствения правно издържан извод.
По Наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието на подс. И. съдът счете, че следва да се
наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства: изрядното му процесуално поведение и младата
възраст на дееца, над отегчаващите такива - обремененото му съдебно минало.
Поради това съдът
прие, че следва да определи наказание на подсъдимия „лишаване от свобода” под
средния размер, а именно в размер на три години „лишаване от свобода“ и глоба в
размер на 10000лв. за всяко от престъпленията по чл.159а, ал.2 от НК и в размер
на три години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 10000лв. за всяко от
престъплениятя по чл.155, ал.5, т.3 , вр. ал.3, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК. Тъй
като подс. И. е извършил няколко отделни престъпления, за които няма влезли в
сила съдебни актове, на основание чл.23,
ал.1 от НК следва да му бъде определено едно общо най - тежко наказание измежду
наложените такива, а именно в размер на три години „лишаване от свобода“, което
следва да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим, като към него
бъде присъединено наказанието глоба в размер на 10000лв. По този начин ще бъдат изпълнени целите на
генералната и специалната превенция по см. на чл.36 от НК. От така наложеното
наказание следва на осн. чл.59, ал.1 от НК да бъде приспаднато времето, през
което подс. И. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен
арест“ по настоящото наказателно производство.
При
индивидуализацията на наказанието на подс. П. съдът счете също, че следва да се
наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства: изрядното му процесуално поведение, младата
възраст на дееца и чистото му съдебно минало.
Поради това съдът прие,
че следва да определи наказание на подсъдимия „лишаване от свобода” към
минималния размер, а именно в размер на три години „лишаване от свобода“ и
глоба в размер на 10000лв. за всяко от престъпленията по чл.155, ал.5, т.3 , вр.
ал.3, ал.2, вр. чл.20, ал.2 от НК. Тъй като подс. И. е извършил няколко отделни
престъпления, за които няма влезли в сила съдебни актове, на основание чл.23, ал.1 от НК следва да му бъде
определено едно общо най - тежко наказание измежду наложените такива, а именно
в размер на три години „лишаване от свобода“, изпълнението на което на осн.
чл.66, ал.1 от НК бъде отложено за срок от 3 години, като към него бъде
присъединено наказанието глоба в размер на 10000лв. По този начин ще бъдат
изпълнени целите на генералната и специалната превенция по см. на чл.36 от НК.
По разноските:
На осн. чл.189, ал.3 от НПК с оглед изхода на делото, съдът
осъди всеки един от подсъдимите да заплати направените по делото разноски в
размер на по 140.92 лв. в ползва на държавата и по сметка на СНС.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Съдия: