МОТИВИ към
НОХД №421/2019 г.:
Обвинението е против подсъдимия Г.С.С.
*** за престъпление по чл.343в, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 21.11.2018 г. на км 58 на АМ „Тракия“, обл.Пазарджик е управлявал МПС - лек
автомобил марка „…“ с рег. №.., в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС, наложена със ЗППАМ №18-0367-000236/24.06.2018 г. на Началника на РУ на МВР
гр.Велинград, връчено на 30.10.2018 г.
В съдебно заседание подсъдимият Г.С. не се признава за виновен по
предявеното му обвинение. Дава обяснения за фактическата обстановка.
Районният
съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при
съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият Г.С. придобил правоспособност като водач
на МПС,категории А, В, AM, А2, А1 и В1 на 18.01.1990 г. Последното му СУМПС с
№********* било издадено на 23.08.2013 г.
Като водач на МПС подсъдимият бил нееднократно
санкциониран за нарушения на ЗДвП, като му били отнемани контролни точки и в
последствие възстановявани.
На 24.06.2018 г. на подсъдимия С. бил съставен АУАН №Д
701259 за нарушения на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, по чл.100, ал.1, т.1 и 2 от ЗДвП. Въз основа на него било издадено НП№18-0367-001502/29.08.2018 г. на
началника на РУ гр.Велинград, връчено му лично на 30.10.2018 г.
Издадена била и ЗППАМ №18-0367-000236/24.06.2018 г. на
Началника на РУ на МВР гр.Велинград на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП,
връчена му лично също на 30.10.2018 г. по силата на която временно му било
отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18
месеца. Заповедта била обжалвана в 14-дневния срок пред Административен съд
гр.Пазарджик, като било образувано административно дело №1019/2018 г., без да
бъде поискано да се спре изпълнението й.
На 21.11.2018 г. около 09.00 ч. при изпълнение на
служебните си задължения свидетелят А.Д. и колегите му – А. П. и А. Ч., тримата
мл.автоконтрольори в „Пътна полиция“при ОД на МВР Пазарджик спрели за проверка,
движещия се по АМ“Тракия“ в посока гр.Пловдив лек автомобил марка „ВАЗ 21214“ с
рег. №СА 5789 АА, управляван от подсъдимия Г.С.. Автомобилът бил спрян на 58
километър от магистралата, попадащ на територията на област Пазарджик. При
проверката установили, че подсъдимият бил с отнето СУМПС. С. признал, че същото
му било отнето за отказ да бъде пробван за алкохол, но че обжалвал
наказателното постановление.
Те направили справка с АНД на ОДМВР Пазарджик и
установилите на името на подсъдимия С. имало издадена ЗППАМ №18-0367-
000236/24.06.2018 г. на Началника на РУ на МВР гр.Велинград за срок от 18
месеца, като заповедта била връчена на 30.10.2018 г.
Автомобилът по документи се водел собственост на фирма
„Инфраструктурна компания“ АД София, ЕИК *********. Подсъдимият бил изпробван
за алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат. На С. бил
съставен АУАН №163227/21.11.2018 г. за нарушение по чл.150а от ЗДвП.
След съставяне на акта бил задържан за срок до 24 часа
в сградата на РУ Пазарджик.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетеля А.Д., както
и писмените доказателства приложени по делото.
Всички фактически обстоятелства формално изпълващи състава чл.343в, ал.3 от НК се установяват безспорно от всички събрани по делото устни и писмени
доказателства, в т.ч. и обясненията на подсъдимия.
По делото е представената ЗППАМ №18-0367-000236/24.06.2018 г. та Началника
на РУ Велинград, по силата на която временно е отнето СУМП на подсъдимия до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца на основание
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Безспорно е и че въпросната Заповед е връчена лично на подсъдимия на
30.10.2018 г.
Не е спорно, че Заповедта е била обжалвана и в последствие отменена с
Решение №101/27.02.2019 г. по Адм.д. №1019/2018 г. по описа на Пазарджишкия
административен съд, влязло в сила на 27.02.2019 г.
Несъмнено ПАМ е наложена във връзка с констатирано нарушение на чл.174,
ал.3 от ЗДвП, за което е било издадено НП №18-0367-001502/29.08.2018 на
Началника на РУ Велинград. Въпросното НП също е отменено с Решение по АНД №515/2018
г. по описа на Велинградския районен съд , влязло в сила на 02.03.2019 г.
Независимо от това, с оглед правната природа на ПАМ, която се налага без
оглед на вината за извършено административно нарушение, т.е. достатъчна е
обективната противоправност, същата с връчването й на 30.10.2018 г. е имало
задължително действие, спрямо подсъдимия на когото е наложена, тъй като съгласно
чл.172, ал.6 от ЗДвП от принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП
подлежат на предварително изпълнение. Това е така, тъй като подадената от
подсъдимия жалба срещу ЗППАМ няма автоматично суспензивно действие, т.е. не спира
изпълнението на индивидуалния административен акт по силата на закона, както
сочи разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, освен ако изрично по искане на
заинтересованата страна, съдът не е спрял неговото предварително изпълнение.
В случая, видно от представеното писмо от Административен съд Пазарджик
/л.35 от ДП/ по делото образувано въз основа на жалбата на подсъдимия не
направено искане на спиране на предварителното изпълнение на ПАМ.
При съобразяване на това нормативно закрепено и фактическо положение и като
се има предвид, че действието на наложената на подсъдимия ПАМ по чл.171, т.1, б.
"б" ЗДвП е отпаднало едва
на 27.02.2019 г., когато е влязло решението за нейната отмяна, то на
инкриминирата дата 21.11.2018 г. подсъдимият
е управлявал МПС в срока на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС.
При така възприетата фактическа обстановка и след
извършеният анализ на доказателствата съдът прие, че по делото безспорно е
установено, че подсъдимият е осъществил всички белези на състава на
престъплението по чл.343в, ал.3 от НК, т.е. неговото поведение осъществява формално признаците на това
престъпление, но конкретното инкриминирано деяние е малозначително, доколкото
неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.
Съгласно този законов текст не е престъпно деянието,
което макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Всяко деяние, независимо от обществените отношения, които
са предмет на защита с него, следва да притежава определена степен на засягане
на обекта на защита, което да прави общественооправдано третирането на
съответното поведение като престъпление и да обоснове използването на
средствата на наказателната принуда общественоприемливо. По силата на
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК,
престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една от двете
форми на "малозначителност"- пълна липса на обществена опасност или
наличие на такава, но с явна нейна незначителност.
В процесния случай съвкупната оценка на всички релевантни доказателства и
установените с тях факти, включени в предмета на доказване, сочи на очевидни
данни за явна незначителност на конкретната степен на обществена опасност на
деянието, предпоставяща приложението на чл.9, ал.2, предл.2-ро от НК и като
последица оправдаването на подсъдимия С. на посоченото основание.
Този извод следва от обстоятелството, че в конкретния казус шофирането на
автомобила без СУМПС, отнето въз основа на ПАМ не е осъществено демонстративно и с чувство за
безнаказаност, а е било провокирано от убедеността на същия, че неправилно е
„наказан“, както със съставеното му НП, така и с и с издадената ЗППАМ. Следва
де се вземе предвид, че към инкриминираната дата, подсъдимият е бил депозирал
жалба пред Пазарджишкия административен съд срещу въпросната ЗППАМ, тъй като срокът за
обжалване е 14-дни от връчването й, което е станало на 30.11.2018 г.
Малозначителността на деянието се извлича не само от гореказаното, но и от
това, че от същото не са настъпили никакви реални вреди.
Не е без значение фактът, че както НП, заради което е била наложена ПАМ,
така и ЗППАМ са приети за незаконосъобразни и са отменени с влезли в сила
решения съответно Велинградски районен съд по АНД №515/2018 г. и на
Административен съд Пазарджик по адм.д. №1019/2018 г.
На следващо място, малозначителността се извлича и от данните за личността
на подсъдимия. Вярно е, че той е осъждан два пъти, като за едно от
престъпленията е реабилитиран. Но не може да не направи впечатление, че
последното осъждане на лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено е
било през 2012 година, т.е. повече от шест години преди настоящото деяние, като
през целия този период С. не е извършвал никакви престъпни посегателства. Това
навежда на извода, че след последното осъждане е бил постигнат
поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект спрямо С..
Обремененото съдебно минало на С. не може да се разглежда като факт, завишаващ
обществената опасност на деянието по настоящия казус.
По изложените съображения съдът призна
подсъдимия
Г.С.С. за НЕВИНОВЕН, в това че на 21.11.2018 г. на км 58 на АМ
„Тракия“, обл.Пазарджик е управлявал МПС - лек автомобил марка „…“ с рег. №…, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС, наложена със ЗППАМ №18-0367-000236/24.06.2018 г. на Началника на РУ на МВР
гр.Велинград, връчено на 30.10.2018 г., поради което и на основание чл.304
от НПК във връзка с чл.9, ал.2 от НК го ОПРАВДА по обвинението в престъпление чл.343в, ал.3
във връзка с ал.1 от НК.
След като оправда подсъдимия поради явната
незначителност на обществена опасност на деянието, обуславяща невъзможността
същото да се квалифицира като престъпление по НК, съдът намери, че деянието на Г.С.
съставлява административно нарушение по ЗДвП. Това е така, защото не е спорно,
че на инкриминираната дата той е управлявал горепосоченото МПС без да е бил
правоспособен водач, с което е нарушил императивната разпоредба на чл.150а,
ал.1, пр.предпоследно от ЗДвП, според която за да управлява моторно превозно средство и свидетелството му за управление да не е временно отнето по реда
на чл.171, т.1 от ЗДвП …. За това нарушение се предвижда
санкция по чл.177, ал.1, т.2, пр.5 от ЗДвП, където е посочено, че се наказва с
глоба от 100 до 300 лв. този, който управлява моторно превозно средство, след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1.
Въз основа на всички изложено и на основание
чл.305 ал.6 във връзка с чл.301 ал.4 от НПК, съдът прие че Г.С.С. е
осъществил състава на административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а
именно че на 21.11.2018 г. на км 58 на АМ
„Тракия” е управлявал МПС лек автомобил марка „…“ с рег. №…, като СУМПС му
е временно отнето по реда на чл.171, т.1, б.„б” от ЗДвП със ЗППАМ
№18-0367-000236/24.06.2018 г. на Началника на РУ гр.Велинград, връчена на
30.10.2018 г.
Затова на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.5 от ЗДвП
му наложи административно наказание ГЛОБА
в размер на 300 /триста/ лева,
платима по сметка на Районен съд гр.Пазарджик.
При определяне размера на глобата съдът се
съобрази със семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия.
Като отегчаващи вината обстоятелства, при
определяне размера на глобата, съдът прецени многобройните наказания налагани
на подсъдимия за други нарушение на ЗДвП, като във връзка с тях има налагани и
общо три ПАМ, без настоящата, за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: