№ 256
гр. Монтана, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500313 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 от ГПК, образувано по жалба на С.Т.
против постановление от 2 август 2022 г. на държавния съдебен изпълнител
по изп. д. № 2-228/2022 г. по описа на СИС при МРС за намаляване размера
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Жалбоподателката С.Т. твърди, че съдебният изпълнител
незаконосъобразно е намалил възнаграждението, което взискателката е
платила на своя пълномощник, от 400 лв на 250 лв. Подчертава, че
минималният размер на адвокатския хонорар за образуване на изпълнително
производство е 200 лв, а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания се дължи и възнаграждение на
адвоката в зависимост от материалния интерес, именно затова тя е платила
200 лв за образуване на производството и още 200 лв на основание чл. 10, т. 2
от НМРАВ. Договореното между взискателката и пълномощника й
възнаграждение е било в минималните размери по НМРАВ, поради което
незаконосъобразно съдебният изпълнител го е намалил под този размер.
Ответникът по жалбата и длъжник по изпълнението не взема
становище.
МОС обсъди доводите на жалбоподателката и приема следното:
Частната жалба е допустима, но е неоснователна.
Изпълнително дело № 2-228/2022 г. е било образувано на 24 юни 2022
г. по молба на С. Т. за събиране на парично вземане, представляващо месечна
издръжка на малолетния й син. Длъжник по изпълнението е С.А.. Съдебният
изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
1
със запорно съобщение от 13 юли 2022 г., получено от работодателя на
длъжника на 19 юли 2022 г.
На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която
той е получил на 21 юли 2022 г. С молба от 27 юли 2022 г. длъжникът е
заявил, че е започнал погасяване на задължението и е приложил писмени
доказателства за извършени плащания.
По делото не са предприемани същински принудителни изпълнителни
действия, насочени върху имущество на длъжника.
Взискателката С. Т. е била представлявана в изпълнителното
производство от надлежно упълномощен адвокат, с който е сключила договор
за правна помощ с договорено и платено възнаграждение от 400 лв. По
възражение на длъжника съдебният изпълнител е намалил възнаграждението
на 250 лв и е признал за събиране разноски до този размер.
Съдът намира извършеното намаляване на възнаграждението за
съобразено с чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което потвърждава действието.
Съдебното изпълнение винаги започва с подготвителна фаза, в която
съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно,
като му дава срок. В тази фаза не се предприемат същински принудителни
действия по събиране на дълга, а налагането на запор цели обезпечение на
изпълнението.
След изтичане на срока за доброволно изпълнение започва фазата на
същинското принудително изпълнение, в която съдебният изпълнител
прилага изпълнителни способи, посочени от взискателя, за събиране на
вземането.
Като е съобразена спецификата на съдебното изпълнение, в чл. 10 от
НМРАВ са разграничени възнаграждения за образуване на изпълнително
дело (т. 1) и възнаграждение за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания (т. 2). Тъй като предварителната фаза
на изпълнителния процес е задължителна, но и ограничена във времето и по
отношение на възможното въздействие, то и за представителство в този етап
на изпълнителния процес е предвидено възнаграждение в абсолютен размер.
Възнаграждението по т. 2 от чл. 10 на НМРАВ се дължи, ако се пристъпи към
същинско изпълнение, и то вече се определя пропорционално, според
материалния интерес. Второто възнаграждение не е кумулативно дължимо,
ако до същинско изпълнение не се стигне. Именно такава е разглежданата
хипотеза: изпълнена е предварителната фаза на изпълнителното
производство: даден е срок за доброволно изпълнение и е обезпечено
събирането на дълга чрез налагане на запор. Поради започналото изпълнение
и като се има предвид периодичния характер на плащанията, то същински
изпълнителни действия на този етап не са предприети, поради което и
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ не се дължи.
МОС намира, че дължимото възнаграждение на пълномощника
навзискателката в минимален размер е 200 лв, но тъй като жалбата е подадена
от взискателката, то размерът не може да бъде намален под посочения от
ДСИ.
2
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на С.Т. против постановление
от 2 август 2022 г. по изп. д. № 2-228/2022 г. по описа на СИС при Районен
съд - Монтана за намаляване размер на адвокатско възнаграждение от 400 лв
на 250 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3