О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №

гр. Сливен, 21.05.2019 година

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:  

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2476 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе съобрази :

 

След запознаване с изложените от ищцовата страна в исковата молба, обстоятелства и петитум, съдът намира предявените обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 49 от СК и чл.132, ал.1, т.1  от СК за процесуално недопустими.

Изначалната недопустимост на исковата молба, обективираща предявените от ищцата недопустимо съединени искови претенции произтича от обстоятелството, че редът, по който се движи и разглеждат производство за прекратяване на сключен между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен е различен от процесуалния ред, по който се движи и разглеждат производство по лишаване от родителски права. Искът с правно основание чл. 49 от СК е особено исково производство, разглеждащо се по реда на Глава ХХVІ от ГПК „Производство по брачни дела”, а специалните правила за сезиране, както и процедурата за разглеждане на искова претенция с правно основание чл. 132, ал. 1 т.1 от СК и участниците в това производство са регламентирани в чл. 133 от СК.                                                             По тези съображения се преценява, че исковата молба следва да бъде върната, а производството прекратено. За да достигне и да мотивира изложения  извод, настоящият докладчик, счита за нецелесъобразно да предприема действия за разделяне на настоящото дело на две отделни производства, тъй като нередовностите по всяко от тях  са толкова съществени, че налагат даване на указания почти по всяка една алинея и точка на чл. 127  и чл. 128 от ГПК и не само по-тях, какъвто едва ли е смисъла на чл. 129 от ГПК. Противното разбиране от една страна би довело до нарушаване на основни принципи на правото, а от друга страна би поставило докладчика в ситуация не да указва на пълномощника на ищеца как да отстрани конкретна нередовност на допустима искова молба, а да го поучава как се пише редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.                                                                                                                        Ръководен от гореизложеното и на основание чл.130 от ГПК, съдът

 

                                                   О П Р Е Д Е Л И :

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 10238/2019 година, поради недопустимост на предявените обективно съединени искови претенции с правно основание чл. 49 от СК и чл.132, ал.1, т.1  от СК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2476 по описа на СлРС за 2019  година.

Определението  подлежи на обжалване пред ОС - Сливен с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

                                            

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: