РЕШЕНИЕ № 845
гр. Русе, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20214520101120 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
Ищецът ИЛ. Н. Д. чрез процесуалния си представител твърди, че на 09.02.2015г. е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.201 вр. чл.26, ал.1 НК, затова че през
периода 15.04.2012г.- 08.12.2012г. в гр. Русе, като длъжностно лице – “шофьор на товарен
автомобил международни превози“, в търговско дружество “Уникат Логистик“ ООД гр.
Русе, в условията на продължавано престъпление - на 8 пъти, присвоил чужди пари - сумата
3438.25 лв, собственост на търговско дружество “Уникат Логистик“ ООД, представлявано
от управителя Петър Маринов Янков, връчени в това му качество да ги управлява. По
повдигнатото срещу него обвинение Районна прокуратура - Русе внесла обвинителен акт,
въз основа на който било образувано НОХД №992/2015г. по описа на Русенски районен съд.
След четири открити съдебни заседания на 29.10.2015г. съдебното следствие приключило и
с постановена на същата дата присъда бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 201 вр. чл.26, ал. 1 НК. По протест на прокурор при
Районна прокуратура - Русе било образувано ВНОХД №16/2016г. по описа на Русенски
окръжен съд, който с влязло в сила на 26.02.2016г. решение №33/26.02.2016г. потвърдил
оправдателната присъда на Русенски районен съд. В периода на разследването и на
действията по повдигане на обвинението с образуване на наказателно производство, както и
по време висящността на наказателното производство, бил под напрежение. Макар и уверен
в невинността си, бил неспокоен, водел многократни разговори със своите защитници при
1
повдигане на обвинението, при разпитите му в досъдебното производство и за всяко
заседание при разглеждане на делото в първоинстанционния съд пътувал от Германия до
България и обратно. При преминаване на границата по време на пътуванията изпитвал
притеснения и страх да не бъде задържан. Воденото срещу него наказателно производство
станало достояние на хората, с които контактувал, което му причинило допълнителни
неудобства да обяснява всеки път, че е несправедливо обвинен. Засегнати били честта и
достойнството му, нарушил се нормалния му обществен живот, предпочитал да се изолира
от останалите членове на обществото, усложнили се личните и семейните му отношения,
тъй като вместо да се радва на детето си пълноценно и да работи за подобряване
благосъстоянието на семейството си, отделял значителна част от време и средства, за да се
защитава от незаконно предявеното му обвинение. Не можел да живее спокойно и нормално,
несправедливото обвинение за деяние, което не е извършил, се отразило негативно на
психичното и емоционалното му състояние, на работата му и на възможностите за
професионални изяви и развитие. Причинени са му неимуществени вреди, които подлежат
на обезщетяване. Моли съдът да осъди Прокуратурата на Република България да му заплати
сумата 1500 лв обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното обвинение
в извършване на престъпление по чл.201 във вр. с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдан по
НОХД №992/2015г. на Районен съд гр. Русе, заедно със законната лихва върху сумата от
26.02.2018г. до окончателното изплащане. Претендира за разноски по делото.
Ответникът Прокуратура на Република България, представлявана от Главния прокурор,
чрез прокурор при Районна прокуратура Русе заявява становище за неоснователност на
иска. Възразява, че подробно описаните в исковата молба преживявания на ищеца, като
пряк резултат от воденото наказателно производство, не са доказани. Оспорва размера на
претендиращото обезщетение за неимуществени вреди, което счита прекомерно завишено.
Заявява, че наказателното производство е протекло в изключително кратък и разумен срок:
ищецът е привлечен към наказателна отговорност на 23.03.2015г., обвинителният акт срещу
него е внесен на 08.06.2015г., след което до 26.02.2016г. делото се е намирало в Съда и е
било администрирано само и единствено от него. За продължителността на наказателното
производство има отношение и ищеца, тъй като Досъдебното производство е било спирано
два пъти поради неговото отсъствие и възобновявано с постановления от 19.08.2014г. и от
18.03.2015г. Знаейки, че има висящо наказателно производство и при двете си отсъствия
ищецът не е посочил актуален адрес за призоваване в Германия, нито телефонен номер, на
който разследващият орган да го призове. Поради това той е бил обявяван за издирване,
което сочи, че за забавянето на наказателния процес ищецът има вина по чл.5, ал. ЗОДОВ.
Моли искът да бъде отхвърлен.
По делото са представени писмени доказателства, разпитан е свидетел и е приложено
НОХД №992/2015г. на Русенски районен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
2
От приложеното НОХД №992/2015г. на Русенски районен съд се установява, че с
присъда №152/29.10.2015г. състав на същия съд е признал подсъдимия ИЛ. Н. Д., ЕГН
**********, за невинен в това, че през периода 15.04.2012г.- 08.08.2012г. в гр. Русе, като
длъжностно лице – “шофьор на товарен автомобил международни превози“, в търговско
дружество “Уникат Логистик“ ООД гр. Русе, в условията на продължавано престъпление -
на 7 пъти, присвоил чужди пари - сумата 2818.12 лв, собственост на търговско дружество
“Уникат Логистик“ ООД, представлявано от управителя Петър Маринов Янков, връчени в
това му качество да ги управлява, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по
обвинението по чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК. Отменил на основание чл.309, ал.4 НПК взетата
спрямо подсъдимия мярка за неотклонение “подписка”. В мотивите на присъдата съдът е
приел, че по делото липсват доказателства подсъдимият И.Д. в свой интерес и за лични
нужди да се е разпоредил с инкриминираните по обвинителния акт парични средства, като
ги е присвоил, респ. липсват безспорни факти за установяване на обвинението по несъмнен
начин.
По протест на прокурор при Районна прокуратура Русе състав на Русенски окръжен
съд с решение №33/26.02.2016г. е потвърдил присъда №152/29.10.2015г. по НОХД
№992/2015г. на Районен съд Русе. Решението на Русенския окръжен съд е окончателно.
Съгласно даденото разяснение по приложението на закона с ТР №3 от 22.04.2004г. по
тълк. гр. д. №3/2004г., ОСГК на ВКС, т.4, отговорността на Държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление (чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ), в случая - от
26.02.2016г., датата на решението на Окръжен съд - Русе, с което е потвърдена
оправдателната присъда на първоинстанционния съд в производство по реда на Глава
двадесет и първа НПК.
Установено е, че на 23.03.2015г. ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване
на умишлено престъпление по чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК, затова че за периода 15.04.2012г.-
08.12.2012г. в гр. Русе, като длъжностно лице – “шофьор на товарен автомобил
международни превози“, в търговско дружество “Уникат Логистик“ ООД гр. Русе, в
условията на продължавано престъпление - на 8 пъти, присвоил чужди пари - сумата 3438.25
лв, собственост на търговско дружество “Уникат Логистик“ ООД, представлявано от
управителя Петър Маринов Янков, връчени в това му качество да ги управлява. Взета е била
мярка за неотклонение “подписка”, отменена на 29.10.2015г. след произнасяне на
оправдателната присъда.
От показанията на свидетеля Св. Ив. т., сестра на ищеца, се установява, че от 2014г.
той трайно се е установил в Германия и там работи. След като заминал, на следващата
година, бил привикан от Икономическа полиция, затова че присвоил средства от
работодателя си в България. На адреса му в България, където е живял с баба си и баща си,
започнали да се получават призовки, което много го притеснило. Страхувал се за
3
възрастната си баба, която го е отгледала, че тези призовки ще я стресират, както и баща му.
Заради наказателното производство срещу него се налагало да се връща няколко пъти в
България, което го притеснявало, защото се страхувал тамошният му работодател да не го
уволни. За него било важно да реализира по-високи доходи, тъй като дължал издръжка на
детето си от прекратения с развод брак. Притеснявал се също от това, че неговите приятели
и познати ще го смятат за престъпник, а това допълнително му причинявало неприятни
изживявания, бил унизен.
Показанията на свидетеля не са опровергани с противни доказателства. Съдът
кредитира същите, тъй като свидетелят има непосредствени и лични впечатления от
обстоятелствата, които възпроизвежда.
При тези данни е очевидно, че в периода от 23.03.2015г., когато ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем и му е било предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК до влизане в сила оправдателната присъда на
Русенския районен съд - 26.02.2016г. ищецът е преживял неприятни чувства, усещания и
стресови преживявания: тревоги, напрежение, притеснения и несигурност, чувствал се
унизен. По делото няма данни за конкретно или друго специфично увреждане на здравето на
ищеца.
Установените преживявания на ищеца от правна страна съставляват неимуществени вреди,
които са обичайни вреди, тъй като настъпват винаги в резултат на наказателното
производство. Твърдения за претърпени други неимуществени вреди над обичайните,
описани подробно по-горе, не са посочени в исковата молба и за такива не са събрани
доказателства.
При тези данни съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на ответника във връзка с неоснователното му обвиняване,
съответно, че във връзка със същото ищецът е претърпял неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно общия критерий по чл.52 ЗЗД. Като
съобрази предявеното обвинение на ищеца, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК,
относително разумния срок, през който е протекло наказателното преследване, както и
взетата най-лека мярка за неотклонение “подписка”, променена преди завършване на
наказателното производство, съдът намира, че за обезщетяване на неимущественото
увреждане на ищеца следва да му се присъди сумата 1500 лв, която справедливо репарира
претърпените от него душевни болки и страдания във връзка с неоправданото наказателно
преследване.
Следователно предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в посочения размер,
заедно със законната лихва от 26.02.2018г., при съобразяване изтеклата специална давност
по чл.111, б.“в” ЗЗД, както е посочено в ТР №3/18.05.2012г. до окончателното изплащане на
сумата.
4
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ответникът дължи на ищеца 10 лв
разноски по делото, а на процесуалния му представител адв. К.Х. следва да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв при условията на чл.38, ал.2 ЗА, съобразно
представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр. София, бул. “Витоша” №2 да заплати
на ИЛ. Н. Д. от гр. Русе, ЕГН **********, сумата 1500 лв обезщетение за неимуществени
вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от незаконното обвинение за извършване на престъпление по
чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК по НОХД №992/2015г. на Русенски районен съд, заедно със
законната лихва от 26.02.2018г. до окончателното изплащане, както и 10 лв разноски по
делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат К.Х. от Адвокатска
колегия гр. Русе, ул. “Драма” №15, сумата 335 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5