Р Е Ш Е Н И Е № 2208
гр.
Пловдив, 03.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XX състав, в публичното заседание на осми четвърти две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11828 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на“Водоснабдяване и канализация” ЕООД срещу ответника Л. М. А., с която е предявен иск за признаване за установено, че ответникът му дължи сумите, които е разпоредено да му бъдат заплатени от същия със заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело № 158/2018 г. на ПРС.
В исковата молба се твърди, че за периода от 12.12.2016 г.- 11.10.2017 г. ответникът имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка и отвеждане на канална вода за ползван от него обект, находящ се в ***, като за потребените количества вода били издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба. При забава в плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, в която връзка също били издадени фактури. Ответникът бил собственик на недвижим имот в ***, и фигурирал в базата данни на оператора под аб. № ***, като отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия. Ответникът отговарял за изпълнение на задълженията свързани с предоставяната от ВиК оператора услуга по партидата на имота. В имота на потребителя било монтирано измервателно устройство – ***. На измервателното устройство бил извършван отчет при условията на неизправно измервателно устройство по Тарифа.
Тъй като дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по случая ч. гр. дело № 158/2018 г. на ПРС, XIV-ти гр. с-в. Заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение по № 158/2018 г. на ПРС, XIV-ти гр. с-в. Претендират се разноските по ч. гр. д. и по настоящото производство.
На ответника Л. М. А. са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията, но в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 158/2018 г. по описа на ПРС, вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника /потребител с аб. № ***/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и, че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил собственик на имота през процесния период и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми, както и, че са спазени изискванията за служебно начисляване на Тарифа.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр. П..
Съгласно чл.3 от Нареба № 4/14.09.2004 г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал.1, т.1 и 2 от общите условия на оператора Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители – собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия препродаващи непитейна вода след обработката й, супекти по чл.2 ЗВРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
По делото липсват доказателства, които да установяват, че ответникът е собственик на водоснабдения имот за процесния период. Нещо повече по делото се установи, че ответницата Л. М. А., заедно с Г. К.А. са били собственици на процесния водоснабден имот до 1997 г. /л.77/, когато са го прехвърлили на Г.И.Г.. От своя страна Г.И.Г. заедно с М.И. Г. прехвърлят същият имот на 11.05.2017 г. на Н. И. Л. /л.7/.
Предвид изложеното не се установява първата предпоставка за уважаване на иска, а именно ответницата да се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на закона и Общите условия на оператора.
Действително по делото се установи от разпитаната като свидетел инкасаторка за процесния период на адрес *** – И.П.Т., че за периода 2016 г. е била инкасатор на този адрес и тогава там е живяла жена на име Л., която се подписвала под карнетите.
От свидетеля Г.И.Г. – собственик на имота, се установява, че през всички години в които е бил собственик на имота, имотът се е ползвал от ответницата, която не му е осигурявала достъп до него.
По делото е приложен препис от искова молба на ответницата Л.А. ***/, с която е завела положителен установителен иск за собственост върху процесния водоснабден имот, като придобит по давност, от което се установява, че същата се възприема като собственик на процесния имот. Намерението на ответницата да свои имота, не я прави към настоящия момент собственик на имота и от там „потребител“ на ВиК услуги по смисъл на закона и общите условия на дружеството – ищец. Претенциите си дружеството следва да насочи към собственика на имота за съответния процесен период.
Дори съдът да приеме, че през целия процесен имот ответницата е своила имота и да е имала намерение да го придобие по давност и да я възприема като потребител на ВиК услуги, ищецът заявява, че тъй като водомерът в имота на потребителя не отговарял на законовите изисквания за годност, месечното количество вода е определяно при условията на неизправно измервателно устройство. При това положение и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да установи пълно и главно всичките си твърдения, включително тези, че са били налице предпоставки за извършване на служебно начисляване по тарифа на консумираните ВиК услуги за съответния период и дължимите суми възлизат на търсения размер.
От разпита на свидетелката И.П.Т. се установи, че през процесния период в процесния водоснабден имот е отчитано по тарифа, тъй като водомера не е работил, като имало течове от чешмите. Свидетелката заявява, че е връчвала на ответницата известие за нередовен водомерт, както е правила и уговорка с нея да се поправи водомера за сметка на ВиК, но до подмяна не се стигнало.
Съгласно чл.11, ал.5 от Наредба № 4, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите, но съгласно чл.33, ал.2 от същата наредба при констатирана повреда представителят на оператора дава на потребителя предписание и срок за отстраняване на повредата на водомера.
Дори от дружеството да са установили повреди или несъответствия, съгласно посочената по-горе разпоредба представител на дружеството е следвало да даде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да даде срок за това. Съгласно наредбата инициативата за ремонт или замяна на повредения водомер трябва да изхожда от ВиК оператора. Предписанието следва да е в писмена форма, да сочи повредата на водомера и да дава срок за отстраняването й. Макар и свидетелката да заявява, че е давала такова предписание по делото не е представено известие за нередовен водомер.
Не се установява съща така в какво се изразява нередовността на уреда и от кога датира. Дали нередовността е била във водомера или е имало течове от чешмите. Не се установява защо начисленията са правени по тарифа и по какъв начин е определян размерът на вписаните в карнетите стойности.
След като надлежно дадено предписание за отстраняване на повредата няма, то операторът е следвало да процедира по реда на чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал.2 от общите условия, като определи срок за изправяне на повредата, в рамките на който да определя месечното количество изразходвана вода по средномесечен разход за съответния период от предходните години. Посочената разпоредба е аналогична на чл.39, ал.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г., съгласно която при кражба или повреждане на водомер на водопроводно отклонение служебно се начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди на предходната година. Тъй като по делото няма данни какви количества вода реално са преминавали през измервателния уред през предходните години, няма как да се установи дали служебното начисляване на исковия период кореспондира с разпоредбата на чл.39, ал.8 от Наредбата.
След изтичането на срока за отстраняване на повредата или подмяна на водомера, ако повредата не е отстранена, оператора има право да таксува потребителя по реда на чл.25, ал.8 ОУ – по 6 куб.м. за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за нетоплофицирано за всеки обитател. Не се установи защо именно сочените в карнетите куб.м. – 32, 24, 10, 36 куб.м. са били начислявани, на каква база е бил определен размерът им и дали същите са били правилно определени.
Отделно, съдът счита, че приложените по делото карнети не са водени редовно, доколкото видно от съдържанието им подписи не са полагани през целия период. Там където са поставяне не е ясно от кого са поставяни. Дори и да се приеме, че подписите са полагани от ответницата и нейн представител, в каквато насока са свидетелските показания на свидетелката Т., то те не доказват, че правилно е начислявано количеството вода и защо е начислявано по този начин.
Ето защо съдът намира, че ищецът не е доказал наличието на предпоставки за начисляване на количества вода, без същите да са отчитани през процесния период от време в процесния имот, съответно не доказва за този имот да е доставяна и изразходвана вода или пък да са ползвани други В и К услуги в посоченото количество от ответника и той да е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. В обобщение исковете са изцяло недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца не се дължат деловодни разноски. Ответникът има право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК, но не претендира и не се установява да е направил такива, ето защо не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 срещу Л. М. А., ЕГН ********** искове за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на
847.75 лева, представляваща стойността на потребени и незаплатени услуги по
доставка на питейна и отвеждане на канална вода за периода 12.12.2016 г. до
11.10.2017 г. за обект, находящ се в ***, както и сумата в размер на 18.46 лева
– обезщетение за забава за периода от 28.02.2017 г. до 31.10.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 04.01.2018 г.
до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, постановена по ч. гр. дело
№ 158/2018 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала.
ЛШ