№ 424
гр. С., 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500301 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 4 от 05.01.2023 год. по гр.д. № 516/2022 год. на РС-К. е признато за
установено, че Б. В. Б. от с. Б.д., община К. не дължи на „Е.М.“ ЕООД, гр. С. сумата 3 775
лева по изпълнително дело № 20168440400269 по описа на ЧСИ Якимов, както и сумите по
издадената Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 31952/2009 год. по описа на СРС и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист от 06.07.2009 год., по предявения иск с правно
основание чл. 439 от ГПК от Б. Б. срещу „Е.М.“ ЕООД, поради погасяване по давност на
правото на принудително изпълнение.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с
твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните
по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което
да отхвърли изцяло предявения иск.
Ищецът оспорва въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:
На 06.07.2009 год. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №31952/2009 год. по описа
на СРС в полза на „П.И.Б.“ АД за следните суми: 1000 лева главница, ведно със законната
1
лихва от 19.06.2009 год.; сумата 314,53 лева – договорна лихва за периода от 22.05.2008 год.
до 19.06.2009 год., както и разноски. Въз основа на изпълнителния лист кредиторът е подал
молба за образуване на изпълнително производство при ЧСИ Орлин Мендов, като на
28.07.2009 год. е образувано изпълнително дело № 20098460400238. Извършено е цялостно
проучване на имуществото на длъжника, като съдебният изпълнител е изпратил съответни
запитвания до Служба по вписвания – гр. С., „Ц.Д.“ АД, НАП и „П.П.“ към СДП.
Установено е, че длъжникът няма декларирани недвижими имоти и МПС и не притежава
ценни книжа. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.02.2010 год.
На 17.05.2011 год. е получена справка от НАП, според което длъжникът няма сключен
действащ трудов договор. Съдебният изпълнител е изискал отново справки от НАП на
13.09.2011 год., на 25.02.2012 год. и 23.05.2013 год. С постановление от 10.11.2015 год. ЧСИ
Мендов е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК,
поради това, че в продължение на две години не е постъпвала писмена молба от взискателя
за извършване на изпълнителни действия. На взискателя е върнат оригинала на
изпълнителния лист на 10.12.2015 год. Въз основа на същия изпълнителен лист на
27.01.2016 год. е подадена молба до ЧСИ Стоян Якимов от взискателя „П.И.Б.“ АД за
образуване на ново изпълнително дело срещу длъжника Б. Б.. По образуваното
изпълнително дело 20168440400263 са извършени следните справки и действия: на
29.01.2016 год. – справка в НАП за притежаваното от длъжника имущество и сключени
трудови договори, като е установено, че длъжникът не разполага с имущество и трудови
доходи /няма действащи трудови договори/; на 08.02.2016 год. – връчено запорно
съобщение на „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запор върху налични банкови сметки на
длъжника, като е отговорено, че лицето не е техен клиент; на – 07.12.2016 год. – молба от
„Е.М.“ ЕООД за конституиране на дружеството като взискател по изпълнителното дело въз
основа на договор за цесия, с който процесното вземане му е прехвърлено от първоначалния
кредитор „П.И.Б.“ АД; на 20.11.2017 год. – връчено запорно съобщение на „ПИБ“ АД, на
което е отговорено, че длъжникът не е клиент на банката; на 11.06.2018 год. – молба от
новоконституирания взискател за извършването на справка в БНБ за наличието на банкови
сметки на името на длъжника с оглед евентуално налагане на запор; на 12.07.2018 год. –
връчено на „ПИБ“ АД на повторно запорно съобщение за налагане на запор върху
разкритите банкови сметки на длъжника, като отново е върнат отговор, че длъжникът не е
клиент на банката; на 08.08.2019 год. – молба от взискателя за налагането на запор върху
банковите сметки на длъжника в Банка ДСК“ ЕАД; на 19.08.2021 год. – молба от взискателя
за налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Т.Д.З.Б.“ – клон
С..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства
/след осъществено заповедно производство/, а именно -погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност.
2
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът
твърди новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК. Наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска
по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния
иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти,
изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В
разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите
има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли
приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото,
като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за
предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само
установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на
взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК,
изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че
изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето
принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има издадена заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993
г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Понастоящем в заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно, и която съставлява съдебно
изпълнително основание /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в
сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно
решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между
страните. В този смисъл е и постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., според което влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Влязлата в сила заповед за
изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или
доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да
се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не
подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
3
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК
възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. По изложените
съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117 ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай, в който издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която е влязла в сила
през 2009 год., като не е било подадено възражение от длъжника.
Въз основа на издадения изпълнителен лист на 28.07.2009 год. е образувано изп. дело №
20098460400238 на ЧСИ Орлин Мендов, като от този момент давността за вземането се
счита прекъсната съгласно съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗДл Това е така, тъй като подадената
молба за образуване на изпълнителното производство с посочен изпълнителен способ в нея
или овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и допълнителните молби от взискателя след
образуване на изпълнителното производство, с които се сочи нов способ за изпълнение,
прекъсват давността. В случая с молбата на взискателя за образуване на изпълнителното
производство е направено изрично овластяване на съдебния изпълнител на основание чл. 18
ЗЧСИ, поради което с нея е прекъсната давността. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980 год. тълкуване давността е спряла да тече по време на изпълнителното
производство на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД и не е текла до прекратяването му по
силата на закона. Спирането на давността не следва да се счита преустановено от момента
на отмяната на ППВС № 3/1980 год., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 год.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, а именно – на 26.06.2015
год. Това е така, тъй като давността спира да тече само през времетраенето на
изпълнителното производство, като разясненията, дадени в цитираното тълкувателно
решение предполагат висящност на изпълнителното производство. В случая то е било
прекратено по силата на закона още на 23.05.2015 год. /с изтичането на две години от
изискване на последната справка от НАП/, т.е. преди 26.06.2015 год., когато е отменено
ППВС № 3/1980 год. Това е така по следните съображения:
В т. 10 от Тълкувателно решение от 26 юни 2015 год. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС на РБ примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи
давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които давността не
се прекъсва – образуването на изпълнителното дело /ако не е посочен изпълнителен способ
или не е налице овластяване по чл. 18 от ЗЧСИ/, изпращане на призовка за доброволно
изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника и др. В изпълнителния процес
4
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ). Под „предприемане действия по принудително изпълнение", следва да се приема
момента на подаване на молбата от кредитора, с която е направено съответното искане за
предприемане на определен изпълнителен способ, а не самото предприемане. Без значение е
дали действията по принудително изпълнение са били успешни или не, самото сезиране на
съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно основание давността да бъде прекъсната, вкл.
и в случаите, когато принудителните действия не могат да бъдат извършени. Това е така,
защото валидността на поисканото изпълнително действие, не зависи от това дали въз
основа на него са събрани някакви суми, а зависи от това дали действието извършено от
съдебния изпълнител е включено в правомощията му посочени в чл. 431 от ГПК.
В случая обаче след образуване на изпълнителното производство не са предприети
действия по принудително изпълнение, тъй като освен направените справки от ЧСИ за
имущественото състояние на длъжника не са предприети каквито и да било изпълнителни
действия, прекъсващи давността от вида на посочените по-горе, като не са налице и
подадени молби от взискателя с искане за предприемане на конкретен изпълнителен способ.
Искането и овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ винаги имат самостоятелен прекъсващ
ефект относно давността, независимо дали впоследствие въз основа на тях са предприети
изпълнителни действия. Обратното обаче не е вярно. Преценката относно породения
прекъсващ ефект на изпълнителните действия е обвързана с кумулативното наличие на
искане от взискателя или овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и предприети въз основа на него
изпълнителни действия. В случая такива изпълнителни действия не са предприети. Без
значение в случая е кога е постановено прекратяването на изпълнителното производство, на
основание чл. 433, т. 8 от ГПК. Според разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателното
решение от 26 юни 2015 год. по т.д. № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК новата
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като
новата давност започва да тече от предприемането на последното по време изпълнително
действие. С оглед така дадените разяснения следва да се приеме, че от образуване на
изпълнителното производство – 28.07.2009 год. не са извършени валидни изпълнителни
действия, поради което вземането е погасено с изтичане на петгодишната погасителна
давност, т.е. преди констатиране на настъпилита перемпция и прекратяването на
изпълнителното производство с постановлението на ЧСИ Мендов на 10.11.2015 год.
Следователно, към датата на подаване на молбата от взискателя за образуване на
5
новото изпълнително дело, както и към момента на предявяване на настоящия иск
процесните вземания са погасени по давност. Това налага извод за основателност на
предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК
Тъй като крайният извод на настоящата инстанция съвпада с този на районния съд,
независимо от различните мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4 от 05.01.2023 год. по гр.д. № 516/2022 год. на РС-К..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6