№ 1197
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в закрито
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 и 251 от ГПК.
С Решение № 3817/15.12.2022 г. по гр.д. № 5805/2022 г. по описа на СГС, ІV б
състав е отменено изцяло Решение № 20028575/11.04.2022 г. по гр. д. № 34405/2020 г.
по описа на СРС, 24 състав и вместо него е постановено друго, с което е признато за
установено по искове с правно основание чл. 422, ал.1 във връзка с чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, предявени от
Софийска вода АД, че Д. К. Б. дължи да заплати на „Софийска вода“ АД сумата
от 996,07 лева, представляваща неизплатена сума за потребена вода през
периода от 16.08.2017 г. – 15.11.2019 г. в имот гр. София, ул. ****, ведно със
законна лихва за периода от 26.02.2020 г. до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. № 10672/2020 г. по описа на
СРС, 24 състав, както и на основание Д. К. Б. е осъден да заплати сумата от
25 лева, представляващи направени разноски във връззивното производство,
както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и сумата
от 50 лева, направени разноски в първоинстанционното и заповедното
производство, както и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С молба вх. № 89210/22.12.2022 г. въззивникът Д. К. Б. е направил
искане постановеното решение да бъде допълнено като в него бъде посочена
1
банковата сметка на „Софийска вода“ АД, по която да се превеждат
дължимите суми.
С молба вх. № 89123/22.12.2022 г. въззивникът Д. К. Б. е направил
искане да бъде направено тълкуване на неясното съдебно решение, като бъде
посочено каква е дължимата сума да лихви за периода от 26.02.2020 г. до
15.02.2022 г. или да бъде посочен начин на нейното изчисление.
Препис от молбите е връчен на въззиваемия „Софийска вода“, но в
срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК и чл. 251, ал. 3 от ГПК не е постъпил отговор.
По молбата за допълване на постановеното решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска
допълване на решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане в 1-
месечен срок от обявяване на решението с мотивите или от съобщението до страната,
че е изготвено.
Подадената молба е допустима, тъй като е спазен законоустановения срок.
Съдът намира, че не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание,
тъй като произнасяне по искането не предполага събиране на доказателства.
Молбата за допълване на постановеното решение, обаче, е неоснователна, тъй
като непълнота на постановеното решение е налице само, ако съдът не се е произнесъл
по направеното с исковата молба искане, т.е. по някой от предявените искове. В
конкретния случай, не е налице основание за допълване на решението, доколкото в
молбата се твърди, че пропускът бил в това, че не е посочена банкова сметка, по която
да бъде преведена исковата сума, а не че е налице непроизнасяне на съда по цялото
искане, заявено от ищеца.
По молбата за тълкуване на съдебното решение
Съгласно разпоредбата на чл. 251 от ГПК споровете по тълкуване на влязлото в
сила съдебно решение се разглеждат от съда, който го е постановил. Тълкуване на
съдебно решение е необходимо, когато волята на съда, отразена в диспозитива на
съдебното решение е неясна и не може да бъде изпълнена.
С молбата си въззивникът е заявил, че е неясна частта от съдебното решение, с
което е посочено, че дължи законна лихва върху главницата от 26.02.2020 г., но не бил
определен начинът на изчисляването й.
Със заповедта за изпълнение на Д. К. Б. е разпоредено да заплати главницата,
ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. С решението си въззивният съд като е отменил първоинстанционното
решение се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, като е признал за установено, че вземането
2
съществува и върху главницата е дължима законна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.02.2020 г. до изплащане на
вземането.
Искането за присъждане на законна лихва има акцесорен характер и
произнасянето по него е поставено в зависимост от произнасянето по главния иск. За да
се направи валидно искане за присъждане законната лихва върху главницата, не е
необходимо да се спазват изискванията на чл. 214, ал.1 ГПК, както и доколкото не
представлява самостоятелен иск не е необходимо ищецът да посочва неговия размер
и период на дължимост. По аргумент от разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ГПК
законна лихва може да бъде присъдена от датата на предявяване на исковата молба,
респ. заповедта за изпълнение. Определянето на размера на законната лихва е предмет
на доброволно или принудително изпълнение и доколкото е законна последица от
съдебното решение, то определящо за него е датата, от която е дължима до датата на
плащане. При липсата на извършено плащане, размерът не може да бъде определен, а е
определяем. Следователно и доколкото съдът е определил размерът на главницата,
началната датата на дължимост, а крайният момента на периода е определяем, то не е
налице неяснота в постановеното решение, което да налага тълкуване на съдебния акт.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 89210/22.12.2022 г., подадена от Д. К.
Б. за допълване на съдебно решение по реда на чл. 250 от ГПК и молба вх. №
89123/22.12.2022 г., подадена от Д. К. Б. за тълкуване на съдебен акт по реда на чл. 251
от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3