Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
Като
разгледа докладваното т.дело №205/2018г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от АМБУЛАТОРИЯ
–МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА СПЕЦИАЛИЗИРАНА МЕДИЧИНСКА ПОМОЩ – ОЧНА КЛИНИКА „СВЕТА
ПЕТКА”АД, ЕИК *********, Варна, чрез доц.д-р Тошо Митов в качеството му на
управител на болничното заведение срещу РАЙОННА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА
–ВАРНА, поделение на НЗОК, БУЛСТАТ *********, за осъждане на ответника да
заплати сумата от 27 000 лева, представляващи дължимите плащания по
осъществени 75 бр. прегледи, въз основа на договор от 24.02.2015г. за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки за 2015г. №030784 за заплащане на
прегледите от РЗОК – Варна.
При преценка редовността на исковата
молба съдът констатира, че същата не отговаря на изискванията на чл.127 ГПК тъй
като от една страна не е насочена към надлежно легитимирания ответник по иска с
оглед липсата на правосубектност на поделението РЗОК –Варна; от друга страна в
исковата молба не става ясно поради каква причина е отказано заплащане и
отказано ли е такова /след покана/ от страна на НЗОК, не е посочено как е
формирано претендираното вземане по договора от 24.02.2015г. като следва ищецът
да конкретизира формирането му както и да наведе твърдения във връзка с
изпълнение на изискванията към изпълнителя по договора в раздел V от същия /по
отношение на кои пациенти не е заплатено, периода и стойността на всяко
лечение, по каква клинична пътека/, да наведе твърдения кога е настъпил падежа
на задължението по договора. Уточняване на фактите и обстоятелствата, въз
основа на които се претендира предявеното по исков път вземане по чл.79 ЗЗД
обосновава ролята на съда при спазване началата на законността и служебното
начало в чл.5 и чл.7 от ГПК, гарантира правото на защита на насрещната страна.
Съобразно горното, съдът на основание
чл.129, ал.2 ГПК
Р А З П О Р Е Ж Д А:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ
производството по т.дело №205/2018г. по описа на ВОС, ТО като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в 1 седмичен срок
от уведомяването да уточни пасивната легитимация по иска като има предвид, че
РЗОК като поделение на НЗОК не е правосубектна страна по спора; да посочи
подробно на какво основание претендира вземането по договора и как е формиран
претендираният размер като следва да конкретизира вземането - по отношение на
кои пациенти не е заплатено, периода и стойността на всяко лечение, по каква
клинична пътека, период на пролежаване и извършени дейности спрямо конкретното
лице, отчитане на дейността по клиничната пътека /КП/ т.н. съобразно раздел V,
чл.18 и сл. от договора, да наведе твърдения кога е настъпил падежът на
задължението по договора; да посочи дали вземането е било предявено на НЗОК и
какви са били мотивите за отказа да бъде заплатено задължението, налице ли са
констативни протоколи на директора на РЗОК и какви са констатациите в
констативните протоколи или отказа на НЗОК не е предшестван от проверка на
същата в съответното лечебно заведение;
УКАЗВА
на ищеца, че при неизпълнение в срок съдът ще има основание за прекрати
производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК.
Допълнителни
указания във връзка с призоваването:
За търговците: чл.50 (1) Мястото на връчване
на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е
последният посочен в регистъра адрес. (2) Ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и
се смятат за редовно връчени. (3) Връчването на търговци и на юридически лица
става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник,
който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят
посочва имената и длъжността на получателя. (4) Когато връчителят не намери
достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по чл.47, ал.1. Второ уведомление не се
залепва.
За физическите лица: чл. 40 от ГПК (1)
Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) Когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. чл. 41 от ГПК (1) Страната, която отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж
й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от определението да се връчи на ищеца,
на посочения в исковата молба съдебен адрес.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: