Мотиви към присъда № 18 от 26.02.2018г. по НОХД № 2302/2018г. по описа на РС- В. Търново.

 

Районна прокуратура Велико Търново е повдигнала обвинение срещу Ц.А.Ц. с ЕГН: **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:***, българин, български гражданин, със средно специално образование, работи, неженен, неосъждан, за това, че в периода от месец май 2016 г. до месец септември 2017 г., в с. Р, общ. Велико Търново, след като бил осъден с влязло в сила, на 25.05.2016г., Решение № 368 от 25.05.2016 г. по Гражданско дело № 438/2016 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, да заплаща на свой низходящ -малолетната си дъщеря К Ц Ц от с. Р, чрез нейната майка и законен представител В К Д от с. Р, месечна издръжка в размер на 105.00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 16 /шестнадесет/ месечни вноски, на обща стойност 1680.00 лева -престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Производството по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда, да наложи на подсъдимия наказание – пробация, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от една година, със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност от два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

            Упълномощеният от подсъдимия защитник (адв. А. Ч) заема становище, според което подсъдимият признава и не спори факта на извършване на престъпление и своята вина. Подкрепя направеното от представителя на ВТРП искане за налагане на наказание, несвързано с лишаване на свобода, а именно пробация, с мерки предложени от държавното обвинение.

            В съдебно заседание подсъдимият дава обяснения имащи характер на самопризнания. Сочи наличие на финансови затруднения относно своевременното изплащане на дължимите суми за издръжката на малолетното си дете. Сочи, че към настоящия момент, реално заплаща дължимата издръжката на детето, както и че е предприел действия по промяна на носителя на родителските права върху него, тъй като неговата майка работи извън пределите на страната и детето  се отглежда от неговата баба.  Признава се за виновен и изразява съжаление за извършеното престъпление. Декларира желание, занапред, да заплаща дължимите за издръжка парични суми. Моли да му бъде наложено наказание към минималния предвиден в закона размер.

Съдът, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ц.А.Ц. ***. Работи като хлебар във фурна „Яна 1" ЕООД с. Р, общ. Велико Търново. Не е осъждан за извършени от него  престъпления от общ характер.

С Решение № 368, от 25.05.2016г. по Гражданско дело № 438/2016г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново Ц.А.Ц. е бил осъден да изплаща месечна издръжка за свои низходящи, а именно на малолетната си дъщеря К Ц Ц с ЕГН:**********, в месечен размер от 105 лева. Решението на съда не е подлежало на обжалване като е влязло в сила на 25.05.2016г.

Непосредствено след това Ц.А.Ц. заминал за Република Чехия (на 29.05.2016 г.), където работил около 2 месеца, като се прибрал в страната на 25.08.2016г. През това време Ц. не изпращал пари и не заплащал дължимата за детето, съгласно решението на съда, месечна издръжка, в размер на 105,00 лева. В последствие, на 10.09.2016г. подсъдимият започнал работа като товарач във фирма „Валда 90" ООД гр. София, с месторабота гр. В Т, с брутно трудово възнаграждение от 420.00 лева на месец. В дружеството Ц. работил до 30.11.2016г., след което напуснал и трудовото му правоотношение било прекратено със заповед №787/30.11.2016 г. По време на трудовите му правоотношения с „Валда 90" ООД гр. София в дружеството не били постъпвали запорни съобщения и не били удържани суми от заплатата на Ц..

С трудов договор, от 30.12.2016г., Ц. бил назначен на работа във фирма „Грестокомерс" ЕООД гр. Л, на длъжност товарач, с месечно трудово възнаграждение 530,00 лева. При това получавал, допълнително възнаграждение и за длъжност „общ работник" в размер от 60,00 лева. След постъпване на работа в „Грестокомерс"ЕООД гр. Лясковец, в дружеството постъпили запорни съобщения върху трудовото възнаграждение на Ц. по две изпълнителни дела. Едното от делата с № 20168090400707 било във връзка с незаплащането на дължимата от Ц. издръжка. По изпълнителното дело за издръжка били удържани и преведени суми в общ размер на 434.73 лева. Удържаната сума е разпределена както следва 110.27 лева е преведена на ЧСИ за такси по изпълнителното дело, 184.65лв. е приведена на „Агенция за събиране на вземанията"АД и сумата от 139.81 лева се намира по сметка на ЧСИ и не е приведена на взискателя по делото В К Д, тъй като същата не е посочила банкова сметка, ***. В „Грестокомерс"ЕООД гр. Лясковец, Ц. работил до месец май 2017г., като след напускането си, считано от 01.06.2017г. бил назначен на работа във фирма „Яна-1" ЕООД, с. Р, с трудово възнаграждение от 460,00 лева месечно. Подсъдимия, към момента на произнасяне на съда е в трудово правоотношение с дружеството, където престира своя труд. От съдържанието на приложена по делото справка се установява, че в „Яна-1" ЕООД с. Р не е постъпвало запорно съобщение от ЧСИ във връзка с изпълнителното дело за дължими суми за издръжка.

Установените факти предпоставят извод, според който Ц. не заплащал дължимата издръжка за дъщеря си К Ц Ц в периода м. май 2016 г. до м. септември 2017 г. или 16 месечни вноски по 105 лв. - в общ размер от 1680.00 лв.

            Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания на подсъдимия и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, в това число приложени справки от Сектор «ПП» при ОД на МВР В.Търново, НАП-РУСО, ТД на НАП, СИС, Агенция по вписванията, Дирекция «Бюро по труда», «Дирекция социално подпомагане», «Валда 90»СЮД гр. София, «Грестокомерс»ЕООД гр. Лясковец, «Яна-1»ЕООД с. Р; копия от трудовите договори на Ц.Ц.; справка от ЧСИ Силвия Косева; справка за пътувания на подсъдимия в чужбина..

Възприетата от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни изводи:

От обективна страна се установи, че подсъдимият, в периода от месец май 2016 г. до месец септември 2017г., в с. Р, общ. Велико Търново, след като бил осъден с влязло в сила на 25.05.2016 г. Решение № 368 от 25.05.2016 г. по Гражданско дело № 438/2016 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, да заплаща на свой низходящ -малолетната си дъщеря си К Ц Ц от с. Р, чрез нейната майка и законен представител В К Д от с. Р, месечна издръжка в размер на 105.00 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 16 /шестнадесет/ месечни вноски, на обща стойност 1680.00лв.

При това, по делото е установено и не се спори между страните, че в посочения период подсъдимият е полагал труд по трудови правоотношения и е разполагал с доходи, с които да изпълни задължението си.

От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Ц. е знаел за задължението си да заплаща издръжка на своето дете и е

Мотиви към присъда № 18 от 26.02.2018г. по НОХД № 2302/2018г. по описа на ВТРС, лист 2.

 

съзнавал, че като бездейства цели шестнадесет месеца, не изпълнява задължението си в размер на повече от две месечни вноски.

Поради това съдът прие, че са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата за престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.

Причините за извършване на деянието съдът приема, че се коренят в ниско правосъзнание и занижено чувство за родителски дълг у подсъдимия.

Съдът не констатира наличие на обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна отговорност, като липсват такива и за приложението на по – благоприятната норма на чл. 183, ал. 3 от НК,, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по НК.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид следното:

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете: чистото му съдебно минало, изразено съжаление, предприетите действия по изпълнение на задължението и полагане на грижи за детето. В тази връзка направените от подсъдимия самопризнания не се взеха предвид, тъй като същите обективират приложението на разпоредбата на чл. 58а от НК, при определяне на наказание на Георгиев, за извършеното престъпление, в предвидената от хипотеза на чл. 373, вр. с чл. 372,  ал. 4, вр. с чл. 371 от НПК.

Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.

С оглед изложеното съдът намери, че и най - лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно тежко, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия.

При това положение наказанието следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, по вид и размер наказание, предвидено в закона, за извършеното престъпление.

За извършеното престъпление по чл.183, ал. 1 от НК са предвидени алтернативни наказания от лишаване от свобода до една година или пробация.

С оглед изложеното, и като съобрази осъществяваната от подсъдимия трудова дейност и полагане на грижи за малолетното дете, съдът приема, съобразно разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от НК, че следва да наложи подходящото по вид и размер наказание. Като такова съдът приема да бъде определено във вид на пробацияя, като съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно: Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от една година, със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с периодичност от два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

По отношение на определения размер на наказанието, предвид на неговия вид, и с оглед на приложимата по делото диференцирана процедура, намират приложение разпоредбите на чл. 58 а, ал. 5 от НК, вр. с чл. 37, ал. 1, т .2 от НК и не са налице основания за неговото редуциране съобразно разпоредбите на чл. 58 а, ал. 1 от НК.

            Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще окаже предупредително въздействие върху него и останалите членове на обществото.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.     

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: