Р Е Ш Е Н И Е
№185
гр. Габрово, 20.12.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯН АТАНАСОВ
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря РАДИНА ЦЕРОВСКА и с
участието на прокурор от Окръжна прокуратура
Габрово ЖЕНИ ШИКОВА, като разгледа докладваното от съдия АТАНАСОВ к.а.н.д. № 179 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл.
208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна
жалба на юрисконсулт Ж.К. в качеството й на пълномощник на директора на
Регионална дирекция по горите – Велико Търново, против решение №101 от 08.09.2022г. по
АНД № 217/2022 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е отменено
наказателно постановление (НП) №
********** от 27.04.2022 г. на зам. директора на Регионална дирекция по горите
– Велико Търново.
Касационният жалбоподател
счита обжалваното решение за незаконосъобразно, а мотивите му - за
неправилни и необосновани. Счита, че решението е постановено при неправилно
приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало по безспорен
и несъмнен начин, че санкционираното с отмененото наказателно постановление
лице е осъществило от обективна и субективна страна състава на вмененото му във
вина административно нарушение. Затова моли за отмяна на решението и потвърждаване
на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. касационният
жалбоподател не се явява и не се представлява. Депозира писмено становище, в
което заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.
Ответникът по касационната жалба, В.М.М. ***, не е
представила отговор на касационната жалба. В с.з. се представлява от
пълномощник, адвокат П.Д., който моли съда да остави без уважение жалбата, тъй
като изложените от РС Севлиево доводи са основателни, а законът е приложен
правилно. Прави искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение и
присъждане на сторените в производството разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово изразява становище за основателност на
касационната жалба. Намира обжалваното решение за неправилно по изложените в
касационната жалба съображения, поради което счита, че са налице основанията за
неговата отмяна.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Габрово, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Севлиево,
наведените от касационният жалбоподател и ответника по касационната жалба
възражения и доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
С обжалваното решение
въззивният съд е отменил като незаконосъобразно наказателно постановление № ********** от
27.04.2022 г. на зам. директор на РДГ - Велико Търново, с което на В.М.М. ***,
лесовъд на частна практика, за извършено нарушение по чл.12б, ал.1, т.6 от
Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и опазването на горските територии и на
основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лева, като неправилно и незаконосъобразно.
За да постанови това решение, от фактическа страна
съдът е приел за безспорно установено, че в качеството й на лесовъд на частна практика и представител на „*******“
ЕООД, на 02.06.2021 г. на В.М.М. било издадено Позволително за сеч № 0614821, с
което било разрешено провеждането на сеч в отдел № 136, подотдел „и2“, имот с
кад. № 434033, в землището на с. Стоките, общ. Севлиево. Като срок за
провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището бил определен
периода 05.06.2021 г. - 31.12.2021 г. На 08.09.2021 г. св. К.А.- горски
инспектор в РДГ – Ловеч и други служители от същата дирекция, в присъствието на
св. Г.Г., издал позволителното, извършили проверка в посочения по-горе имот, за
което изготвили Констативен протокол серия Б00А, № 000062 от 08.09.2021 год. В
него отразили констатацията, че при провеждането на сечта не са спазени изискванията
на чл.47, ал.1 от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите да се пазят от повреди
немаркираните за сеч дървета, като са повалени и голям брой дървета от
широколистни видове като благун, ясен, липа и др., непредвидени за сеч в
издаденото позволително. С протокола било издадено предписание служители от РДГ
В.Търново да определят тоният брой и обем повалени дървета от широколистни
видове и да се съставят АУАН на отговорните лица. На 27.09.2021 г. свидетелите
Илиян Неделчев и Петър Петров, горски инспектори в РДГ В.Търново, извършили
нова проверка в имота, за която уведомили по телефона лесовъд М., но тя
отказала да присъства. В изготвения от инспекторите Констативен протокол серия
В, № 007224 от 27.09.2021 год. била вписана констатацията, че по издаденото
позволително за сеч подлежи на сеч иглолистна дървесина - чер бор/бял бор, а
при провеждане на сечта са увредени дървета от широколистен вид, немаркирани и
неподлежащи на сеч както следва: - изкоренени - 3бр. габър с диаметър 10, 10, 20; - пречупени - 16 броя габър с диаметър - 14, 20, 18, 16, 10, 16, 12,
12, 10, 12, 14, 20, 10, 20, 12 и 16; 1 брой череша с диаметър - 40; 8 броя
зимен дъб с диаметър - 18, 24, 22, 24, 20, 16, 20, 24; 3 броя липа с диаметър -
24, 18, 10; 3 броя цер с диаметър - 12, 22, 12; - пречупени и
прерязани - 1 брой габър с
диаметър 14 и 1 брой зимен дъб с диаметър 12, измерени с клупа на 1,3 м.
височина.
С
връчена й на 29.09.2021 г. покана В.М. била поканена да се яви на 27.10.2021 г.
в 09.30 часа в сградата на РДГ В.Търново за съставяне, връчване и предявяване
на АУАН, което тя не сторила. На 27.10.2021 г. св. Петров, в присъствието на
свидетелите Андреев и Неделчев, съставил против нея АУАН серия В, № 006824, за
това, че не следи за опазването от повреди на немаркирани дървета в имот с №
434033, попадащ в отдел 136, подотдел „и2“, землище с.Стоките - частна горска
територия, за който има издадено позволително за сеч № 0614821 от 02.06.2021 г.
като в имота има повредени 36 броя дървета от дървесен вид габър, череша, зимен
дъб, липа и цер, които са немаркирани с КГМ и неотбелязани за сеч, описани
подробно съгласно констативния протокол. Като дата на извършване на нарушението в АУАН е посочен периода от
05.06.2021 г. до 08.09.2021 г., а като място РДГ В. Търново, общ. Севлиево,
землище с.Стоките, отдел 136, подотдел „и2“, имот с № 434033 - частна горска
територия. В АУАН е посочено, че са нарушени законовите
разпоредби на чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба № 1/30.01.2012 год. за контрола и
опазването на горските територии.Срещу надлежно оформена разписка, на
08.11.2021 год. АУАН и копия на
двата констативни протокола били връчени на лесовъда В.М., която не е направила
възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз
основа на гореопосочения АУАН и писмените доказателства, събрани в хода на
административното производство, зам. директорът на РДГ гр.Велико Търново издал
е издадено обжалваното НП № ********** от 27.04.2022 г., с което за описаното в
акта нарушение на разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.6 от Наредба № 1/30.01.2012 год.
за контрола и опазването на горските територии от В.М. и на осн. чл.257, ал.1,
т.1 от ЗГ, наложил на същата наказание глоба в размер на 300.00 лв.
От
правна страна съдът е приел, че административно-наказателното производство е
протекло при спазване на законовите изисквания. Според РС Севлиево не е налице
спор по фактите, касаещи причиняването на вреди на немаркирани дървета в
посочения горски имот, както и че санкционираното лице е такова по чл.108, ал.2
от ЗГ, но приема, че това не е достатъчно, за да бъде ангажирана
административно - наказателната му отговорност. Сочената като нарушена нормативна разпоредба не съдържала
конкретно правило за поведение, което адресатите й следва да спазват, а обща
препоръка да се "следи" за опазването от повреда на посочените горски
култури, която дейност следвало да има по-конкретна форма, за да може
да бъде привлечено към отговорност едно лице за неизпълнението на изискването. Посочената
санкционна разпоредба също не внасяла яснота досежно конкретния вид на
поведението, което е следвало да осъществи лесовъда М. и което тя не е
реализирала, в противоречие с дадена правна норма. Същевременно, увреждането на немаркираните дървета е станало
неясно кога и от кого. Нереалистично било да се очаква, че
санкционираното лице ще подсигури лично 24 часова охрана на имота за периода на
позволителното. Като била санкционирана за деяние, описано по горепосочения
начин в НП, В.М. била изправена пред невъзможността да разбере какво поведение
следва да има, какво точно е извършила или не е извършила, а е следвало да
осъществи. Така тя не можела да разбере съдържанието на обвинението, което
оставало неясно и за съда. Не ставало ясно кога точно и как се е случило
описаното в АУАН и НП повреждане на дърветата, тъй като това е възможно да се
дължи и на причини, за които жалбоподателката не следва да отговаря, тоест
нарушението е неустановено по един несъмнен и безспорен начин.
Настоящата
инстанция споделя изводите на РС Севлиево относно липсата на съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални
такива при издаването на АУАН и НП, които да съставляват самостоятелно
основание за отмяната на наказателното постановление. Правилно първоинстанционният
съд е изтъкнал, че преценката относно процедурата по изготвянето на констативни
протоколи не се намира в пряка връзка с пряка връзка с преценката за
законосъобразност на административно-наказателното производство, тъй като
същото започва със съставянето на АУАН. Правилен е изводът, че констативните
протоколи са вид доказателствено средство и като такова следва да се разглежда
в производството по съставяне на АУАН, издаване на НП и съдебно обжалване на
същото. Правилно съдът е отчел, че санкционираното лице е имало възможност да
вземе участие в производството от самото му начало, като се е позовал на безспорно
установеното по делото обстоятелство, че с писмо изх. № РДГ05-7699/27.09.2021г. на Директора на РДГ В.Търново то
е поканено да се яви в сградата на РДГ за съставяне на АУАН, но не е сторило
това, а впоследствие, на 08.11.2021 год., съставеният АУАН му е връчен лично,
срещу надлежно оформена разписка. Не е спорно, че актосъставителят Петър
Петров, горски инспектор при РДГ В. Търново, е оправомощено да съставя АУАН
длъжностно лице, на осн. чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ. Издалият наказателното
постановление орган е оправомощен, съгласно представените копия от Заповед № РД
49-199/16.09.2011 г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № 1 от
02.01.2018 г. на директора на РДГ В. Търново.
Въпреки
горното, АС Габрово намира за основателни изложените в касационната жалба
доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона, по
следните съображения:
Съгласно
приложената от административнонаказващия орган разпоредба на чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ: «Наказва се с глоба от 300 до
5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице,
упражняващо лесовъдска практика, което: не изпълни или изпълни несвоевременно
задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон,
подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани
на тях". Съгласно чл.
108, ал. 3 от ЗГ лицето по ал. 2 - лице, вписано в
публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за
транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.
148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
Според
чл.
12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии, лицата по чл.
108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за
сеч са длъжни да следят за опазването от повреди на немаркираните дървета,
подраста и младиняка.
Съгласно
чл. 47 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г.
за сечите в горите, при провеждане на сечите лицата, извършващи добив на
дървесина, са длъжни да секат само определените и отбелязани за сеч дървета и
да пазят от повреди немаркираните дървета, подраста и младиняка.
От гореизложените нормативни разпоредби е видно, че на
задължението на лицата, непосредствено извършващи сечта, да пазят от повреди
немаркираните дървета, съответства задължението на лесовъдите, на които е
издадено позволителното за сеч, да следят за изпълнение на това задължение
при извършване на сечта, наред със спазването на сроковете и правилата за сеч.
Ето защо и тъй като по делото е безспорно установено, че санкционираното лице В.М.
притежава качеството на лесовъд на частна практика, то след издаването на
Позволително за сеч № 0614821 за нея е валидно възникнало задължение да
упражнява възложените й от закона контролни правомощия по законосъобразното
извършване на сечта в отдел № 136, подотдел „и2“, имот с кад. № 434033, в
землището на с.Стоките, общ.Севлиево, за периода на провеждането й - 05.06.2021
г. - 31.12.2021 г. В кръга на задълженията й безспорно попада и задължението по чл. 12б,
ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
Настоящият
съдебен състав не споделя виждането на първоинстанционния съд, че употребеният
в посочената норма термин не съдържа конкретно правило за поведение, което
адресатите й следва да спазват. В
българският език глаголът следя означава извършване на наблюдение, проявяване
на интерес и набавяне на периодична информация относно развитието на процес или
поведение на хора/проследяване/, а в преносен смисъл – ангажиране с отговорност
за нещо или някого /следя развитието на събитията, за да реагирам
своевременно/. В този смисъл дължимото от лесовъда
поведение по смисъла на разглежданата правна норма е на периодична активност по
наблюдение на сечта в имота, за който е получил позволително, а предприемането
или непредприемането на конкретни действия във връзка с констатирани нарушения,
е предмет на други разпоредби в чл. 12б ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на касационния жалбоподател относно безспорно
установеното по делото обстоятелство, че на имота, в който се извършвала сечта
по процесното позволително, е имало поставени граници и описаните в АУАН и НП
повредени дървета попадат в тях. В
приложените по делото технологични планове за добив на дървесина от имота се
съдържа изрично указание /т. 9 Мерки за опазване на оставащите на корен
дървета, подраста, младиняка и почвата/: „Да се определи правилната посока на
поваляне с цел опазване на подраста, немаркираните дървета и почвената повърхност“. В
съдебно заседание пълномощникът на лесовъда М. изрично е заявил, че не оспорва,
че тя е била запозната с Технологичен план № 1 и Технологичен план № 2 преди
получаване на позволителното за сеч.
Видно
от приложеното по АНД №217/2022 г. на РС Севлиево писмо с изх. № РДГ05-6347 от
06.08.2021 г., директорът на РДГ В. Търново е отправил изрично предписание към
лесовъда В.М., за необходимостта от спазване на разпоредбата на чл. 12б, ал. 1,
т. 6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии, във връзка с констатирани от служители на дирекцията повредени
дървета в друг имота, за който на нейно име имало издадено позволително за сеч.
Съгласно
издаденото позволително за сеч № 0614821 от 02.06.2021 г., в процесния имот е
разрешена сеч на иглолистни дървесни видове черен бор и бял бор. Подробно
описаните в АУАН и НП повредени 36 броя
дървета са от друг дървесен вид - габър, череша, зимен дъб, липа и цер, като е
безспорно, че същите не са маркирани с контролна горска марка и не са
отбелязани за сеч.
Не съответства на събраните по делото доказателства изводът
на първоинстанционния съд, че не е установено кога и как се е случило
повреждането на тези дървета. Въпреки, че е посочил приложеното на л. 39 – 41
от делото постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
23.12.2021 г. на РП Габрово, ТО Севлиево, като доказателство, на което изгражда
изводите си за приетата фактическа обстановка, РС Севлиево не е взел предвид фактите и обстоятелствата, установени чрез този неоспорен от страните
официален документ. Въз основа на извършена проверка прокурорът изрично е
посочил, че добивът на дървесина в имота е извършен от наето за това лице с
имена К.К.от гр. Дряново, както и че от получените от
същия обяснения ставало ясно, че при сечта на иглолистните дървета, съседните
широколистни се пречупвали и изкоренявали. Постановлението е част от
административно-наказателната преписка и административно-наказващият орган се е
позовал на него. То несъмнено е
годно да установи времето и начина, по който се е стигнало до повреждането на
немаркираните за сеч дървета, а именно – по време на извършване на сечта въз
основа на издаденото на лесовъда
В.М. позволително за сеч. Същевременно
липсват каквито и да било доказателства, че санкционираният лесовъд е
констатирал тези обстоятелства и реагирал в съответствие с цитираните си
законови си задължения. Следва да се посочи, че нарушението е формално и се
изразява в бездействие, а броят на повредените дървета е от значение за
преценка на тежестта му и съответно за размера на наложената глоба.
От
приложения по делото Карнет-опис към процесното позволително за сеч е посочено,
че подлежащите за сеч дървета са 173 броя, а повредените са 36 бр. Съпоставката между едните и другите води до извод, че не се касае за маловажен случай по чл.
28 от ЗАНН, за какъвто би могло да се говори при няколко увредени дървета, но
не и при посочения немалък брой. За лесовъда не
съществува задължение да охранява и наблюдава денонощно извършваната сеч, но
законът му вменява задължение за периодични посещения на място, с цел
упражняване на контрол. Ако
беше изпълнила това си задължение, лесовъдът
В.М. би констатирала наличието на повредени дървета, а
изводът за липсата на това дължимо поведение се налага от липсата на каквито и
да било съставени от нейна страна протоколи, уведомления или други документи,
отразяващи реакцията й на възникналото увреждане. При това контролните органи са й обърнали внимание върху
необходимостта от осъществяване на тези контролни правомощия още преди датата
на извършване на проверка в процесния имот, обективирана в съставения
констативен протокол от 08.09.2021
г.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав
приема, че от събраните доказателства безспорно се установява, че от обективна
и субективна страна наказаното с процесното НП лице е осъществило санкционираното с него нарушение. Посочените правни норми са съответни на
извършеното нарушение, а същото от фактическа страна е достатъчно ясно и точно
индивидуализирано в АУАН и НП. Наложеното наказание е в минимален размер и
следователно е съобразено с тежестта на нарушението и значимостта на
засегнатите обществени отношения. Поради
това решението на Районен съд – Севлиево се явява постановено в противоречие с
материалния закон, което налага неговата отмяна и решаване на спора по същество
- с потвърждаване на наказателното постановление на зам. директора на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново.
При
този изход на производството, на касатора следва да се присъди поисканото
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.
63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.
37 от ЗПП във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя в общ размер от 160,00 лв – по 80,00 лв за всяка от двете
инстанции.
Направените
от В.М. разноски остават в нейна тежест.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл.
222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №101 от 08.09.2022 г., постановено по АНД №217/2022г. по описа на
Районен съд Севлиево и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ********** от
27.04.2022 год. на зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на В.М.М., ЕГН:**********, с адрес ***, лесовъд на частна практика,
за извършено нарушение по чл.12б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, на осн. чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ
е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН:**********,
с адрес ***, да заплати на
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ - ВЕЛИКО ТЪРНОВО разноски по делото в размер на 160,00 /сто и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галин Косев/
ЧЛЕНОВЕ:
1.
/Диян
Атанасов/
2.
/Даниела Гишина/