Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. С. , 28.12.2018 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на осемнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №16219 по описа на
СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ, чл.498 ал.3 КЗ .
Г.А.Т.
ЕГН ********** от гр.Хасково иска да се
осъди ЗД „Б.И.“ АД гр.С. ЕИК ******* да
му заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр.чл.477 КЗ за сумата от 40 000
лева – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди /болки и
страдания/ от ПТП на 30.12.2016 г , около 17,30 ч в гр.Хасково на ул.*******по
вина на К.Д.Б. управлявал л.а.Сузуки Суифт с рег.№ *******; при което ПТП Т. е
получил счупване на голям и малък пищял на десния крак и неуточнено
екстрапирамидно и двигателно нарушение на дясна ръка ; ведно със законната
лихва от 12.07.2017 г до окончателното заплащане на обезщетението .
Ищецът твърди , че е получил описаните
увреждания по вина на К.Д.Б. при ПТП . Извършено е оперативно лечение на костите
на крака , строг постелен режим и възстановяване до 10 месеца . Установило се
двигателно нарушение на ръката и претърпените болки и страдания били големи .
Ищецът е подтиснат , с понижено настроение и нарушения на съня .
Ответникът оспорва иска по основание и
размер , включително и вината на К.Б. за ПТП . Прави възражение за
съпричиняване тъй като ищецът се е движел извън обозначена велоалея , в
средата на пътната лента и то тази за насрещно движение.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя констативен протокол за
ПТП от 30.12.2016 г . Според него ищецът се е движел по средата на активната
лента за движение .
Според епикриза на „МБАЛ-Хасково“ АД
ищецът е постъпил на 30.12.2016 г и е изписан на 07.01.2017 г . Установено е
закрито счупване на голям и малък пищял на десния крак и е извършена операция
по открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация .
Ищецът представя амбулаторен лист от
24.10.2017 г за двигателно нарушение на ръката
по диагноза неуточнена мозъчно-съдова болест .
Ищецът е поискал с молба-претенция от
11.04.2017 г обезщетяване от ответника като е представил протокол за ПТП , АУАН
, епикриза и фактура .
Не се спори между страните и е видно от
справка от ИЦ на ГФ на стр.14 от делото , че ответникът е застраховател по „ГО“
на К.Д.Б. .
С постановление от 10.11.2017 г на
РП-Хасково е прекратено наказателното производство за процесното ПТП . Прието е
, че ищецът се е движел без светлинна сигнализация на велосипеда и
светлоотразителна жилетка . Преди удара ищецът завил надясно , а Б. не могъл да
реагира . Ищецът е поискал прекратяване на наказателното производство .
С допълнителната искова молба ищецът признава , че и той носи вина за инцидента ,
но по-голяма била вината на Б. . Заявява , че иска да се ползва от констативния протокол за ПТП .
Ищецът представя амбулаторен лист от
09.06.2017 г за счупване на големия пищял . Установени са болка , оток и
ограничени и болезнени движения на дясна колянна става .
Ищецът представя епикриза от УМБАЛ
„Свети Г.“ ЕАД гр.Пловдив за „други уточнени екстрапирамидални и двигателни
нарушения“ . Постъпил на 28.08.2018 г и изписан на 31.08.2018 г . Установено е
, че ищецът има посттравматичен паркинсонов
синдром ; както и ограничени по обем движения на 2 и 3 пръст на дясна ръка
с деформация на дясна колянна става /посттравматично/ .
Ищецът представя история на заболяването
и данни за извършените изследвания .
Според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р П.П. ; от ПТП ищецът е получил
бикондилно счупване на големия пищял на десния крак , което е причинило трайно
затруднение за около 8 месеца ; както и
разкъсно-контузна рана на носа . Проведено е оперативно лечение – открито
наместване на счупването с вътрешна фиксация
тибия и фибула . Болките са били най-големи до 30 дни след ПТП ,
счупената кост зараства за 4-5 месеца , а натоварването на костта започва след
6-тия месец . Походката на ищеца е самостоятелна с накуцване с десния крак .
Има вътрешна ротация на дясно ходило с около 10 градуса , затруднено е
свиването на коляното и то е деформирано . Ищецът трудно кляка и се изкачва по
стълби . Налице е паркинсонов сондром с вероятна съдова генеза при артериална
хипертония . Екстрапирамидни и двигателни нарушения нямат връзка с ПТП , както
и паркинсоновия синдром .
Според изслушаната по делото САТЕ на
вещото лице инж.П.П. ; мястото на удара е било на 1,2-1,8 метра вляво от десния
край на платното за движение на автомобила , като ищецът се е движел в
насрещното платно /срещу автомобила/ . Скоростта на автомобила е била около 50
км/ч , а на велосипедистът ищец – около 10 км/ч. Опасната зона на автомобила е
била около 50 км/ч , като водачът е можел да спре в осветената от късите
светлини зона на автомобила ; както и да се отклони на безопасно разстояние .
В о.с.з вещото лице уточнява , че
водачът на МПС е можел да вижда
велосипедиста от поне 70 метра , като няма данни водачът да е правил опит
за избегне удара . Няма данни за кривване на велосипедиста , а има удар без отклонение
при движение на двамата участници в ПТП .
Според разпитания като свидетел К.Б. ,
преди ПТП същият се движел с около 50 км/ч по булеварда , който бил частично
осветен. Б. се движел в лявата част на своето платно , а велосипедистът идвал
насрещно , но загубил баланс и се ударил в предната дясна част на автомобила. Б.
видял велосипедиста отдалече , последният бил на поне метър от бордюра и
кривнал .
Според разпитания пред съда свидетел Р.А.
/син на ищеца/ ; ищецът бил със счупен
крак и лежал между 5-7 дена в болницата . Поставили му метална пластина в крака
и шина , а на носа направили 2-3 шева . Ищецът лежал около 5-6 месеца . След
2-3 месец ищецът започнал да се храни сам , но бил на памперси , не ставал .
3-4 месеца след ПТП започнали да се изкривяват пръстите на лявата ръка на ищеца
. Преди катастрофата ищецът не е имал Паркинсон .
Според изслушаната по делото тройна САТЕ
на вещите лица А.М. , Ж.Е. и М.Ф. ; ищецът-велосипедист
се е движел в насрещното , на около 1,8 метра от края на пътното платно ,
без светлини и светлоотражатели отпред . Водачът на МПС късно възприема ищеца и
го удря с предна дясна част /около фара/ , без да има спирачни следи . Ударът е
бил предотвратим от водача на МПС , както и същият е можел да се отклони и да
избегне ПТП . Не е правдоподобен вариантът за внезапно отклонение на
велосипедиста с оглед констатираните повреди по автомобила .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявен е пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ , чл.498 ал.3 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от
пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу застраховател по „ГО на
автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните
обстоятелства : причинна
връзка от виновно и противоправно
деяние на лице-виновен водач при ПТП , чиято гражданска
отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника . Твърди се , че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ .
Безспорно между страните е , че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на К.Д.Б. управлявал
л.а.Сузуки Суифт с рег.№ *******.
По
делото е установен със заключенията на САТЕ и тройната САТЕ механизма на ПТП . Ищецът-велосипедист се е движел в насрещното , на
около 1,8 метра от края на пътното платно , без светлини и светлоотражатели
отпред . Водачът на МПС късно възприема ищеца и го удря с предна дясна част
/около фара/ , без да има спирачни следи . Ударът е бил предотвратим от водача
на МПС , както и същият е можел да се отклони и да избегне ПТП . Б. е нарушил
чл.20 ал.2 ЗДвП и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП като не е съобразил велосипедиста като
препятствие и не е предприел мерки за заобикаляне на същия като уязвим участник
в движението .
Ищецът също е можел да избегне ПТП ако
се е движел по близо до банкета . Не е правдоподобен вариантът за внезапно
отклонение на велосипедиста с оглед констатираните повреди по автомобила . Вина за ПТП имат както ищецът , така и Б. .
Вида и характерът на уврежданията и на
болките и страдания на ищеца са доказани с представените епикризи , амбулаторни
листа и СМЕ , която съдът изцяло кредитира . Екстрапирамидни и двигателни
нарушения нямат връзка с ПТП , както и паркинсоновия синдром .
При доказан ФС на деликта , вкл.нанасяне
на процесните увреждания като средна телесна повреда , реално спорът е за
процента на съпричиняване и за размера на обезщетението за
неимуществени вреди .
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът взема
предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на болките, психическите и физически последици настъпили в резултат на
телесните увреди. Относимо обстоятелство е и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра
за справедливост / решение №
99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012
г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният
еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства , примерно посочени в ППВС №
4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност
/решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение №
158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде
размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив .
В случая като обстоятелства обосноваващи
сравнително висок размер на обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на бикондилно счупване на големия пищял на
десния крак , което е причинило трайно
затруднение за около 8 месеца ;
-
наложила се поради
счупването операция за открито наместване и поставяне на метална остеосинтеза ;
-
трудности по
възстановяването установени от СМЕ и показанията на св.А. .
Обстоятелства обосноваващи сравнително по-нисък
размер на обезщетението в случая не са налице и претендираният размер от 40 000 лева принципно е доказан . Към
същият обаче трябва да се приложи процент на съпричиняване .
Съдът счита , че ищецът има принос от 50 % за процесното ПТП .
Ищецът е нарушил чл.79 т.3 от ЗДвП , тъй като е бил без светлини отпред на велосипеда ; чл.80 т.1 от ЗДвП тъй като се е движел без светлоотразителна жилетка в
тъмната част на денонощието ; както и чл.80 т.2 ЗДвП , тъй като се е движел не
в най-дясната част на платното за движение , а в най-лявата част /срещу
движението/ . Такъв процент на съпричиняване е
приет и в решение №143 от 29.04.2015
г по т.д.
№ 3504/2013 г, ТК , І ТО на ВКС и определение №299 от 11.04.2016
г по т.д.
№ 2630/2015 г, ТК , І ТО на ВКС .
Следователно искът е основателен за сумата от 20 000 лева и е
неоснователен за разликата до 40 000 лева .
Върху присъденото обезщетение се дължи
и лихва за забава от претендираната дата . С молба-претенция от 11.04.2017 г ищецът е представил всички
необходими документи за извършване на плащане от ответника . Съгласно чл.497 ал.1 т.1 КЗ ответникът дължи лихва за забава от изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства. В случая трябва да се
приеме , че ответникът дължи лихви за забава считано от 12.07.2017 г .
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК в тежест на ищеца са деловодни
разноски на ответника от 2250 лева , съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът
дължи на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвоката на ищеца сумата от 865 лева
адвокатско възнаграждение , съобразно уважената част от иска .
Ответникът дължи по сметка на СГС , на
основание чл.78 ал.6 ГПК, сумата от 1025
лева държавна такса и част от разноски за експертизи ; съобразно уважената
част от иска.
Водим от горното СЪДЪТ
РЕШИ :
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД гр.С. ЕИК ******* да заплати на основание чл.432 ал.1 КЗ във
вр.чл.477 КЗ на Г.А.Т. ЕГН ********** от
гр.Хасково сумата от 20 000 лева – застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/ от ПТП на 30.12.2016 г , около 17,30 ч
в гр.Хасково на ул.*******по вина на К.Д.Б. управлявал л.а.Сузуки Суифт с рег.№
*******ведно със законната лихва от 12.07.2017 г до окончателното заплащане на
обезщетението .
ОТХВЪРЛЯ
посочения иск за разликата над 20 000
лева до претендирания размер от 40 000 лева ведно със законната лихва от 12.07.2017 г
до окончателното заплащане на обезщетението
.
ОСЪЖДА
Г.А.Т.
ЕГН ********** от гр.Хасково да заплати
на ЗД „Б.И.“ АД гр.С. ЕИК ******* сумата
от 2250 лева деловодни разноски съгласно
отхвърлената част от иска .
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД гр.С. ЕИК ******* да заплати на основание чл.38 ал.2 ЗАдв във
вр.чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв на адвокат А.Е.М. от САК №********** сумата от 865 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД гр.С. ЕИК ******* да заплати по сметка на СГС на основание
чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1025 лева държавна такса и част от депозити за
експертизи , съобразно уважената част от иска .
Решението може
да се обжалва пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчване на страните
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :