Решение по дело №102/2022 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 113

                                                 гр.Кюстендил, 01.06.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

                                                                                            ДЕСИСЛАВА  ТАБАКОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 102  по описа за 2022год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63в  от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

И.С.Л. ***, чрез процесуалния си представител адв. К.С.,  оспорва с  касационна жалба решение № 25 от 28.01.2022г.  на Районен съд - Дупница  по АНД № 1137/2021год., с което е потвърдено Наказателно постановление № 42-0002124/11.08.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – София. Релевирано е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на материалния закон се обосновава с твърдения за липса на съставомерно деяние. Оспорват се фактическите  констатации на АНО и на въззивния съд във връзка с авторството на нарушението и времето на управление на процесния автомобил, както и правилността на правната квалификация на деянието.  Претендира се отмяна на решението  и постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание, пълномощникът на касатора представя молба с искане за уважаване на депозираната жалба като претендира присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение по приложен списък. 

Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Кюстендилският административен съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 42-0002124/11.08.2021г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на И.С.Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00лв.  на осн. чл.93б, ал.4, т.3  от Закона за автомобилните превози  във  вр. с  чл.7, изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че на 22.07.2021г., около 17,40часа на АМ „Струма“ в района на 54 км  в посока гр. Перник, като водач на товарен автомобил „Ивеко Тракер“ с рег. № РК7152ВТ, собственост на „Вива Метал“ ООД, извършва обществен превоз на товари от гр. Бобошево до                   с. Батановци, видно от товарителница № 457292,  като след период на управление от 4 часа и 30 минути, същият не е направил прекъсване от минимум 45 минути, а превишението е 1 час и 39 минути, видно от разпечатката  от дигитален тахограф на автомобила.   

Към административнонаказателната преписка е приложена разпечатка за датата 22.07.2021г.  от тахограф, за който не е спорно, че е монтираният на процесния автомобил.

За деянието е съставен АУАН № 292463/22.07.2021г., с който при описание на същите фактически обстоятелства е предявено обвинение за нарушение на чл.7, изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

 В производството пред РС са разпитани актосъставителят и свидетелят по АУАН, които  с  показанията   си  потвърждават  изложените данни. Същите сочат, че в разпечатката от тахографа няма информация за имената на  водача, който  не е разполагат с дигитална карта.

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че  в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество - че административното нарушение е доказано от събраните писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които не са заинтересовани от изхода по делото.  

Касационният съд, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1  от НПК, обосновава следните изводи:

Оспореното решение е неправилно, поради което и на осн. чл.222, ал.1 от АПК  следва да се  отмени, както и издаденото наказателно постановление.  Правните изводи на районния съд  са в противоречие  с  доказателствата по делото и с приложимите нормативни разпоредби.  Поддържаните в касационната жалба оплаквания  за нарушение на материалния закон, са основателни.

Нарушителят е привлечен към административнонаказателна отговорност по чл.93б, ал.4, т.3  от Закона за автомобилните превози  - санкционна норма, предвиждаща административно наказание за водач, който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, в хипотезата когато неспазването е над 90 минути. Съгласно чл.7, изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, след период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка. Задължението за спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006  при извършване на превози на товари с автомобили, от страна на водачите е предвидено в чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

            Изхождайки от съдържанието АУАН и НП, съпоставено с цитираните разпоредби от ЗАвтПр и Регламент (ЕО) № 561/2006, неправилно въззивният съд е приел, че предявеното обвинение е ясно и че релевираните  в  тези актове факти са в корелация с вменените на водача задължения. Обратно на изводите в оспореното решение, касационната инстанция намира, че нарушението на жалбоподателя не е описано пълно, ясно и точно от фактическа страна, каквито са изискванията  на чл.42, т.4 и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Очевидна е липсата на данни за времето на управление на процесния автомобил, т.е. от колко до колко  часа на 22.07.2022г.  водачът  го е управлявал непрекъснато, кой е релевантния период над четири часа и тридесет минути. Няма  изложение на обстоятелства, съставляващи елементи от състава  на административното нарушение. Отсъствието на данни за горното в АУАН и в НП сочи на неясно обвинение, което възпрепятства възможността на нарушителя да разбере в какво точно е обвинен, както и съдебната проверка за законосъобразността на НП. Липсващата информация  не позволя на съда  да провери дали действително е извършено описаното  деяние и правилно ли е квалифицирано  от АНО. Не са изпълнени изискванията относно съдържанието на АУАН и НП, осигуряващи ясно обвинение, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Релевантните факти  не могат да бъдат установени и от разпечатката от тахографа, монтиран в товарния автомобил.  Отразените  в  нея  данни и символи, проверени съобразно правилата на чл.12, ал.3 – ал.5 от Приложение към Европейската спогодба за работа на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (Европейската спогодба), не сочат конкретно началото и края на  периода на управление на автомобила, дали същият е продължил над 4 часа и 30 минути и кога е възникнало задължението за водача за ползване на непрекъсната почивка от поне 45 минути.   Яснота не внасят и показанията на разпитаните свидетели, които са общи и без връзка с конкретните обстоятелства по делото. 

Извън горното, касационният  съд  счита за неправилна  и несъответна на изложените  факти, правната  квалификация на деянието. Както се посочи, разпоредбата на чл.7, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 561/06,  на  неспазването на  която са се позовали актосъставителят  и наказващият орган,  касае  непрекъснатата почивка по време на работа  поне от 45 минути  след период на управление от четири часа и половина. Според приложената  санкционна  разпоредба  на  чл. 93б, ал.4, т.3 от ЗАвтПр,  неспазването на изискванията относно непрекъснатото време на управление следва да е над 90 минути. В случая, съгласно предявеното обвинение,  след период на управление от 4 часа и 30 мин.,  водачът не е направил „прекъсване“  от минимум 45 минути.   Дефиниция за  прекъсване се съдържа в чл.1, б. „н“  от Европейската спогодба, според която  прекъсване е всеки период от време, през който водачът не може да управлява или да извършва друга работа и който се използва изключително за възстановяване. От последното е видно, че няма нормативно правило за продължителността на прекъсването и отразеното от АНО  време от  поне 45 минути  не съставлява прекъсване, както неправилно е посочено в НП, а е относимо към непрекъснатото време на  управление по смисъла на  чл.7,  изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета.  Касае се за елементи от обективната страна на различни административни нарушения, съотв. неспазването на изискванията за времето за прекъсване, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006  е деяние, осъществяващо  състава на административното нарушение по чл. 93б, ал.5 от Закона за автомобилните превози, а неспазването на изискванията относно непрекъснатото време за управление е деяние, осъществяващо  състава на административното нарушение по чл. 93б, ал.4 от Закона за автомобилните превози.  В случая, АНО не е направил горното разграничение, предявил е  неясно обвинение, което е и неправилно квалифицирано. Предвид изложеното, издаденото НП е незаконосъобразно и като го е потвърдил районният съд е постановил неправилно решение. Касационната инстанция дължи произнасяне със съдебен акт, с който на осн. чл.222, ал.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН,  отменя оспореното въззивно решение, както и  наказателното постановление.

С оглед изхода по делото и искането на жалбоподателя, съдът присъжда в негова полза деловодни разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение, т.е. по 300,00лв. за всяка от двете инстанции, платими от ИА „Автомобилна администрация“.

Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 25 от 28.01.2022г.  на  Районен съд - Дупница  по АНД № 1137/2021год.  и  вместо него постановява :

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 42-0002124/11.08.2021г., издадено от директора  на  РД „Автомобилна администрация“ – София, с което на И.С.Л., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00лв.  на осн. чл.93б, ал.4, т.3  от Закона за автомобилните превози  във  вр. с  чл.7, изр.1 от Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета във вр. с чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА   ИА „Автомобилна администрация“ – София  да заплати на  И.С.Л., ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 600,00лв.  за  адвокатско възнаграждение.  

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

           

 

            Председател:                                         Членове: 1.                             2.