ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260269/16.2.2021г.
гр. Ямбол, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр.дело № 3380/2020 г.
Производството по делото е образувано по искова молба на Г.И. *** против Югоизточно държавно предприятие- гр.Сливен, с която се иска на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ да бъде отменена заповедта за уволнение, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, да бъде възстановен на работа и да му се присъди обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника, в който възразява против местната подсъдност на спора пред РС – Ямбол. Посочва, че съгласно общата разпоредба на чл. 105 от ГПК спорът следва да бъде отнесен пред РС – Сливен, където е седалището и адресът на управление на ответника. Неприложим е чл. 114 от ГПК, който не обосновава компетентност на РС - Ямбол, тъй като работодател е директорът на държавното предприятие според трудовия договор между страните и съобразно чл. 172 ал.1 т.4 от Закона за горите, без да е уговорено мястото, където ищецът да изпълнява трудовите си задължения, а и с оглед териториалния обхват на предприятието.
Съдът счита, че възражението, допустимо като своевременно направено в срока по чл. 119 ал.4 от ГПК, е основателно. Ответникът се позовава на общата разпоредба на чл.105 от ГПК, съгласно която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В случая съд по седалището на ответника – държавно предприятие (съгласно чл. 163 ал.2 от ЗГ-юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон), което е в гр. Сливен, е РС-гр. Сливен.
Същевременно може да се обсъжда приложимост на разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, която е специална по отношение на общата подсъдност, доколкото съгласно чл. 172 ал.3 от Закона за горите в изпълнение на своите правомощия директорът на държавното предприятие издава индивидуални административни актове, т.е. упражнява властнически правомощия, присъщи на държавните органи (държавните учреждения). Съгласно чл. 108, ал. 2 ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110. Трудовото правоотношение между страните, видно от трудовия договор от 15.09.2014 г., е възникнало в гр.Сливен.
Разпоредбата на чл. 114 от ГПК не определя в случая различна подсъдност на спора. Тя предвижда възможност работникът да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където обичайно полага своя труд.
Тази подсъдност е особена, изборна и от преценката на ищеца зависи дали да се позове на нея. Разпоредбата е предвидена в защита на работниците и за тяхно улеснение, тъй като се предполага, че обичайно мястото на работа съвпада с местожителството на лицето. Ищецът се е позовал на изборната подсъдност в исковата молба, посочвайки чл.114 от КТ (както отбелязва ответникът в отговора, вероятно е имал предвид ГПК и се касае за техническа грешка).
Съгласно императивните разпоредби на КТ (чл.66 ал.1 т.1), мястото на работа е задължителен реквизит на трудовия договор, т.е. следва да бъде уговорено писмено. Според ал.3 за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Видно от трудовия договор на ищеца, е договорено да изпълнява длъжността „шофьор лек автомобил до 9 места“, „в Югоизточно държавно предприятие-Сливен“. Т.е. мястото на работа, уговорено в трудовия договор, предвижда полагане на труд в седалището на работодателя, което не попада в съдебния район на РС – Ямбол. В заповедта за уволнение, от която произтича процесното правоотношение по чл. 344 от КТ, за „място на работа“ отново е посочено ДП-гр.Сливен, ул.“Орешак“ №15А. Съгласно практиката на ВКС (Определение № 548 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 474/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС), на този етап от делото съдът е длъжен при възражение за местна неподсъдност на спора, направено от ответника, да извърши проверка и въз основа единствено на писмените доказателства по делото, и в частност – на трудовия договор, да прецени може ли ищецът да се ползва от изборната подсъдност и правилно ли е определил сезирания съд като компетентен. С оглед именно на тези данни по делото ЯРС счита, че не е местно компетентен да разгледа спора.
Цитираната от ответника разпоредба на чл. 172 ал.1 т.4 от Закона за горите урежда правомощието на директора на ДП да сключва и прекратява трудовите договори с работниците и служителите в централното управление на държавното предприятие. По делото няма никакви други доказателства, че мястото, където ищецът обичайно полага своя труд, е не в ЦУ, а в гр.Ямбол. Съгласно чл. 174 ал.1 т.6 от ЗГ, Териториалните поделения на държавните предприятия са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Т.е. ако ищецът е имал трудово правоотношение с посоченото в исковата молба ТП –ДГС „Тунджа“, би следвало този работодател да е сключил трудовия му договор, съответно – да го е прекратил, като наличието на такова правоотношение определя надлежен ответник по иска му да бъде не посочения от него работодател, а ТП.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че възражението на ответника за местна неподсъдност е основателно и следва да се уважи.
Ето защо ЯРС
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Изпраща делото по подсъдност на РС-гр. Сливен.
Определението
подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред Ямболския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: