РЕШЕНИЕ
№ 71
гр. Сливен, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря Таня Т. Иванова
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230101562 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че на 02.10.2018г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със
седалище гр.София /Теленор/ сключило с АТ. ЯНК. М. Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер /0896 597 407/, за срок от 24 месеца, с абонаментен план Тотал 24.99.
Мъжът взел при преференциални условия и втори мобилен номер /0895 002901/ по силата на
Договор за мобилни услуги от 16.11.2018г., за срок отново от 2 години, с абонаментен план
Тотал 21.99.
Така също, закупил- по силата на друг договор от същата дата, на изплащане
мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual Biue Silver, на 23 вноски, всяка по 6.59лв.
Всички ползвани услуги/потреблението, ищцовото дружество фактурирало под
клиентски номер на абоната *********, като в периода 15.11.2018- 14.02.2019г. Теленор...
издал следните фактури: от 15.12.2018г. на стойност 298.63лв.; от 15.01.2019г. на стойност
53.94лв.- за разговори и месечни абонаменти; от 15.02.2019г. на стойност 53.77лв.- за
разговори и месечни абонаменти. Така задълженията на мъжа възлезли на 406.34лв., а след
извършена корекция са 399.51лв. Поради пасивността на П., изразяваща се в липса на
негови престации, на осн.чл.75 във вр. с чл.19б, б.“в“ от Общите си условия, дружеството
прекратило едностранно договорите. След това, на 15.04.2019г., издало т.н. крайна фактура,
в която начислило следните суми: 223.05лв.- договорна неустойка за предсрочно
прекратяване; 131.80лв.-неизплатени лизингови вноски и 399.51лв.- за неизплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. Дължимостта на втората от тези три
суми аргументира с обстоятелството, че поради прекратяване действието на договорите и
преустановяване предоставянето на мобилните услуги, на осн.чл.12 ал.2 от ОУ, дължимите
1
месечни вноски за предоставеното мобилно устройство били обявени за предсрочно
изискуеми. Те били на 19 на брой на стойност 125.21лв. за периода м.04.2019г.- м.10.2020г.,
а тъй като не върнал на лизингодателя Теленор ... мобилното устройство, дължал, на осн.чл.
1 ал.2 от Договора за лизинг, и сумата 6.59лв. или общо 131.80лв.
Дружеството се обърнало за съдействие към съда, който му издал заповед за
изпълнение, с която разпоредил на М. да му заплати сума в общ размер 531.31лв., а след
заповедното производство дружеството предявява искове съда с решение да приеме за
установено, че ответника му дължи: 399.51лв. за месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода 15.11.2018г.- 14.02.2019г. и 131.80лв.- неизплатени лизингови
вноски за мобилно устройство, за периода м.04.2019г.- м.10.2020г. Изрично уточнява, че
предмет на делото не е вземането за неустойка.
Ищецът търси и сторените от него разноски- в настоящото исково производство,
включващи доплатена държавна такса за образуване на делото и адвокатско
възнаграждение.
Ответникът бе представляван от назначен му от съда, в условията на чл.47 от ГПК,
особен процесуален представител. В депозирания от него писмен отговор се заема позиция
за неоснователност на исковете- защото преди развалянето на договорите ищеца не е
поканил, на осн.чл.87 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, ответника доброволно
да изпълни.
След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите в приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 4533/20г., то е
образувано в Сливенски районен съд по подадено от „Теленор“ на 09.12.2020г. заявление
по чл.410 от ГПК. Издадена му е заповед за изпълнение - № 260967/ 14.12.2020г., с която на
М. М. П. е разпоредено да му заплати общо 531.31лв., от които 399.51лв.- дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода
15.11.2018г. до 14.02.2019г., както и 131.80лв.- незаплатени лизингови вноски по договор за
лизинг от 16.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 09.12.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски 205лв.
Ответникът не е депозирал писмено възражение против нея, но пък и не е открит от
съда, за да му бъде връчена тя.
От други от представените в това заповедно производство документи, които съда
цени като доказателства и по настоящото дело, предвид изрично доказателствено искане на
процесуален представител на „Теленор“ в този смисъл в исковата му молба, се установяват
още значими за исковия процес факти. Сред тях са двата договора за мобилни услуги,
описани в исковата молба- единия от 02.10.2018г., с абонаментен план Тотал 24.99 - листи
№№ 17-21 от материалите в частното гражданско дело, а другия от 16.11.2018г., с
абонаментен план Тотал 21.99 -л.л. 24-27. Вторият е и част от приложенията на исковата
молба- л.л. 9 и 10 от настоящото дело.
2
Във вторият от тях е предвидено и закупуването, на лизинг, на мобилно устройство.
Договорът за това е факт; той е от същата дата и представлява приложение както на
заявлението по чл.410 от ГПК, така и на исковата молба. От него се установява, че
стойността му с вкл. ДДС трябва да се изплати с първоначална лизингова вноска, вносима
към момента на сключване на договора /в размер 42.50лв./ и още 23 вноски, всяка по
6.59лв. с включен ДДС- чл.3 ал.1.
Впрочем, това не са спорни по делото факти.
Част от доказателствата по настоящото дело са Ценови листи към договорите;
Общите условия на Теленор ... , както и няколко фактури, издадени от него в процесния
период от време.
При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни
изводи:
Предявени са положителни установителни искове- за съществуването на парични
вземания, за които на ищеца е издадена, по –рано във времето, в т.н. заповедно
производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Ответникът не е
депозирал възражение против нея по чл.414 от ГПК, но и не е бил намерен от заповедния
съд, за да му я връчи, което е довело до негови указания към заявителя да предяви
процесните искове. Това той е сторил в срок. Същите са основани на договори, всъщност на
неизпълнение от ответника на негови договорни задължения- по три договора.
Два от тях са за предоставяне на мобилни услуги по конкретни абонаментни
програми, по силата на които мъжа дължи месечна абонаментна такса от 21.99лв. с
вкл.ДДС, съотв. 24.99лв. с ДДС, а третия е за закупуване на лизинг, на мобилно устройство.
Тези договори са доказани по делото факти- с нарочните писмени доказателствени средства-
въплътеното на хартиен носител тяхно съдържание. Те са подписани както от представител
на ищцовото дружество, така и от самия ответник, при това на всяка страница, а на някои от
тях той дори е изписвал трите си имена. Поради това, а и тъй като не бе оспорено,
авторството на М. на тези документи/договори е установено. Т.е., категорично той е страна
по договорите. След като е така, за него са възникнали задължения да заплаща стойността на
предвидените в тях услуги, абонаментни такси и стойност на вещта- мобилно устройство.
Така също, вярно е ищцовото твърдение в т.н. писмени бележки, че Общите му условия са
неразделна част от договорите за мобилни услуги- в този смисъл изричен текст на стр.втора
от тях. А в чл.23 от ОУ е предвидено, че потребителя заплаща цена за първоначално
включване; месечен абонамент; месечна цена за ползваните услуги … Точно тяхната
стойност е включвана в издадените от Теленор… процесни фактури.
Така също, ответника е страна е и по договора за закупуване на мобилно устройство.
В него също така са предвидени основите задължения на страните, а това на М. е да
заплати, по погасителен план, стойността му.
Основен факт, на който ищеца основава вземанията си е този, че договорите са
развалени и това се е случило поради неплащане от ответника на дължими от него суми с
3
настъпил падеж. Възражението на ответника, направено от особения му процесуален
представител е, че преди да развали договорите Теленор … е трябвало да му даде подходящ
срок, в който да изпълни.
Според съда, тези обстоятелства са без значение в случая. Така е, защото развалянето
на договорите не е условие за възникване на процесните вземания. Становището на съдията-
докладчик е такова, защото по договорите за мобилни услуги ищеца търси стойността на
вече предоставени услуги и месечни абонаменти, т.е. това са вземания, възникнали преди
развалянето на договорите, ако се приеме, че такова е факт. Всъщност, задълженията, респ.
непогасяването им, е основанието за разваляне на договорите.
Стойността на мобилното устройство- която ищеца търси по третия договор, пък е
изискуема и се дължи от ответника, независимо от това дали договора развален и е така,
защото към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК вече е бил настъпил
падежа на всички дължими от него погасителни вноски- те са общо 23, а първата от тях би
трябвало да е с падеж 16.12.2018г- защото договора за лизинг е от 16.11.2018г., когато е
заплатена първата сума по него-42.50лв., а останалите са дължими в размер 6.59лв. на
месец. Така падежа на последната е през м.10.2020г., докато заявлението си по чл.410 от
ГПК Теленор … е подало пред СлРС през м.12.2020г.
Ответникът не оспори тези твърдяни от ищеца негови задължения, нито пък ангажира
доказателства да ги е заплатил /а в исковете като този доказателствената тежест е негова/.
Ето защо съда приема, че той дължи на ищеца на това основание процесните две суми.
Основателността претенциите налага извод, че на ищеца следва да се присъдят
сторените от него разноски -чл.78 ал.1 от ГПК. Такива той търси за исковия процес и за
заповедното производство. В последното те са толкова, колкото са записани в заповедта за
изпълнение- 205лв. В настоящото дела са: за доплатена държавна такса за образуването му -
75лв. и това е реално направен разход, видно от вносната бележка, представляваща л.№32
от делото; за адвокатско възнаграждение- 180лв. и това е реално направен разход, видно от
договора за правна защита и съдействие- л.8 от делото, в който е записано, че
възнаграждението е платено в брой при подписването му; за възнаграждение за особения
процесуален представител на ответника- 150лв. и и това е реално направен разход, видно от
вносната бележка, представляваща л.№ 45 от делото
При горните съображения, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО, че АТ. ЯНК. М. с ЕГН: **********, представляван в
делото от назначения му от съда в усл. на чл.47 от ГПК особен процесуален представител
адв.М. К. от АК Сливен дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище гр.София и адрес на управление на дейността- ж.к.”Младост” № 4, Бизнес парк
„София“, сгр.6, п.к.1766 сумите: 399.51лв. /триста деветдесет и девет лева и петдесет и една
стотинки/ -главница, за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
4
услуги, за които от дружеството са издадени фактури №№ **********/ 15.12.2018г.;
**********/ 15.01.2019г. и № **********/ 15.02.2019г. за периода 15.11.2018г.- 14.02.2019г.
и 131.80лв. /сто тридесет и един лева и осемдесет стотинки/- незаплатени лизингови вноски
за периода м.04.2019г.- м.10.2020г. за мобилно устройство NOKIA 2.1 Dual Biue Silver, за
които в заповедното производство, развило се в ч.гр.д. № 4533/2020 Сливенски районен съд
е издал заповед за изпълнение - № 260967/ 14.12.2020г.
ОСЪЖДА АТ. ЯНК. М. с ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
заповедното производство- ч.гр.д.№ 4533/2020г. на СлРС- 205лв. /двеста и пет лева/.
ОСЪЖДА АТ. ЯНК. М. с ЕГН: ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД с ЕИК ********* на осн.чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в
исковия процес, развил се в настоящото гр.д. № 1562/2021г. на СлРС- 405лв. /четиристотин
и пет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5