Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 27.12.2018 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
21.11. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО
СИМИТЧИЕВ
Секретар: Таня Кемерова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1293 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 271/16.05.2018 г.
по гр.д.№3166/2017 г. по описа на КРС,в частта,в която предявения от „М.“ ООД
иск е частично отхвърлен.
Въззивникът „М.“ ООД ЕИК *** гр.П. чрез процесуалния
си представител излага доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната
част , като излага подробни съображения. Моли съда да отмени решението в тази
част и да се постанови друго, с което
предявения иск да бъде изцяло уважен. Претендира за присъждане на разноски пред
двете инстанции.
Въззиваемият „Б.“
АД ЕИК *** гр.Г. чрез процесуалния си
представител взема становище,че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
С Договор от 29.12.2016г. „М.“ ООД, в качеството си на
изпълнител, се е задължил да достави на възложителя „Б.“ АД лабораторно
оборудване, съгласно оферта, включително да извърши — инсталация, пускане в
действие на оборудването, обучение на персонала и гаранционно поддържане за
общата цена от 44 951,16 евро с вкл. ДДС, платима поетапно на четири вноски,
при условията и в сроковете, посочени в договора.
Първите две вноски от цената, представляващи 5%
авансово плащане и 25% авансово плащане били платени от възложителя на
изпълнителя, но по отношение на останалите две вноски от продажната цена имало
забава в плащането, както следва: третата вноска, представляваща междинно
плащане в размер на 60% от стойността на договора, възложителят се задължил да
заплати на изпълнителя след писмено потвърждение от страна на последния, че
оборудването е в склада му. Ищецът твърди, че на 03.05.2017г. „М.“ ООД е
изпратило на електронната поща на служител от счетоводството на „Б.“ АД
проформа - фактура № 1704524/11.04.2017г. за сумата от 52 750,09 лв. с
вкл. ДДС, с което уведомил писмено възложителя, че оборудването било налично в
склада му, като го поканил да пристъпи към изпълнение на задължението му. Сочи,
че писмото било изпратено в 10:39 часа и било прочетено от насрещната страна в
10:43 часа. Същия ден служителка на „Б.“ АД е върнала имейл, с който уведомява
изпълнителя, че плащането било предвидено за периода 08.05.2017г. -
12.05.2017г.
Ищецът твърди, че плащане не последвало и на
12.05.2017г. „М.“ ООД изпратило по електронната поща ново запитване относно
плащането, но отговор не бил върнат. Ищецът изпратил писмо с обратна разписка
до „Б.“ АД, с което отново напомнил за задължението на възложителя и го
приканил към изпълнение. След многократните покани от страна на изпълнителя,
възложителят изпълнил задължението си за заплащане на третата вноска на
10.07.2017г., което било с 67 дни закъснение след датата на падежа -
04.05.2017г. (ден след получаване на проформа - фактура № 1704524/11.04.2017г.
по електронната поща).
Ищецът твърди, че четвъртата вноска, представляваща
10% от стойността на договора - окончателно плащане, възложителят се е задължил
да заплати до 10 работни дни след подписването на двустранен протокол за
въвеждане в експлоатация и издаване на окончателна фактура. На 14.07.2017г.
били подписани: приемо - предавателен протокол за доставка на лабораторното
оборудване, протокол за инсталация и пускане в експлоатация и протокол за
проведено обучение. Била издадена и предадена за осчетоводяване на същата дата
- 14.07.2017г. фактура № 10414/14.07.2017г. за сумата от 8 791,68 лв. с вкл.
ДДС, с падеж 31.07.2017г. Плащането по тази фактура било извършено на
15.08.2017г., с 14 дни закъснение, считано от датата на падежа.
Не е спорно,че ищецът подава до Районен съд К.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр. д № 2526/2017г. По делото е издадена Заповед №
1751 от 01.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В
законоустановения срок ответникът е възразил срещу така издадената Заповед за
изпълнение,което обуславя правния интерес от предявяването на установителния
иск.
Ответникът „Б.“ АД ЕИК *** оспорва твърденията на
ищеца за закъсняло междинно плащане.
Твърди, че кореспонденциите по имейл били водени с лице, което не било
оторизирано за това. По този начин ответното дружество не било надлежно
информирано за готовността за монтаж на оборудването, както и за дължимото
междинно плащане от 60%. Ответникът признава, че е закъснял с окончателното
плащане в размер на 10% от стойността на договора.Предявява насрещен иск за сумата
от 7033,34 лева, представляваща 8% неустойка за забава по Договор от
29.12.2016г. за доставка на оборудване, както и законната лихва за забава,
считано от 11.12.2017г. – датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното изплащане на задължението. Излага твърдения,че изпълнителят се е
задължил да предостави на възложителя техническа документация на български
език. Съгласно приемо - предавателен протокол от 14.07.2017г. оборудването било
монтирано и било предадено ръководство за работа на английски език на хартия.
Ищецът по насрещния иск твърди, че поради непредаване на договорения превод бил
затруднен в работата си със специфичното оборудване, като в първите два месеца,
същото било неизползваемо.
Действително на 29.12.2016г. страните по спора сключват
Договор за доставка, съгласно който изпълнителят „М.“ ООД се задължава да
достави на възложителя „Б.“ АД лабораторно оборудване съгласно оферта.
Договорена е обща цена от 37 459,30 евро, която съгласно разпоредбата на
т.2.3 трябва да се заплати по следния начин: 5% авансово плащане в срок до
30.12.2016г., 25% авансово плащане в срок до 20.03.2017г., 60% междинно плащане
срещу писмено потвърждение, че оборудването е в склада на изпълнителя и 10%
окончателно плащане до 10 работни дни след подписване на двустранен протокол за
въвеждане в експлоатация и издаване на окончателна фактура. Налице е договорна
клауза- т.5.1. ,съгласно която,ако някоя от страните просрочи изпълнението на задълженията си по
договора, то тя е длъжна да заплати на другата страна неустойка за всеки
просрочен ден в размер на 0,2% на ден от стойността на неизпълнената част от
своето задължение, но не повече от 8% от цената на договора.
Предмет на въззивно обжалване е извода
на районния съд ,обективиран в крайния съдебен акт,че „Б.“ АД не дължи на „М.“
ООД неустойка за забавено плащане на
сумата 7068,51 лв.Задължението на „Б.“ АД за плащане на третата междинна вноска по
договора било възникнало след изричната покана ,получена от това дружество на
07.07.2017 г. и с оглед обстоятелството,че плащането е извършено в първия
работен ден след получаване на поканата,не било налице забава от страна на
възложителя.Видно от клаузата на т.2.3 от договора възложителят заплаща
стойността на Договора,както следва: 5%-авансово плащане срещу представена
проформа-фактура до 30.12.2016 г.,25 %-авансово плащане до 20.03.2017
г.,60%-междинно плащане срещу писмено потвърждение,че оборудването е в склада
на изпълнителя,10%-окончателно плащане до 10 работни дни след подписване на
двустранен протокол за въвеждане в експлоатация и издаване на окончателна
фактура. От представената пред
първоинстанционния съд електронна
кореспонденция се установява, че на 03.05.2017г. е изпратено писмо до Ивелина
Илиева, в което е посочено, че се изпраща проформа – фактура за плащане. Не е
налице изрично уведомление, че
оборудването по договора е в склада на изпълнителя. Изпратен е отговор, че ще
се извърши плащане по проформа – фактурата през 19 седмица. От покана изх.
№1707082/06.07.2017г. се установява, че изпълнителят е уведомил възложителя за
дължимото междинно плащане, като му е посочил, че оборудването се намира в
негов склад. Писмото е получено от „Б.“ АД на 07.07.2017г. и в първия работен
ден след получаването му – 10.07.2017г. възложителят е извършил плащане на
договорената междинна вноска.
Настоящият състав намира при
тълкуване волята на страните от съдържанието на клаузата т.2.3,че за да се
породи задължението за заплащане на 60%-междинно плащане е необходимо изрично писмено
потвърждение,че оборудването е в склада на изпълнителя.След като такава е
обективираната воля на страните не може да става въпрос за приложението на чл.8
ал.1 ЗЕДЕУУ и чл.10 ал.1 ЗЕДЕУУ.
Предвид горното съдът счита, че задължението на „Б.“
АД за плащане на третата междинна вноска по договора е възникнало след
изричната покана, получена от това дружество на 07.07.2017г.
Предвид гореизложеното решението на районния съд се
явява правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди в
обжалваната част.
В законоустановения срок е постъпила частна жалба от „М.
„ ООД срещу определение №1366/10.07.2018 г. по гр.д.№3166/2017 г. на
КРС,постановено по реда на чл.248 ГПК.Развиват се доводи,че произнасянето на
съда задължително включва и произнасяне по разноските,извършени от ищеца в
заповедното производство.
В законоустановения срок не е постъпил отговор по
частната жалба.
Съдът намира следното :Съгласно т. 12 на ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така
и в заповедното производство.
Настоящият съдебен състав намира,че първоинстанционния
съд неправилно е отказал да присъди разноски в заповедното производство
съобразно уважената част на иска,по съображения,че такива не са поискани.Следва
да се присъдят разноските в заповедното производство независимо дали има
изрично искане или не ,още повече,че искът се счита предявен от датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В този смисъл следва да бъде отменено обжалваното
определение и в полза на ищеца по делото да се присъдят разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на исковата претенция.
Водим
от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271/16.05.2018 г. по
гр.д.№3166/2017 г. по описа на КРС в обжалваната част.
ОТМЕНЯ определение №1366/10.07.2018 г.
по гр.д.№3166/2017 г. на КРС като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. Г., общ. Г., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от К.А.К. ДА ЗАПЛАТИ на „М.” ООД, със седалище и адрес
на управление гр. П., ***, ЕИК ***, представлявано от Л.Б.М. сумата 21,73лв./двадесет
и един лева и седемдесет и три стотинки/–разноски в заповедното производство
съобразно уважената част на исковата претенция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: