Решение по дело №330/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261938
Дата: 21 март 2021 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Божана Костадинова Желязкова
Дело: 20201100100330
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

гр. София,21.03.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година,   в  състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното съдията гр.д. №330/ 2020 г., за да постанови решение, взе предвид следното:

 

 

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ  за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претъпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 11.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1311,50 лв., причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане.

ИЩЕЦЪТ- М.С.С. ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Р.Р. от ВТАК,  твърди, че  на 11.12.2017г. сутринта се е качил на автобус № 111 от спирка, находяща се в гр. София на „Околовръстен път“ при кв. „Горна Баня“ с маршрут на движение в посока ж.к. „Люлин“ и трябвало да слезе на спирката, намираща се до бл. 350, ж.к. Люлин 3, а оттам колегата му И.Т.да го закара до местоработата им в кв. „Кремиковци”.  Посочва, че около 08:30-08:40ч., автобус № 111 се е движил по ул.“Добринова скала“ в дясната от двете пътни ленти в посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Захари Стоянов“. В този момент той се намирал в предната част на автобуса, прав между седалките. Наближавайки спирката МГТ № 0200 - бл. 350, ж.к. Люлин 3 се насочил за слизане назад към средната врата, като в този момент автобус № 111 по неизвестни причини рязко намалил скорост, употребявайки спирачки, което предизвикало залитане напред по посока на движението, което за него се явява в посока с дясното рамо  напред. Той се подпира с дясната си ръка на левия ред стъкла, вследствие, на което получава многофрагментно счупване на големия трохантерен масив на дясната раменна кост с предно долно изкълчване на дясната раменна става.  Предвид нанесената телесна травма е бил приет в болница и на 13.12.17г. му е извършена операция, която е започнала с щателно почистване, след което чрез латерален достъп послойно с щателна хемостаза се е проникнало в дълбочина, за да се достигне до фрактурата, извършено е наместване на големия туберкулум и под рентгенов екран е била поставена тубуларна плака с два винта. Извършен е послоен шев и е поставена стерилна превръзка, след което на 15.12.17г. е изписан за домашно лечение. След като фрактурата е зараснала напълно е започнал физиотерапия и възстановителни процедури в комплекс „Спорт и здраве“ ЕООД, гр. Банско. Ищецът навежда, че в периода от настъпване на инцидента, а именно 11.12.17г. до 31.10.2018г. /почти единадесет месеца/ е бил в болничен, тъй като не е бил в състояние да работи с оглед на тежкото увреждане, което е получил. Възстановителният му период е бил дълъг и съпътстван със силни болки и страдания, като и до настоящия момент изпитва болки в засегнатите области при натоварване или промяна на времето. Счупването и изкълчването довели до пълно обездвижване на дясната му ръка, като в този период е бил в пълна безпомощност и изцяло зависим от помощта на близките си, включително за поддръжката на личната си хигиена. Бил е лишен не само от възможността да извършва някои елементарни човешки дейности без подкрепата на близките си, но и коренно е променил обичайния си начин на живот, тъй като постоянно се е съобразявал с естеството на уврежданията и ограниченията на движенията на горен десен крайник. Ищецът сочи, че в резултат на преживяното изпитва страх от пътуване с каквото и да е превозно средство и всеки път, когато му се наложи такова, изплуват спомени за инцидента и последващите неприятни преживявания. Психологическият отпечатък на събитието ще го преследва в живота му, а се усилва и от факта, че вследствие нараняванията, в областта на рамото му, са останали белези, които му напомнят за случилото се, а освен това са и видими, когато облече блуза с къс ръкав, което го кара да изпитва дискомфорт. Ищецът твърди, че освен описаните неимуществени вреди е претърпял  и имуществени такива в размер на  1 311.50 лева, представляващи закупени медикаменти, потребителски такси и възстановителни процедури. Навежда, че във връзка с настъпилия инцидент е образувано досъдебно производство № 11065/2018г. по описа на СРТП-СДВР, водено срещу неизвестен извършител и прокурорска преписка № 7822/2018г. по описа на Софийска районна прокуратура за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. С постановление от 08.08.2019г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1 НПК, тъй като извършителя на престъплението не е установен. Излага, че с цел доброволно уреждане на отношенията е отправил претенция за изплащане на обезщетение до ответника, но въпреки представените пред последния доказателства, той отказал да изплати обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди. С оглед това намира, че за него е налице основание да предяви настоящите искове, като моли съда да ги уважи в пълен размер.

ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф., оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице липса на сключен договор за „Гражданска отговорност” досежно увреждащото МПС като твърди, че доколкото то е част от състава на градския транспорт в гр. София, за него със сигурност е налице такава застраховка. Предвид това намира, че отговорността за причинените вреди следва да се понесе от застрахователя, а не от Фонда. Евентуално оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у водача, причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна ищеца и излага, че претендираното обезщетение е прекомерно. Прави доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

От представеното по делото копие  от наказателно постановление от 14.02.2018г. на СРП за образуване на досъдебно производство, се установява, че по процесния случай ищецът е сезирал органите на нак. преследване и въз основа на неговата жалба е  образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител.

Представени са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на комплексната АТЕ и съдебно-медицинската експертиза, ценено от съда изцяло като обективно и компетентно, неоспорено от страните, се установява следният механизъм на процесното ПТП: Неизвестен автобус, движещ се по линия № 111, управляван от неизвестен водач на 11.12.2017г., около 08:40 часа, се движи по ул. „Добринова скала" в дясната от две пътни ленти в посока от бул. „Царица Йоанна" към бул. „Захари Стоянов". В салона на автобуса в предната част, между седалките, прав, се е намирал пътникът М.С. - 42 г. Приближавайки спирка на МГТ № 0200 - „Бл. ********пътникът се насочва за слизане назад към средната врата на автобуса Водачът на автобуса, по неизвестни причини е употребил спирачки. Рязкото намаляване на скоростта предизвиква залитане напред по посока на движението, при което за придвижващия се пътник се явява в посока с дясното рамо напред. Същият се подпира с дясната си ръка на левия ред стъкла. При подпирането С. получил травматичните увреждания. Скоростта на автобуса към момента на употреба на спирачки от водача е била от порядъка на 30 км/ч. Произшествието е станало в светлата част на денонощието. На въпроса за причината за настъпване на ПТП от техническа гледна точка , вещите лица отговарят, че от наличните материали по делото могат да се направят следните изводи за причините за настъпване на процесния инцидент от техническа и професионална гледна точка: 1/предприетото аварийно спиране (с по - високо спирачно закъснение) от страна на водача на автобуса; 2/ пострадалият пътник не е подсигурил своето безопасно придвижване в автобуса преди последният да се е установил на спирката, не се е държал достатъчно здраво за предвидените за целта места.

М.С. е получил следните травматични увреждания : изкълчване на дясната раменна става; счупване на дясната раменна кост в горния й край. Такъв тип увреждания се възстановяват за около 3 месеца. Белегът от операцията в областта на раменната става постепенно ще избледнява, но не може да бъде заличен - той е траен. Описаните травматични увреждания могат да бъдат получени при път; ване в автобус на градския транспорт. Закупените и приеманите лекарства  от ищеца  имат  причиннс следствена връзка с получените увреждания от инцидента .Касов бон за Ксарелто - 55.00 лв от 15 12 2017 г и Фактура за бипрофенид репа рил за 27.40 лв от 05 01 2018 г имат причинно-следствена връзка с получени! увреждания при описания инцидент. Касов бон от 15 12 2017 г - 7,20 лв за лекарства - не пише за какви точн лекарства. Приемът за лекарствата Ксарелто, Бипрофенид и Репарил гел, за които има представени рецепти и финансови документи е бил необходим за лечението на получените при инцидента травматични увреди.

По делото са представени материали по  образуваната при ответника щета, от  която е видно, че УС на ГФ с решение  от 15.10.2019г. е отказал  плащане, тъй като от постъпилата информация от „С.А." ЕАД за всички автобуси, за които е установено, че са се движили във времевия диапазон от 08.30 - 09.00 часа на 11.12.2017г. в района па спирка МГТ№ 200- бл. *********с посока на движение от бул. „Царица Йоанна" към бул. „Захари Стоянов" има валидно сключени полици по 33 „Гражданска отговорност" със ЗАД „ОЗК Застраховане", както следва: за автобус с ДК11 СА2403ПА - полица № BG/23/117002729206, със срок на действие от 14.10.2017г. до 13.10.2018г.; *********- № BG/23/117002603182 със срок на действие от 30.09.2017г. до 29.09.2018г; ****** - полица № BG/23/117002525225, със срок на действие от 22.09.2017г. до 21.09.2018г.; ****** - полица № BG/23/117002818035, със срок на действие от 23.10.2017г. до 22.10.2018г; СА4762МХ - полица № BG/23/117002603161, със срок на действие от 30.09.2017г. до 29.09.2018г; ****** - полица № BG/23/117002603199, със срок на действие от 30.09.2017г. до 29.09.2018г., следователно всички те произвеждат действие към датата на ПТП - 11.12.2017г.

В тази насока ответникът ГФ е представил справка с изх. №1951-1/19.09.2019г. от С.А. ЕАД, в която подробно е посочено, че всички автобуси по линия №111, които са движели във времевия диапазон 08.30ч.-09.00ч. на 11.12.2017г. в района на спирка МГТ с код ******“ с посока на движение от бул.“Царица Йоанна“ към бул. „Захари Стоянов“, са имали валидна застраховка ГО на автомобилистите.

По делото е разпитан сведетелят М.И.С., шофьор на автобус  по линията на №111, който не си спомня да е пострадал пътник, като твърди, че няма начин да е пострадал пътник в автобуса и на него да не му се обадят, а имат и камери в автобуса.Знае за такъв случай, но чак след един месец някой сочил за пострадал пътник, но дали в същия автобус, не може да каже.

 По реда на чл.176 от ГПК е дал обяснение ищецът, който потвърждава, че е е пътувал правостоящ в автобус № 111, на който  се е качил от спирка в кв. Горна баня, както и че е трябвало да слезе на спирка, намираща се след кръстовището на бул. „Царица Йонна" и ул. „Добринова скала". Потвърждава, че след завоя по ул." Добринова скала" автобусът е започнал да намалява скоростта си. Когато е започнал да се приготвяте за слизане,  се е пуснал от тръбата, за която се е държал, имало хора между него и вратата и нямало как да се придвижи. Потвърждава, че се е обърнал с лице към задната част на автобуса. Пускал се за секунди и се прихващал след това при първа възможност. Потвърждава, че след 1-2 свои крачки автобусът, както плавно е намалявал,  е предприел по-рязко спиране. Не е видял и разбрал каква е причината за това по- рязко според него спиране, тъй като бил с гръб. Потвърждава, че е залитнал напред и леко в дясно на него. Не видял друг да е паднал в автобуса. Потвърждава, че се е подпрял с дясната си ръка на страничните стъкла на автобуса в дясно на него. Потвърждава, че не е уведомил водача на автобуса за ситуацията и болката, която е усетил, тъй като първо гледал да слезе и усетил долу на тротоара болката.

Във връзка с обясненията на ищеца  в заключението на доп. АТЕ, неоспорено от страните, вещото лице сочи, че е стигнал до извода, че пострадалият не се е държал достатъчно здраво на предвидените за целта места и че не подсигурил своето безопасно придвижване в автобуса.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Исковете с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ са допустими, но неоснователни.

Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди, когато неимуществената вреда  е причинена от неидентифицирано моторно превозно средство. Следователно искът се основават на чл.557, ал.1, т.1 КЗ. Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две групи факти: възникнали права на ищеца срещу причинител на вредата на основание на чл.45 ал.1от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е причинено от неидентифицирано превозно средство.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че не е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Тъй като ищецът претендира наличието на граждански деликт, по правилото на чл.154, ал.1 от ГПК негова е и тежестта да докаже елементите на фактическия състав по чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Такива доказателства по делото не са ангажирани. Липсват данни за виновно и противоправно деяние на претендирания неизвестен причинител на вредите. Сам ищецът признава, че не е уведомил водача на превозното средство. Видно от представеното наказателно постановление от 14.02.2018г. на СРП за образуване на досъдебно производство, се установява, че по процесния случай ищецът е сезирал органите на нак. преследване с жалба, но това е станало много след твърдяното от същия произшествие. Не са събрани никакви доказателства, водещи до извода, че  в превозно средство на линия на №111 въз основа на описания в исковата молба механизъм ищецът е получил твърдяното телесно увреждане.

Предвид изложеното следва да се приеме, че не е доказано противоправно поведение на претндирания делквент, т.е не е осъществен състава на чл.557, ал.1, т.1 КЗ и предявените искове  следва като недоказани и неоснователни да  бъдат отхвърлени.

Дори и да се приеме обратното на установеното по-гере, искът е неоснователен и на друго основание.

Ответникът представи справка с изх. №1951-1/19.09.2019г. от С.А. ЕАД, в която подробно е посочено, че всички автобуси по линия №111, които са движели във времевия диапазон 08.30ч.-09.00ч. на 11.12.2017г. в района на спирка МГТ с код ******“ с посока на движение от бул.“Царица Йоанна“ към бул. „Захари Стоянов“, са имали валидна застраховка ГО на автомобилистите. Това доказателство не е оспорено от ищеца, поради което съдът намира основателно възражението на ответника, че отговорността за причинените вреди на ищеца следва да се понесе от застрахователя, а не от Фонда.

При този изход на делото право на разноски има само ответникът – чл.78, ал.3 от ГПК. Ответникът  е представил списък за разноските на основание чл.80 от ГПК. Размерът на разноските с оглед данните посписъка е в размер на 800лв.

По изложените съображения съдът

 

 

   Р          Е          Ш          И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ  исковете, предявени от М.С.С. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Р.Р. от ВТАК,  със съдебен адрес:***, срещу Г. фонд, седалище и адрес ***, с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претъпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 11.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1311,50 лв., причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане

ОСЪЖДА М.С.С. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Р.Р. от ВТАК,  със съдебен адрес:***, да заплати на  Г. фонд, седалище и адрес ***, направените по делото разноски в размер на 800  лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

 

     

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: