Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,21.03.2021
г.
В
И
М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести февруари
през две хиляди двадесет и първа година,
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива
Иванова като разгледа докладваното съдията гр.д. №330/ 2020 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер на 50
000 лв. за претъпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило
на 11.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019 г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1311,50 лв., причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане.
ИЩЕЦЪТ- М.С.С. ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Р.Р. от ВТАК, твърди, че
на 11.12.2017г. сутринта се е качил на автобус № 111 от спирка, находяща
се в гр. София на „Околовръстен път“ при кв. „Горна Баня“ с маршрут на движение
в посока ж.к. „Люлин“ и трябвало да слезе на спирката, намираща се до бл. 350,
ж.к. Люлин 3, а оттам колегата му И.Т.да го закара до местоработата им в кв.
„Кремиковци”. Посочва, че около
08:30-08:40ч., автобус № 111 се е движил по ул.“Добринова скала“ в дясната от
двете пътни ленти в посока от бул. „Царица Йоанна“ към бул. „Захари Стоянов“. В
този момент той се намирал в предната част на автобуса, прав между седалките.
Наближавайки спирката МГТ № 0200 - бл. 350, ж.к. Люлин 3 се насочил за слизане назад към средната врата, като в този
момент автобус № 111 по неизвестни причини рязко намалил скорост, употребявайки
спирачки, което предизвикало залитане напред по посока на движението, което за
него се явява в посока с дясното рамо
напред. Той се подпира с дясната си ръка на левия ред стъкла,
вследствие, на което получава многофрагментно счупване на големия трохантерен
масив на дясната раменна кост с предно долно изкълчване на дясната раменна
става. Предвид нанесената телесна травма
е бил приет в болница и на 13.12.17г. му е извършена операция, която е
започнала с щателно почистване, след което чрез латерален достъп послойно с
щателна хемостаза се е проникнало в дълбочина, за да се достигне до фрактурата,
извършено е наместване на големия туберкулум и под рентгенов екран е била
поставена тубуларна плака с два винта. Извършен е послоен шев и е поставена
стерилна превръзка, след което на 15.12.17г. е изписан за домашно лечение. След
като фрактурата е зараснала напълно е започнал физиотерапия и възстановителни
процедури в комплекс „Спорт и здраве“ ЕООД, гр. Банско. Ищецът навежда, че в
периода от настъпване на инцидента, а именно 11.12.17г. до 31.10.2018г. /почти
единадесет месеца/ е бил в болничен, тъй като не е бил в състояние да работи с
оглед на тежкото увреждане, което е получил. Възстановителният му период е бил
дълъг и съпътстван със силни болки и страдания, като и до настоящия момент
изпитва болки в засегнатите области при натоварване или промяна на времето.
Счупването и изкълчването довели до пълно обездвижване на дясната му ръка, като
в този период е бил в пълна безпомощност и изцяло зависим от помощта на
близките си, включително за поддръжката на личната си хигиена. Бил е лишен не
само от възможността да извършва някои елементарни човешки дейности без
подкрепата на близките си, но и коренно е променил обичайния си начин на живот,
тъй като постоянно се е съобразявал с естеството на уврежданията и
ограниченията на движенията на горен десен крайник. Ищецът сочи, че в резултат
на преживяното изпитва страх от пътуване с каквото и да е превозно средство и
всеки път, когато му се наложи такова, изплуват спомени за инцидента и
последващите неприятни преживявания. Психологическият отпечатък на събитието ще
го преследва в живота му, а се усилва и от факта, че вследствие нараняванията,
в областта на рамото му, са останали белези, които му напомнят за случилото се,
а освен това са и видими, когато облече блуза с къс ръкав, което го кара да
изпитва дискомфорт. Ищецът твърди, че освен описаните неимуществени вреди е
претърпял и имуществени такива в размер
на 1 311.50 лева, представляващи
закупени медикаменти, потребителски такси и възстановителни процедури. Навежда,
че във връзка с настъпилия инцидент е образувано досъдебно производство №
11065/2018г. по описа на СРТП-СДВР, водено срещу неизвестен извършител и
прокурорска преписка № 7822/2018г. по описа на Софийска районна прокуратура за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. Б, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 НК. С постановление от 08.08.2019г. наказателното производство е спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1 НПК, тъй като извършителя на
престъплението не е установен. Излага, че с цел доброволно уреждане на
отношенията е отправил претенция за изплащане на обезщетение до ответника, но
въпреки представените пред последния доказателства, той отказал да изплати обезщетение
за причинените неимуществени и имуществени вреди. С оглед това намира, че за
него е налице основание да предяви настоящите искове, като моли съда да ги
уважи в пълен размер.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф.,
оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице липса на сключен
договор за „Гражданска отговорност” досежно увреждащото МПС като твърди, че
доколкото то е част от състава на градския транспорт в гр. София, за него със
сигурност е налице такава застраховка. Предвид това намира, че отговорността за
причинените вреди следва да се понесе от застрахователя, а не от Фонда.
Евентуално оспорва твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието на
виновно и противоправно поведение у водача, причинно-следствената връзка между
ПТП и настъпилите вреди. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна ищеца и излага, че претендираното обезщетение е прекомерно.
Прави доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
От представеното по делото копие от наказателно постановление от 14.02.2018г. на СРП за
образуване на досъдебно производство, се установява, че по процесния случай
ищецът е сезирал органите на нак. преследване и въз основа на неговата жалба
е образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител.
Представени
са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение
за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за
целта са необходими специални знания.
От заключението на комплексната
АТЕ и съдебно-медицинската експертиза, ценено от съда изцяло като обективно и
компетентно, неоспорено от страните, се установява следният механизъм на
процесното ПТП: Неизвестен
автобус, движещ се по линия № 111, управляван от неизвестен водач на 11.12.2017г., около 08:40 часа, се движи по ул. „Добринова скала" в дясната от две пътни ленти в посока от бул. „Царица
Йоанна" към бул. „Захари Стоянов". В
салона на автобуса в предната част, между седалките, прав, се е намирал пътникът М.С. - 42 г. Приближавайки спирка на МГТ № 0200 -
„Бл. ********пътникът се насочва за слизане назад към средната врата на автобуса Водачът на автобуса, по неизвестни причини е употребил
спирачки. Рязкото намаляване на скоростта предизвиква
залитане напред по посока на движението, при което
за придвижващия се пътник се явява в посока с дясното рамо напред. Същият се подпира с дясната си ръка на левия ред стъкла. При
подпирането С. получил травматичните увреждания. Скоростта на автобуса към момента на употреба на спирачки от водача е била от
порядъка на 30 км/ч. Произшествието е станало
в светлата част на денонощието. На въпроса за причината
за настъпване на ПТП от техническа гледна точка , вещите лица отговарят, че от наличните материали по делото могат да се
направят следните изводи за причините за настъпване
на процесния инцидент от техническа и професионална
гледна точка: 1/предприетото аварийно спиране (с по - високо
спирачно закъснение) от страна на водача на
автобуса; 2/ пострадалият пътник не е подсигурил своето
безопасно придвижване в автобуса преди
последният да се е установил на спирката, не се е държал достатъчно здраво за предвидените за целта места.
М.С. е получил следните травматични
увреждания : изкълчване на дясната раменна става; счупване на дясната раменна
кост в горния й край. Такъв тип увреждания се
възстановяват за около 3 месеца. Белегът от
операцията в областта на раменната става постепенно ще избледнява, но не може да бъде заличен - той е траен. Описаните травматични увреждания могат да бъдат
получени при път; ване в автобус на градския транспорт. Закупените и приеманите лекарства от ищеца имат причиннс следствена връзка с получените
увреждания от инцидента .Касов бон за Ксарелто -
55.00 лв от 15 12 2017 г и Фактура за бипрофенид репа рил за 27.40 лв от 05 01
2018 г имат причинно-следствена връзка с получени! увреждания при описания
инцидент. Касов бон от 15 12 2017 г
- 7,20 лв за лекарства - не пише за какви точн лекарства. Приемът за лекарствата Ксарелто, Бипрофенид
и Репарил гел, за които има представени рецепти и финансови документи е бил
необходим за лечението на получените
при инцидента травматични увреди.
По делото са представени материали по образуваната при ответника щета, от която е видно, че УС на ГФ с решение от 15.10.2019г. е отказал плащане, тъй като от постъпилата информация от „С.А." ЕАД за всички
автобуси, за които е установено, че са се движили във
времевия диапазон от 08.30 - 09.00 часа на 11.12.2017г. в района па спирка МГТ№
200- бл. *********с посока на движение от бул. „Царица Йоанна" към бул.
„Захари Стоянов" има валидно сключени полици по 33 „Гражданска
отговорност" със ЗАД „ОЗК Застраховане", както следва: за автобус с
ДК11 СА2403ПА - полица № BG/23/117002729206,
със срок на действие от 14.10.2017г. до 13.10.2018г.; *********- № BG/23/117002603182 със срок на действие от
30.09.2017г. до 29.09.2018г; ****** - полица № BG/23/117002525225, със срок на действие от
22.09.2017г. до 21.09.2018г.; ****** - полица № BG/23/117002818035, със срок на действие от
23.10.2017г. до 22.10.2018г; СА4762МХ - полица № BG/23/117002603161, със срок на действие от
30.09.2017г. до 29.09.2018г; ****** - полица № BG/23/117002603199, със срок на действие от
30.09.2017г. до 29.09.2018г., следователно всички те произвеждат действие към
датата на ПТП - 11.12.2017г.
В тази насока
ответникът ГФ е представил справка с изх. №1951-1/19.09.2019г. от С.А. ЕАД, в
която подробно е посочено, че всички автобуси по линия №111, които са движели
във времевия диапазон 08.30ч.-09.00ч. на 11.12.2017г. в района на спирка МГТ с
код ******“ с посока на движение от бул.“Царица Йоанна“ към бул. „Захари
Стоянов“, са имали валидна застраховка ГО на автомобилистите.
По делото е разпитан
сведетелят М.И.С., шофьор на автобус по
линията на №111, който не си спомня да е пострадал пътник, като твърди, че няма
начин да е пострадал пътник в автобуса и на него да не му се обадят, а имат и
камери в автобуса.Знае за такъв случай, но чак след един месец някой сочил за
пострадал пътник, но дали в същия автобус, не може да каже.
По реда на чл.176 от ГПК е дал обяснение
ищецът, който потвърждава, че е е пътувал
правостоящ в автобус № 111, на който се
е качил от спирка в кв. Горна баня, както и че е трябвало да слезе на спирка,
намираща се след кръстовището на бул. „Царица Йонна" и ул. „Добринова
скала". Потвърждава, че след завоя по ул." Добринова скала" автобусът е започнал да
намалява скоростта си. Когато е започнал да се приготвяте за слизане, се е пуснал от тръбата, за която се е държал,
имало хора между него и вратата и нямало как да се придвижи. Потвърждава, че се
е обърнал с лице към задната част на автобуса. Пускал се за секунди и се
прихващал след това при първа възможност. Потвърждава, че след 1-2 свои крачки
автобусът, както плавно е намалявал, е
предприел по-рязко спиране. Не е видял и разбрал каква е причината за това по-
рязко според него спиране, тъй като бил с гръб. Потвърждава, че е залитнал
напред и леко в дясно на него. Не видял друг да е паднал в автобуса. Потвърждава,
че се е подпрял с дясната си ръка на страничните стъкла на автобуса в дясно на него.
Потвърждава, че не е уведомил водача на автобуса за ситуацията и болката, която
е усетил, тъй като първо гледал да слезе и усетил долу на тротоара болката.
Във връзка с обясненията на ищеца в заключението на доп. АТЕ, неоспорено от
страните, вещото лице сочи, че е стигнал до извода, че пострадалият не се е
държал достатъчно здраво на предвидените за целта места и че не подсигурил
своето безопасно придвижване в автобуса.
Други доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Исковете с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ са допустими, но неоснователни.
Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като
същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди,
когато неимуществената вреда е причинена
от неидентифицирано моторно превозно средство. Следователно искът се основават
на чл.557, ал.1, т.1 КЗ. Реализирането на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две
групи факти: възникнали права на ищеца срещу причинител на вредата на основание
на чл.45 ал.1от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и
противоправно поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е
причинено от неидентифицирано превозно средство.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав приема, че не е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които
същата възниква. Тъй
като ищецът претендира наличието на граждански деликт, по правилото на чл.154,
ал.1 от ГПК негова е и тежестта да докаже елементите на фактическия състав по
чл.45, ал.1 от ЗЗД.
Такива
доказателства по делото не са ангажирани. Липсват данни за виновно и
противоправно деяние на претендирания неизвестен причинител на вредите. Сам
ищецът признава, че не е уведомил водача на превозното средство. Видно от
представеното наказателно постановление от 14.02.2018г. на СРП за образуване на
досъдебно производство, се установява, че по процесния случай ищецът е сезирал
органите на нак. преследване с жалба, но това е станало много след твърдяното
от същия произшествие. Не са събрани никакви доказателства, водещи до извода,
че в превозно средство на линия на №111
въз основа на описания в исковата молба механизъм ищецът е получил твърдяното
телесно увреждане.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че не е доказано противоправно поведение на претндирания
делквент, т.е не е осъществен състава на чл.557, ал.1, т.1 КЗ и
предявените искове следва като недоказани
и неоснователни да бъдат отхвърлени.
Дори и да се приеме обратното на установеното по-гере, искът е
неоснователен и на друго основание.
Ответникът представи справка с изх. №1951-1/19.09.2019г. от С.А. ЕАД, в която подробно е
посочено, че всички автобуси по линия №111, които са движели във времевия
диапазон 08.30ч.-09.00ч. на 11.12.2017г. в района на спирка МГТ с код ******“ с
посока на движение от бул.“Царица Йоанна“ към бул. „Захари Стоянов“, са имали
валидна застраховка ГО на автомобилистите. Това доказателство не е оспорено от
ищеца, поради което съдът намира основателно възражението на ответника, че отговорността за причинените вреди на ищеца
следва да се понесе от застрахователя, а не от Фонда.
При този изход на
делото право на разноски има само ответникът – чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответникът е представил списък за
разноските на основание чл.80 от ГПК. Размерът на разноските с оглед данните посписъка
е в размер на 800лв.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
от М.С.С. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат
Р.Р. от ВТАК, със съдебен адрес:***, срещу Г. фонд,
седалище и адрес ***, с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за присъждане на обезщетение в размер на 50 000 лв.
за претъпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
11.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2019 г. до
окончателното изплащане, както и обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1311,50 лв., причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 15.10.2019 г. до окончателното изплащане
ОСЪЖДА М.С.С. ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Р.Р. от ВТАК, със съдебен адрес:***, да заплати на Г. фонд, седалище и
адрес ***, направените по делото разноски в
размер на 800 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: