№ 254
гр. София, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20211000501583 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба на ответника И. Ц. Ц.,
подадена срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-13
състав, постановено на 22.01.2021 г. по гр. дело № 15 810/2017 г., с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца В. Е. Г. сумата 250 000 евро –
неизплатена главница по договор за заем и 25 000 евро договорна неустойка по същия
договор.
В жалбата се твърди, че решението на градския съд е необосновано, тъй като
съдът е достигнал до неправилния решаващ извод, че между страните по делото е бил
сключен валиден договор за заем с посочена в него дата 12.01.2011 г., приемайки, че е
без значение на коя дата е била предадена процесната сума. Излагат се съображения, че
датата на документа е част от неговото съдържание и основание и същата не е доказана
и понеже ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване на коя дата е
предадена реално сумата, то не е доказано и сключването на договора за заем, който е
реален договор.
Сочат се и процесуални нарушения, допуснати според жалбоподателя от
първоинстанционния съд, и неправилно прилагане на материалния закон.
Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски за двете съдебни
1
инстанции.
Ответникът по жалбата В. Е. Г. оспорва оплакванията на жалбоподателя. В
подадения отговор и допълнително представени писмени бележки, изготвени от
процесуалния му представител, се излагат съображения, че решението на градския съд
е обосновано и законосъобразно. Споделят се изводите, че за възникване на заемното
правоотношение е без значение, че е налице разлика в датата на сключването, посочена
в договора за заем и датата на реалното предаване на сумата.
Относно показанията на разпитаните пред въззивния съд свидетели се излагат
съображения, че същите не следва да бъдат разглеждани с оглед на твърдението на
ответника за симулативност на договора за заем, а само относно това, кога е бил
сключен и какви са били обстоятелствата около сключването му. Според въззиваемия
ищец, от тези показания се установява единствено, че на посочената от тях дата са
били подписвани множество документи, но не се установяват релевантни за спора
факти. Посочва се, че ищецът е получил документите си за самоличност на 24.01.2011
г., от което може да се предполага, че на тази дата е предал сумата на ответника и е
подписан договорът, в който удостоверено получаването на сумата от ответника и
поемане на задължението същата да бъде върната. Заявява се също, че без значение за
спора е, дали е доказано, че заемодателят е разполагал със заемната сума.
Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Нито в отговора на
въззивната жалба, нито в писмените бележки не се съдържа искане за присъждане на
разноски за въззивната инстанция.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира
следното:
Градският съд е сезиран от ищеца В.Г. с обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.240 и чл.92 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че на
12.01.2011 г. между страните е бил сключен договор за заем между заемодателя ищец
В.Г. и заемателя ответник И.Ц.. По силата на този договор ищецът реално предал на
ответника 250 000 евро в деня на подписването му, а последният се задължил да я
върне в срок до 07.12.2012 г. Поради неизпълнение на задължението от страна на
заемателя, се иска осъждането му да заплати както предоставената в заем сума, така и
договорената неустойка в размер на 25 000 евро.
Към исковата молба е приложен „договор за паричен заем“ с посочена дата на
сключването му 12.01.2011 г. В договора е записано, че на тази дата В. Е. Г.,
притежаващ лична карта, издадена на 24.01.2011 г. се е задължил да предаде „в
2
собственост на Заемателя“ сумата 250 000 евро, а заемателят се задължава да я върне в
срок до 07.12.2012 г. – в брой или по банков път.
В чл.2 и чл.3 от договора е записано, че заемната сума е предадена от
заемодателя на заемателя в брой при подписване на договора. В чл.6 е договорено, че
връщането на сумата ще бъде обезпечено със запис на заповед за сумата 250 000 евро.
Съгласно чл.10, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,5 %
от заемната сума за всеки просрочен ден, ако не я върне на падежа, но не повече от 10
% от сумата на заема.
Към исковата молба е приложен и запис на заповед с издател И.Ц. и поемател
В.Г.. С него издателят се е задължил да заплати на датата на падежа – 07.12.2012 г.,
сумата 250 000 евро на поемателя без протест и без разноски.
В записа на заповед е посочена дата на издаването му 12.01.2011 г., а като дата
на издаване на личната карта на поемателя Г. – 24.01.2011 г.
В първото съдебно заседание пред СГС, проведено на 05.12.2019 г.,
пълномощникът на ищеца е поискал уточнение на исковата молба, а именно – че
договорът за заем е бил подписан на 24.01.2011 г., а не на 12.11.2011 г. Неточността е
била обяснена с техническа грешка – понеже проектът за договор е бил съставен по-
рано и е бил разменян между страните, но е бил подписан на 24.01.2011 г., когато Г. е
дошъл от Швейцария в България, за да си получи личната карта. Съдът е допуснал това
уточнение, но е оставил без уважение искането за изменение на основанието на иска,
заявено на базата на техническата грешка.
Ответникът И.Ц. е оспорил исковете с твърдения, че заемно правоотношение
между него и ищеца изобщо не е възниквало. Договорът за заем и записът на заповед
не са оспорени от ответника относно тяхната автентичност /относно авторството на
подписите/, а с твърдения, че същите са антидатирани, като се сочи несъответствието
между датата на подписването им и датата на издаване на личната карта на ищеца.
Ответникът е отрекъл реалното получаване на процесната сума. Изложени са
доводи за нищожност на договора поради привидност, поради заобикаляне на закона
/данъчното законодателство/, поради накърняване на добрите нрави, поради
невъзможен предмет; поради липса на основание и липса на воля.
В отговора на исковата молба се обяснява, че между страните е съществувала
уговорка, Г. в качеството си на служител в швейцарска банка да съдейства за
получаване от Ц. на кредит при изгодни условия – но не от банката, а от други лица.
Твърди се също, че е договорено възнаграждение за посредничество в полза на Г..
Именно за обезпечаване на вземането за посредническо възнаграждение били
подписани както договорът за заем, така и записът на заповед.
3
Обстоятелството, че ищецът В.Г. е работил от 2007 до 2014 г. в две частни банки
в Швейцария, не е спорно по делото.
Към отговора на исковата молба е приложено „писмо-намерение за плащане“,
което е подписано от ответника И.Ц. и двама свидетели на 26.10.2012 г. Този документ
има съдържание на „обратно писмо“, в което се разкрива привидността на договора за
заем и действителните договорки между страните. Този документ не е подписан от
ищеца Г., а само от ответника Ц. и двама свидетели.
Пред градския съд ищецът е представил и други писмени доказателства:
„Договор за пазене“, сключен на 03.01.2004 г. в гр. София. По силата на този
договор Б. А. – гражданин на Република Казахстан, е предоставил безвъзмездно за
„пазене“ на В.Г. сумата 1 150 000 щатски долара. В чл.2 от този договор е записано, че
с изрично писмено нареждане Булхатаев може да възложи на Г. да сключи договор за
заем, както и да го подпише като заемодател от негово име. Срокът на договора за
пазене е 12 години;
Писмено нареждане от Б. А. от 03.01.2011 г., с което на В.Г. е наредено да
сключи договор за заем като заемодател със заемополучателя И.Ц. за сумата 1 150 000
щатски долара – с посочени лихва, неустойка и обезпечение;
Споразумение към договора за пазене с дата 24.11.2017 г., сключено между А. и
Г.. В споразумението е отразено, че през месец януари 2011 г. Г. е сключил девет
договора за заем с И.Ц., с които е изпълнено нареждането на А., но сумите не са
върнати.
Горните документи са били оспорени от ответника и съдът е открил
производство по оспорването им. Назначил е съдебно-почеркова експертиза. От
заключението на вещото лице С. Х. се установява, че в договора за пазене и в
писменото нареждане от 03.01.2011 г. подписите не са положени от Б. А.. Негов е само
подписът върху споразумението от 24.11.2017 г. Подписите на В.Г. са автентични.
Пред градския съд е представено удостоверение, издадено от отдел „Български
документи за самоличност“ към СДВР, в което е отразено, че В.Г. е получил личната
си карта на 24.01.2011 г.
Пред настоящата инстанция по искане на жалбоподателя са разпитани
свидетелите Б. С. и С. П.. Същите потвърждават, че те са подписали цитираното по-
горе „писмо-намерение за плащане“. Пред съда свидетелите заявяват, че през месец
октомври 2012 г. в офиса на ответника Ц. същият е подписал множество документи, а
4
ищецът е отказал да подпише „писмото – намерение за плащане“. Тъй като от
показанията на тези свидетели не може да се направи извод за релевантни за спора
факти, техните показания не подлежат на подробно възпроизвеждане.
С оглед на горните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд намира следното:
Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен в момента, в
който заемодателят предаде на заемателя парична сума или друга заместима движима
вещ, а последният поеме задължението да върне полученото. Писмената форма на
договора за заем е за неговото доказване, а не за неговата действителност. В
производството по иск с правно основание чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е предал на ответника заетото. А ответникът следва да докаже възраженията
си, че за него не съществува задължение за връщане на претендираното, които биха
могли да бъдат: погасяване на задължението поради изпълнение на задължението за
връщане или поради погасяване на вземането по давност; порок на волята при
сключване на договора; получаване на друго правно основание, различно от заем и др.
В настоящия случай ответникът оспорва изобщо получаването на сумата от
250 000 евро – както на дата 12.01.2011 г., така и на дата 24.01.2011 г.
Въззивният съд приема, че ищецът не е доказал предаването на ответника на
процесната сума на датата 12.01.2011 г. В цитирания договор за заем е посочено, че
описаната в него лична карта на В.Г. е издадена на 24.01.2011 г. – т.е. няма как да е
вярно удостовереното в договора, че на 12.01.2011 г. сумата от 250 000 евро е била
предадена на ответника в брой. Писменото изявление на ответника, съдържащо се в
чл.2 и 3 от договора, че на 12.01.2011 г. е получил в брой тази сума, очевидно е с
невярно съдържание.
Вярно е, че датата на сключване на договора за заем не е такъв задължителен
реквизит, който да обуславя неговата действителност /за разлика от записа на заповед/.
Но при оспорване, че заемно правоотношение въобще не е възникнало поради
непредаване на процесната сума от ищеца на ответника, датата на реалното предаване
на сумата е от съществено значение, за да може съдът да приеме, че е осъществен
фактическият състав на договора за заем.
С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че искът с правно основание
чл.240 от ЗЗД е неоснователен. Поради недоказване на право на вземане, произтичащо
от каузалното правоотношение, представеният запис на заповед също не е източник на
права за ищеца. Освен това, както беше посочено по-горе, същият не съдържа и един
от задължителните за валидността му реквизити по чл.535 от ТЗ – вярна дата на
издаването му.
5
Поради неоснователността на иска с правно основание чл.240 от ЗЗД, на
отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за заплащане на неустойка на осн. чл.92
от ЗЗД.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на първоинстанционния,
обжалваното решение следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде
постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на ответника следва да
бъдат присъдени разноските за производството пред двете съдебни инстанции.
За производството пред СГС ответникът И.Ц. е документирал разноски в размер
на 2 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Пълномощникът на ищеца е
направил възражение за прекомерност. Съдът намира, че с оглед цената на исковете –
над 500 000 лева, възнаграждението не е прекомерно.
За въззивната инстанция ответникът Ц. е заплатил 2 400 лева държавна такса и
14 744,40 лева адвокатско възнаграждение с начислен ДДС. От повереника на
въззиваемия е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съдът намира, че възражението е неоснователно. Обжалваният
интерес е 225 000 евро, възлизащи на 537 625 лева. Минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 12 282,50 лева – без
ДДС. А с ДДС – на 14 739 лева.
Следователно, на жалбоподателя се дължат общо 17 144,40 лева за настоящата
инстанция.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260487/22.01.2021 г. на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, I-13 състав, постановено по гр. дело № 15 810/2017 г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от В. Е. Г. срещу И. Ц. Ц. на осн. чл.240
от ЗЗД за сумата 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ евро и на осн. чл.92 от ЗЗД за
сумата 25 000 /двадесет и пет хиляди/ евро.
ОСЪЖДА В. Е. Г. с ЕГН ********** да заплати на И. Ц. Ц. с ЕГН **********
направените разноски за производството по делото пред Софийския градски съд в
размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева.
6
ОСЪЖДА В. Е. Г. с ЕГН ********** да заплати на И. Ц. Ц. с ЕГН **********
направените разноски за производството по делото пред Софийския апелативен съд в
размер на 17 144,40 /седемнадесет хиляди, сто четиридесет и четири лева и 40 ст./.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7