Н.о.х.д. №1458/2017 год. на ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимата Г.Б.Д.
ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че в периода от месец февруари - до месец септември 2014г.
включително, в с.Книжовник, обл.Хасково и в
гр.Хасково, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе
си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Ю.Х.Т. ***, относно
основанието за получаване от нейна страна на парична сума в размер 12 250 лева
и 260 евро /равняващи се на 508,51 лева по курса на БНБ към момента на
извършване на деянието/, а именно за извършването на правна услуга от З.Н.Ш. ***
/адвокат от АК-Кърджали/, както и за неговото лечение в Р.Турция и Израел и с
това му причинила имотна вреда общо в размер на 12 758,51 лева - престъпление
по чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
РП-Хасково поддържат
обвинението. Описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се доказвала
изцяло. От събраните доказателства, гласни най-вече, а и от писмените такива,
било видно, че на четири пъти в периода от месец февруари 2014г. - до месец
септември 2014г., в с.Книжовник, обл.Хасково и гр.Хасково,
при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, подсъдимата заблудила и поддържала заблуждение у Ю.Х.Т. ***, относно
основанието за получаване на парична сума общо в размер на 12 758,51 лева,
а именно - за извършването на правна услуга от З.Н.Ш. ***, адвокат в
съответната колегия в гр.Кърджали, както и за неговото лечение в Република
Турция и Израел, като с това му причинила имотна вреда в тези размери. В настоящия случай нямало писмени
доказателства за дадените суми на подсъдимата от Т., какъвто може би щял да
бъде и акцента на защитата и обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното производство,
а именно те казвали, че едва ли не това била една добре скалъпена лъжа на
пострадалите. Нееднократно обаче, ВКС в мотивите на своите решения по този род
дела се позовавал само на гласните доказателства, събрани по делото, защото
много добре било известно, че пострадалите по този род престъпления били доверчиви
хора и с тяхното доверие се злоупотребявало, както станало и в настоящия
случай, пострадалите били доверчиви и отзивчиви хора и за това без разписка или
друг документ Т. дал първоначално два пъти сумата от общо 2 000 лева на
свидетеля Д. M., който впоследствие му направил разписка за дадената сума.
Както пострадалите заявяват в показанията си, те решили да помогнат на адв. Ш. с пари, защото тяхната вяра е такава – да помагат,
когато могат. Всички пари, които дали за „лечението“ на адв.
Ш., били дадени с уговорката, че последният ще продаде къщата си в гр.Крумовград
и ще върне парите, както твърдяла самата подсъдима. Безспорно от разпита на адв.Ш.
*** в процесуалното му качество на свидетел се установявало, че същият се бил
срещал два пъти с подсъдимата Д.: първият път през лятото на 2015г. във връзка
с нужда от адвокатски услуги на неин съсед от с.Книжовник, а именно - Ю.Т., за
да се заведе дело за сумата от 2 000 лева, дадени от него като заем на Д. Р.M..
Вторият път тя го посетила през месец ноември 2015г., в новата му
кантора, но той не и́ дал възможност да обясни за повода на посещението си
и заявил, че относно делото на Т. минало много време и не желае да се ангажира
с неговия случай. Категорично в разпита си св.Ш. заявява, че не се е разболявал
тежко и никога не му е била правена каквато и да е операция в Република
България, Република Турция или Израел. Никога не е бил на лечение в последните
две страни. През живота си не е претърпявал медицински операции. Никога не бил
получавал пари от Ю.Т. и Г.Д., не е завеждал дела и не бил извършвал адвокатски
услуги на тези лица. Свидетелят
Т. от друга страна имал в наличност сумата, която дал на подсъдимата. Видно от
приложените по делото банкови документи Т. изтеглил сумата от 10 000 лева на
10.09.2013 г. от клон на Пощенска банка в гр.Крумовград за ремонт на къщата си,
като остатъкът от сумата не бил изхарчил и съхранявал в дома си, която и сума
предал на подсъдимата. От документите, приложени по делото било видно, че на
10.09.2014г., свидетелят Ю.Т. изтеглил
всичките си пари от неговата банкова сметка, ***та в гр.Хасково, а именно
сумата от 5 000 лева, които също предал на подсъдимата. Това били доказателства,
които изцяло подкрепяли показанията на пострадалия. При определяне на
наказанието на подсъдимата Г.Д. от една страна следвало да бъдат взети предвид
всички смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно добрите характеристични
данни и това, че не била осъждана, а от друга – размерът и стойността на
измамата, която никак не била малка за тези хора, които както споменават добили
тези пари от отглеждане на животни в дълъг период от време. За тях това били всичките
им спестявания. Следвало да се вземе предвид и упоритата престъпна деятелност
от страна на подсъдимата, която продължила осем месеца. На четири пъти тя въвеждала
в заблуждение семейство Т., за да предоставят отделни суми, като общата сума се
равнявала на близо 13 000 лева. С оглед целите чл. 36 от НК прокуратурата
счита, че наказание от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“,
с тригодишен изпитателен срок щяло да изиграе своята роля и щяло да превъзпита извършителката да не осъществява такива деяния занапред.
Подсъдимата
Г.Д. разбира обвинението и не се признава за виновна.
Не дава обяснения.
Защитникът на подсъдимата пледира, че
обвинението за измама не се доказвало безсъмнено. Пострадалият всъщност
заблудил прокурора. Прокурорът искал да му вярват. Понеже се прочел целият
обвинителен акт, самия Ю.Т. казал следното : „Нейното намерение според мен беше
да насочи децата ми срещу мен и аз да взема решение да се обеся. Аз никога няма
да се обеся… Това съм казал на много хора и издържах… Всичко това тя прави с
единственото намерение да задържи парите за себе си да не ги върне. От хората
разбирам, че е мамила и други мъже…“ Това били налудности
и на пострадалия не можело да се вярва. Пострадалият Т. бил разпитван на
досъдебното производство шест пъти, за да каже едва на третия път кога бил
периода, в който той бил дал парите на Г., едва на първи декември. Навсякъде
той казвал, че Г. му била откраднала разписката за 2 000 лева, въпреки че пред
съда твърдял друго. Нямало нито едно писмено доказателство. Прокурорът казвал:
„такава била вярата му“. А нашата, християнската вяра, различна ли била? Защото
Т. имал документ за 2 000 лева от човека, който му ги дължал, а за 12 000 лева
– нямал документ? Главният факт не бил доказан. Ако Ю.Т. бил тръгнал да води
дело не чрез прокурора, като едно малко частно дело или бил тръгнал да търси
парите с в един граждански съд, никой нямало да му ги даде, защото гражданският
съд не допускал суми над 5 000 лева да се доказват със свидетели, именно за да
има гаранция в тези отношения. Показанията на т. нар. пострадал били нагодени
към тегленията на пари и затова той чак на третия
разпит давал период, в който парите били уж дадени. Било много лесно да се направи
това, след като чак тогава, към онзи момент, обвинението било снабдено с документи,
а до този момент те не били по делото. За това по този начин била станала
цялата конструкция относно измамата.
Иска от съда да оправдае подсъдимата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна, изложеното в
обвинителния акт, а именно:
По делото се установява, че лятото на
2013г. свидетелят Ю.Х.Т. закупил двуетажна къща в с.Книжовник, обл.Хасково, на ул.***********. В нея живеел със
семейството си - съпругата му Ф.Х.Т. и сина му Х. /на 50 години/, който бил
болен.
Няколко месеца след като се заселил да
живее в с.Книжовник, Т. се запознал с подсъдимата Г.Б.Д., която живеела в
къщата на баба си, наблизо до къщата на пострадалия.
Г.Д. живеела сама, тъй като била
вдовица.
През лятото на 2014г. Ю.Т. работел в
дома на Г.Д. ***, която го наела да се грижи за нейните животни – зайци и
прасе, също така работил и в градината, където се отглеждали зеленчуци и имало
и плодни дръвчета. За свършената работа през 2014г., подсъдимата му платила
възнаграждение в размер на 1 500 лева.
През 2014г., докато работел за
подсъдимата, Ю.Т. споделил с Г.Д., че през 2010г. дал заем в размер на 2 000
лева на негов познат - свидетеля Д. Р.M. от с.Ж. ****, общ.Стамболово, обл.Хасково. Въпреки, че разполагал със собственоръчно
написана разписка от негова страна, същия отказвал да му ги върне. Ю.Т. казал
на Г.Д., че търси адвокат, който да заведе дело срещу Д. M..
Тогава подсъдимата му казала, че дъщеря
й - свидетелката Я.Г.Д. ***, а тя имала състудент на име З.Н.Ш., който работел
като адвокат в гр.Кърджали. Подсъдимата казала на Ю.Т., че адв.Ш.
бил много добър адвокат и той щял му свърши работа. Тогава св.Ю.Т. дал на Г.Д.
копие от разписката, съставена между него и св.Д. M. за сумата от 2 000 лева,
за да я представи на адвоката.
На неустановена дата през месец
февруари 2014г. Г.Д. казала на св.Ю.Т., че се била срещнала с адв.З.Ш. и че той успял „да уреди нещата“. В къщата на
подсъдимата в с.Книжовник, обл.Хасково и в
присъствието на съпругата на Ю.Т. – св.Ф.Т., подсъдимата му предала бележка, на
която със син химикал пишело 2 000 лева, 800 лева лихва и 750 лева за адвокат.
Подсъдимата казала на Ю.Т., че
посочената в бележката сума в размер на 2 000 лева била преведена по негова
сметка, заедно с лихвата в размер на 800 лева, като вписаните в бележката 750
лева представлявали разноски за хонорар за свършената работа от адв.З.Ш., които тя трябвало да му предаде. Без да оформят
разписка, св.Ю.Т. дал на Г.Д. сумата от 750 лева за извършената правна услуга
от адв.З.Ш..
В последствие Ю.Т. проверил в банката
няколко пъти дали има приведени пари по неговата сметка, както твърдяла
подсъдимата. Установил, че няма преведени пари по неговата сметка в „Пощенска
банка" - клон Кърджали. Въпреки, че не бил предоставил на никого номера на
банковата си сметка, не се замислил откъде Г.Д. може да я има. Той останал с
впечатлението, че адв.З.Ш. от негово име завел и
спечелил делото срещу св.Д. M..
На неустановена дата през месец март
2014г. Г.Д. отново посетила св.Ю.Т. *** и му поискала пари за лечение на адв.З.Ш.. Казала му, че трябват много пари, тъй като адв.З.Ш. се намирал в болница в гр.Истанбул, Р.Турция и му
трябвали спешно пари. Заявила също така, че жена му, с която се познавала Г.Д.
идвала у тях, плачела и се молила за пари. От името на адв.З.Ш.
го помолила да даде колкото пари може за неговото лечение.
Свидетеля Ю.Т. съжалил адв.З.Ш. и решил да му помогне със сумата от 6 000 лева,
които имал в дома си. Бил изтеглил сумата от 10 000 лева на 10.09.2013г. от
клон на „Пощенска банка" в гр.Крумовград, за ремонт на къщата, като
остатъка от 6 000 лева не бил изхарчил.
Тази сума – 6 000 лв., дал в брой
на Г.Д.,***, в присъствието на жена му – св.Ф.Т.. Не оформили разписка или друг
документ. Т. имал доверие на Г.Д. и вярвал, че парите ще му бъдат върнати.
Подсъдимата Д. казала на Ю.Т., че до
два месеца адв.З.Ш. ще му възстанови сумата, тъй като
щял да продаде къщата си в гр.Крумовград.
Няколко месеца след това Г.Д. отново
поискала пари от св.Ю.Т. за лечението на адв.З.Ш.,
като му заявила, че му предстои операция и същият бил откаран от гр.Истанбул в
Израел, като трябвали още пари за неговото лечение.
Поискала да помогне с колкото може. Пак
му заявила, че след като продаде къщата си в гр.Крумовград, адв.З.Ш.
щял да му възстанови сумата, но поради това, че бил само по болници не можел да
извърши сделката.
На 10.09.2014г. св.Ю.Т. изтеглил
всичките си пари от неговата банкова сметка, *** „Пощенска банка", от
клона на банката в гр.Хасково, а именно сумата от 5 000 лева. Подсъдимата Г.Д.
го чакала пред банката и след като св.Ю.Т. изтеглил парите веднага ги дал на
обвиняемата на ръка, в брой, без да оформят разписка или друг документ. Т. имал
доверие на Г.Д. и вярвал, че и тези пари ще му бъдат върнати.
След банката се прибрали с подсъдимата
в с.Книжовник, обл.Хасково, като два дни след това в
с.Книжовник, обл.Хасково той дал на Г.Д. сумите от
500 лева и 260 евро, които държал в дома си за негово лечение в гр.София, тъй
като подсъдимата Д. му заявила, че трябват още пари за лечението на адв.З.Ш. и не му достигат средства. На предаването на тези
пари присъствала съпругата му – св. Ф.Т..
Минало време. Никакви пари не били
върнати на св.Ю.Т..
Подсъдимата не го посетила повече.
Св.Ю.Т. разбрал, че е бил измамен, а
именно – че адв.З.Ш. никога не е бил болен, никога не
е лежал в болница в гр.Истанбул или Израел, никога не са му били правени
операции в болници, никога не е завеждал дело от негово име във връзка със
заема му от 2 000 лева, дължими от св.Д. M..
Св.Ю.Т. започнал да търси подсъдимата и
многократно искал от Г.Д. да му върне парите. Заявил й, че ако му върне парите няма
да подава жалба срещу нея.
Подсъдимата нищо не казвала, освен че
няма пари.
От разпита на св.З.Н.Ш. *** се
установява, че същият се срещнал два пъти с Г.Д..
Първия път - през лятото на 2015г., във
връзка с нужда от адвокатски услуги на неин съсед от с.Книжовник, а именно Ю.Т.
- за да се заведе дело за сумата от 2 000 лева дадена от него, като заем на Д. Р.M..
Ш. й обяснил, че иска лично да се срещне със св.Ю.Т. и лично да го упълномощи
той за завеждането на гражданско дело.
Втория път – Г.Д. го посетила през
месец ноември 2015г. в новата му кантора, но св.З.Ш. не й дал възможност да
обясни за повода за посещението си, като й заявил, че относно делото на Ю.Т.
минало много време и не желаел да се ангажира с неговия случай. Категорично в
разпита си св.Ш. заявява, че не се е разболявал тежко и никога не му е била
правена каквато и да е операция в Р.България, Р.Турция или Израел. Никога не е
бил на лечение в последните две страни. През живота си не е претърпявал
медицински операции. Никога не е получавал пари от Ю.Т., нито от Г.Д., не е
завеждал дела и не е извършвал адвокатски услуги на тези лица. Г.Д. никога не
му била споменавала, че е вземала пари от Ю.Т..
Конкретната му уговорка с Г.Д. била Ю.Т.
да го посети лично в кантората му и да го упълномощи, но това никога не се
случило.
От заключението на изготвената по делото
оценъчна експертиза се установява, че левовата равностойност на 260 евро по
курса на БНБ към момента на извършване на деянието се равнява на 508,51 лева.
Общата сума, която Ю.Т. е дал на
подсъдимата Г.Д. е в размер на 12758,51 лева.
Съдът възприе тази фактическа
обстановка, като даде вяра на показанията на св.Ю.Х.Т. и неговата съпруга св.Ф.Т..
Вярно е, че пострадалият е възрастен
човек – по време на разпита му пред съда – на 76 години, а към момента на
извършване на деянието – на 72 години. По-напредналата възраст обаче в никакъв
случай не е основание да се приеме, че показанията на такъв свидетел са
недостоверни. И макар с възрастта човек постепенно да губи кондиция, рефлекси,
издръжливост, сила, това не означава, че способността му да възприема правилно
обективната действителност е нарушена до степен да не разбира какво се случва и
да не може да дава верни показания.
Вярно е, че пострадалият Ю.Т. е
необразован човек, живял е на село целият си живот, работил е земеделска работа
и е отглеждал животни, с беден речников фонд, но това също не е основание да се
приеме, че лъже или че дава неверни показания. Макар и по-опростено и грубо,
този свидетел доста ясно обяснява главните факти в процеса и разказва за няколкото пъти, в които е давал пари на Г.Д. – веднъж за
хонорар на адв.Ш. 750 лв., след това 6 000 лв.
за „лечението“ на Ш. в Истанбул, след това още 5 000 лв. за „преместването
и лечението“ в Израел на Ш.,***, след това още 500 лв. и 260 евро.
Съдът намира за малко вероятно и напълно
изключено св.Ю.Т. да е измислил сам даването на такива суми, да е измислил
цялата история, за да злепостави Г.Д., с помощта на съпругата си Ф.Т..
Пострадалият е възрастен човек и съдът счита, че той не лъже, а разказва това,
което му се е случило. Т. е напълно в състояние да разбере и запомни даването
на 4 пъти на съответните суми пари на Г.Д..
Защитата излага довод, че в
поведението и мисленето на пострадалият Ю.Т. имало налудности.
Въпросът за психическото здраве на
пострадалия и способността му да възприема правилно околната реалност никога не
е бил поставян в производството по делото – нито на досъдебното производство,
нито в хода на съдебното следствие. Не е правено искане за назначаване на
съответна съдебно-психиатрична експертиза, която да извърши преглед на
пострадалия и да отговори страда ли той от психично заболяване, което да му
пречи да разбира правилно какво се случва около него. Намек за това бе направен
едва в хода на пледоариите от защитата, но по налични доказателства, а и от
цялостното поведение на пострадалия в съдебно заседание в хода на съдебното
следствие и проведения разпит, съдът няма никакво основание да приеме, че Ю.Т.
има психично заболяване и не е могъл да разбира и възприема правилно
обективната действителност. Пострадалият беше, макар и простичко, доста ясен
какви суми пари е давал Г. Д., защо ги е давал и в какъв размер.
И съдът му повярва.
Защитата поставя въпроса защо при
даването на тези суми от Ю.Т. на Г.Д., нямало писмени доказателства и не били
издадени разписки, които да се представят по делото. Защо Т. имал разписка за
2 000 лв. дадени на св.Д. M. от с.Жълти бряг, а не поискал и не били
издадени разписки за тези по-големи суми уж дадени на Г.Д..
По същата причина, поради която и други
жертви на измама /между впрочем отново възрастни хора като и Ю.Т./ – например
пострадалите при т.нар „телефонни измами“ дават хиляди левове в брой, също
бижута, злато и други скъпоценности на напълно непознати лица, също без да им
дойде за миг на ума да поискат разписка или какъвто и да е друг писмен документ,
доказващ даването на сумата в брой или на съответните ценности.
Възрастните хора са по-уязвими,
по-неустойчиви психически в определени ситуации и по-доверчиви.
В конкретния случай Ю.Т. не е дал
парите на някакво непознато лице, което не е виждал никога – напротив - дал ги
е на Г.Д., която е познавал, която му е съседка и живее в друга къща наблизо в
с.Книжовник, за която по това време е работил и същата е плащала коректно
възнаграждението му за гледането на зайците и прасето и работата в градината –
отглеждането на зеленчуци и плодове. Пострадалият е имал основание да се довери
на Г.Д. и й е повярвал, като изобщо не е допускал, че е възможно да се случи
всичко онова, което е повод за настоящото дело.
Самата подсъдима до настоящия момент
никога не е имала съприкосновение с правоохранителните
органи и по никакъв начин не е била подозрителна.
Ето защо съдът намира, че с оглед
особеностите на конкретния случай не е учудващо, че няма писмени доказателства
за даването на сумите, за които разказва пострадалия Ю.Т.. Няма и изискване в
съдебната практика задължително да има писмени доказателства за даването на
суми пари или ценности при доказване на измамата - ако това беше така, то
повече от половината измами в практиката нямаше да могат да бъдат доказани.
И
само свидетелските показания също могат да бъдат достатъчни за доказването на
една измама.
Показанията на св.Ф.Т. са еднопосочни с
показанията на съпруга й Ю.Т..
Съдът
също им дава вяра.
Показанията на св.З.Ш. и св.Д.Ч. са в
унисон с възприетата фактическа обстановка. Всъщност защитата не оспорва
техните показания, защото акцентът на защитника е, че Ю.Т. не е давал никакви пари
на Г.Д..
По делото бе разпитан и св.С.Г..
Неговият разпит бе с характера на косвено доказателство за тезата, че всъщност
той е работил за Г.Д. през 2014г. – т.е Ю.Т. лъже за това и съответно – и за
всичко останало.
Съдът не повярва на показанията на св.С.Г..
Проведената очна ставка между Ю.Т. и св.С.Г. показа, че твърденията на Г. са
несигурни и неясни. Всъщност Г. разказва за малко по-различен период, в който е
помагал на Г.Д..
Изисканите писмени доказателства от
Регистъра на земеделските стопани – също косвено доказателство, не са
категоричен източник на информация по въпроса гледал ли е Ю.Т. зайци и прасе на
Г.Д. през 2014г., защото е напълно възможно отглеждането на такива животни да
се прави и без регистрация в Регистъра.
Показанията на св.Д.Р.и св.Е.А.са също
косвени доказателства. Пак в насока, че и те са помагали на Г.Д. със
земеделската работа – гледането на животните и зеленчуците в градината.
Стоят встрани от главните факти в
процеса и не дават по-голяма яснота.
Подсъдимата Г.Б.Д. е неосъждана.
Няма криминални регистрации.
С добри характеристични данни е.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Подсъдимата Г.Б.Д.
ЕГН ********** *** е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.209 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като в
периода от месец февруари - до месец септември 2014г. включително, в
с.Книжовник, обл.Хасково и в гр.Хасково, при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудила и подддържала заблуждение у Ю.Х.Т. ***,
относно основанието за получаване от нейна страна на парична сума в размер 12
250 лева и 260 евро /равняващи се на 508,51 лева по курса на БНБ към момента на
извършване на деянието/, а именно за извършването на правна услуга от З.Н.Ш. ***
/адвокат от АК-Кърджали/, както и за неговото лечение в Р.Турция и Израел и с
това му причинила имотна вреда общо в размер на 12 758,51 лева.
Налице са признаците на продължаваното
престъпление по чл.26 ал.1 от НК.
Това е така защото измамата се е
осъществила с 4 деяния, които осъществяват един състав на едно престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл- подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е настъпването на
престъпния резултат и е искала именно настъпването на обществено опасните
последици. Налице е от субективна страна и специфичната противоправна
цел – да се набави за себе си или за другиго имотна облага.
Налице е механизма на класическата
измама по чл.209 ал.1 от НК с 3-те основни компонента - 1. Възбуждане или
поддържане на заблуждение у някого – т.е умишлено създаване на неверни
представи за съществуването или несъществуването на определени обстоятелства от
обективната действителност или укрепване, утвърждаване на вече съществуващите в
съзнанието на пострадалия неверни представи – в случая създаването на неверните
представи за завеждане на дело от адв.Ш., създаването
на неверните представи, че адв.Ш. е болен и има нужда
от пари за лечение; 2. Неверните представи именно мотивират пострадалия да
извърши акт на имуществено разпореждане – т.е ако тези представи не са налице у
пострадалия същият не би извършил фактическото или правното разпореждане – в
случая даването на 750 лв. „за хонорар на адв.Ш.“,
даването на 6 000 лв. и после още 5 000 лв. и после още 500 лв. и 260
евро „за лечение“ на адв.Ш.; 3 Акт на имуществено
разпореждане, в резултат на който настъпват вреди – в патримониума
на измамения или на друго лице, т.е престъплението е резултатно и поначало
умишлено от субективна страна, при наличие и на специфична противоправна
цел – да се набави за себе си или за другиго имотна облага – Ю.Т. е дал парите
и те повече не са му били върнати.
Настъпила е вредата в размер на
12 758,51 лв. в патримониума на пострадалия Ю.Т..
Делото протече по реда на
ограниченото съкратеното съдебно следствие – по 371 т.1 от НПК.
Съдът чете определение
по чл.372 ал.3 от
НПК и не разпитва всички свидетели.
Този вид специализирана
процедура не дава процесуални привилегии за подсъдимата при определяне на
наказанието.
В
тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимата по следния начин :
Съставът на чл.209 ал.1 от НК предвижда
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 – до 6 години. Съдът определи
наказанието по общите правила с оглед чл.54 ал.1 от НК. Съдът обсъди
съотношението на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
съдът цени добрите характеристични данни, липсата на минала съдимост, липсата
на криминални регистрации. Като отегчаващи – немалкия размер на причинената
имотна вреда на пострадалия, липсата на критично отношение към стореното. Ето
защо съдът определи наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства
– под средния размер и над минимума – а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6
месеца. Тъй като подсъдимата е неосъждана и целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието, съдът приложи чл.66
ал.1 от НК и отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен
срок от 3 години.
С така наложеното наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,
което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 48,30 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия : /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.А.