Решение по дело №5691/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3369
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Анета Илчева Илчева
Дело: 20181100505691
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Алина Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 5691 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 31.12.2017 г., постановено по гр. д. № 34826/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, Т.Р.А. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 239,22 лева доставена топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „, офис 1 за периода 28.06.2013 г. – 30.04.2015 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 60,50 лева – лихва за забава за периода 28.06.2013 г. – 31.05.2015 г. Искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен до сумата 520,49 лева и за периода 01.01.2013 г. – 27.06.2013 г. като погасен по давност, а за разликата над 520,49 лева до пълния предявен размер от 552,19 лева като неоснователен, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – до сумата от 60,50 лева и за периода 28.02.2013 г. – 27.06.2013 г. като погасен по давност, а за горницата над 60,50 лева до пълния предявен размер от 128,10 лева като неоснователен.

Недоволен от постановеното решение е останал ищецът, „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителните части. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Излага се, че сумите за м. 05.2013 г. не са погасени по давност. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. М.В.Ф.-Р. – особен представител на ответника Т.Р.А., в който жалабта се оспорва като неоснователна. Излага се, че исковата молба е подадена срещу Т.Р. Агахян и без направено искане съдът е приел, че фамилията на лицето е А.. Сочи се, че ответникът е гражданин на Руската федерация с адрес в гр. Москва, ул. „Братиславская“ № 13, корпис 1, ап. 170 и той няма обичайно местопребиваване в България, поради което и постановеното срещу него решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Претендира разноски.

Решение от 31.12.2017 г., постановено по гр. д. № 34826/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, в която Т.Р.А. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 239,22 лева доставена топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „, офис 1 за периода 28.06.2013 г. – 30.04.2015 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 60,50 лева – лихва за забава за периода 28.06.2013 г. – 31.05.2015 г., е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна в процеса, поради което е допустима. 

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно, но същото е недопустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

СРС, 28 състав, е бил сезиран с обективно кумулативно съединени положителни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В  подадената искова молба топлофикационното дружество е посочило, че претендира сумите от ответника Т.Р. Агахян като потребител на топлинна енергия за стопански нужди на основание § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ.

Представен е договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 10736/7886 от 14.01.2013 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и Т.Р.А. за процесния имот, със срок на действие 5 години считано от датата на сключването му. Представени са и общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

Със заявление Т.Р.А. е поискал да за сключи договор с „Т.С.“ ЕАД за продажба на ТЕ за стопански нужди за процесния имот.

От н. а. № 15, том I, н. д. № 15/2009 г. от 19.02.2009 г. се установява, че Т.Р.А. е закупил правото на собственост върху имот в гр. София, ж. к. „Младост-4“бул. „ (процесния имот).

Съгласно чл. 15 КМЧП българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения и когато мястото на изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно място на дейност в Република България. Независимо, че ответникът не е български гражданин и няма постоянен адрес в Р България следва да се има предвид, че задължението му произтича от облигационно отношение с ищцовото дружество, чието изпълнение се дължи по местодоставянето на топлинна енергия за имот, находящ се в Р България, поради което и компетентен да разгледа спора в тази връзка е българският съд. Производството е инициирано като исково такова с подаване на осъдителен иск, поради което не са приложими правилата на чл. 423 ГПК.

Както бе установено в исковата молба като ответник по предявените искове е посочено лицето Т.Р. Агахян, независимо, че в предствените доказателства фигурира лице с имена Т.Р. А.. Тъй като се касае за гражданин на Руската федерация, индивидуализацията на ответника е извършена единствено с рождената му дата – 23.09.1959 г., което не е достатъчно да се установи, че се касае за едно и също лице. В първоинстанционното производство не е извършено изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, въпреки че в проведеното съдебно заседание е направено възражение от особения представител на ответника в тази връзка, което се поддържа и в отговора на въззивната жалба. Без направено искане от ищцовата страна в решението си съдът се е произнесъл по отношение на лицето Т.Р. А., което той не е оправомощен да направи, съблюдавайки принципа на диспозитивното начало. Осъждайки лице, което не е страна в производството, първоинстанционният съд е разгледал претенция срещу ненадлежно въведена в производството страна, което е недопустимо, тъй като служебното начало съгласно чл. 7 ГПК се простира само до правомощията на съда да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, но не и до служебна замяна на страна в производството, без направено искане от насрещната страна.

С оглед изложеното се налага извода, че решението на първата инстанция е недопустимо в обжалваната част и следва да се обезсили на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, като се върне на СРС за разглеждане и произнасяне спрямо надлежния ответник.

По претендираните разноски в настоящото производство следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 31.12.2017 г., постановено по гр. д. № 34826/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, в обжалваната част.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане и произнасяне по предявените искове срещу надлежния ответник.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Т. с.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                2.