Р Е Ш
Е Н И Е
№
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІI-Г въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Алина
Тодорова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 5691 по описа
за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 31.12.2017 г.,
постановено по гр. д. № 34826/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, Т.Р.А. е
осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 239,22
лева доставена топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „, офис 1 за периода
28.06.2013 г. – 30.04.2015 г., както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
60,50 лева – лихва за забава за периода 28.06.2013 г. – 31.05.2015 г. Искът по
чл. 79, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен до сумата 520,49 лева и за периода 01.01.2013 г.
– 27.06.2013 г. като погасен по давност, а за разликата над 520,49 лева до
пълния предявен размер от 552,19 лева като неоснователен, а искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД – до сумата от 60,50 лева и за периода 28.02.2013 г. – 27.06.2013 г.
като погасен по давност, а за горницата над 60,50 лева до пълния предявен
размер от 128,10 лева като неоснователен.
Недоволен от постановеното
решение е останал ищецът, „Т.С.“ ЕАД, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е
подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителните части.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните
части. Излага се, че сумите за м. 05.2013 г. не са погасени по давност.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК
е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. М.В.Ф.-Р. – особен представител
на ответника Т.Р.А., в който жалабта се оспорва като неоснователна. Излага се,
че исковата молба е подадена срещу Т.Р. Агахян и без направено искане съдът е
приел, че фамилията на лицето е А.. Сочи се, че ответникът е гражданин на
Руската федерация с адрес в гр. Москва, ул. „Братиславская“ № 13, корпис 1, ап.
170 и той няма обичайно местопребиваване в България, поради което и
постановеното срещу него решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Претендира
разноски.
Решение от 31.12.2017 г.,
постановено по гр. д. № 34826/2016 г. по описа на СРС, 28 състав, в частта, в
която Т.Р.А. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 239,22 лева доставена топлинна енергия за имот в гр. София, бул. „,
офис 1 за периода 28.06.2013 г. – 30.04.2015 г., както и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 60,50 лева – лихва за забава за периода 28.06.2013 г. –
31.05.2015 г., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално
легитимирана страна в процеса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата. Първоинстанционното
решение е валидно, но същото е недопустимо в обжалваната част. Не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС, 28 състав, е бил сезиран
с обективно кумулативно съединени положителни осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В подадената искова молба топлофикационното дружество
е посочило, че претендира сумите от ответника Т.Р. Агахян като потребител на
топлинна енергия за стопански нужди на основание § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ.
Представен е договор при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 10736/7886 от 14.01.2013
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и Т.Р.А. за процесния имот, със срок на действие 5
години считано от датата на сключването му. Представени са и общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди.
Със заявление Т.Р.А. е
поискал да за сключи договор с „Т.С.“ ЕАД за продажба на ТЕ за стопански нужди
за процесния имот.
От н. а. № 15, том I, н. д. №
15/2009 г. от 19.02.2009 г. се установява, че Т.Р.А. е закупил правото на
собственост върху имот в гр. София, ж. к. „Младост-4“бул. „ (процесния имот).
Съгласно чл. 15 КМЧП българските
съдилища са компетентни по искове от договорни отношения и когато мястото
на изпълнение на задължението е в Република България или ответникът има основно
място на дейност в Република България. Независимо, че ответникът не е български
гражданин и няма постоянен адрес в Р България следва да се има предвид, че
задължението му произтича от облигационно отношение с ищцовото дружество, чието
изпълнение се дължи по местодоставянето на топлинна енергия за имот, находящ се
в Р България, поради което и компетентен да разгледа спора в тази връзка е
българският съд. Производството е инициирано като исково такова с подаване на
осъдителен иск, поради което не са приложими правилата на чл. 423 ГПК.
Както бе установено в
исковата молба като ответник по предявените искове е посочено лицето Т.Р.
Агахян, независимо, че в предствените доказателства фигурира лице с имена Т.Р. А.. Тъй като се касае за гражданин на Руската
федерация, индивидуализацията на ответника е извършена единствено с рождената
му дата – 23.09.1959 г., което не е достатъчно да се установи, че се касае за
едно и също лице. В първоинстанционното производство не е извършено изменение
на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, въпреки че в проведеното съдебно заседание е
направено възражение от особения представител на ответника в тази връзка, което
се поддържа и в отговора на въззивната жалба. Без направено искане от ищцовата
страна в решението си съдът се е произнесъл по отношение на лицето Т.Р. А.,
което той не е оправомощен да направи, съблюдавайки принципа на диспозитивното
начало. Осъждайки лице, което не е страна в производството, първоинстанционният съд е разгледал
претенция срещу ненадлежно въведена в производството страна, което е
недопустимо, тъй като служебното начало съгласно чл. 7 ГПК се простира само до
правомощията на съда да извършва необходимите процесуални действия по
движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното
извършване на процесуалните действия от страните, но не и до служебна замяна на
страна в производството, без направено искане от насрещната страна.
С оглед изложеното се налага
извода, че решението на първата инстанция е недопустимо в обжалваната част и
следва да се обезсили на основание чл. 270, ал.
3, изр. 3-то ГПК, като
се върне на СРС за разглеждане и произнасяне спрямо надлежния ответник.
По претендираните разноски в
настоящото производство следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на
делото.
На основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК и
предвид цената на предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, ІІ-Г въззивен състав
ОБЕЗСИЛВА решение
от 31.12.2017 г., постановено по гр. д. № 34826/2016 г. по описа на СРС, 28
състав, в обжалваната част.
ВРЪЩА делото на СРС за ново
разглеждане и произнасяне по предявените искове срещу надлежния ответник.
Решението е постановено при
участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Т. с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2.