Номер 289505.08.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградВтори въззивен граждански състав
На 05.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело №
20201200500758 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена жалба от „ВИП-Л”, ЕООД против
отказ на ДСИ от 4.3.2020 г. за частично вдигане на запора върху банковата му
сметка в „И.”, АД по отношение на сумите, постъпили от ДФЗ,
представляващи несеквестируем доход.
Жалбоподателят сочи, че отказът на ДСИ да вдигне наложения запор
върху банковата му сметка в „И.”, АД е незаконосъобразен, тъй като по тази
сметка дружеството получава несеквестируем доход. Сочи, че дружеството е
регистриран земеделски стопанин и като такъв получава по откритата сметка
в „И.”, АД държавни субсидии от ДФЗ по мярка 13 и СЕПП. В подкрепа на
тезата си се позовава на нормите на чл. 96, ал. 1 от ЗДБРБ за 2020 г.; чл. 94,
ал. 1 и 2 от ЗДБРБ за 2019 г. ; § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП; чл. 444, т. 8 и чл. 393,
ал. 2 ГПК.
Ответникът по жалбата не изразява становище.
ДСИ изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като според
него вдигането на запор като наложена обезпечителна мярка може да стане
въз основа на влязло в сила определение на съда по чл. 402 ГПК, каквото
няма.
За да се произнесе по жалбата, БлОС съобрази материалите по изп.д., от което
се установява следното:
1
По молба на „Д.К.”, ЕООД е образувано изп.д. с искане за налагане на запор
върху банкови сметки на „ВИП Л”, ЕООД въз основа на издадена
обезпечителна заповед в изброените в нея банки до размера на 4 577,32 лв.
Във връзка с получено от ДСИ запорно съобщение „И.”, АД уведомява с
писмо изх. № ЗС-354-2/31.3.20 г., получено от ДСИ на 01.04.20 г., че по
банковата сметка на длъжника се получават средства от ДФЗ и че очакват
последващи указания на ДСИ дали средствата остават на разпореждане на
длъжники или да бъдат запорирани.
На 02.3.2020 г. по изпълнителното дело постъпва молба от „ВИП Л”, ЕООД с
искане за вдигане на запора, тъй като по сметката му в „И.”, АД дружеството
получава суми от ДФЗ, които счита за несеквестируем доход, като представя
карта за регистрация на земеделски стопанин, издадена от ОДЗ”, Благоевград;
анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин и заверено копие на
банково извлечение на откритата сметка в И., АД. От представените с
молбата доказателства се установява, че дружеството е регистриран
земеделски стопанин, който получава преводи от ДФЗ по сметката си в „И.”
АД
По молбата ДСИ постановява отказ. Сочи, че за вдигане на запора като
обезпечителната мярка следва да е налице определение на съда по чл. 402, ал.
3 ГПК, каквото няма.
БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, в
предвидения от закона срок, срещу подлежащо на атакуване действие на
съдебния изпълнител – по см. на т. 2 на чл. 435, ал. 2 ГПК, предвиждащ
възможността за длъжника да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо. При жалба, в която длъжникът
се позовава на несеквестируемост /пълна или частична / на запорирано
имущество за събиране на определено парично вземане, съдът е длъжен да се
произнесе секвестируем ли е имуществения обект. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които
нарушяват /са несъвмести с/ несеквестируемостта като отменя наложения
запор върху несеквестриуми потребими вещи, върху изцяло несеквистируемо
вземане /като указва за кои кредиторови вземания важи тя/ или указва, как се
определя секвестируематата част при частична несеквестируемост /при запор
2
върху тр.възнаграждение, пенсия/, без да отменя запора.
В случая, тъй като се касае до налагане на обезпечителна мярка, съдът
съобрази още, че защитата на длъжника срещу нарушаване на изискванията
на процесуалния закон за обезпечаване на иска включва нарушенията както
на етапа по допускане на обезпечението, така и на следващия етап по
налагане на обезпечителната мярка. Средството му за защита при първия етап
е обжалване на определението на съда по допускане на обезпечението, а при
втория – обжалване действията на съдия-изпълнителя по налагане на
обезпечителната мярка. Част от изискванията за законосъобразното й
налагане включва спазването на императивните норми досежно
несеквестируемостта. Задължението за съдебния изпълнител да зачете
несеквестируемостта възниква, от момента когато бъде уведомен за
произхода на постъпленията по сметката, било то от банката, било то от
длъжника.
Очевидно с това ДСИ не се е съобразил, след като е уведомен за произхода
на средствата на длъжника по сметката му в И., че се получават от ДФЗ.Зе
несеквестируемостта на същите съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 444, т. 8 ГПК несеквестируеми са предвидените в друг закон
вещи и вземания, като неподлежащи на принудително изпълнение.
С чл. 94, ал. 1 и 2 от Закона за държавния бюджет на РБългария за 2019 г. е
въведена забрана целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови
трансфери за възложени от държавата дейности и услуги да се използват за
обезпечения или за принудително погасяване на публични и частни
държавния вземания, както и на вземания на трети лица. Разпоредбата е от
императивен характер и в обществен интерес. Целта й е да се осигури
безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански
или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и
обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да
бъдат затруднявани, независимо от неизправността на субекта на такива
задължения.
Земеделските производители според § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане
3
на земеделските производители /ЗПЗП/ са физически и юридически лица,
които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или
животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови
предприятия.
Създадения с чл. 11 от ЗПЗП ДФЗ изпълнява функциите на акредитирана
разплащателна агенция, оперираща с финансовите средства отпуснати от
евпопейските фондове. Съгласно чл. 17а ЗПЗП тези средства са публични.
Съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП публично финансиране са средства
предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС, независимо от
органа, който ги предоставя
Финансовата помощ от ЕС за земеделските стопани, финансирани от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като
нефинансово предприятие, не се предоставят целево от държавния бюджет, а
от ЕС. Независимо от това, сочи ВКС в Р.143/25.10.2017 г. по гр.д 4666/16 г.
ІІІ, г.о.- то се подчинява на същия режим. Аргументирал се обобщавайки,
че: „Правото на финансова помощ от ЕС се предоставя с оглед качеството и
личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени
изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и
политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване
финасовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането
се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на
това плащане е земеделският стопанин, а ДФ „З” … е акредитирана
разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителн начин
овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево
финансиране. Поради това, като целево предоставени, те са обект на
специален режим и са несеквестируеми.”
От изложеното следва, че наложениязапор върху сметка на жалбподателя в
„И.”, АД по отношение на постъпили суми от ДФ „З” е незаконосъобразен и
следва да се отмени.
Съгласно т. 13 от ТР 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК Когато
по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания
и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и
плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху
4
наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите
секвестируеми постъпления. Затова жалбата срещу отказа за частчино
вдигане назапора е основателна, поради което съдът отменя отказа в частта
десежно постъпилите суми от ДФ „Земеделия”, както и действието на ДСИ по
налагането на запор върху тях.
По изложените съображения на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ на ДСИ от 4.3.2020 г. по изп.д. 70/2019 г. по описа на СИС
при РС-Сандански за частично вдигане на запора върху банковата сметка
„ВИП-Л”, ЕООД в „И.”, АД за сумите, постъпили от ДФЗ, както и действието
на ДСИ по налагане на запор върху тези вземания.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5