Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 27.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и втори февруари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря В.Иванова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 12323 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 ГПК.
С решение № 81246 от 03.05.2020 г. СРС, 118 с-в, по
гр.д.№ 68746/2018 г. е осъдил С.О.да заплати на М.Д.Д. на основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл.45 ЗЗД сумата в размер 5 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане-травматични увреждания от падане вследствие препъване в
неравност/дупка на 10.09.2018 г. в пешеходния подлез на кръстовището на бул.
„Гоце Делчев“ и бул. „България“ в гр.София със законната лихва от датата на
увреждането-10.09.2018 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв.
С определение от 28.07.2020 г., постановено по реда на
чл.248 ГПК съдът е изменил решението от 03.05.2020 г. в частта за разноските на
основание чл.248 ГПК.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца М.Д.Д. в частта, с която е отхвърлен иска за неимуществени вреди
за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 15 000 лв.Жалбоподателят
излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди, който е несправедлив, занижен и не
репарира търпените вреди в относително пълен обем.Твърди, че в нарушение на
ППВС № 4/68 г. и чл.52 ЗЗД съдът не е обсъдил обстоятелства за определяне на
размера на обезщетението, като причинените неудобства-поставена имобилизация за
период от 35-40 дни, което значително е затруднило ищеца в ежедневието му и е
наложило да получава помощ от приятели за задоволяване на най-елементарни
битови нужди и го е лишило от възможността да работи за период от 40 дни.Съдът
не е обсъдил и тежестта на причинените травми и на физическите и психическите
страдания на пострадалия и заключението на СМЕ, съгласно която болките са били
с висок интензитет през първите 10-15 дни, но цялостният възстановителен период
е сравнително дълъг-около 4,5 месеца, през който ищецът не е могъл да води
пълноценен живот.Твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и
обстоятелството, че от причинената травма са налице остатъчни последици при
промяна на времето и при натоварване на левия долен крайник.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло иска.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- С.О.оспорва същата, без
да излага конкретни доводи.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД.Ищецът- М.Д.Д. твърди, че на 10.09.2018 г. около 06,00
ч., слизайки по стълбите към подлеза на бул. „Гоце Делчев“ и бул. „България“, е
попаднал с левия си крак в необезопасена и несигнализирана дупка, образувана в
резултат на липсваща плочка на стълбите, като е паднал и си е счупил талуса на
левия крак.От произшествието е получил сериозни телесни увреждания, изразяващи
се във фрактура на талуса на левия крак, получил е силен оток и палпаторна
болка в областта на левия глезен.Твърди, че непосредствено след инцидента е
посетил Спешното отделение на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където са направени
необходимите прегледи и рентгенографии, при което са констатирани уврежданията
и на крайника му е поставена гипсова
шина.Лечението е продължило в домашни условия, като травматичните увреждания са
затруднили движенията на левия му крайник за период от няколко месеца,
проведено е медикаментозно лечение, налице е била необходимост от постоянни
грижи и помощ от близките в ежедневието.Ищецът твърди, че е бил подложен на
щадящ двигателен режим на долните крайници, дълъг период след лечението е
изпитвал затруднения при задоволяване на битови и хигиенни нужди, като
напрежението и болката в областта на левия крайник са създали множество
трудности в нормалното му ежедневие.За периода от 10.09.2018 г. до 21.10.2018
г. е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност.Преживеният стрес и уплаха
от неочаквания и внезапен инцидент е станал причина за негативни емоции,
проблеми със съня, често изпитване на безпокойство, станал е раздразнителен и
напрегнат.Твърди, че силните негативни изживявания, предизвикани от инцидента
продължават при спомена за случилото се, и че изпитва страх да ходи по
улиците.Претърпените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото произшествие, причина за което е неизпълнението от страна на С.О.на
задължението да обезопаси, да поддържа в изправност и в цялост участъци от
пътя, които са нейна собственост съгласно & 7, ал.1 от ПЗР на ЗМСМА, за
който път ответникът е длъжен да полага грижи за поддържането му в изправно
състояние съгласно чл.167 ЗДвП и чл.31 ЗП.Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 15 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на инцидента със законната
лихва от датата на увреждането-10.09.2018 г. до окончателното плащане на
главницата.
Представен е лист за преглед на ищеца, издаден от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД от 10.09.2018 г. и болнични
листове, удостоверяващи временна нетрудоспособност на ищеца за периода
10.09.2018 г.-21.10.2018 г. с диагноза-счупване на талуса.
От заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ на вещото
лице А.М.и от разпита му в съдебно заседание е установено, че при инцидента на
10.09.2018 г. ищецът е получил счупване на задния израстък на скочната
кост.Това увреждане се дължи на действието на твърди тъпи предмети /свиване на
гърба на стъпалото към подбедрицата/ и отговаря да е получено по описания в
исковата молба начин.Причинено е трайно затруднение на движението на левия
крайник за срок, не по-малък от 2,5-4,5 месеца при обичаен ход на
възстановяване.Счупването е лекувано
консервативно с имобилизация-обикновено 30-35 дни и е правилно.При
получаване на увреждането и първите седмици пострадалият е изпитвал силна болка
и страдание.В процеса на имобилизация и раздвижване е имал затруднения в
ежедневното обслужване.Обичайни оплаквания при такива счупвания е болка при
промяна на времето и при натоварване на крайника за неопределено време.
Разпитаният свидетел В.А.твърди, че е бил с ищеца по време на
инцидента.Твърди, че са били в подлеза на бул. „Гоце Делчев“, идвайки в посока
от Южен парк в посока „Красно село“.Имало е дупка на мястото на бетонната плоча
в края на стълбите, където се оттича водата.Както са си вървели с бавен ход изведнъж
М. се е свлекъл и е паднал, препънал се е в дупката, където е липсвал бетонът.На
това място не е имало предупредитилен знак.Отишли са в Пирогов-Спешно
отделение, оказало се е, че е счупена костица под глезена, сложили са му шина
за около 30-40 дни.Ищецът е бил много тежък и е имал затруднения с
придвижването, не е могъл да стои прав, носили са му храна, имал е нужда от
помощ за около 40 дни, но и след махането на шината е имал болки при промяна на
времето и все още се маже с мехлеми.Ищецът е работил като шофьор и след
падането не е могъл да ходи на работа.През периода на обездвижване той е търпял
много силни болки, след махането на шината постепенно болките са затихвали.В
началото приятели са му помагали да ходи до тоалетна, за храната и за всички
битови нужди, тъй като той живее сам.Ищецът се е притеснявал, че е трябвало да
ги ангажира да му помагат и му е било неудобно, след инцидента се е чувствал
притеснен като ходи по улиците да не се падне повторно, притеснявал се е и да
не загуби работата си.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Фактическият състав на чл.49 ЗЗД изисква наличие на вреди, виновно
поведение на лицата, на които е възложено извършването на работа, изразяващо се
в умишлено или по непредпазливост причиняване на вреди, причинна връзка между
вредите и поведението на изпълнителя на възложената работа.
Първоинстанционният съд е приел, че от събраните доказателства е
установено, че ищецът е претърпял травматично увреждане от препъване в несигнализирана
и необезопасена дупка-неравност в пешеходния подлез на кръстовището на бул.
„Гоце Делчев“ и бул. „България“ в гр.София.Приел е, че съгласно чл.31 от Закона
за пътищата /ЗП/ на общините е възложено изграждането, ремонтът и поддържането
на общинските пътища, а по силата на чл.30, ал.4 ЗП им е възложено и
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите и пешеходните подлези.Съдът е изложил мотиви, че
с наличието на несигнализирана неравност на настилката в пешеходен подлез, което
е причина за процесния инцидент, е резултат от бездействието на длъжностните
лица, на които СО е възложила изпълнението на посочените задължения и на
основание чл.49 ЗЗД общината отговаря спрямо увреденото лице, като е определил
неимуществените вреди на 5 000 лв.Съдът е приел за недоказано възражението
на ответника за съпричиняване.При определяне на размера на обезщетението съдът
е съобразил обстоятелствата, че болките и страданията са били силни през
първите 10-15 дни с постепенно затихване, че поставената имобилизация за период
от 35-40 дни значително е затруднила ищеца в ежедневието, което е наложило
ползване на помощ от приятели за задоволяване и на най-елементарните си битови
нужди, като е съобразил, че болките са затихнали и сега се усещат при промяна
на времето.Приел е, че ищецът не е доказал по-висок размер на обезщетението,
няма данни за извършени допълнителни медицински интервенции и специални
рехабилитационни процедури.
В частта, с която е уважен иска за имуществени вреди решението е влязло в
сила поради необжалването му.Предмет на спор пред настоящата инстанция е
размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав счита, че определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетението е занижен и не отчита в достатъчна степен относимите
към определянето му критерии съгласно чл.52 ЗЗД, и че справедливият размер на
обезщетението възлиза на 8 000 лв.При определянето му въззивният съд съобрази
от една страна продължителността и силата на търпените болки и страдания, които
са били по-интензивни в първите седмици; тежестта на увреждането, причинило
трайно затруднение на движението на левия крайник; периода на
имобилизация-30-35 дни; възстановителния период-2,5-4,5 месеца; изпитвания
дискомфорт и неудобства при ежедневното битово обслужване и необходимостта от
ползване на помощ, както и обстоятелството, че ищецът ще продължава да търпи за
неопределено време болки при промяна на времето и при натоварване на крайника.От
друга страна съдът съобразява и възрастта на пострадалия, начина на проведеното
лечение, липсата твърдения и на доказателства за наличие на усложнения при
проведеното лечение, както и за необходимост от извършване на допълнителни
медицински процедури.
Други оплаквания във въззивната жалба не са въведени, а
съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото в
нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
иска за разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв., както и в частта, с
която ищецът е осъден да заплати разноски в полза на ответника за сумата над
46,67 лв., като вместо него се постанови решение, с което искът в тази част да
се уважи.В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника
и сумата от 160 лв.-направени разноски за първата инстанция /държавна такса и
вещо лице/, а на пълномощника на въззивника-адвокат М.Д. на основание чл.38,
ал.2 ЗА-и сумата 196,00 лв., както и 60 лв.-разноски за държавна такса за
въззивната инстанция, а на пълномощника на въззивника- 249 лв.-адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо за
двете инстанции сумата от 220 лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 445
лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
На основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение.На основание чл.25, ал.1 от НЗПП
размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен на 100
лв.С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати на въззиваемия сумата
от 70 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 81246 от
03.05.2020 г. на СРС, 118 с-в, по гр.д.№ 68746/2018 г. в частта, с която е
отхвърлен предявения от М.Д. *** с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за
разликата над 5 000 лв. до 8 000 лв., както и в частта, с която М.Д.Д.
*** община разноски по делото над 46,67 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О.с адрес: гр.София, ул. „-********да заплати на М.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** и
със съдебен адрес:***, Бизнес център „Стефан
Караджа“ /адв.М.Д./ на основание чл.
49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД и сумата в размер 3 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане от падане вследствие спъване в
неравност/дупка на 10.09.2018 г. в пешеходния подлез на кръстовището на бул.
„Гоце Делчев“ и бул. „България“ в гр.София със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането-10.09.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.О.с адрес: гр.София, ул. „-********да заплати на М.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** и
със съдебен адрес:***, Бизнес център „Стефан
Караджа“ /адв.М.Д./ сумата от 220 лв.
на основание чл.78, ал.1 ГПК-разноски за двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА С.О.с адрес: гр.София, ул. „-********да заплати на адвокат М.Д.Д.
от САК с ЕГН ********** и със служебен адрес: *** сумата от 445 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА М.Д.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** и със съдебен адрес:***, Бизнес център „Стефан Караджа“ да заплати на С.О.с адрес:
гр.София, ул. „-********сумата от 70 лв. на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.