Решение по дело №1007/2015 на Районен съд - Велинград

Р Е Ш Е Н И Е  №

от 26. 01. 2016 година, Велинград

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ ТОТОЛАКОВА

СЕКРЕТАР: Д.Т.

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1007 по описа на съда за 2016 година, и за да се произнесе, съдът взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие с правно основание чл. 8, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие.

На 01. 12. 2015 година във Велинградски районен съд постъпва преписка от Велинградското районно управление на полицията към Пазарджишката Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи. Към преписката е приложена молба на М.К.П. ЕГН********** и Г.В.П. ЕГН**********,***, съответно на *** и на ***, против В.Г.П. ЕГН**********,***, от 11. ХІІ. 2015 година. В молбата се твърди, че на 21. ХІ. 2015 година ответникът е извършил спрямо молителите акт на физическо домашно насилие след употреба на алкохол. Домашно насилие било извършено и на 23. ХІ. 2015 година.

В открито съдебно заседание ответникът не отрича, че е извършил актове на домашно насилие спрямо молителите на посочените дати.

Молителите вземат становище, че предвид близкото им родство с ответника за постигането на целите на закона е достатъчно като мярка за защита да бъде задължен занапред да се въздържа от домашно насилие.

 

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Молителката е майка на ответника, а молителят – негов син. Горното се установява от представени удостоверения. Отношенията между тримата са нормални, освен в случаите, когато ответникът употребява алкохол. Под въздействие на алкохолното опиянение става агресивен и извършава актове на домашно насилие спрямо сина си и майка си. В такива случаи тя се крие при дъщеря си (сестра на ответника), свидетелката Катя Георгиева Иванчева ЕГН**********, живееща във Велинград на ***.

На 21. и 23. ХІ. 2015 година ответникът е в нетрезво състояние. Иска пари от майка си и когато тя му отказва й нанася удари. Молителят прави опит да защити баба си. Тъй като ответникът не се укротява, двамата се скриват и заключват. Ответникът нанася удари и по вратата.

Горното се повтаря на няколко пъти на процесните две дати. 

Съдът установи горната фактическа обстановка от представените декларации по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие и от събраните гласни доказателства. Следва да се има предвид и обстоятелството, че ответникът не отрича извършването на домашно насилие.

 

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че:

            Домашното насилие е извършено от лице, с което молителите са роднини по права линия: молителката е негова възходяща, а молителят – низходящ. Молбата е подадена на 23. ХІ. 2015 година – в деня на акта на домашно насилие; следователно молбата е допустима по силата на чл. 3, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие. Поради изложени по-горе съображения съдът намира, че същата е и основателна. Акт на домашно насилие безспорно е извършен от страна на ответника. Той самият не отрича, че е нанесъл удари на молителите.

Искането за издаване на заповед за защита от домашно насилие следва да се уважи. Според чл. 15, ал. 2 и чл. 16, ал. 1 от същия закон при уважаване на молбата съдът издава заповед за защита, с която налага една или повече мерки за защита. Мерките за защита са уредени в чл. 5, ал. 1 от закона.

Поради горното съдът намира, че следва да се издаде заповед за защита, с която да се наложи мярката за защита, уредена в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие. Съдът определя мярката съобразявайки се със желанието на самите молители. На основание чл. 5, ал. 4 от същия закон на ответника следва да се наложи и глоба в размер на 200.00 лева.                             

Като последица от уважаването на молбата и на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие ответникът следва да заплати  държавна такса.

Водим от изложеното и на основание чл. 15 във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

 

ЗАДЪЛЖАВА В.Г.П. ЕГН**********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.К.П. ЕГН********** и Г.В.П. ЕГН**********,***, съответно на *** и на ***.

НАЛАГА на В.Г.П. ЕГН**********,***,  ГЛОБА в размер на  200.00 лева на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашно насилие.

ОСЪЖДА В.Г.П. ЕГН**********,***, да заплати на:

·                    Държавата по бюджета на съдебната власт глоба в размер на 200.00 лева;

·                    Велинградски районен съд  такса в размер на 25.00 лева.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита.

ПРЕДУПРЕЖДАВА В.Г.П. ЕГН**********,***, че при неизпълнение на заповедта, на основание чл. 21, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие полицейският орган, констатирал нарушението, ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.

           

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в 7 дневен срок от връчването му на страните.

 

На основание чл. 16, ал. 3 от Закона за защита от домашното насилие преписи от решението и заповедта ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните и ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на районното управление на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: