Решение по дело №695/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 325
Дата: 30 октомври 2019 г. (в сила от 19 ноември 2019 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20194310200695
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 30.10.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав  - наказателна колегия, в открито заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №695 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С наказателно постановление №6180/18.06.2019 година на Явор Методиев Иванов – началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, упълномощен с пълномощно с изх. №П-285/07.12.2018 г., е наложена на Ч.Л.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН, глоба в размер на 1000,00 лева, за това, че на 21.05.2019 г., в 13:15 часа, на І - 4, км. 43+800, в посока гр. София – гр. Велико Търново, Ч.Л.П. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с четири оси - МПС с две оси марка „Скания" модел „Р 440" с peг. № ……и полуремарке с две оси с peг. № …...

В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:

1. Измерената височина на ППС е 4.23 м., при максимално допустима височина 4.00 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата.

Съгласно чл.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.5, ППС е извънгабаритно.

Измерването е извършено с техническо средство – щрихова мярка за дължина L01

ППС превозва булдозер

Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).

За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата.

Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП.

Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.

Към момента на проверката лицето Ч. Лючомиров П. е осъществявало движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респективно извънгабаритно по чл.2 на Наредбата без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Нарушението е за първи път. Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства: Разписка за връчен АУАН, копия: лична карта, свидетелство за регистрация на ППС част 2, снимков материал на ППС и полуремарке.

Предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи, степента на надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата след акта, което се отчита като смекчаващо вината обстоятелство и на основание: чл.53, ал.1, т.2 във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, буква А от Закона за пътищата и на основание чл. 53 от ЗАНН е определено посоченото по – горе наказание.

            Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П., който го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено, като незаконосъобразно, като излага, че последното е маловажно, в която насока излага подробни аргументи, акцентирайки на обстоятелството, че е заплатил на следващия ден пътната такса, че до момента не е наказван за същото нарушение, и че срещу него няма образувани административно наказателни производства и влезли в сила НП. Моли са се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като излага, че не оспорва извършването на нарушението, моли съда да приеме, че случая е маловажен и на това основание да отмени обжалваното НП, алтернативно моли съда да намали размера на наложеното му наказание глоба.

Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, редовно призовани, се представляват от адв. Ф. от ЛАК, който моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло НП. Излага, че жалбоподателят не оспорва нарушението, и че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че АНО е дал правилна правна квалификация на установените фактически обстоятелства, и че при определяне на санкцията АНО е взел предвид, наличните по делото писмени доказателства, както и това, че жалбоподателят в последствие е заплатил определената пътна такса.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите И.Й.Д. и С.П.С., от становищата на жалбоподателят и процесуалния представител на ответника, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            На 21.05.2019 год. бил съставен Акт №0006794 за установяване на административно нарушение от св. И.Й.Д., в присъствието на св. С.П.С. срещу Ч.Л.П., ЕГН ********** ***, за това, че на 21.05.2019 г., в 13:15 часа, на І - 4, км. 43+800, в посока гр. София – гр. Велико Търново, Ч.Л.П. управлява съчленено ППС с четири оси - МПС с две оси марка „Скания" модел „Р 440" с peг. №…. и полуремарке с две оси с peг. № …...

Водачът осъществява движение без разрешение за дейности от спец. ползване на пътищата, издадено от админ. управляваща пътя /АПИ/ извънгабаритно ППС по §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно ППС по чл.2 от Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказва от направеното измерване при което се констатира надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: 1. Измерената височина е 4.23 м., при допустима максимална височина на ППС 4.00 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство – щрихова мярка за дължина L01. ППС превозва горско стопанска техника – булдозер, с което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. С акта са иззети като доказателства: копия: лична карта,  талон за регистрация на ППС част 2. Към акта са приложени като доказателства: разписка за връчване на АУАН и снимков материал на ППС и полуремарке. В акта, в графа възражения, не е вписано възражение.  Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

             Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от инспектор И.Й.Д., оправомощен със Заповед № РД-11-42/29.01.2018 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” да съставя АУАН по ЗП и ЗДвП, като заверен препис от същата е приет и вложен като доказателство по делото. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Я.М. И., началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, упълномощен с пълномощно с изх. №П-285/07.12.2018 г., заверен препис от цитираното по – горе пълномощно е приет и вложен като доказателство по делото.

Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържа всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа, на която е определена глобата. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административно -наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Изложената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят и безспорно се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства, приложени по делото, в т.ч. разписка от 21.05.2019 г.  за изпълнение на условията на чл.37, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, копия от лична карта, копия от свидетелство за регистрация на МПС част II, снимков материал на ППС и полуремарке. От представените по делото заповед на председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" и пълномощно, се установяват правомощията на актосъставителя и компетентността на административно наказващия орган.

Съгласно разпоредбата на  чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че при извършеното измерване с техническо средство – щрихова мярка за дължина L01 /по делото са представени доказателства за техническата годност на използваното техническо средство – Свидетелство за калиброване №841А-Д-15 /л.31 от делото//, е установено, че измерената височина на ППС е 4.23 м., при максимално допустима височина 4.00 м., съгласно чл.5, ал.1, т.2 от Наредбата. При осъществяване на движението на процесното пътно превозно средство от страна на жалбоподателя като водач, при гореописаните обстоятелства, без разрешение на администрацията управляваща пътя, същият е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Това деяние се санкционира по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно който текст се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41, или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Въпреки, че в тази насока не са направени възражения, съдът намира за нужно да посочи, че правилно в случая е ангажирана административно наказателната отговорност именно на водачът на извънгабаритното ППС, който е субект на административно нарушение по  чл.26, ал.2, т.1, б.а от ЗП и е сред лицата, посочени в разпоредбата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, които подлежат на санкциониране в случаите, когато извършват движение на извънгабаритни ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Ирелевантно за съставомерността на нарушението е кой е собственикът или ползвателят на извънгабаритното ППС, както и какво е превозвано и каква част от товара е била извън габаритите, доколкото изпълнителното деяние на санкционираното нарушение се изразява в осъществяването на движение на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване.

По отношение на конкретните измервания, осъществени от контролните органи на АПИ, то се установява, че използваната щрихова мярка за дължина е надлежно калибрирана и проверена от надлежно оторизирана лаборатория на 17.09.2015 г. В тази връзка съдът следва да посочи, че съгласно чл.38 от ЗИ първоначалните и последващи проверки на средствата за измерване се извършват от Български институт по метрология или от лица, оправомощени от Председателя на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор. Съгласно чл.43, ал.1 от същия закон последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, а съгласно ал. 4 на същата правна норма периодичността на проверките се определя със заповед на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в ДВ и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Съгласно списък за определяне на периодичността на последващи мерки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол приет със заповед № А-441 от 2011 г. на Председателя на ДАМТН периодичността на проверките на "материални мерки за височина" е 5 години, какъвто е и настоящия използван от контролните органи измервателен уред.

В случая не са налице и основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не може да се приеме, че размерът на констатираното отклонение на надвишаване над допустимите норми, в случая е незначително. Освен това, нормата е предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания състав на административно нарушение сам по себе си не включва и не изисква настъпването на конкретни вредни последици, за да се прецени дали същите са маловажни с оглед разпоредбата на чл.93, т.9 от ДР на НК. Това само потвърждава извода, че се касае до защита на значими обществени отношения, всяко посегателство върху които е обществено укоримо в степен да е налице осъществен състав по  чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. С други думи казано липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за маловажност на случая, като се има предвид най - вече кръга на защитените от закона обществени отношения. В настоящия случай извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Движението по пътищата на тежки и/или извънгабаритни ППС създава сериозни опасности, както за останалите участници в движението, така и за съответните пътища, което е довело до въвеждане на разрешителен режим за движението на такива превозни средства, т. е. известни ограничения в свободното движение на такива ППС. Действително, в случая дължимата пътна такса е била заплатена след констатиране на нарушението и съставянето на АУАН, който факт коректно е бил отразен от актосъставителя, и е взет предвид от АНО, като смекчаващо вината обстоятелство. Съдът споделя извода на АНО, че това поведение на жалбоподателя не може да доведе до извод за наличието на по-ниска степен на обществена опасност на деянието, доколкото държавния механизъм за противодействие срещу подобен вид нарушения вече е бил задействан спрямо жалбоподателя, за което той е бил уведомен. Фактът, че пътната такса е била платена след съставянето на акта, влияе единствено върху размера на наложената на жалбоподателя санкция, като наказващият орган отчитайки, че нарушението е първо за жалбоподателят, и че след съставянето на акта е заплатил дължимата пътна такса, правилно е съобразил, че същата следва да е в най-ниския предвиден от закона размер. Тези смекчаващи отговорността обстоятелства обаче, не могат да обусловят извод за маловажност на извършеното нарушение.

По отношение на определената санкция, следва да се има предвид, че законодателят е предвидил отговорност, както за лицата осъществили непосредствено движение в нарушение на чл.26 от ЗП, така и за тези физически лица, които са наредили това. За извършеното нарушение за физическите лица е предвидено административно наказание глоба 1000 до 5000 лева. От фактическа страна не са налице основания, които да разкриват по - висока степен на обществена опасност на деянието от обичайните нарушения от същия вид. Наказанието на жалбоподателя е индивидуализирано в рамките на предвидения от законодателя минимален размер, като АНО, както е посочено и в самото НП е съобразил това, че жалбоподателят след съставянето на акта е изпълнил условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата и е заплатил съответната такса.  Съдът намира, че АНО определяйки административна санкция глоба в размер на 1000,00 лева е наложил наказание, което е от естеството да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Съдът не разполага с правомощия, с оглед забраната регламентирана в чл.27, ал.5 от ЗАНН, да определи наказание под законоустановения минимум, с оглед на което прие, че преценката на административно - наказващият орган при определяне на наказанието е справедлива.

В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №6180/18.06.2019 година на Явор Методиев Иванов – началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, упълномощен с пълномощно с изх. №П-285/07.12.2018 г., с което е наложена на Ч.Л.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл.26, ал.2, т.1, б.А от Закона за пътищата и чл.53 от ЗАНН, глоба в размер на 1000,00 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                            

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: