О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...............
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, пети състав, в закрито съдебно заседание, в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
И. ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия
Кавърджикова
ч.гр.д. № 614 по описа за 2019г.
за да се произнесе, намери следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.396 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И.В.М.,
Х.В.Т. и М.Т.М., чрез адв. Н.Т., против определение №
2686/25.02.2019г. по ч.гр.д. № 3002/2019г. на 39-ти състав на ВРС, с което е отхвърлена
молбата им за допускане на обезпечение на бъдещите им искове за солидарното осъждането
на съпрузите Х.В.Х. и И.П.Х. да им заплатят обезщетение за лишаването да се
ползват от собствения си имот, находящ се в гр. Варна, вилна зона
„Евксиноград“, ул. „13-та“, № 18, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2564.1698.1 по КК и КР на гр. Варна-еднофамилна жилищна
сграда, в размер на по 3000.00лв. за
всяка една от първите две молителки и 6000.00лв. за третата от тях, като
ответниците държат имота им без основание, чрез налагане на запор на сметките
им в „Банка ДСК“ ЕАД, до размера на претендираните суми в общ размер на
12000.00лв. Считат, че обжалваното определение е необосновано и затова
незаконосъобразно. Правото си на собственост са доказали с представените
писмени доказателства, както и това, че ответниците държат имота им.
Твърденията им са ясни-след смъртта на наследодателя на първите две молителки,
ответниците нямат право да ползват чуждия имот и затова дължат обезщетение.
Имотът е достатъчно индивидуализиран. Налице е и обезпечителен
интерес-ответниците са разпродали притежаваното от тях секвестируемо имущество.
Молят се обжалваното определение да бъде отменено и обезпечението на бъдещите
им искове допуснато.
За
да се произнесе ВОС съобрази следното:
Частната
жалба е подадена в срок, изхожда от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество е основателна.
За
да се явява основателна молбата за обезпечени на бъдещия иск, същият следва да
е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и мярката да
е съответна на обезпечителния интерес.
Вярно
е, както е посочено от първоинстанционния съд, че не е формулиран изрично петитума
на бъдещите искове, но молителките са посочили, че възнамеряват да предявят искове
за солидарното осъждане на съпрузите-ответници да им платят конкретно посочени
суми-по 3000.00лв. на всяка от първите две от тях и 6000.00лв. на третата, за
невъзможността да ползват собствения си имот, притежаван при квоти по ¼
за всяка една от първите две молителки и ½ от третата от тях, придобит
по силата на наследствено правоприемство за първите две молителки, след смъртта
на баща им Васил Хр.В. на 09.02.2018г. и чрез извършено строителство и
прекратена с развод СИО с Васил Хр.В. за третата молителка. Ответниците държат
имота им без основание след смъртта на сина им, който е техен баща и е бил
съсобственик с майка им. Имотът-еднофамилна жилищна сграда е достатъчно
индивидуализиран с посочването на
идентификатора му по КК и КР на гр. Варна. Описан е като етажност и площ в
молбата за допускане на обезпечение, както по скица, която е представена по
делото, така и по издаденото удостоверение за търпимост № 12/19.03.2012г. От
всички наведени твърдения все пак може да се извлече, че молителките възнамеряват
да предявят бъдещи искове за осъждане на ответниците да им заплатят обезщетение
за това, че са лишени от ползване на собствения им имот, или исковете им
намират правното си основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, въпреки дадената
от тях квалификация на иска им като такава по чл. 73 от ЗС, която квалификация
не обвързва съда. Не се твърди, че ответниците владеят имота им и имат
качеството на владелци. Искове с правно осн. чл 59 от ЗЗД биха били допустими
за разглеждане. Според наведените твърдения и представените писмени
доказателства исковете им биха били и вероятно основателни. Обезпечителният интерес се предполага и е
налице такъв, предвид паричния характер на вземанията, а исканата обезпечителна
мярка-запор на банковите сметки на ответниците в „Банка ДСК“ ЕАД до размер на
претенциите е адекватна на обезпечавания интерес.
Поради
несъвпадането на изводите на ВОС с тези в обжалваното определение на ВРС,
последното следва да бъде отменено и постановено друго, с което молбата за
допускане на обезпечение бъде уважена.
Водим
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
определение № 2686/25.02.2019г. по гр.д. № 3002/2019г. на 39-ти състав
на ВРС, с което е отхвърлена молбата на И.В.М., Х.В.Т. и М.Т.М. за допускане
обезпечение на бъдещите им осъдителни искове за осъждане на Х.В.Х., ЕГН ********** и И.П.Х., ЕГН **********,***
да заплатят солидарно на ищците сумата в общ размер на 12 000 лв., както следва: по 3000 лева на И.В.М. и Х.В.Т., и 6000 лева на М.Т.М.,
представляваща
сбор от дължимото обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен на
бъдещите ищци имот, чрез
налагане на обезпечителна мярка – запор на банковите сметки на бъдещите
ответници в Банка ДСК ЕАД, до размера на паричното им притезание и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещите искове с правно основание чл. 59
от ЗЗД на И.В.М. ЕГН **********, Х.В.Т. ЕГН ********** и М.Т.М. ЕГН **********,***,
срещу съпрузите
Х.В.Х.,
ЕГН ********** и И.П.Х., ЕГН **********,***, за солидарното им осъждане да
заплатят сумата в общ размер на 12 000
лв., както следва: по 3000 лева на И.В.М. и на Х.В.Т. и 6000 лева на М.Т.М.,
представляваща
сбор от дължимото обезщетение за лишаване от ползването на съсобствен на молителките
и бъдещи ищци имот, находящ се в гр. Варна, вилна зона „Евксиноград“, ул.
„13-та“, № 18, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
10135.2564.1698.1 по КК и КР на гр. Варна, който се държи без основание от
ответниците, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банковите сметки на Х.В.Х.,
ЕГН ********** и И.П.Х., ЕГН ********** в „Банка ДСК“
ЕАД, при последователно
преминаване от сметка в сметка, до покриване на размера на вземането от 12000.00лв.
общо, на осн. чл.390, вр. чл.397, ал.1, т.2 от ГПК.
Да се
изпрати делото на ВРС за издаване на обезпечителна заповед на молителките.
ДАВА на молителките
едномесечен срок от датата на съобщаване на настоящето определение, за да
предявят бъдещите си искове.
УКАЗВА на молителките, че при
непредставяне на доказателство за заведена искова молба срещу ответниците до
изтичане на срока, обезпечението ще бъде отменено на основание чл. 390, ал.3 от ГПК.
След изтичане на срока, определен с
настоящото определение, делото да се докладва на съдията докладчик от ВРС.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 396, ал. 2 от ГПК и ТР №
1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: