№ 21211
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
при участието на секретаря Д. Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20231110155655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на на Х. Н. П., М. К. Д., Д. П. Д. и
Т. К. Д. срещу Софийския градски съд и Апелативен съд – София, с която са
предявени претенции за осъждане на ответниците да заплатят на всяка от
ищците солидарно по 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
(изрично заявени само неимуществени вреди с молба с вх. №
332034/20.11.2023 г., на лист 27 от делото) от прекомерна продължителност на
разглеждането на гражданско дело № 4263/2007 г. на Софийския градски съд,
и въззивно гражданско дело № 4481/2018 г. на Апелативен съд – София, по
които исковата молба е подадена на 01.11.2007 г., а решението е влязло в сила
на 04.02.2021 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.11.2007 г. дружеството „Тасла
ЦДВ“ ООД (сега – в ликвидация) е предявило срещу ответницата Д. П. Д. и
наследодателя на другите три ответници искове за осъждането им да платят
20 000 лева – обезщетение за извършени от дружеството подобрения в имот на
ищците по настоящото дело, като по иска било образувано гражданско дело
№ 4263/2007 г. на Софийския градски съд. Делото било разгледано в 11
заседания, обявено за решаване на 15.06.2017 г. и по него е постановено
решение на 28.11.2017 г. Същото решение било обжалвано и от двете страни, и
по жалбите било образувано въззивно гражданско дело № 4481/2018 г. на
Апелативен съд – София, решено на 10.01.2020 г. След постановяване на
решението на въззивния съд е било постановено и решение за поправка на
очевидна фактическа грешка на 28.05.2020 г., като е посочил всички страни по
делото. Поправеното решение било обжалвано от ищците по настоящото дело,
1
като Върховният касационен съд не допуснал касация с Определение №
38/04.02.2021 г. по гражданско дело № 3016/2020 г., I ГО. Ищците предявили
претенция за обезщетение по ЗСВ, като Инспекторатът на Висшия съдебен
съвет установил забавяния по делото, но министърът на правосъдието
отхвърлил претенцията, като приел, че забавянето се дължи отчасти и на
поведението на наследодателя на ищците по настоящото дело. Твърди се, че за
периода на разглеждане на делото върху присъденото на дружеството
обезщетение се натрупала 28 720,68 % законна лихва, а освен това ищците в
настоящия процес търпели и неудобства и стрес от това, че толкова дълго
срещу тях се води дело. Искат присъждане на обезщетение и разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Софийския
градски съд, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди
се, че ищците не са петърпели посочените от тях в исковата молба вреди.
Оспорва вредите да са причинени общо от дейността на двете съдилища,
поради което иска да не бъдат осъждани солидарно. Поддържа, че ищцата по
делото Д. П. Д. не е знаела за процеса срещу нея до 11.06.2019 г. и не може да
е търпяла вреди преди тази дата. Излага съображения, че за част от
забавянията няма вина съдът, а бездействието на страните, вкл. непосочване
на правилния адрес на една от ищците в настоящия процес от дружеството,
което е водело процес срещу тази ищца пред Софийския градски съд;
неотстранени нередовности на исковата молба; активно поведение на
наследодателя на ищците, който ангажирал множество доказателства и така
забавял процеса; преназначаване на особени представители на ищцата по
настоящото дело Д. П. Д., и под. Сочи се също, че ищците в настоящия процес
по никакъв начин не са се постарали да забързат производството за обявяване
на дружеството, което ги е съдело, в ликвидация. Твърди се, че Софийският
градски съд е високо натоварен, като въпреки взетите мерки от държавата,
същият не успявал да насрочва дела в по-кратки от възможните срокове.
Поддържа се освен това, че спорното право, от което зависи важността на
решаване на процеса, за който ищците излагат оплаквания, не е от такъв
характер, че да засяга сериозни интереси, и поради това делото не е следвало
да се разглежда ускорено или по-бързо от обичайното. Оспорва се и размерът
на търсените обезщетения, като според ответника поисканият размер от
10 000 лева е неоправдано висок и не съответства на действителните
негативни преживявания на ищците. Иска се отхвърляне на иска, претендират
се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Апелативен
съд – София, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и се сочи
нередовност на исковата молба. Твърди се, че не е посочено основание за
солидарност на двамата ответници. Оспорва иска, като твърди, че дори и да
има забавяне на въззивното производство, от което страните се оплакват, то е
минимално и не се дължи на грешки на съдията, а на поведението на страните.
Сочи се, че производството по делото е забавено, защото наследодателят на
три от ищците не е платил държавна такса по касационна жалба и с това е
допринесъл за продължителността на делото. Оспорва се и ищците да са
търпели вреди в претендирания от тях размер. Иска се отхвърляне на иска
2
срещу този ответник. Претендират се разноски.
В съдебното заседание ищците поддържат основателност на исковете и
претендират като разноски само платена държавна такса. Ответниците не
изпращат представител, Софийският градски съд поддържа неоснователност
на иска по съображенията, изложени в отговора си. Контролиращата страна –
Софийската районна прокуратура поддържа, че исковете са основателни, но
само за част от размера си.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно приложените по делото папки на съответните дела гражданско
дело № 4263/2007 г. по описа на Софийския градски съд (СГС) е образувано
по искова молба (лист 1 от делото) на „Тасла ЦДВ“ ООД срещу К. Д. П. и
ищцата Д. П. Д. (тогава с фамилно име М.) с вх. № 27456/01.11.2007 г. и е
разпределено на Ι-9 граждански състав на 02.11.2007 г. Претенцията е за
неуточнена сума „около 20 000 лева“ – стойност на подобрения в имот на
ответниците.
С разпореждане от 12.11.2007 г. (на лист 1 от делото) исковата молба е
оставена без движение с разпореждане за уточняване на петитума. С
определение от 18.01.2008 г. (върху исковата молба) са дадени и указания за
уточнение на обстоятелствената част.
Указанията са изпълнени с молба на ищеца от 17.12.2007 г. (на лист 20 от
делото) и с определение от 03.01.2008 г. (на същия лист) делото е насрочено в
първо открито заседание за 12.06.2008 г.
Ответниците по делото не са намерени на адреса от исковата молба и
затова с разпореждане от 06.02.2008 г. (на лист 22, върху призовка) на ищеца
по това дело са дадени указания да посочи актуален адрес. С молба от
07.04.2008 г. (на лист 79 от делото) ищецът по делото пред СГС е поискал
издаване на съдебно удостоверение за адресна справка от МВР.
Удостоверението е било издадено и взето от ищеца по делото пред СГС на
17.04.2008 г. съгласно отбелязване на същия лист.
Не е установено къде по делото, но с определение от 10.04.2008 г.
производството по гражданско дело № 4263/2007 г. е прекратено спрямо
ищцата по настоящото дело Д. П. Д.. Срещу това определение е постъпила
частна жалба от страна на дружеството – ищец пред СГС, която е оставена без
движение, като на 06.06.2008 г. е представен документ за внесена държавна
такса (на лист 4 от въззивно частно гражданско дело № 146/2008 г. на
Апелативен съд – София), и е разпоредено на 09.06.2008 г. частната жалба да
се изпрати на ответник по делото (макар да не са призовани).
Съгласно разписка на лист 3 от въззивно частно гражданско дело №
146/2008 г. на Апелативен съд – София, частната жалба е връчена на
ответника по това дело К. Д. П. на 19.06.2008 г. Жалбата е изпратена на
въззивния съд на 07.07.2008 г. (на лист 4 от частното дело). Последният с
Определение № 647/13.08.2008 г. по въззивно частно гражданско дело №
3
146/2008 г. е отменил разпореждането за връщане на исковата молба, тъй като
тя е съдържала адрес на ответниците, а те само не са били намерени на него.
Съгласно разписка на лист 85 от делото на СГС същото е върнато на
този съд на 15.08.2008 г. На 18.11.2008 г. делото е насрочено за 18.06.2009 г.
С молба от 10.12.2008 г. (на лист 93 от делото на СГС) ищецът по това
дело е поискал призоваване на ответницата тогава и ищца по настоящото дело
Д. П. Д. да бъде призована с публикация в „Държавен вестник“. Върху
молбата има разпореждане от 30.12.2008 г. призоваването да стане по този
начин. Ищецът по делото пред СГС е уведомен за задължението си да внесе
такса на 27.01.2009 г. (на лист 94 от делото), а таксата е внесена на 03.02.2009
г. (на лист 95 от делото). На 04.02.2009 г. (на лист 96 от делото на СГС) е
пратено съобщение за публикуване в „Държавен вестник“.
Първото заседание по делото на СГС е проведено на 18.06.2009 г. (на
лист 98), като ответницата тогава и ищца по настоящото дело Д. П. Д. е била
нередовно призована и делото е отложено за 25.02.2010 г. За икономия е
разпоредено да се изиска определяне на особен представител на тази
ответница.
Искането е връчено на 07.08.2010 г. (на лист 101 от делото на СГС), а за
адвокат на отсъстващата тогава ответница е назначена адв. Доротея Нейчева
на 08.10.2009 г. (на лист 102 от делото на СГС). Съгласно извадки от
„Държавен вестник“ съобщението до ответницата тогава и ищца по
настоящото дело Д. П. Д. е било обнародвано на 17.02.2009 г. – преди
заседанието от юни 2009 г.
В заседанието на 25.02.2010 г. (на лист 110 от делото на СГС) адвокатът
на ответника по делото в СГС К. П. е направила възражение за редовност на
исковата молба, като съдът е указал, че е нередовна, но не е дал конкретни
указания как да се поправят нередовностите. Делото е отложено за 17.06.2010
г.
С писмена молба от 05.03.2010 г. (лист 112 от делото на СГС) искът
отново е посочен като предявен за „около 20 000 лева“. На 17.06.2010 г. (лист
117) е проведено следващо открито съдебно заседание, в което ответниците
правят възражение, че уточнителната молба е просрочена. Съдът отново
прекратява производството с протоколно определение.
На 23.06.2010 г. ищецът пред СГС подава частна жалба, по която по-
късно е образувано въззивно частно гражданско дело № 1614/2010 г. на
Апелативен съд – София. На 29.06.2010 г. е разпоредено да се връчи препис от
частната жалба на ответниците, но по неясни причини това е станало чак на
30.08.2010 г. и 14.09.2010 г. (на листове 10 – 11 от частното дело). С
Определение № 1794/12.11.2010 г. по въззивно частно гражданско дело №
1614/2010 г., Апелативен съд – София, ΙΙΙ търговски състав, уважава жалбата.
Делото е върнато в СГС на 16.11.2010 г. (на лист 119 от делото на СГС),
като отново е насрочено без никакви други указания с разпореждане от
25.11.2010 г. (на лист 118) за заседание на 31.03.2010 г. В това заседание (на
лист 124 от делото) е допусната техническа експертиза за определяне на
4
цената на иска. Делото е отложено за 27.10.2011 г.
Едва в заседанието на 27.10.2011 г. (на лист 134 от делото на СГС) е
уточнен размера на иска на 20 000 лева. В същото заседание е изслушана
експертизата, подадена в съда на 19.10.2011 г., като ответниците оспорват
заключението и искат допълнителна задача. Делото е отложено за 22.03.2012 г.
(на лист 135).
На 30.01.2012 г. ищецът по делото пред СГС е направил искане съдът да
назначи вещо лице, което е станало на 03.02.2012 г. В заседанието на
22.03.2012 г. (на лист 167) съдът единствено е заменил вещото лице, като е
констатирал, че вече назначеното през февруари не може да бъде намерено.
Делото е отложено за 11.10.2012 г. Вещото лице е призовано на 21.06.2012 г.
(на лист 169).
В заседанието на 11.10.2012 г. (на лист 172 от делото на СГС) вещото
лице се е явило, като е имало заключение още на 03.10.2012 г. (на лист 202 от
делото на СГС). В това заседание делото е спряно до решаване на
правосубектността на ищеца, който не е заявил вписване в Търговския
регистър.
Съгласно представено удостоверение от Търговския регистър от
09.04.2013 г. (на лист 177 от делото на СГС) е поискано вписване на
ликвидация на ищеца по делото в СГС, но към 10.04.2013 г. все още не е имало
решение. При служебна проверка по реда на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ в
електронната система на Търговския регистър съдът установява, че
ликвидацията е била вписана на 15.10.2013 г.
На 10.04.2014 г. ищецът по делото в СГС (на лист 181) е подал искане за
възобновяването му след вписана ликвидация. На 09.06.2014 г. делото е
насрочено за открито заседание на 06.11.2014 г. (на лист 184 от делото на
СГС).
На 05.11.2014 г. назначената за особен представител на ответницата
тогава и ищца по настоящото дело Д. П. Д. е заявила с молба (на лист 192 от
делото), че не може да продължава функциите си и иска да бъде заменена. В
заседанието на следващия ден (на лист 193) делото е отложено за 02.04.2015 г.
На 12.12.2014 г. е определен нов особен представител – адв. И. (на лист
197 от делото).
В заседанието на 02.04.2015 г. (на лист 199 от делото на СГС) делото е
отложено поради неявяване на вещото лице за 11.06.2015 г. В това заседание
(на лист 220 от делото на СГС) експертизата отново не е приета и е заменено
вещото лице. Делото е отложено за 03.12.2015 г.
В заседанието на 03.12.2015 г. (на лист 245 от делото на СГС)
заключението е прието, като обаче към него вещото лице е приложило
документи, които са оспорени от адвоката на ответника в делото пред СГС и
делото е отложено за представяне на оригинали за 19.05.2016 г. (на лист 246).
На 14.12.2015 г. (на лист 253) ответникът в делото пред СГС и
наследодател на ищците е поискал поправка на протокол, като за целта не е
насрочвано особено заседание, и е поискана тройна експертиза. В заседанието
5
на 19.05.2016 г. (на лист 256) секретар не е бил призован и делото отново е
отложено за 01.07.2016 г. (на лист 257 от делото на СГС), като няма
произнасяне по искането за тройна експертиза.
В заседанието на 19.05.2016 г. (на лист 261) съдът е допуснал тройната
експертиза, като е отсрочил делото за 01.07.2016 г. (на лист 262). Ответникът
по делото в СГС е посочил вещо лице за назначената тройна експертиза на
25.05.2016 г. (на лист 272), а ищецът по делото – едва на 21.06.2016 г. (лист
273), като липсва произнасяне на съда преди това. В заседанието от 01.07.2016
г. (на лист 274) делото е отложено за 09.02.2017 г. (на лист 276).
В съдебното заседание на 09.02.2017 г. делото е имало вече нов
докладчик (на лист 292 от делото) са изслушани вещите лица. Допусната е
допълнителна тройна експертиза с посочени вещи лица, и делото е отложено
за 15.06.2017 г. (на лист 304 от делото на СГС).
В заседанието на 15.06.2017 г. делото е обявено за решаване (на лист
327). Решението е постановено след почти 6 месеца на 28.11.2017 г. (на лист
338 от делото на СГС).
С молба от 29.12.2017 г. (на лист 348 от делото) представител на
ответника е уведомил, че ответникът по делото пред СГС К. Д. П. е починал
на 09.07.2017 г. С Определение от 10.01.2018 г. ищците по настоящото дело са
конституирани като ответници в делото пред СГС.
Постъпили са въззивни жалби и от двете страни , които са
администрирани до 10.04.2018 г. (вж. лист 50 от въззивно гражданско дело №
4481/2018 г. на Апелативен съд –София). Ищецът по делото на СГС е бил
подал частна жалба, която му е върната с разпореждане от 16.02.2018 г., но то
не е връчено до 26.07.2018 г. (на лист 368 от делото на СГС) и делото е
изпратено на Апелативен съд – София за въззивен контрол чак на 27.09.2018 г.
С Определение от 29.11.2018 г. по въззивно гражданско дело №
4481/2018 г. на Апелативен съд – София (въззивното дело) делото е насрочено
за разглеждане на 07.03.2019 г. (на лист 53 от въззивното дело). В това
заседание делото е отложено поради нередовно призоваване на ищцата по
настоящото дело Д. П. Д. за 06.06.2019 г. (на лист 64 от въззивното дело). И в
това заседание (на лист 73 от делото) е налице нередовно призоваване, поради
което делото е отложено за втори път, макар че е констатирано връчване на
един от особените представители. Делото е отложено за 07.11.2019 г. (на лист
88 от въззивното делото), когато е обявено за решаване.
Решението е постановено на 10.01.2020 г. (на лист 103 от въззивното
дело), като решението е своевременно поправено с решение от 10.03.2020 г.
(на лист 117 от въззивното дело).
Администрирани са касационна жалба и отговор, като делото е пратено
на Върховния касационен съд на 31.07.2020 г., като е върнато от ВКС на
04.08.2020 г. за доадминистриране, и отново е образувано на 02.10.2020 г.
Делото е приключило на 04.02.2021 г. с недопускане на въззивното решение
до касация.
Съгласно представено на лист 4 от делото писмо с изх. № 94-00-
6
334/18.01.2022 г. на заместник-министъра на правосъдието за забавянето на
горепосочените две дела пред Софийския градски съд и Апелативен съд –
София на трите ищци е предложено обезщетение в размер на по 1200 лева.
В съдебното заседание на 03.07.2024 г. (на лист 111 от делото) е
разпитана свидетелката на ищците Д. П., която дава показания, че те имали
дело със строително дружество, което продължило от около 2007 г. до 2018 г.
по спомени на свидетелката. Наследодателят на ищците бил осъден да плаща,
но делото било важно, защото се отнасяло до недвижим имот на ищците по
настоящото дело, върху който следвало да се построи блок, от който те да
получат жилище. Наследодателят на ищците силно се вълнувал от делото за
обезщетение, което строителят поискал от него, като бил получил и инфаркт,
според свидетелката – и от притеснение.
Съдът кредитира показанията на свидетелката относно разказаните от
нея събития и отношението на наследодателя на ищците към забавеното дело,
а по връзката с имотните нужди на ищците ще се произнесе в мотивите по
правото за причинната връзка. Това не прави показанията недостоверни, тъй
като същите описват психологическо състояние и отношение на ищците, което
е логично от гледна точка на интересите им.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи („Европейската конвенция за защита на правата на човека“,
„ЕКПЧ“) всеки има право неговият спор за граждански права да бъде
разгледан от съда в разумен срок. Съгласно чл. 2б ЗОДОВ когато съдебно дело
е забавено отвъд разумния срок за разглеждането му, ощетените страни имат
право на обезщетение по реда на ЗОДОВ, като ако забавеното дело вече е
приключило, искът може да се разгледа съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ само след
поискване на обезщетение от Министерството на правосъдието и предложен
нисък размер на същото.
Критериите за преценка на разумния срок на правораздаване са
посочени в богата практика на Европейския съд за правата на човека
(„ЕСПЧ“). Съгласно решението Poiss с/у Австрия, жалба № 9816/82, § 50, 23
април 1987 г. срокът се пресмята от образуването на делото в съда до неговото
решаване с окончателен съдебен акт, освен ако производството не включва
особени предварителни стъпки като предпоставка на иска. Разумността на
срока не се преценява от отделните етапи на процеса, а поне първоначално
спрямо цялостната продължителност на делото от началото до края, като се
отчитат особеностите на отделния случая – решение Nicolae Virgiliu Tănase с/у
Румъния [ГК], жалба № 41720/13, §§ 209 – 214, 25 юни 2019 г., и цитираната
там практика. Критериите за преценка дали срокът е неразумен са три –
сложността на делото (според сроковете по националния процесуален закон);
поведението на съда и на страните, както и ценността на интереса, чиято
защита се търси по делото (пак там, § 209, и цитираната практика). При това
държавата чрез органите си отговаря за всяко забавяне на делото, независимо
от кой конкретен служител на съда е причинено, и дали е по персонални,
7
организационни или други причини – същото е установено и в т. 7 от
Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1959 г.
В случая се установява, че производството пред Софийския градски съд
е продължило от 01.11.2007 г. до 27.09.2018 г., когато делото е постъпило в
Апелативен съд – София, или 10 години, 10 месеца и 26 дена. Този срок
определено е повече от всеки предвиден в процесуалното законодателство на
страната ни за разглеждане на делото в една съдебна инстанция. По
преценката на настоящия съд разумният срок за разглеждане на едно
обичайно гражданско дело (като не се взема третия критерий на ЕСПЧ за
особено ценен защитаван интерес) следва да е около една година за
разглеждане на една инстанция – това е обичайната продължителност на
гражданските дела в по-голямата част от Европа и във федералните съдилища
на САЩ.
Следователно съдът следва да изследва причините за забавяне на делото
на ищците в Софийския градски съд, като този държавен орган носи
отговорност само за забавяния, причинени от негови служители, а не от
изтичане на срокове, които препятстват развитието на делото поради причини,
лежащи у други органи.
В случая има два периода от време, в които отговорността за забавяне на
делото не може да се отнесе към съда – това е времето от 11.10.2012 г. до
10.04.2014 г., когато за ищеца по делото пред СГС е следвало да се впише
ликвидация поради невписването му в електронния търговски регистър.
Действително ликвидацията е била вписана още на 15.10.2013 г., но съдът
намира, че в случая забавянето от тази дата до 10.04.2014 г. се дължи и на
поведение на страните – те не са уведомили съда по-рано, а задължението на
съда да следи за обстоятелства, водещи до отмяна на спиране, е за проверка на
всеки шест месеца – по аргумент от чл. 107 от действалия към 2013 – 2014 г.
Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните,
военните и апелативните съдилища (обн., ДВ, бр. 66/2009 г.), като по-краткият
срок по чл. 106 от същия правилник се прилага само за ненасрочените дела.
Не може да се търси отговорност на съдебния състав и за отлагане на
делото от заседанието на 06.11.2014 г. до април 2015 г., тъй като тогава делото
е отложено поради отказ на назначения особен представител от защита по
него, а това не е лице, за чието поведение съдът отговаря. Отлагането на
делото за пет месеца до назначаване на нов представител, който да се запознае
с делото е на горната граница на разумното.
Поради това от забавянето, за което първият ответник по делото би
отговарял, следва да се приеме за основателен период на забавяне от общо 2
години, в който се е наложило да се осигури представителство на страните и
продължаване на тяхната правосубектност с оглед на въведената от
законодателя нова форма на търговска регистрация. Това са усложнения на
делото, за които не може да се носи отговорност за неразумен срок.
Ответниците възразяват също така за това, че делото се било забавило
поради множество искания на процесуалният представител на ищците в
настоящото производство и техния наследодател – ответник по делото в СГС,
8
за изслушване на експертизи. Действително такива искания са направени, но
забавянето на делото за приемането на заключенията на експертизите по тях е
за периода от април 2015 г. до юни 2017 г., като експертизите е можело да
бъдат насрочвани доста по-ритмично, вещи лица да се назначават скоро след
датите на съдебните заседания, а не със забавяния за периоди от до 3 месеца
(например от 19.10.2011 г. до 03.02.2012 г., когато датата на следващото
насрочено заседание – на 22.03.2010 г. не е можело да се призове вещото лице
ди то изготви заключение, което да бъде внесено в съда поне седмица преди
заседанието, което довело до отлагане на делото с още шест месеца до
11.10.2012 г.). Констатират се случаи на отлагане на заседания, без съдът да се
е произнесъл по искане за експертиза – така през декември 2015 г. е поискана
тройна експертиза, но съдът не се е произнесъл по това искане чак до
откритото заседание на 19.05.2016 г., когато делото е отново отложено за
01.07.2016 г. Налице са и сериозни забавяния при връчване на съобщенията
във връзка с определянето на вещи лица – например от указанията до ищеца
по делото да посочи вещо лице в заседанието от 19.05.2016 г. до молбата за
това на 21.06.2016 г. вече е минал срок, който е направил невъзможно
приемането на експертиза на 01.07.2016 г.
Отделно от това и без настоящият съдебен състав да се интересува от
причините, нередовностите на исковата молба са отстранени изцяло едва в
заседанието на 17.06.2010 г. – повече от две години и половина след
образуване на делото на 01.11.2007 г., което не може да се приеме за разумен
срок, независимо дали страните са създавали пречки за това или са били
направени нередовни възражения от ответниците.
Налице е и забава при постановяване на решението, което е постановено
повече от шест месеца след последното заседание по делото, като отново
причините за това – дали свръхнатовареност на съдията-докладчик, негово
заболяване, или пък недобросъвестно забавяне, са без значение за
отговорността на ответниците.
При това съдът намира, че с всички отлагания и забавяния по искане на
представители на ищците по настоящото производство, спорът по делото пред
СГС би следвало да бъде разрешен за около три години и половина, като всяко
забавяне отвъд този срок би следвало да се смята за неразумно дълго. Към
него следва да се добавят и двете години забавяне поради процедурите пред
Търговския регистър и за определяне на нов особен представител, или делото
е следвало разумно да продължи най-много (като се отчитат пречки от
организационен характер) в тази инстанция малко над 5 години. Това не
противоречи и на защитавания по делото интерес, който макар и да е
относително голяма сума, нито е непосилно голям, за да има шокиращ ефект
за ищците, нито пък представлява нещо различно от едно имуществено,
оценимо в пари право, което не е от жизнено значение за поддържане на
стандарта на живот на ищците. Това предполага и че делото не е нужно да се
разглежда особено експедитивно. За цялото останало забавяне над посочените
5 години Софийският градски съд носи отговорност, тъй като не е съумял чрез
всичките си служители да организира по-бързо разглеждане на делото.
9
Вторият ответник – Апелативен съд – София, следва да носи съгласно
чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ солидарна отговорност за забавяне на делото, ако се
установи, че то е продължило неразумно дълго и пред тази съдебна
инстанция. Продължителността на делото е била от 27.09.2018 г. до 02.10.2020
г., или около две години.
Установяват се и две отлагания, които не се дължат нито на сложността
на делото пред тази инстанция, нито на поведението на страните – отлагането
на делото в заседанието от 06.06.2019 г., когато съдът сам в мотивите си
признава, че е връчвал съобщения до особен представител, който е бил
отдавна освободен, което съдът е следвало да провери, както и поради
връщането на делото за доадминистриране на касационната жалба с
разпореждане на Върховния касационен съд от 04.08.2020 г., което е
продължило размяната на книжа с още 2 месеца.
Така кумулативната продължителност на делото пред въззивната
инстанция е нараснала двойно спрямо възприетия от съда обичаен разумен
срок от една година, което означава, че и вторият ответник следва да носи
отговорност за продължителността на съдебния процес солидарно с първия
съгласно чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, доколкото, както беше посочено, нерешаването
на делото в разумен срок представлява единен факт, от който цялостно
произтича отговорността на държавата спрямо увредените лица, без значение
кое съдилище колко е допринесло за забавянето.
При това положение кумулативното забавяне на производството на
ищците по настоящото дело, продължило общо 10 години, 10 месеца и 26
дена, при възприета от съда разумна продължителност на делото с оглед
всичките му усложнения, довели до забавяния от процесуален характер за
осигуряване на участието и правосубектността на страните от общо около
шест години и половина – 5 години за първата инстанция, една година за
въззивната, и фактическата продължителност от малко над 6 месеца във
Върховния касационен съд (от 31.07.2020 г. до 04.02.2021 г.), води до извод за
забавяне на делото отвъд максималния разумен срок с почти пет години.
Ищците претендират обезщетение лично и като наследници на
починалия първоначален ответник по забавеното дело, като следва съгласно
чл. 52 ЗЗД съдът да определи обезщетението по справедливост, като вземе
предвид само тези негативни емоции на ищците, които са свързани със
забавеното дело.
Поради това настоящият съдебен състав не намира, че забавянето на
делото може да е довело до или да е задълбочило жилищен проблем на
ищците – тяхното право на собственост е било установено със съдебно
решение, постановено преди 2007 г. и те са можели да строят в имота си и да
ползват построеното от дружеството – ищец по забавеното дело. Причините
да не го направят лежат изцяло в тяхната сфера и не могат да се вменят в
тежест на държавата, тъй като забавеното дело не е водено за право на
собственост или право да се строи, а по претенция срещу ищците в
настоящото дело, която, докато е била висяща, не им е носела никакви
имуществени негативи, които да подсилват притеснението им, извън
10
разноските по делото, за които те обаче отговарят с оглед на осъждането си да
ги платят и изхода на делото.
Обезщетението следователно следва да се определи съобразно
обичайните вреди от раздразнение и фрустрация на това, че спорът на
страните не се решава в обозрими срокове. Установените от свидетелката на
ищците медицински усложнения – сърдечен удар и нервни кризи при една от
ищците, също не са в причинна връзка със забавянето на делото, тъй като
няма житейска (а и медицинска) логика продължителен източник на малка по
интензитет тревожност да доведе до резултат внезапно увреждане на здравето
– житейски очевидно е, че сърдечен удар се получава или от фактори на
средата (хранене, движение, генетична предразположеност), или при внезапни
шокови изменения при предразположени хора. Няма логична причина един
съдебен процес, продължил с години, да предизвика такъв шок, че да доведе
до сърдечен удар.
При това положение обезщетението, което ответниците дължат
солидарно, следва да се определи по обичайните критерии, цитирани и от
министерството на правосъдието, и изведени от практиката на Европейския
съд за правата на човека по подобни дела, например процедурното решение
Кривенчев с/у България (dec.), жалба № 1113/04, 14 април 2004 г., по което
ЕСПЧ е приел обезщетение от 1800 евро за забавено производство за
обезщетение за вреди от транспортно произшествие, продължило от
10.10.1996 г. до 21 юли 2003 г., или 6 години и 9 месеца, а в процедурното
решение Д. с/у България и 6 жалбоподатели (dec.), жалба № 24447/06, 11
септември 2012 г., ЕСПЧ приема за достатъчно обезщетение по спор за
собственост, продължил 12 години и 11 месеца, сумата от 2800 евро.
Следователно за продължителност на дело от 10 години и почти 11 месеца,
което не се отнася пряко до собственост (т.е. интересът е по-незначителен и
обезщетението може да се намали с 25 %), съдът може да определи
обезщетението така – от 2800 евро се намаляват 25 % до 2100 евро, съобразява
се отношението на продължителността на делата – 12 години и 11 месеца към
10 години и 11 месеца, или 84,5 %, и се получава сума в размер на около 1775
евро, която следва да се увеличи поради инфлационните процеси в периода
2012 – 2023 г., и да се присъди обезщетение в размер на 4000 лева за
настъпилото забавяне на делото. Обратно на предложението на
Министерството на правосъдието обаче, това обезщетение следва да се
присъди на всяка ищца поотделно, а не да се дели между тях, тъй като всяка
търпи отделни вреди. Така исковете следва да се уважат за по 4000 лева за
всяка ищца, платими солидарно от двамата ответници, и да се отхвърлят за
разликата над този размер до претендираните от всяка от тях 10 000 лева.
По възражението на втория ответник за липса на солидарност, защото
всеки съдебен орган отговарял само за вредите, причинени от неговите
служители, настоящият съдебен състав намира, че с оглед на характера на
отговорността за цялостно забавяне на производството съгласно цитираните
решения на ЕСПЧ, както и разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ следва да се
тълкуват в смисъл, че всеки съдебен орган, допринесъл за забавяне на
производството, следва да отговаря за всички вреди от забавянето.
11
За пълнота следва да се посочи, че искът е изрично ограничен до
неимуществени вреди, поради което натрупалите се лихви за забава, които са
форма на имуществена вреда от забавено правосъдие, не са предмет на
претенцията и са взети предвид от съда само при оценка на интереса по
делото, който определя и дали е налице разумен срок или не.
Относно разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ разноските се присъждат в тежест на
ищците.
Същите са доказали разноски в размер на по 10 лева – такса, платена от
всяка ищца (поради неправилно разбиране на указанията на съда са внесени в
повече, но ответникът не може да бъде натоварван с разноски за това), като
всеки от ответниците следва да бъде осъден да им плати по 5 лева, тъй като
отговорността за разноски не е солидарна.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ
Софийския градски съд, с код по БУЛСТАТ: *********, и Апелативен съд –
София, с код по БУЛСТАТ: *********, и двете съдилища с адрес на
управление: София, бул. „Витоша“ № 2, солидарно да платят на Х. Н. П., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. **, сумата от 4000
лева (четири хиляди лева) – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по
гражданско дело № 4263/2007 г. на Софийския градски съд, и въззивно
гражданско дело № 4481/2018 г. на Апелативен съд – София, по които
исковата молба е подадена на 01.11.2007 г., а решението е влязло в сила на
04.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
присъдените 4000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева
(десет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ
Софийския градски съд, с код по БУЛСТАТ: *********, и Апелативен съд –
София, с код по БУЛСТАТ: *********, и двете съдилища с адрес на
управление: София, бул. „Витоша“ № 2, солидарно да платят на М. К. Д., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. **, сумата от 4000
лева (четири хиляди лева) – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по
гражданско дело № 4263/2007 г. на Софийския градски съд, и въззивно
гражданско дело № 4481/2018 г. на Апелативен съд – София, по които
исковата молба е подадена на 01.11.2007 г., а решението е влязло в сила на
04.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
присъдените 4000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева
(десет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ
Софийския градски съд, с код по БУЛСТАТ: *********, и Апелативен съд –
София, с код по БУЛСТАТ: *********, и двете съдилища с адрес на
12
управление: София, бул. „Витоша“ № 2, солидарно да платят на Д. П. Д., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, ет. *, ап. **, сумата от 4000
лева (четири хиляди лева) – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по
гражданско дело № 4263/2007 г. на Софийския градски съд, и въззивно
гражданско дело № 4481/2018 г. на Апелативен съд – София, по които
исковата молба е подадена на 01.11.2007 г., а решението е влязло в сила на
04.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
присъдените 4000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева
(десет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ
Софийския градски съд, с код по БУЛСТАТ: *********, и Апелативен съд –
София, с код по БУЛСТАТ: *********, и двете съдилища с адрес на
управление: София, бул. „Витоша“ № 2, солидарно да платят на Т. К. Д., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. **, сумата от 4000
лева (четири хиляди лева) – обезщетение за вреди от забавено правосъдие по
гражданско дело № 4263/2007 г. на Софийския градски съд, и въззивно
гражданско дело № 4481/2018 г. на Апелативен съд – София, по които
исковата молба е подадена на 01.11.2007 г., а решението е влязло в сила на
04.02.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
присъдените 4000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева
(десет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Софийския градски съд,
с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на управление: София, бул. „Витоша“
№ 2, да плати на всяка от четирите ищци Х. Н. П., с ЕГН: **********, М. К.
Д., с ЕГН: **********, Т. К. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл.
**, вх. *, ап. **, и трите с адрес: С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. **, и Д. П. Д., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, ет. *, ап. **, сумите от по 5
лева (пет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Апелативен съд – София,
с код по БУЛСТАТ: *********, и адрес на управление: София, бул. „Витоша“
№ 2, да плати на всяка от четирите ищци Х. Н. П., с ЕГН: **********, М. К.
Д., с ЕГН: **********, Т. К. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „С.“, бл.
**, вх. *, ап. **, и трите с адрес: С., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ап. **, и Д. П. Д., с
ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, ет. *, ап. **, сумите от по 5
лева (пет лева) – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на Софийската районна
прокуратура като контролираща страна.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13