№ 62
Гр. Силистра, 30 юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в открито съдебно заседание на шести юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Анета Тодорова, като разгледа докладваното от съдията адм. д
№ 118 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 16д, ал. 8 от Наредба №
2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и
за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси.
Производството по делото е образувано по жалба на
„Т.А.Т.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Тутракан,
обл. Силистра, ул. „Силистра“ № 54, против Решение № 1-581-1 / 15. 04. 2020 г.
на областния управител на област Силистра, с което е разпоредено предприемане
на спешна мярка чрез пряко възлагане на автобусни превози, считано от 01. 05.
2020 г. по следните автобусни линии от общинската и републиканската транспортни
схеми от квотата на Община Силистра:
1. № 5А –
Силистра – Калипетрово (центъра) – по утвърдено разписание;
2. Варна –
Силистра, с часове на тръгване 10. 00 – 07. 00 часа.
Жалбоподателят счита, че оспореният акт засяга пряко
интересите му, тъй като дружеството е превозвач по посочените линии по силата
на договор № 2015 – 028 – У от 29. 04. 2015 г., сключен с Община Силистра в
качеството ѝ на възложител.
Посочено е, че срокът на договора е до 30. 04. 2020 г., като с писмо с
изх. № 179 от 29. 04. 2020 г. дружеството е уведомило писмено възложителя
Община Силистра за съгласието си, дадено според изискването на чл. 5, § 5 от
Регламент (ЕО) № 1370 / 2007 г., за удължаване на срока за изпълнение на
обществената поръчка. Независимо от даденото формално съгласие от превозвача,
областният управител, в качеството му на компетентен орган по смисъла на чл.
16д, ал. 6 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване
на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси, е издал посоченото по-горе решение за предприемане на спешна мярка
„пряко възлагане на автобусни превози“ по двете линии. Жалбоподателят счита, че
решението е незаконосъобразно, тъй като не е обнародвано по предвидения начин
в чл. 16д, ал. 7 от цитираната наредба.
Посочва, че предпоставките за постановяването му не са били налице, тъй като не
е имало „…прекъсване на услугата или непосредствен риск от подобно
прекъсване…“, предвид наличието на сключен договор за превоз и изразеното
съгласие от превозвача да продължи да изпълнява произтичащите от договора
задълженията. Моли за отмяна на акта и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Областния
управител на област Силистра, е подал писмен отговор, според който жалбата е неоснователна
и моли да бъде отхвърлена.
Третата заинтересована страна – Кмета на
община Силистра, е депозирала становище, съдържащо доводи в защита на оспорения
акт.
Съдът,
като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Страните
не спорят, че по силата на договор № 2015 – 028 – У от 29. 04. 2015 г., сключен
между жалбоподателя, в качеството на изпълнител, и Община Силистра, в
качеството на възложител, дружеството е извършвало обществен превоз на пътници
по линии № 5А Силистра – Калипетрово (центъра) – по
утвърдено разписание и Варна – Силистра - с часове на тръгване 10. 00 ч. и 07.
00 часа. Не е спорно също така, че срокът на договора е до 30. 04. 2020 г.
С
писмо с изх. № 179 от 29. 04. 2020 г. (л. 12 и л. 13) дружеството е уведомило
писмено възложителя Община Силистра за съгласието си за удължаване на срока за
изпълнение на обществената поръчка.
Междувременно
с писмо с изх. № 1064 / 13. 04. 2020 г. (л. 6 и л. 7) кметът на община Силистра
е сезирал областния управител относно необходимостта за предприемане на спешни
мерки, съгласно чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 г., чрез пряко
възлагане на автобусни превози по линии №
5А – Силистра – Калипетрово (центъра) – по утвърдено разписание и Варна –
Силистра, с часове на тръгване 10. 00ч. и 07. 00 часа. Необходимостта от
предприемане на спешни мерки, считано от 01. 05. 2020 г., е мотивирана с това
да не се прекъсва транспортното обслужване на населението. Посочено е, че двете
линии ще бъдат включени при провеждането
на следваща процедура за разпределение и възлагане на превози по утвърдени
транспортни схеми по реда на глава
втора, раздел I
от Наредба № 2 / 15. 03. 2002 г.
Последвало
е издаването на Решение № 1-581-1 / 15. 04. 2020 г. на областния управител на
област Силистра, с което е разпоредено предприемане на спешна мярка чрез пряко
възлагане на автобусни превози, считано от 01. 05. 2020 г. по следните
автобусни линии от общинската и републиканската транспортни схеми от квотата на
Община Силистра:
1. № 5А – Силистра – Калипетрово (центъра) – по
утвърдено разписание;
2. Варна – Силистра, с часове на тръгване 10.
00 – 07. 00 часа.
Издаването на решението е обосновано с разпоредбите на
чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета
от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с
железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и
(ЕИО) № 1107/70 на Съвета, във връзка с чл. 16д, ал. 6, 7 и 8 от Наредба № 2 от
15. 03. 2002 г. В решението е посочено, че се издава по искане на Община
Силистра, с оглед да не се прекъсва транспортното обслужване на населението,
като изрично е упоменато, че спешната мярка се предприема за срок до провеждане
на процедура за възлагане по реда на Наредба № 2 от 15. 03. 2002 г., но не по-късно от 30. 09.
2020 г.
Съгласно изискването на чл. 16д, ал. 7 от Наредба № 2
/ 2002 г. решението е публикувано в местен и централен ежедневник - във вестник
„Бряг“, бр. 47 / 2020 г., и във вестник „24 часа“ от 17. 04. 2020 г.
Оспорването на посоченото решение е станало повод за инициирането на
настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК
съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Съгласно
чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 / 2002 г. в случаите по чл. 5, пар. 5 от
Регламент (ЕО) № 1370/2007 областният управител е органът, компетентен да
предприеме спешната мярка при условията на регламента. Съгласно цитирания текст от наредбата оспореният акт, чийто издател е
областния управител, изхожда от материално компетентно лице.
Оспореното решение е обективирано в писмена форма и съдържа правни и
фактически основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Не могат да
бъдат споделени и твърденията относно допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на акта, тъй като не е обнародван по предвидения начин в чл. 16д, ал. 7 от Наредбата – за
опровергаване на отрицателния факт са представени доказателства, че решението е
публикувано в централен и местен ежедневник. Освен това публикуването на акта е
предпоставка за упражняване на правото на жалба от засегнатите лица, респ. за влизането
му в сила, а не е елемент от административната процедура, предшестваща
издаването му, и в този смисъл не би могло да се отрази на законосъобразността
му. Не се констатират и други допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила в производството по издаването на оспорения
административен акт.
По отношение на материалната
законосъобразност на акта:
Условията за постановяване на решение за
предприемане на спешна мярка по чл. 16д, ал. 6 от Наредба № 2 / 2002 г. са
разписани в чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 – такава мярка може да
се предприеме в случай на прекъсване на услугите или на непосредствен риск от
такова прекъсване. Към датата, на която от страна на кмета на общината е направено искане до областния управител за
предприемане на спешни мерки – 13. 04. 2020 г., не е имало прекъсване на
услугите по извършване на обществен превоз на пътници по двете линии, но поради
изтичане на срока на договор № 2015 – 028 – У от 29. 04. 2015 г. на 30. 04.
2020 г., е съществувал непосредствен риск от скорошно прекъсване, предвид
обстоятелството, че междувременно не е била обявена обществена поръчка за определяне
на нов превозвач. В този смисъл настоящата инстанция приема, че е била налице
необходимост от вземане на решение за предприемане на спешна мярка, респ. били
на налице условията за издаването на оспорения административен акт.
Що се касае за даденото писмено съгласие от
жалбоподателя да продължи времетраенето
на договор № 2015 – 028 – У от 29. 04.
2015 г., следва да се коментира, че същото няма отношение към
законосъобразността на акта. На първо място съгласието е депозирано пред кмета
на община Силистра след издаването на Решението на областния управител и след
оповестяването му, само ден преди изтичането на срока на договора. Освен това,
съгласно чл.
16д, ал. 6 от Наредба № 2 / 2002 г. във вр. с чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) №
1370/2007 органът, който определя вида на спешната мярка, е областния
управител, а не кмета на общината (относно правомощията на областния управител
- Решение № 577 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7203/2013 г., VII о.).
Именно областният управител може да определи дали да се предприеме спешна мярка
във вид на пряко възлагане или формално съгласие за удължаване на обществена
поръчка за услуги, или във вид на изискване за изпълнение на някои задължения
за обществени услуги. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 5, пар. 5 от
регламента е обстоятелството, че формалното съгласие за удължаването на
обществената поръчка е вид спешна мярка, чието прилагане следва да се определи
от областния управител посредством даване на правомощия на кмета на общината да
изрази такова съгласие. Без наличието на решение на областния управител със
съответното съдържание, уведомителното писмо съставлява само декларация без
обвързващо значение. А относно избора на конкретната мярка областния управител
действа в условията на оперативна самостоятелност и желанието, респ. съгласието
на конкретния доставчик на услуги да продължи да ги извършва след изтичането на
срока на договора, не е детерминиращ решението фактор.
Що се касае до съответствието на
оспорения акт с целта на закона, съдът намира, че то е несъмнено. Посредством
решението ще се обезпечи непрекъснатото ползване на услугите по извършване на
обществен превоз на пътници по двете линии, което в крайна сметка е и целта на
разпоредбата на чл. 5, пар. 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007.
В
заключение на гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден при
спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с
материалния закон и неговите цели, а депозираната срещу него жалба е
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.А.Т.“ ООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Тутракан, обл. Силистра, ул. „Силистра“
№ 54, против Решение № 1-581-1 / 15. 04. 2020 г. на областния управител на
област Силистра, с което е разпоредено предприемане на спешна мярка чрез пряко
възлагане на автобусни превози, считано от 01. 05. 2020 г. по следните
автобусни линии от общинската и републиканската транспортни схеми от квотата на
Община Силистра:
1. № 5А –
Силистра – Калипетрово (центъра) – по утвърдено разписание;
2. Варна –
Силистра, с часове на тръгване 10. 00 – 07. 00 часа.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: