Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 29.07.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 280 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
В исковата молба се твърди, че
ищцата е работила като председател в ответната кооперация, като със заповед №
10/07.08.2018 г. трудовият ù договор бил прекратен поради изтичане на
срока, за който е избрана за председател.
Посочва, че за времето от 01.01.2018
г. до 07.08.2018 г. не ù било изплатено дължимото трудово
възнаграждение, както следва: за месеците от януари до юли 2018 г., включително
– по 596,08 лева - нетно трудово възнаграждение за всеки от месеците и за м.
август 2018 г. – 139,13 лева – нетно трудово възнаграждение, като общата сума
възлизала на 4312,52 лева.
Твърди също, че към момента на
прекратяване на трудовия договор не ù било заплатено и обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 10 дни в размер на
308,62 лева.
Посочва, че на 20.02.2019 г. подала
до РдРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 145/2019 г. по описа на РдРС,
в рамките на което съдът издал заповед за изпълнение в полза на заявителя.
Срещу издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило
възражение за недължимост на сумите, което обуславяло правния интерес на ищцата
от предявяване на настоящия положителен установителен иск.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцата следните суми: 4312,52 лева –
незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до 07.08.2018
г.; 308,62 лева - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за
2018 г., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.02.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Процедурата по размяна на книжа е
спазена. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Ответникът не оспорва, че ищцата е
работила като председател на кооперацията и че със заповед от 07.08.2018 г.
трудовият ù договор е прекратен поради избор на нов председател.
Невярно било обаче твърдението, че
на ищцата не е заплатено дължимото трудово възнаграждение за периода от
01.01.2018 г. до 07.08.2018 г., като в тази връзка оспорва представените с
исковата молба разчетно – платежни ведомости.
По изложените съображения моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцата, редовно
призована, чрез упълномощен представител поддържа предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощен представител оспорва предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцата Д.П. е подала на 20.02.2019 г. до Радомирския районен съд
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против
ответника З. „К.“ за дължими суми за незаплатено трудово възнаграждение и обезщетение за
неползван платен годишен отпуск.
Въз основа
на това заявление е образувано ч. гр. д. № 145/2019 г. на РС - Радомир, по което в полза на заявителя е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 127/20.02.2019 г. против длъжника и настоящ ответник.
В
законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение,
длъжникът З. „К.“ е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В
едномесечния срок от съобщаването заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
Страните не спорят, че ищцата е
изпълнявала длъжността „председател“ на ответната кооперация за периода от 13.04.2016
г. до 07.08.2018 г., което се установява и от приложеното по делото заверено
копие на трудова книжка.
По силата на заповед № 10/07.08.2018
г. е прекратено трудовото правоотношение между ответната кооперация и ищцата Д.А.П.
на основание чл. 337 КТ, считано от 07.08.2018 г. Заповедта
е връчена на ищцата на 07.08.2018 г.
От представените по делото
разчетно-платежни ведомости се установява, че за периода от 01.01.2018 г. до
07.08.2018 г. на ищцата е начислено нетно трудово възнаграждение в общ размер
на 4276,22 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 25
дни за 2018 г. в нетен размер от 344,92 лева.
Подписите, поставени за „главен
счетоводител“ в разчетно-платежните ведомости, са оспорени от процесуалния
представител на ответника и с протоколно определение от 05.06.2019 г. съдът е
открил производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване авторството на
подписите, положени върху тях за „главен счетоводител“.
По делото са представени и 2 бр.
разходни касови ордери от 04.04.2018 г. и 31.05.2018 г., удостоверяващи заплатена
на ищцата сума от общо 500,00 лева, представляваща „аванс“.
По делото са представени и устав на З.
„К.“, както и протокол от годишно отчетно събрание на З. „К.“, проведено на
20.04.2019 г., на което са взети решения, касаещи финансовото състояние на
кооперацията, като наред с това е решено да се прекратят предсрочно
пълномощията на председателя Д.П., тъй като същата е нарушила законови
разпоредби и чл. 39 от Устава на кооперацията и наред с това да не се изплащат
трудови възнаграждения на освободения председател.
По делото са приети и пълномощно, с
което Д.А.П., в качеството ѝ на председател на ответната кооперация, е
делегирала правомощия на „Сея – Консулт“ ЕООД, представлявано от Силвия Емилова
Янкова – Мирчева, във връзка с осъществяване на дейности по счетоводно
обслужване на З. „К.“., както и 2 бр. приемо – предавателни протоколи от
24.07.2018 г., с които ищцата Д.П. е предала на Юлиян Стефанов договори за
сеитбена година 2018 г., както и други книжа и документи.
Във връзка с откритото производство
по реда на чл. 193 ГПК и по искане на ищцата съдът е допуснал събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Силвия Янкова –
Мирчева, от показанията на която се установява, че от 2016 г. извършва действия
по счетоводно обслужване на З. „К.“. Свидетелката сочи, че тя е изготвила разчетно-платежните
ведомости, приложени по делото и ги е подписала.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката, като ги намира за логични, последователни, вътрешно
безпротиворечиви и изградени на база нейни непосредствени впечатления.
По делото е назначена и изслушана съдебно
- счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че за периода
от 01.01.2018 г. до 07.08.2018 г. на ищцата е начислено брутно трудово възнаграждение
в размер на 5773,56 лева. Според вещото лице нетното трудово възнаграждение за
същия период, след приспадане на ДОД, осигурителни вноски и заплатен аванс, е 3776,22
лева, което не е заплатено от ответната кооперация. Нетното трудово
възнаграждение за пълен отработен месец, предхождащ месеца на прекратяване на
трудовото правоотношение, е в размер на 804,80 лева. Наред с това, нетното
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 10 дни неползван платен годишен отпуск е в
размер на 344,92 лева, което не е заплатено от ответника.
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност
съдът няма основания да се съмнява.
Приетото за установено от фактическа
страна обуславя следните правни изводи:
По допустимостта:
Исковете са предявени от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално
допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу
ответника в полза на ищцата заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковете за установяване на вземането
са подадени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По основателността:
По
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
При
предявен иск по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на работника/служителя е да докаже
наличието на трудово правоотношение с ответника през спорния период и размера
на уговореното трудово възнаграждение, а в тежест на работодателя е да докаже,
че дължимото възнаграждение действително е било изплатено.
Наличието
на трудово правоотношение между страните в периода от 13.04.2016 г. г. до 07.08.2018
г., когато същото е било прекратено на основание чл. 337 КТ, не е спорно между тях,
а се установява и от събраните в производството писмени доказателства.
Установява се също и че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
връчена лично на ищцата срещу подпис на 07.08.2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците
и служителите за положения от тях труд, както и да им плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Съгласно чл. 8, ал. 2 КТ
добросъвестността при изпълнението на трудовите задължения се предполага до
доказване на противното (по делото не се и твърди недобросъвестно изпълнение на
трудовите задължения от страна на ищцата). Предвид изложеното, съдът приема, че
ищцата е изпълнявала възложените ѝ трудови задължения съобразно
договореностите ѝ с работодателя и същият ѝ дължи пълния размер на
уговореното трудово възнаграждение.
Съгласно
заключението на съдебно - счетоводната експертиза, съдът приема за доказано, че
по ведомостите за заплати при ответника е начислено брутно трудово
възнаграждение на ищцата в размер общо на 5773,56 лева за периода от 01.01.2018
г. до 07.08.2018 г., като във ведомостите на ответника са налице данни за
авансови плащания на ищцата в общ размер на 500,00 лева (съдът съобрази
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ, според която трудовото възнаграждение се
изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти доколкото не е
уговорено друго) и след направени удръжки за ДОД и осигурителни вноски, остава
да се дължи сумата от 3776,22 лева (трудовите възнаграждения са претендирани
като нетни размери, поради което съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от искането, както е направено от ищцата, и се произнася
за нетните размери на възнагражденията). От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява безспорно, че ведомостите са подписани
от главния счетоводител на кооперацията, поради което съдът приема оспорването
на авторството на подписите, положени за главен счетоводител, за недоказано,
поради което не следва да се прилагат последиците на чл. 194, ал. 2, изр. второ ГПК. Следователно ищцата доказва наличието на трудово правоотношение с
ответника през процесния период, за който се претендира, че има право на
трудово възнаграждение и наличието на отработване на претендираното трудово
възнаграждение, а същевременно ответникът не е доказал, че е изпълнил
задължението си да заплати изцяло уговореното трудово възнаграждение на ищцата.
Ето защо, съдът намира иска за процесния период за доказан по основание и до
размера от 3776,22 лева. За горницата до пълния предявен размер от 4312,52 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По
иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Видно от
разпоредбата, фактическият състав на това обезщетение включва два елемента: 1)
прекратяване на трудовото правоотношение и 2) наличие на неизползван платен годишен
отпуск.
Обезщетението
по чл. 224, ал. 1 КТ по силата на нарочната законова регламентация - чл. 224,
ал. 2 КТ (в отклонение от правилото на чл. 228 КТ), се изчислява от полученото
среднодневно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни. По делото е установено, че трудовото правоотношение
на ищцата е прекратено от 07.08.2018 г., като с процесната заповед № 10 е
разпоредено на ищцата да се изплати и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение за неползван платен отпуск в размер на
10 дни за 2018 г. Посочената заповед е частен свидетелстващ документ, на който
е даден вид да е подписан от ответника. При липса на доказателства,
установяващи неавтентичността му, документът обвързва ответника с
обективираните в него неизгодни факти – дължимостта на посоченото в него
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за съответните дни - арг. от чл. 180 ГПК. От приетата
по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че размерът на
полученото от ищцата нетно възнаграждение - това за м. 07.2018 г.
(обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ е претендирано като нетна сума, поради
което съгласно диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от
искането, както е направено от ищцата и се произнася за нетния размер на
обезщетението), служи за база при определяне на среднодневното трудово
възнаграждение и за изчисляване на обезщетението, като през този месец ищцата е
отработила повече от 10 работни дни. В конкретната хипотеза се установява, че
на ищцата се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, определено
за 10 дни за 2018 г., и възлизащо в нетен размер на 344,92 лева. Ответникът не
е доказал, че е изпълнил задължението си да заплати дължимото обезщетение на ищцата.
Ето защо, съдът намира иска за процесния период за доказан по основание. Тъй
като ищцата претендира сумата от 308,62 лева, съдът следва да уважи иска до
така предявения размер.
На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва служебно да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението, тъй като присъдената сума по чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ е за
възнаграждение за работа и безусловно подлежи на предварително изпълнение,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Присъденото обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ несъмнено е обезщетение за работа
по смисъла на чл. 242, ал. 1 КТ, тъй като е от категорията, обезпечаващи
посрещане на ежедневни нужди, свързани с обезпечаване нормалното съществуване
на лицето, поради което и те подлежат на предварително изпълнение.
По разноските:
При този изход на спора и съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовата страна има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Същата претендира и доказва такива в размер на 523,00
лева - заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производство, от които ответната кооперация следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 462,30 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
също има право на разноски, които възлизат на сумата от 600,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от които съразмерно с отхвърлената част от исковете
ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 69,63 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - Радомир дължимата държавна
такса в размер на 201,05 лева, както и 106,07 лева – заплатено от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЗПК „К.“, с ЕИК: ...., със
седалище и адрес на управление:*** дължи на Д.А.П., с ЕГН: **********, с адрес:
*** следните суми:
на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата
от 3776,22 лева (три хиляди седемстотин седемдесет и шест лева и двадесет и две
стотинки) – незаплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2018 г. до
07.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 4312,52 лева (четири хиляди триста и дванадесет лева и
петдесет и две стотинки), като неоснователен;
на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата
от 308,62 лева (триста и осем лева и шестдесет и две стотинки), представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2018 г., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА
ЗПК „К.“, с ЕИК: ...., с адрес: с. Копаница, общ. Радомир, обл. Перник ДА
ЗАПЛАТИ на Д.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 462,30 лева (четиристотин
шестдесет и два лева и тридесет стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА
Д.А.П., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ЗПК „К.“, с ЕИК: ...., с
адрес: с. Копаница, общ. Радомир, обл. Перник сумата от 69,63 лева (шестдесет и
девет лева и шестдесет и три стотинки) – направени разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗПК „К.“, , с ЕИК: ...., с адрес: с. Копаница, общ.
Радомир, обл. Перник ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Радомир в полза на
бюджета на съдебната власт сумата
от 201,05 лева (двеста и един лева и пет стотинки) - държавна такса, както и 106,07
лева (сто и шест лева и седем стотинки) – заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдените трудови възнаграждения, обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и
законната лихва върху тях от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
20.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
секретар:/И.С./