Решение по дело №205/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 9

гр. Разград, 04.02.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 205 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе против Решение № 245 от 03.09.2021 г., постановено по АНД № 20213330200284 по описа на Районен съд – Разград, с което е отменено наказателно постановление № 38-0000944 от 09.04.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С отмененото наказателно постановление за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП на С. Б. С. е наложена глоба в размер на 3000 лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон, за което се излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде потвърдено наказателното постановление.

Ответникът С. Б. С. не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е основателна и предлага въззивното решение да бъде отменено.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С АУАН серия А-20, № 286488/13.02.2021 г. е установено, че на 13.02.2021 г. около 11:20 ч. в гр. Разград при разклона за с. Стражец, в посока гр.Разград, С. Б. С. управлявал товарен автомобил Форд Карго от категория N3, с две оси, с рег. № ******** и с полуремарке с peг. № ******** от категория О4 с три оси, като извършва превоз на товари – пшеница, за собствена сметка, от „Калето“ ООД - Кубрат за „Севан“ ООД, с маса 54920 кг, видно от разписка от 13.02.2021 г., като масата надвишава нормата от 40000 кг, установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Нарушението е с 14920 кг и липсва разрешително от Агенция „Пътна инфраструктура“. С това водачът е нарушил чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Към акта е приложена Пътна/прехвърлителна разписка № 284 от 13.02.2021 г., издадена от „Калето“ООД, в която е посочено, че е изпратена пшеница в количество 39 680 кг. Същото количество е отразено и в товарителница № 0101201 от 13.02.2021 г. В ППР е отбелязана масата на превозното средство – 15 240 кг и общата маса с товара – 54 920 кг.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП на С. е наложена глоба в размер на 3000 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е отменил наказателното постановление поради недоказаност на вмененото на водача нарушение. Счел е, че пътна/прехвърлителната разписка е частен документ, съставен за нуждите на вътрешната отчетност на предприятието, и няма обвързваща доказателствена сила, поради което не доказва действителното общо тегло на ППС с товара. Относно товарителницата е констатирал, че не съдържа подпис и печат на изпращач, и подпис на превозвач, поради което не отговаря на изискванията по чл. 51, ал. 1 ЗАвП и не може да изпълни доказателствената си роля по чл. 61 от ЗАвП. Отбелязал е, че контролните органи не са използвали годно техническо средство, за да установят действителната маса на ППС.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Според § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г.  „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3. В чл. 3 от Наредба № 11 е указано, че тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е 40 t.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11 предвижда, че извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР) движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.

Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Установено е по делото, че управляваното от С. МПС е с две оси и полуремарке с три оси, и неговата маса с товара надвишава максимално допустимата от 40 т. Като тежко ППС то може да се движи по пътищата с разрешително за преминаване, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“, каквото не е представено. По този начин са осъществени признаците от състава по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и нарушителят следва да бъде наказан по реда на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Касационната инстанция не споделя мотивите на въззивния съд, че   приложените пътна/прехвърлителна разписка и товарителница нямат доказателствена стойност. Вярно е, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗАвтП товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани и подпечатани от изпращача и превозвача. Това е условие за валидност на превозния договор, но съгласно чл. 50, ал. 2 ЗАвтП действителността на договора за превоз не зависи от издаването на товарителницата. Съгласно чл. 61 ЗАвтП товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на товара от превозвача до доказване на противното. По настоящото дело не се разрешава спор относно условията на превозния договор или относно получаването на товара, за да се преценява годността на товарителницата да изпълни удостоверителната си функция по чл. 61 ЗАвтП. Що се касае до пътна/прехвърлителната разписка, несъмнено тя е частен документ, което не изключва доказателствената й сила. Не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържанието на този документ. Напротив, налице е съответствие между пътна/прехвърлителната разписка и товарителницата. Тези документи са били представени от самия водач, който не е възразил срещу АУАН и не е оспорил факта, че масата на превозното средство е 54 920 кг.

Въззивният съд е приел, че контролните органи не са използвали годно техническо средство, за да установят масата на превозното средство. Следва да се отбележи, че такова задължение те нямат. Измерване на маса се извършва при издаване на разрешително за движение на извънгабаритни ППС съгласно чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11, но настоящият случай не е такъв.

 Като не е съобразил горното, въззивният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК то следва да бъде отменено.

В частта относно наложеното наказание обаче наказателното постановление е незаконосъобразно. Глобата е наложена в максималния размер, което явно не съответства на характера и тежестта на нарушението. Административнонаказващият орган не е посочил  обстоятелства, които да обосновават определяне на най-тежкото наказание. Като взе предвид, че превишението на допустимата максимална маса на ППС е почти 15 т, касационната инстанция намира, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати чрез налагане на глобата в размера на 2000 лв., което налага изменение на наказателното постановление в тази част.

Ето защо и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 245 от 03.09.2021 г., постановено по АНД № 20213330200284 по описа на Районен съд – Разград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-0000944 от 09.04.2021 г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация“ – Русе, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП на С. Б. С. е наложено административното наказание глоба в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 2000 лв.

Решението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                    2./п/