ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …………../ 08.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание , в състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1977 описа за 2019 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Кей
Енд Ес Енерджи 1“ ЕООД, чрез адв.
О.Т., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца: 1.) сума
в размер 114 940,18 лева, съставляваща цена за произведена и доставена, но
неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г., заедно с обезщетение
за забава върху главницата за периода от 01.01.2017 г.
до датата на предявяване на настоящия иск
в размер на 33 939.18 лева; 2.) сума в размер 139 137.82 лева,
представляваща цена на неплатена електрическа енергия за месец ноември 2016 г.,
ведно със сумата от 41 084.25 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.01.2017 г. до датата на
предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочените суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД подава отговор на исковата молба, чрез адв. А.Т., с който оспорва основателността на исковите
претенции. Предявява искане за привличане на Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8 в качеството на трето лице-помагач на негова страна.
Искането е своевременно направено, а
по същество преценено – основателно. Доколкото трето лице, чието привличане се
иска, е общественият доставчик на електрическа енергия, нормативно задължен да
заплати за изкупеното по реда на чл.94 от ЗЕ количество електрическа енергия по
цената, по която енергията е заплатена от крайния снабдител, е налице правен
интерес от привличането му и същото следва да се допусне.
С
депозираната допълнителна искова молба ищецът допълва твърденията си в
първоначалната такава, като оспорва изложеното в отговора.
В срока по чл. 373 от ГПК ответникът
подава допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си срещу
основателността на предявените искове.
След запознаване с материалите по
делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на
предявеният иск и счита следното :
Обстоятелства, от които произтичат претендираните
права на ищеца:
В
исковата си молба ищецът излага твърдения, че е собственик на вятърна
електроцентрала в землището на гр. Каварна, състоящата се от два ветрогенератора „ВГ-8“ и „ВГ-9“, която е присъединена към електроразпредели-телната мрежа на основание договори за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия,
сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Твърди също така, че е сключил и Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 84/11.06.2009 г. с ответното дружество „Е.ОН България
Продажби“ АД, по силата на който последното се е задължило да изкупува
ежемесечно, на база издадени от производителя фактури, произведената
електрическа енергия на преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение №
Ц-010/30.03.2011 г. Вятърната електрическа централа била присъединена към
електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРО-РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД (с
предходно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД) на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електроенергия №
ДУА-371/17.08.2007-3062/17.08.2007-4018-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г., сключен
между ищцовата страна и Електроразпределение - Варна
АД.
Ищецът твърди, че за месец октомври
2016 г. е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 536,018 MWh, за която е издал Фактура № 102/14.11.2016 г. на
стойност 6 172,02 лв. с ДДС, като продажната цена по излишък на балансиращия
пазар за количеството възлизала на 9.5955 лв./MWh.
Същата била приложима за произведена ел.
енергия преди достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на
2 300 MWh/инсталиран 1 кW
мощност. Поради тази причина, ищецът издал на ответника Дебитно известие №
103/30.11.2016 г. към Фактура № 102/14.11.2016 г. за сумата от 114 940,18 лв. с
ДДС за количествата електроенергия произведени през м. октомври 2016 г. Сочи,
че към настоящия момент дължимата сума не била заплатена от ответника, който
поради забавата си дължи обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на 33 939,18
лева за периода от 01.01.2017 г. до датата на
подаване на настоящата искова молба.
По отношение на втория иск твърди, че
за месец ноември 2016 г. е доставил електроенергия на ответника в размер на
663.982 MWh, за която е издал Фактура № 104/30.11.2016 г.
на стойност 146 343. 80 лв. с ДДС, като продажната цена за посоченото
количество е 188,29 лв./MWh /приложимата цена за
електроенергия, произведена преди достигане на 2 250 часа работа и след
достигане на 2 000 MWh нетно специфично производство
на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност/, а за
количеството от 200 MWh е 172,95 лв./MWh - преференциална цена за електроенергия, произведена
след достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност. Ответникът е заплатил ищеца
единствено сумата от 7 205,98 лв., като останалата сума в размер на 139 137,82
лв. с ДДС останала дължима заедно с обезщетение за забава в размер на 41 084,25
лв. за периода от 01.01.2017 г. до датата на
депозиране на исковата молба.
По отношение на формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към
момента на сключване на договора за изкупуване се прилагала преференциалната цена, определена в
Решение Ц-010/31.03.2010 г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години.
влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми
източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7
от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва
действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към
датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10.
Ищецът сочи, че с посоченото решение
бил въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената
ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две
преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост
от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е
определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили
до 2500 часа, а в т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh
за централи работили над 2500 часа. С последващо
изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015г. са ограничени количествата енергия,
подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като
е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до
размера на „нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия,
надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за
излишък на балансирания пазар.
Въз основа на така приетите изменения
е постановено Решение СП-1/31.07.2015г., с което са определени преференциални
цени за изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7 нетното специфично
производство на вятърни ел.централи при определена цена 188,29лв., без ДДС
/т.е.т.8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до 2
250часа, а съгласно т.1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на
вятърни централи при определена цена от 172,95лв., без ДДС /т.е т.9 от Решение
Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над
2 250часа.
С оглед на така определените стойности
на нетно специфично производство ел.енергия, за които се прилага
преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете
продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна
ел.централа, ищецът твърди, че „Енерго-Про Продажби“ АД следва да изкупува
количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална
цена, до достигане на максималното количество от 2000 kwh
при условие, че централата не е достигнала 2250 ефектични
годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове
работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по
преференциалната цена по т.9 от Решение Ц-10.
С подадената допълнителна
искова молба ищецът оспорва изложените от ответника възражения, като твърди, че
поведението на НЕК не може да дерогира задълженията
на ответника по договора за изкупуване, и именно последният се явявал
неизправна страна по договора. Относно приложимата цена на произведената
електро енергия, целта на законодателя
се постига, като до достигане от ВяЕЦ на Ищеца на НСПЕ от 2 000 кВтч
и до достигане на 2 250 ч. пълни ефективни часове работа, се прилага
по-високата преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия по т. 1.7
от Решение СП-1, установена в Решение Ц-10 и чл. 18, ал. 3 от Договора, като
след достигане на НСПЕ от 2 000 кВтч, но до работа на
централата до 2 250 пълни ефективни часове ще се прилага съответната цената за
излишък на балансиращия пазар, определена от "Електроенергиен Системен
Оператор" ЕАД. След достигане на 2 250 пълни ефективни часове работа, ВяЕЦ се прилага НСПЕ, установено в т.1.8 от Решение СП-1 и
съответно предвидената по-ниска преференциална цена, като отново след
преминаването на прага на НСПЕ, установен в т. 1.8 от Решение СП-1 в размер на
2 300 кВтч, цената за продажба на произведената
електрическа енергия ще се определя по съответната цената за излишък на
балансиращия пазар, определена от ЕСО. Сочи, че същото е отменено в приложимата
към настоящия случай т. 1.7, а впоследствие приетото Решение № СП-5/28.03.2019
г. на КЕВР установява същото НСПЕ и буквално възпроизвежда отменената т. 1.7 от
Решение СП-1. Решение СП-5 към настоящия момент е предмет на множество
производства по обжалване и съответно не е влязло в законна сила. С Решение №
6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм.д. №
4422/2019 г. по описа на 55 с-в на Административен Съд- София град същото е
обявено за нищожно. Въз основа на изложеното ищецът твърди, че нищожното
решение не представлява валиден и приложим към настоящия спор индивидуален
административен акт, който е елемент от сложния фактически състав, пораждащ
правото му да продаде, произведената от него електрическа енергия. Същевременно
отправя искане към съда за извършване на косвен съдебен контрол по реда на чл.
17 от ГПК за валидността на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР като сочи
аргументите за нищожност на ретроактивното приложение
на Решение СП-,5 поради противоречие с разпоредбите на закона, както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят
на КЕВР възможност да приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото Решение СП-1.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника
:
Ответникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
гр.Варна, с писмени отговори, чрез пълномощника си адв.
Тодорова, изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените
искове. Признава следните факти:
Не оспорва факта на сключен между
страните договор за изкупуване на електрическа енергия, но сочи, че приложимата
цена за ел.енергията до размера на нетното специфично производство е
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за
количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство, приложима
се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище
на НЕК ЕАД относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на
КЕВР относно приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът
заплащал произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена
за излишък. Излага, че за становището на НЕК, който изкупува ел.енергията
ищецът е уведомен, поради което и с оглед съществуващата неяснота относно
тълкуването на Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, респективно при
осъщественото плащане по съответната цена за излишък на балансиращия пазар,
определена от „ЕСО“ ЕАД, ищецът е следвало да анулира така предявените
документи за плащане.
По същество оспорва
начина на определяне на дължимата цена на произведената електроенергия
приложима, твърди, че приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10
/ 30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за количествата електрическа енергия
до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз
основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на
КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство по цена за
излишък на балансиращия пазар. С депозирания отговор на допълнителна искова
молба се противопоставя срещу искането за извършване на косвен съдебен контрол за
нищожност на Решение СП -5 на КЕВР по подробно развити съображения за липса на преюдициалност на въпроса за влидността
на акта.
Относно квалификацията на исковете: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти са, че ищецът е производител на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ; ответникът е краен снабдител на електрическа енергия;
наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване на
ел.енергия; НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената от
последния ел.енергия; до достигане на НСП ищецът е продавал ел.енергия по преференц.цена по т.8 от Решение Ц-10; количествата
произведена и фактурирана електроенергия; факта на получаване на фактурата от
ответника.
Доказателствена тежест, съобразно предявената искова
претенция:
Ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а именно – наличието на договорно
правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за
определяне на приложимата цена. Ответникът носи доказателствената
тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава
своите възражения, в т.ч. заплащане на дължимата цена за изкупената ел.енергия,
както и обстоятелството, че изкупената електроенергия се плаща по цена на
излишък на балансиращия пазар
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК
съдът указва на третото лице, че носи доказателствената
тежест да установи, положителните факти, на които се позовава, а именно, че
изкупената електроенергия се плаща по цена на излишък на балансиращия пазар.
Общоизвестни и ненуждаещи се от доказване са: данните от електронните партиди в
Търговския регистър на страните търговски дружества; че ответникът е краен
снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно
снабдяване с електрическа енергия, че „Националната електрическа компания“ ЕАД
е обществен доставчик и титуляр на лицензия за дейността обществен доставчик на
с електрическа енергия ,че с решение №1115/28.01.2019г. по адм.
дело №5284/2018г. на Върховен административен съд е обезсилено решение
№1177/23.02.2018г. по адм. дело №8522/2015г. на
Административен съд – София в частта, с която е отменено решение
№СП-1/31.07.2015г. на КЕВР по т.1.8 и е оставено в сила в частта, с която е
отменено решение №СП-1/31.07.2015г. на
КЕВР по т.1.7.
Съдът ще се произнесе по отношение
на искането за извършване на косвен
съдебен контрол за валидност на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР с
решението по същество на спора, доколкото въпросът касае основателността на
исковите претенции.
По предварителните въпроси:
Делото подлежи на разглеждане по реда
на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”.
По доказателствените
искания на страните:
Следва да
бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба, допълнителната и
отговорите писмени доказателства, като допустими и относими
към предмета на спора.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството по т.д. № 1977/2019
г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.08. 2020 г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от
настоящото определение.
КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната
на ответника „Национална Електрическа
Компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8, на което да се връчат преписи от първоначалната
и допълнителната искови молби.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на
Част III,
Гл. 32 „Производство по търговски
спорове”.
ДОПУСКА до
събиране като доказателства по
делото приложените към исковата молба, отговорите и допълнителната искова
молба писмени доказателства.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти -
Нора Великова.
Определението да се връчи на страните,
като препис от отговора на исковата молба се връчи на ищеца.
Определението
е окончателно.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: